БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 91 - год. VI.
Севлиево, 6 май, 1934 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 40 лева
За странство - ½ долар
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Основният закон на здравето“
от Е. Г. Оуен
----------------
Адрес: в-к „Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Сава Калименов
Съдържание:
Национализмът копае гроба на народите
Майчината любов (Т. Ч.)
Преглед
Словото на Учителя. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека (По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г.)
Чистенето (Д-р Стефан)
Кромидът (Из в. „Добро здраве“)
Духовната пролет (Auroro)
Книжнина
НАЦИОНАЛИЗМЪТ КОПАЕ ГРОБА НА НАРОДИТЕ!
Една вълна се носи по света, а най-вече в Европа — една вълна черна, страшна, смъртоносна.
Една вълна, която заплашва да унищожи, или поне временно да потопи всичко хубаво, всякакъв стремеж в човечеството към единство и истински нов живот. Една демонска вълна, която обсебва умовете, опустошава сърцата и тика волите към братоубийство, разрушение, всеизтребление. Една вълна, която, обосновавайки се на националния егоизъм, заслепявайки хората и народите да не виждат единството на своите интереси, ги опълчва едни срещу други, подготвяйки новата общочовешка касапница, новата нечувана, всеунищожителна война.
Каин е още жив в света. и действа усилено. Наближава пак неговото време и затова той денонощно готви своите смъртоносни оръжия. Бедното човечество! Нещастните мирни, трудолюбиви хорица! Те отново ще станат жертва на кръвожадния бог на войната …
Национализмът простира вече навред своите лапи. Той обсебва държавната власт и се готви да поеме напълно в ръцете си съдбините на народите.
За да ги заведе на заколение!
Национализмът събира поотделно силите на народите, дисциплинира ги, подготвя ги за разрушение, а не за творчество и ги отправя едни срещу други.
И всичко, което днес национализмът „твори“ в държавите, които са напълно в ръцете му, всичко, което трудолюбивите народи са създали до сега, е обречено на разрушение — то ще бъде принесено в жертва на ненаситния бяс на войната, ще се стопи, ще изгори като сухи клечки в страшния световен пожар, който се готви.
Миналата световна война, въпреки нейните ужасни разрушения, които се чувстват и днес, въпреки милионите човешки жертви, бе само подготовка, само една пробна война. Това, което сега се готви, ще надмине по своя ужас всяко въображение, всяка, дори и най-разюздената демонска фантазия. Като всепояждащ огън ще залее тя света и това, което остане живо и неразрушено, ще бъде спасено само като по чудо.
Защо народите не поумняха след миналата човешка касапница? Защо не се стреснаха от страшния пример, от милионите човешки жертви и безчислени разрушения? Защо те наново се оставят да бъдат обсебени от демона на разрушението?
Защо, както победители, така и победени в миналата война, са обладани от слепотата, от фаталното късогледство на националния егоизъм, та не виждат, че той ги води с бързи стъпки към бездната ?
Защо първите не разбират, че с насилие и неправда те не ще увековечат придобивките и надмощието си? Защо вторите не схващат, че с ново насилие неправдата не ще бъде изкоренена, а — какъвто и да бъде изхода, нова неправда, нова причина за войни ще бъде установена?
Защо, и едните и другите, не съзнаят своите общи интереси, не разберат, че те могат да живеят в мир, благоденствие и напредък само когато се отърсят от слепотата на националния егоизъм и прогледнат и видят единството на своите интереси?
Защо не разберат простата истина, достъпна дори и на децата, че цялото човечество представлява един жив организъм, че страданията на една част от него непременно ще засегнат и другите части, и че затова не е възможно един народ да благоденства вечно и да има надмощие за сметка на другите?
Трудно ли е да се схване, че с насилие никаква неправда не може да се поправи?
Хората и народите скъпо и прескъпо ще заплатят за своята зла воля, за своята умишлена слепота и за своето бездействие.
Пред зинвалата днес бездна, всички, в които има съвест и желание за доброто, трябва да отрезвят. Да престанат всякакви разпри и спорове за маловажни, второстепенни неща между тия, които се борят за мира. Да се сплотят здраво, като канара, тези, които искат да запазят човечеството от гибел.
