НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8

Епистоларни диалози - част ІІ (1901–1917)
Алтернативен линк

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 8



78 Дунавска“  №244  –   най-вероятно  новият  адрес  на  семейство Стамови, който се появява за първи път едва тук. До този момент те живеят в двора на протестантската църква на ул. „Драгоман“ (днес в тази сграда се помещава кукленият театър на Варна). В годишниците на Варненската девическа гимназия за учебната 1902/3 г. фигурира името  на  Ана  Стамова,  племенница  на  П.  Дънов.  Там  в  графата

жилище“ е записана ул. „Дунавска“ №244. Посочването на този адрес като такъв, на който Петър Дънов е живял непосредствено след завръщането си от Америка през 1895 г., е неточно.

79 Илия Добрев. Вж. бел. №35.

80 Пано Костадинов вероятно е същият приятел, за когото П. Киров говори в писмо №55 от 18 ноември 1901 г.

81 Причастяването, или Евхаристия с Тялото и Кръвта Господни, е тайнство,  в  което  по  чуден  начин  се  осъществява  претворяване  на хляба и виното в Тяло и Кръв Господни, очистване на вътрешния човек и съединяване с членовете на Църквата, от една страна, и с Господа Исус Христос, от друга.

82  Хотел „Америка“, собственост на Данко и Иван Данкови и нает от

братята Иван и Илия Хаджикирови, е от първа категория. Стаите са за двама-трима души, като на всеки етаж има обща тоалетна.

83 Никола Нонев.

84 Това писмо се публикува за първи път.

85 Десятък на П . Дънов.

86 Атанас В. Велчев.

87 P.R. (Post restant) – поща „до поискване“.

88 Във всички други писма фамилията е „Нонев“.

89 Това писмо се публикува за първи път.


90 Пост рестант (на бълг.) – поща „до поискване“ Вж. бел. №87.

91 В общата каса.

92 Това писмо се публикува за първи път.

93 Пано Костадинов, вж. бел. №80.

94 Меричлери  е  град  в  Южна  България  и  се  намира  в  община

Димитровград, област Хасково. В близост е до град Чирпан.

95 Става дума за списание „Виделина“(1902-1910).

96 Хотел „Централ“ в Пловдив се е намирал на улица „Станционна“ (от

станция“ – гара). Според една обява от 1905 година той „е единственият и луксозно мобелиран хотел в града ни. В него почитаемият пасажер може да живее и фамилиарно, с много евтино възнаграждение. При казания хотел има и съседна европейска гостилница и ресторант. Цени на стаите – извънредно умерени“. През

1927  г.,  със  заповед  на  Окръжния  управител  от  4  януари  с.г.,  х-л

Централ“   и   още   други   два   са   затворени   завинаги   „вследствие допущане жени с леко поведение“. Улица „Станционна“ през 1920 година е преименувана на днешната „Иван Вазов“ по случай 70- годишнината на писателя Иван Вазов и 50-годишната му творческа дейност.

97 От последното изречение се разчита само: „Ще пре... и сега…“

98 Сп. „Виделина“ започва да излиза на 1 декември 1902 г.

99 Това име се появава още само веднъж – в отговора на П. Дънов от 4 януари 1903 г.

100 Става дума за кн. ІІ от януари 1903 г., Г. І на сп. „Виделина“, където на с. 22-26, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, са отпечатани „Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ“. Вж. Учителя Петър Дънов, „Той иде“, Бяло Братство, С, 2004 г.

101 Това писмо се публикува за първи път.

102  Стар софийски квартал в западната част на града. Граничи с кв.

Ючбунар“ и ул. „Опълченска“, където Петър Дънов е живял от началото на 1905 до 1927 г. на номер 66 (70) в дома на сем. Гумнерови.

103 Указаният следващ брой на сп. „Виделина“, Г. І, е кн. ІV-V от 1903 г. От 54 до 67 страница, в рубриката „Из съвременната българска духовност“, е поместена статията „Тайните на Духа“, за която Петър Дънов говори в писмото си.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