2. УПРАЖНЕНИЯ - НОСИТЕЛИ НА ЕНЕРГИИТЕ ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ
11. „ЕВЕРА "
Слънцето грей, гали с лъчи цветенца и треви и нас.
На ранина възторжено играем ний. Въздух благодат.
Птички хвъркат весело над нас. Природата сияе цяла в красота. Росна тревица блеснала в елмаз.
Цветята леят аромат.
Слънцето грей, праща веселие по цялата земя. Целия мир събужда, вика със любов.
Влива ни живот.
Дава радост, мир и красота. Залязва то, но вечно се явява пак. Блести, изпраща жива светлина, служител мил на благ Баща.
Единадесетото упражнение е това, което Ева - жената, и мъжът играят още от създаването си досега. То започва с обръщане на тялото наляво към центъра на кръга, към сърцето или към Бога и след това обръщане надясно към обективния ум, към света.
Ръцете отиват успоредно напред под ъгъл 45°, за да възприемат от духовния свят необходимите правилни чувства и мисли за нашия живот. Това е едно чистене на сърцето и ума с помощта на Любовта и Мъдростта, а движението напред е Истината, която ни освобождава от всичките неправди и греха.
Това упражнение говори за борбата в човека на Духът с плътта, на ума със сърцето, на мисълта с чувствата. Ученикът няма такава борба в себе си и няма нужда да се върти и обръща наляво и дясно, а да върви само напред към Истината, която е крайната цел на нашето развитие. Тялото му е обърнато напред и само ръцете му отиват от дясно и ляво до краката му и се изнасят напред под ъгъл от 45°. В това 11 упражнение великият музикант - господин Благи Жеков измени изпълнението, като знака за повторение сложен от Учителя след 20 такт (Птички хвъркат весело...) го измести 4 такта назад (въздух благодат) пред тези думи и упорито налага глупостта си в Паневритмията, като така се променят движенията в играта. Голям герой, който смело коригира Бога и хиляди години ще плаща за глупостта си, но ще бъде с рога и копита.
Тялото е обърнато наляво към центъра на кръга, ръцете са надолу до краката, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45°. Правим крачка с десния кран напред и ръцете успоредни с длани надолу се изнасят напред и нагоре под ъгъл от 45°.Правим крачка с левия крак напред и обръщаме тялото си надясно, с гръб към центъра, като придвижваме десния крак половин крачка напред и ръцете отиват надясно, надолу до краката.Правим крачка с десния крак напред и ръцете успоредни с длани надолу се изнасят напред и нагоре под ъгъл от 45°.
Обръщаме тялото наляво с лице към центъра, като едновременно придвижваме левият крак половин крачка напред и ръцете отиват наляво долу до краката. Тези движения с ръцете и краката се повтарят 68 такта, докато трае мелодията на упражнение № 11. То завършва с прибиране на левия крак до десния, а ръцете отиват до тялото.
12. „СКАЧАНЕ "
Нагоре да полетим
към небесния простор.
С мир, любов и светлина всичко расте в красота
и ни носи мъдростта!
След като сме се учили дълго време от Любовта и Мъдростта и сме поели пътя към Истината, ние искаме да се доближим до Източника на Живота - Божественото. Ние първо му се покланяме и след това поднасяме своята радост, че сме приложили Любовта и Мъдростта в живота си, чрез леко пляскане над главата с двете ръце. Играчите се обръщат с лице към центъра на кръга, ръцете са под ъгъл 45°, погледът е насочен напред и нагоре под ъгъл 45° и краката са един до друг. Тялото се навежда от кръста надолу, покланяме се към земята, като ръцете се опират на земята до краката , изправяме тялото нагоре, като същевременно ръцете отиват нагоре, леко пляскаме двете ръце над главата и веднага ги поставяме на изходното положение под ъгъл 45°. Пак се навеждаме надолу и повтаряме упражнението. Тези движения продължават 15 такта, докато трае музиката на упражнение № 12. Тялото се обръща по посока на движението на Паневритмията и ръцете се свалят покрай тялото с длани надолу.
При това упражнение ръцете отиват при клякането до земята и я опират, без да отиват назад към гърба - за връзка с черната ложа, както мнозина го правят. При скачането и пляскането, веднага ръцете отиват напред под 45° и от това положение почваме следващото клякане.