Да съединим сърцата си, умовете си, волите си, та да образуваме мощен поток, който да обезвреди и обезсили, доколкото това е възможно, приближаващата буря.
Нека нашата мощна мисъл за мир прониже вредом пространството и обезвреди зародишите на войната. Нека издигнем с нея непроницаеми стени, с които да обградим поне нашата страна, нашия народ от пристъпите на демона на разрушението.
Защото, няма никакво съмнение, че войната ще дойде. Тя вече иде. Но тежко и горко на тия народи. които вземат участие в нея. Тежко и горко на тези, които не правят от сега искрени усилия да останат настрана от нея. Тежко и горко на тия, които все за мир говорят, а съвсем друго мислят, защото само за война се готвят.
И — честита е тази страна, честит е този народ, който намери в себе си достатъчно сили за да запази самообладание. Честит е този народ, който съумее да избегне всеунищожаващия пожар на войната. Честити са тия хора, които помогнат но народа си да направи това.
Да помогнем на народа си, да помогнем на България да стане огнище на мир, фар на напредък и на нова култура. Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него.
Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение.
Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да мислим за повече. Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото.
С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа.
Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението.
Само този обича истински народа си, който обича и другите народи, защото всички ние сме плът и кръв от едно дело — човечеството и нашата родина е цялата земя.
МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ
След любовта на Христа, която с най-велика и силна, иде любовта на майката. Всяка друга любов е, де повече, де по-малко, ограничена, временна нетрайна.
Майчината любов е подобна на слънчевите лъчи. Без нея живота на земята е невъзможен. Без нея жената не би могла да понася мъките на бременността, не би могла да роди, излагайки се на смъртни болки, не би могла да отгледа своето дете, натоварена с толкова грижи и тревоги, понасяйки толкова безсънни нощи, бдейки непрекъснато толкова седмици и месеци, толкова години.
Без майчина любов, отглеждането и отрастването на децата е също тъй невъзможно, както е невъзможен живота на земята без топлината и светлината на слънчевите лъчи.
Нека благословим тая любов и по-желаем тя да бъде любов не всички към всички — любов на човек към човека.
Защото тогава всеки живот ще има майчината благословия, ще бъде обкръжен от майчините грижи, ще бъде гален от майчината нежност.
Защото тогава хората по цялата земя ще бъдат любещи се, и взаимно подпомагащи се братя, а живота им ще бъде изпълнен само от радости и блага.
Благословена да бъде майчината любов!
Благословено да бъде слънцето, под грейката на което се развива, расте, закрепва и съществува човешкия род!
Дано всеки човек се извиси до майчината любов и само тя да се проявява в живота и отношенията на всички към всички, на човек към човека!
Защото тогава ще изчезнат всички измами, всички диви жестоки борби и насилия между хората; ще изчезнат убийствата и самоубийствата; ще изчезнат войните и революциите, които потопяват земята в кръв които унищожават преждевременно живота на безброй човеци, които погубвате толкова много морални и материални блага, които убиват човешкото в човека и го понизяват до равнището на див кръвожаден звяр! Ще изчезне всичко, което мъчи, унизява и заробва човека през дните на живота. И ще зацари мирът между хората по цялата земя. Ще дойде Царството Божие на земята — царството на братството, свободата и радостта.
Т. Ч.
Преглед
Един гради, друг събаря
Обикновено, злото, което хората сами си правят, никой друг не е в състояние да им го направи. Хората сами си бъркат работите, сами тръгват по крив път, сами се обричат на страдания. А после търсят отговорности — тоз виновен, онзи виновен,
Бог, съдбата, стечението на обстоятелствата.
Същото нещо става и с народите, чиито съдбини се намират в ръцете на глупави управници. Всеки народ ще получи резултати според това, по какъв път е воден от своите управници.
Българският народ е теглил много от глупави, несъобразителни, късогледи управници. То е вече минало. Но важното сега е, че нито българският народ, нито неговите управници са поумнели от горчивите опитности и затова, както се вижда, има още много да се тегли.
