В онова време, когато в ранните утринни часове на Молитвения връх Учителят даваше притчите – някои от тях по-късно излязоха под надслов „Светът на Великите Души“ – стана дума как да ги разбираме. Учителят даде следните пояснения:
– Тези изречения са от Божествения свят и затова са вечни. Важни са, понеже се отнасят едновременно и за трите свята. Верни са и в трите свята: във физическия, духовния и Божествения. Нека вземем за пример изречението:
„Не се мий в река без глава.“
Във физическия свят „река без глава“ означава порой, който носи мътна вода.
В духовния свят означава идея, която не е в хармония с Божествените закони.
А в Божествения свят означава идея, която няма Божествена основа, не иде от Бога.
Друг пример:
„Не давай маслото си, когато те чукат.“
За физическия свят това изречение означава: противоречията и страданията, които срещаме при постигането на нашата цел, да не бъдат причина да изгубим нашия стремеж и надежда.
За духовния свят: страданията, които срещаме в живота, да не станат причина да изгубим своя мир, своята радост и добро разположение. Това е маслото. При такива условия слабият губи маслото си, а силният – не.
За Божествения свят: в Божествения свят маслото е Любовта. Ако при страданията и противоречията в живота ти изневериш на Любовта, това показва, че ти си дал маслото си. Ако устоиш в Любовта си, ти си запазил маслото си, а то е необходимо за твоето развитие.
Препоръчвам ви следния метод за работа с тези изречения: всеки ден си избирайте по едно изречение и размишлявайте върху него във връзка с трите свята. При това размишление ще ви дойдат много нови идеи. Записвайте ги. Този опит правете всеки ден. Ще почувствате обнова и просветление.
