Беше в ранните години когато ходехме за вода на чешмичката при Ловния парк. Един ден отидох за вода и заварих там една от възрастните тогава сестри - сестра Енчева. Тя беше от Бургас, но скоро си беше построила барачка на Изгрева и живееше вече там. Разговорихме се двете за това и онова, наляхме си вода и си тръгнахме заедно. Нашите разговори тогава на всички ни бяха все около Учителя и Учението. Между другото тя каза: „Знаеш ли, как Учителят майсторски ни отучи нас, бургазлиите, да ядем риба?" И ми разказа следното:
Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори...
Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла?" „Да, Учителю, имаме. „Рекох, наберете ми малко."
Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: „Молитва!" и почваме. Всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солница и яде и не близна нищо от едно от хубавите и съблазнително приготвени рибни ястия. Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата. Не зная дали някои останаха да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането. Не беше ли говорил досега за милост към животните? Рибите не са ли животни. Не беше ли говорил, че животинската храна съдържа токсини? А рибата не съдържа ли най-много?
Аз благодарих на сестра Енчева за тъй хубаво и живо разказания интересен случай, който се е запечатал тъй дълбоко в мене, че вече 30-35 години от тогава аз сякаш чувам още гласа й и си представям живо целия обяд с ухаещата риба, празните стомаси и тънката усмивка на Учителя.