Към тези мисли ни насочва обиколката на нашия пръв министър в Берлин, Рим и Будапеща и така преценяваме резултатите от дадените според некой вестници изявления в последния град:
Един гради, а друг събаря!
Да, лесно е да рушиш, лесно е да разваляш само с няколко необмислени думи и постъпки това, което отдавна е чакано да се роди, това, което с трепет е заотглеждано, това, което е надеждата, залога за мира и благоденствието на два братски народа.
Лесно е с една глупава постъпка да туриш камък по пътя на българо-югославянското сближение, но колко трудно е до се изгради то, при наличността на толкова противодействащи сили! …
Управниците правят, а народът тегли!
Международното положение
Светът отива към зло. В това вече не може да има никакво съмнение. Пет пари не чинат „миролюбивите“ изявления на държавниците. Защото това са само безуспешни опити да се залъже бъдещия противник. В същност, никой не може никого да излъже и затова всички се готвят здравата за война. Кога ще бъде тя ? Може би много скоро. Но може би и да се по-отложи. Рано или късно, обаче, тя ще дойде, тя идва. Великата, страшна, последна война — битката при Армагедон, която ще превърне земята о гробница и огнищата на днешната култура — в развалини. При това положение какво да правим? Да спрем това, през което светът трябва да мине, за да поумнее, ние не можем. Ако, обаче, ние, българите, поумнеем навреме, ний бихме могли да се спасим от идващия ужас.
Всички ще поумнеем, но да не би това да бъде късно!
Словото на Учителя
Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека
Хората се интересуват от нещата дотолкова, доколкото имат отношение към тях. Земята ни интересува дотолкова, доколкото тя може да ни даде храна, а така също и доколкото може да ни даде вода и въздух, които са ни потребни. Слънцето ни интересува дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина. Засега много малко хора има, които се интересуват от небето и от звездите. Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум. Най-първо човек трябва да се учи и завърши учението си на Земята; след това да се учи и завърши науката на Слънцето, а най-после да пристъпи към третия университет да проучва звездите. Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно на съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота на човека и неговото развитие. Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби? - С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще осмисли съществуването ви. Сега се проповядва от някои, че хората трябва да вярват в Бога. Но в кой Бог трябва да се вярва? - В онзи, когото хората ли създадоха? Не, ние не вярваме в такъв Бог. Туй, дето се разправя, че в света имало безверници, е само хорска измислица. В историята на цялото човешко развитие няма нито помен някой човек да се обезверил в истинския Бог. Но в богове, които хората създават, е имало и винаги ще има обезверявания. Срещна ли един безверник, който ми казва: „Аз не вярвам в Бога“, аз му казвам - и аз не вярвам в този бог, който не е любов и в чието име се вършат всички насилия и несправедливости - дай си ръката! - Друг ми казва - едно време аз не вярвах в Бога, но сега придобих ново разбиране за света и имам едно ново верую. Казвам му, ако твоето верую е обосновано върху любовта, която изключва всяка лъжа и всяко насилие, то е истинско верую.
Новото верую трябва да внесе в света елемента на братството. Но не братството, което сега съществува в света; сега братята се чувстват като братя, докато е жив баща им. Но като умре бащата, почват да се карат и бият за неговото имане. Това не е братство. Щом един баща умира, никакво братство няма помежду синовете му. Който умира, не може да бъде баща, нито да бъде майка. Казва някой, че имал майка и баща, но заминали за онзи свят. Но това е криво разбиране за същността на майката и бащата. Майката и бащата на човека никога не заминават за онзи свят.
Сега някои хора искат да отидат в онзи свят, за да се избавят от несгодите на този свят. Но със сегашните си разбирания те ще развалят и онзи свят. Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и изопачиха. И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него. Но хората отдавна са опетнили свещените думи на живота, та сега вече са станали неразбираеми. Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота. Всички хора, които умират, са престъпници спрямо законите на живота. Първото престъпление, което хората извършиха по отношение законите на живота е, че престанаха да бъдат проводници на Божествената Любов в себе си и останаха с човешката любов, в която съществуват всички промени и противоречия. Сегашните хора, щом като обичат едно агне мислят, че трябва да стане жертва за тях. Но хората още не разбират, че месото е една неестествена храна за човека. Естествената храна за човека са плодовете, а хората се хранят с мърша, която носи отрова в себе си и причинява на хората много болести и смърт.
