ТАТЯНА ВЛАЕВА

1. През края на месец юли 1993 г. излезна първия том на „Изгревът". Докараха 3 000 бройки, стовариха го, а аз нямам къде да го сложа. Що ядове и неприятности имах, не са за разправяне. А как съм издържал това, не мога да си го обясня днес през 2011 г., когато пиша този очерк с най-голямо разположение.

2. По това време беше открита една книжарница „Елрид" за окултна литература. Аз предложих книгата, те я взеха и я продаваха. Научиха много хора за нея и за 2 седмици закарах около 400 книги. Хората направиха път към тази книжарница. Никой не знаеше, че тя съществува, но заради новината за „Изгревът" търсеха и я намираха. Тя беше на ул. „Раковски" на 30 метра от площад Славейков. Така че аз проправих пътя на тази книжарница към читателите с моята книга.

3. Започнаха да я четат. Разви се голяма вълна, която помете и завлече всички заблуди и излезнаха много истини. И веднага се явиха онези, които се възпротивиха срещу тази книга, защото не им изнасяше и пречеше на техните планове. Първото нещо, което направиха бе, че вече не я показваха на рафта на книжарницата. Минавам и гледам, че я няма. Питам: „Защо не я изнасяте?" Отговарят, че нямало интерес към нея. Нали за 20 дни продадохте 400 броя, как да няма интерес? Мълчат. Някои им нареждаше да не я продават. И онези бройки, които бяха останали у тях, те ги укриваха. Аз се ориентирах да я предложа на Иван Цанов, който тогава имаше щанд на площад Славейков и той я продаваше заедно с другите томове.

4. И сега идва най-интересното. Идва един човек и търси „Изгревът". Казват му, че я няма. Той-в разстояние на 3 месеца отива 10 пъти и я търси. Но онези там я крият. Накрая една се съжалила за него, изважда под рафта книгата и му я продава. Този човек започва да чете, после чете и следващите томове. Търси ме и ме намира. Започват срещи у дома и разговори. По-късно го привлякох да ми помага в „Изгревът". Минаха години и той стана най-добрият ми помощник в „Изгревът". Той включи в работата ни и цялото си семейство.

И днес 2012 г. семейството му подготвя „Изгревът", том XXVI. Името на този човек е Вихър Ангелов Пенков. И аз съм го определил за мой приемник по всички линии. А защо го разказвам това? Ето защо.

5. На 60 метра от тази книжарница, на ул. „Стефан Караджа" до Кукления театър имаше друга книжарница „Феномен". Предложих книгата, приеха я, сложиха я на витрината и тя започна да се продава. Продадоха се много книги, може би 200-300 броя. А продавачката бе самичка. Питам я дали не я е страх, че продава „Изгревът". - „Не ме е страх, сложила съм я на витрината!" Гледам и не мога да проумея, че тази крехка жена има такава смелост да я продава. Питам: „Има ли някой да ти забранява да продаваш тази книга?" - „Има такива, които говорят срещу нея." Ето, там на 60 метра, в книжарницата, която я създадох и я издигнах, криеха „Изгревът", а тук се предлагаше за продажба. Виждам, че на витрината са подредени няколко тома. Жестока битка беше тогава по всички линии.

6. По това време аз всичко сам си правех. Как ли съм го правил, откъде съм имал сили, не зная. Дошли са отнякъде и са ме движели. А през това време тази млада жена продължаваше да продава „Изгревът". А ако знаеше само каква вълна на противодействие излизаше от първата книжарница, не е за разправяне! А при втората книжарница ме посрещаше и усмихната тази млада жена. Нейното име бе Таня Влаева. Запомнете това име.

7. По-късно тя създаде книжарница „Астея" на ул. „Пиротска" № 3. При всеки излизащ том аз правех съобщение, че се продава в тази книжарница. В съобщенията за концерт-рециталите винаги отдолу бе написано къде се продава „Изгревът". Едва ли има книжарница в София, която да е рекламирана толкова пъти със съобщения по София и в страната. Всички вече знаеха, че тази книга се продава само в тази книжарница. По- късно се явиха и други желаещи да я продават, но аз не я дадох никому. А защо? Защото пред очите ми стоеше картината как в едната книжарница я укриваха, а при Таня стоеше на витрината. Тя беше заслужила да я продава. До 2010 г. се продаваше само там - цели 17 години.