13. „ТЪКАНЕ "
След радостта и издигането ни нагоре ние идваме пак на Земята, където ни предстои да градим основите на новия живот. Чрез прекръстосване енергиите на Любовта и Мъдростта ние създаваме условия за хармонично развитие на човешкия живот (играчите, които при започване на упражнението са били от вътрешната страна към центъра на кръга, разменят мястото си с този, който е от външната страна - става смяна на местата на двамата играчи). При започване на упражнението десният от външния кръг прави две стъпки напред и при кръстосването той минава винаги пред левия вътрешен играч до края на упражнението.
Всеки ден, всеки час, всякоя минута ний сновем и тъчем най-красиви мисли, и живот свят и чист
във душите вливаме.
Повтаряме движенията от Второ движение.
Тези движения се повтарят 60 такта до края на мелодия № 13, когато краката се прибират и ръцете се свалят покрай тялото.
14."МИСЛИ "
След като сме съградили основите на новия живот, ние отправяме мислите си към менталния свят, за да възприемем оттам светлите идеи на възвишените същества, чрез които да изградим нашето духовно и Божествено тяло.
Мисли, право мисли. Мисли, право мисли.
1. Ръцете издигнати надясно и нагоре с длани надолу под ъгъл 45°. Главата - обърната надясно, а погледът е нагоре под ъгъл 45° по посока на движението на ръцете. Ръцете са опънати и бавно се свалят надолу и издигат наляво и нагоре с длани надолу под ъгъл от 45°, като едновременно главата следва движението на ръцете, и се обръща наляво и погледът е пак под 45° по посока на ръцете. Тези движения се изиграват на място 6 такта.
Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи.
Аоум, Аоум, Аоум, Аоум. (4 пъти)
След като сме възприели и укрепили свещените мисли в нас, с тях ние се отправяме към Духа да ни помогне в мъчнотиите на живота. „Аоум" е любимата мелодия на Учителя - Свещена мелодия. Това е Ешуа - на еврейски Христос, когото Бог е поставил за наш Учител от хиляди векове и Който никога не е разпъван. Това е най-свещеното упражнение от Паневритмията, а някои наши приятели го играят като балет.
Числото 16 означава връзване на злото и дявола. Тази Божествена свещ - Слънцето, озарява всички дела на хората, за да могат те да виждат добре погрешките си и да ги поправят и така злото да изчезне от нашия път. Изпълнени с духа на Словото, ние искаме да дадем ход на Божественото в себе си, да посрещнем великия Божий посланик - първия лъч на Слънцето на Живота.
Учителят отбелязва: „Една от най-хубавите ми песни е „Изгрява Слънцето". В нея нямаме нищо излишно, което да се махне, нито може да се добави нещо. Тя е една от най-сполучливите ми песни - песента за изгрева на Слънцето."
„Първата част на тази песен е за ума. „Изгрява слънцето" е за ума. Като храна е тя. Другото - „Сила жива", то е за сърцето да се обнови. Тук ритъмът трябва да се измени." ("Минало, настояще, бъдеще", с. 207)
Първо движение:
Изгрява слънцето, праща светлина, носи радост за живота тя.
* Забележка: Аоум е Троицата: Бог - Отец, Бог - Син и Бог - Дух, чрез които се даде Словото Божие на Земята. Учителя обяснява, че правилното му произнасяне е Аоум.
Това се потвърждава от Паневритмията описана от сестрите Елена Андреева, Мария Тодорова и Ярмила Менцелова, 1947 г., неиздадена. Всички други: Милка Периклиева, следващата 1983 г. на Ярмила, К. Въжаров и М. Митовска са с даване - отваряне на ръцете на гърдите. Аз застанах здраво и с брат ми Костадин помним много добре как играеше Учителя - с взимане на десният крак и го наложихме в Паневритмията. Господин Жеков на събранието за Паневритмията в Салона на Славянското дружество каза: „Ние няма да слушаме възрастните братя и сестри какво казват, да ме извинят, а ние младите така сме решили и така ще бъде!" Всичките останали живи възрастни братя и сестри, играли Паневритмията по времето на Учителя бяха единодушни с мен, че първо взимаме от Слънцето, а след това даваме, като например сестра Мария Шопова, Мария Маркова и др. Най-важното за мене е, че аз съм гледал как играеше Учителя и не отстъпвам.
В беседата „Силите на природата" от МОК, с. 57 Учителят казва: „Зум представя затворен интервал". Значи песента започва със затворен интервал (взимане), който накрая се отваря - Зум значи вземам, а Ме зум - давам.