Затова първата стъпка към победата над смъртта е да престанат хората да се хранят с мърша и да почнат да употребяват плодовете, които са естествената храна за човека.
Най-важният биологически закон, който трябва да се изучава, е този за установяването на отношенията на Земята, Слънцето и звездите към човешкия организъм, а така също да се изучава отношението и на онзи вътрешен принцип в живота, който е известен под името любов. Единственото реално нещо в света, това е любовта; тази любов, която дава живот и е създала всички организми и всички форми. Същата тази любов е родила и Слънцето, и звездите, и цялото Битие. Тя е Великата Реалност, тя е проявата на Абсолютния Бог. Тази Велика Реалност за нас се проявява най-първо чрез земята; Земята е в случая един проводник на Божествената Любов. Затова се казва в Писанието, че Бог взел пръст и направил човека. Слънцето е направено преди човека. То е друг проводник на Великата Реалност. Ако човек не разбира същността на Слънцето и Земята, не може да разбере и Бога. Сега трябва да бъдат проучени и разбрани влиянията на Слънцето, Земята и звездите върху човешката психофизиология и след туй ще разберем Онзи, Който е създал света.
След като изучим всичките условия и възможности на земята, ние ще можем да създадем един сносен порядък за човешкия живот. Всички страдания и противоречия в съвременния живот произтичат от това, че всеки човек не е поставен да работи там, където трябва. Според законите, които ние знаем, необходимо е човек да се роди на земята на точно определено място и в точно определено време. Ако човек не се е родил, където трябва и когато трябва, то през целия си живот ще бъде нещастен. И ако Слънцето не види човека на мястото, където се ражда, то нещастие очаква такъв човек през живота му.
За да бъде щастлив човек, който се ражда на земята, необходимо е майката, когато го е носила в утробата си, да е имала възвишени идеи в ума си и благородни чувства и копнежи в сърцето си. Бащата на щастливия човек трябва да е мъдър и винаги вдъхновен, а братята и сестрите на щастливия човек трябва да са радостни. Само при такива условия може да се роди щастлив човек на земята. Ако някой човек постъпва така в живота си, че кара майка си и баща си да съжаляват, загдето са го родили, то този човек не може да очаква добро от съдбата си. Това е първото биологическо условие за благоденствието на всеки човек. Хората, които не разбират тези основни закони на живота, искат да напуснат земния си живот и да отидат някъде си на онзи свят. Обаче, ако бъдат запитани хората, които искат да отиват на онзи свят, къде е „онзи“ свят? - на месечината ли е, на Слънцето ли е, или някъде другаде, то те не могат да отговорят на това запитване. С това не искам да обвинявам религиозните хора, но искам само да изтъкна едно погрешно схващане за живота. Защото не е въпросът да напуснем Земята, а да изучим всички условия и закони, при които можем да бъдем щастливи на нея. Сега съществува едно заблуждение в света по отношение органическите закони на живота, заблуждение, което пречи на хората да разберат, че където и да са, за да бъдат щастливи, трябва да разбират и изпълняват тези закони. Това заблуждение в човешкия ум е причинено от съществуването на земята на деня и нощта. Понеже сега едни хора се раждат денем, а други се раждат нощем, затова и толкова противоречиви възгледи има за живота. Тези хора, които се раждат през нощта, колкото и да ги възпитават, пак не могат да се възпитат. А за голямо съжаление, сега вечерно време се раждат повече хора, отколкото денем. Та затова се е създал един органически свят на учени хора, които са родени през нощта; те пишат и работят в тъмнина. Техните възгледи за нощта са отлични, но като дойде да се приложат за дневния живот, вижда се тяхната погрешност.