8. Беше създадена книжарница „Астея" на ул. „Пиротска" 3. Винаги Таня ме посрещаше усмихната, и когато бе сама, аз се разприказвах. Иначе мълчах пред другите посетители. Тогава не търсех нито известност, нито почитатели. Нямах време за тях. Таня ми съобщаваше по телефона какви книги липсват и аз отначало ги носех на ръка, а после ги карахме с кола. Разплащаше се навреме и беше чиста в сметките си.

9. Това бе най-светлия образ на жена, която съм срещал в живота си. А какво невероятно излъчване имаше само! Непрекъснато виждах как при нея идваха всякакви жени, заприказваха се с нея, с цел да се закачат за нея и да смучат от нейната енергия. Аз тези кърлежи не можех да ги търпя и по най-бързия начин напусках книжарницата. Вие знаете ли какво значи кърлеж? Виждали ли сте го как се е впил в снагата на някое животно? Не можеш да го отделиш, впил е краката си в кожата. Чак, когато се напие с кръв, става голям и сам напуска, като си вдига крайниците. Спомням си, че след 9.IX. 1944 г. комунистите бяха издигнали един лозунг, че бившите фашистки управници се бяха впили в снагата на народа и смучеха от нея. Та така тези идваха при Таня, за да се прикачат за нея, да я смучат като кърлеж. Затова тя си замина толкова рано.

Изсмукаха й жизнените сили. Това е мое мнение и наблюдение. На него държа. А защо ли?

10. Редко са тези човеци, които като слезнат на Земята и се облекат в човешки тела, да могат да си определят своя път. А това е най-важното - човек да си определи своя вътрешен път. Външният път и неговата деятелност е само една проекция на вътрешният път. Така човек не може да се отклони от своето предназначение.

На този етап Таня Влаева си изпълни задълженията към „Изгревът". Благодаря! Нейният съпруг Петко Влаев ми даде биографични бележки, които публикуваме, както и нейни снимки.

Таня, благодаря ти! Не съм те забравил! Такива хора не се забравят!

Татяна Ставрева Влаева

4 януари 1949 г. - 7 април 2007 г.

Родена е в София на 4.01.1949 г. в семейство на служещи.

Средното си образование завършва в 18 СПГ „Кирил и Методий" през 1967 г. Оттук започват разностранните й интереси към музиката, литературата и физиката.

Висшето си образование завършва през 1973 г. във ВМЕИ „Ленин" (сега ТУ - София), с квалификация „Машинен инженер". Започва работа като конструктор в НИПКИРЕ (институт по радиоелектроника).

През 1979 г. спечелва конкурс в ДИ „Техника" за „научен редактор" и работи като^ такъв до 1993 г. Междувременно пез 1986 г. завършва следдипломна*квалификация в СУ „Климент Охридски" по специалността „Редакционно-издателско дело" към факултета по журналистика. Това, както и ползването на руски и английски, правят квалификацията й като научен редактор особено висока.

През 1993 г. й предлагат от ИК „Феномен" да организира и да разработи първата в България книжарница за езотерична и духовна литература. Тя ръководи книжарница „Феномен" до 1997 г., когато поради икономически затруднения издателството я закрива.

За известно време работи като редактор в изд. „Аратрон".

През 1998 г. създава книжарницата за езотерична и духовна литература „АСТЕЯ" и я ръководи до края на земните си дни.

През 1973 г. създава семейство, в което отглежда двама сина (Стефан и Христо) на които дава достойно възпитание и висше инженерно образование.

С идеите на Учителя, според които бе живяла интуитивно и дотогава, се запознава след 1989 г.

Таня щедро раздаваше любовта си на всички около себе си според принципа „колкото повече даваш - толкова повече ще получаваш."

Идеите на Учителя за нея не бяха поза, а реално въплътени в живота й. Тя никога не си позволи да парадира с добродетелите си, макар че ги имаше в изобилие.

От съпругът Петко Влаев