Трето движение:
Зум ме зум, зум ме зум, Бином тумето*.
1. Правим крачка с десния крак напред, а ръцете успоредно и хоризонтално с длани нагоре на височината на кръста се издигат и опират на гърдите. Правим крачка с левия крак напред и ръцете отиват в първоначалното си положение. И така се повтарят 7 крачки с тези движения, като завършваме с десния крак.Повтаряме упражнението, като правим стъпка с левия крак напред и завършваме с десния и ръцете са с длани, опрени на гърдите. Това са 6 такта и 14 крачки от трета част на упражнение № 16. Виждаме, че възприемането на енергиите става винаги, когато правим стъпка с десния крак, който е носител на новия живот и новите идеи, заложени в Словото.
„Слънцето, което изгрява, раздава и праща светлина. Значи, когато ти искаш като Слънцето да изгряваш, и ти раздавай светлина. Тъй както Слънцето прави, направи го и ти, там е хубавата песен. „Носи радост за живота тя" - тъй както Слънцето прави, ще го направиш и ти. Аз ставам съработник с него. То дава добър пример. И аз следвам тази музикална линия на тия движения в Природата... В умствения свят изгрява Слънцето." ("Минало, настояще, бъдеще", с. 106)
Значи и ние като Слънцето, като възприемем от него светлината и топлината, да я раздаваме на всички нуждаещи се безкористно.
В описанието на Паневритмията от 1938 г. и това на Мария Митовска е дадено, че ръцете първо се отварят навън, т.е. даваме, а след това отиват на гърдите и приемаме. Ние сме отишли да посрещаме Източника на Живота - Слънцето, и искаме първо да му дадем на него или на нашите ближни. Какво ще му дадем, когато по отношение на неговите богатства и възможности ние сме крайни сиромаси. Ние сме отишли първо да вземем нещо от Слънцето и излишното от това, което приемем, да го раздадем на нашите братя и сестри. Значи в третото движение на упражнение № 16 ние първо вземаме от Слънцето и след това даваме на ближните си.
Цялото упражнение се повтаря от началото до края.
Забележка: Има разлика в изписването на последната дума В някои от изданията е отпечатано "то мето", но в първото издание Практично приложение на музиката. 2 школна лекция на Общия окултен клас (II г.), 12.Х.1922 четвъртък, Ст. София. Русе, 1923, с. 8 е "тумето". (Е. Ангелова-Пенкова)
17. „КВАДРАТ "
След като сме посрещнали Божия представител на Земята - Слънцето, и сме приели неговата животворна светлина и топлина, ние се отправяме към четирите посоки на света, за да придобием съответни качества, с които да решим правилно противоречията в живота си. Квадратът - това е семейството, мъжът, жената, синът и дъщерята. За да можем успешно да се справим в живота с противоречията, ние трябва да придобием съответни добродетели. Когато играем упражнението и сме обърнати на изток, ние отиваме на изток, за да придобием и възприемем Божията правда и да изчезне всяка неправда от живота ни. След това се обръщаме на север, за да придобием Божията истина и да изчезне всяко робство от душата ни. Обръщаме се и отиваме на запад, за да придобием Божията мъдрост и да изчезне злото от нашия път. Накрая се обръщаме и отиваме на юг, за да придобием Божията добродетел и да се разпръснат всички лоши мисли в света. Квадратът е символ на духовния свят. Той е издълбан над скалата с надписите на Рила при чешмичката „Ръцете, които дават". Ние изиграваме два квадрата в упражнение № 17, за да разрешим мъчнотиите в духовния и във физическия си живот.
След като извървяхме двата квадрата на земния и духовния живот и приехме силите и енергиите на добродетелите, проектирани от квадрата, ние обръщаме погледа си към красивото и великото, което никога не се губи - към Бога, Който е вечната красота на живота.
Думите важат за 18-то и 19-то упражнение.
Всяка сутрин в ранен час Слънцето посрещаме. Лъчи, въздух и роса радват нашите сърца.
Вдъхновени мисли да потекат и красиви чувства да растат. Сладки зрели плодове да дават и живота вред да украсяват.
Грейнали лъчи навред. Бистро изворче шурти. Радост блика в целий свят. Птичка весело лети.
19. „ПОДВИЖНОСТ "
След възприемане на красотата в живота и след като сме се доближили до Бога, ние даваме външен израз на нашето душевно разположение чрез меки, магнетични и пластични движения на ръцете.