Едно от условията да се оправи светът е това, хората да започнат да се раждат само денем. Ако това не може да се направи от страна на всички хора, то светът ще си остане все в това положение. Каквито учители и да дойдат, каквито религии и учения да се проповядват, нищо не ще бъде в състояние да поправи сегашния свят. При сегашното органическо устройство на човека, не може да се оправи светът. Светът трябва да се преустрои преди всичко органически, по законите, които съществуват в Природата. Това не става произволно, с човешки измислици.
Всеки човек, според органическото си устройство, има точно определени възможности за постижения, затова човек, при сегашното си развитие, не може да се занимава с всички професии. Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя биологически и математически нещата и е поставило известен ред в Природата; и когато човек пристъпи тези порядки, всичко в неговия живот започва да се обръща надолу с главата. Човек, който е роден за търговец, не може да има нещастие и неуспех в предприятията си. Същото се отнася и за поета, философа, учения и пр. Това е великата истина в света.
Постижението на Истината е последен резултат на всяка дейност в Природата. Когато говорим за доброто и справедливостта, разбираме ги като условия за постижението на Мъдростта; когато говорим за доброто, справедливостта и разумността, подразбираме, че това са условия за постижението на Любовта; а когато говорим за доброто, справедливостта, разумността и любовта, подразбираме, че това са условията за постижението на Истината. Истината я познаваме по това, че тя всякога носи пълна свобода за ума, за сърцето и за човешката воля. Това, което при всичките условия остава ума ми свободен да мисля, както аз схващам, и моето сърце да чувства, както аз схващам, и моята воля да действа, както аз схващам по законите на доброто, на справедливостта, на разумността, на любовта, и на истината - това наричам свобода. Най- първо трябва да се проучват законите на доброто, после на справедливостта, на разумността, на любовта и на истината, а най-после на свободата, защото тя е последен резултат на творческия процес в живота. А сега често хората говорят за любовта, без да разбират нейните закони и пътища. Любовта в своето проявление в живота е обусловена от много фактори. Например, ако обичате някого си, но го оставите гладен, при възможност да го нахраните, то любовта за вас ще изчезне; когато започнете да обичате някого, това е признак, че Природата иска от вас да помогнете на този, когото обичате, да придобие това, от което има нужда. Ако не му помогнете, то любовта за вас ще се прекъсне. Гладният казва: Ако ме обичаш, нахрани ме; болният казва: ако ме обичаш, помогни ми. Ако не разбирате закона ще кажете на нуждаещия се: Бог да ти помогне. Бог иска да му помогне и затова Той теб е изпратил да изпълниш волята Му в случая.
Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето. Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето. Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни отношения със зелените лъчи на Слънцето. Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж. Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето. За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите. Само когато хората всестранно проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи. Само напълно здравият човек не прави никакви престъпления в живота си. Човек, който има добре организиран мозък, здрави и правилно функциониращи бели дробове и здрав стомах, никога през живота си няма да допусне престъпна мисъл в ума си, престъпни чувства в сърцето си и няма да допусне волята си да извърши някакво престъпно деяние. Хора, които вършат престъпления, имат някаква анормалност в стомаха си. Между нормалните и анормални състояния на стомаха и възбудимостта на основата на мозъка има известно отношение, тъй както между плодородието на Земята и Слънчевите петна. Установено е статистически, че когато на Слънцето има повече петна, тогава има и по-голямо плодородие на Земята, а също и повече женитби между хората, а когато няма петна върху Слънцето, плодородието на Земята е много малко, а нещастията между хората повече. Има известно съотношение между явленията върху Слънцето, плодородието на Земята и човешките мисли, чувства и деяния в известно поколение. Каквито са мислите, чувствата, стремежите и вътрешният живот на хората и каквито са техните постъпки, такива условия ще се подготвят в Природата и такава култура ще си създадат в света. Но хората още не схващат зависимостта между тяхната деятелност и явленията в Природата, а се намират в едно заблуждение, което ще изясня със следната аналогия.
Представете си, че сте се затворили в стаята си, сами сте направили въздуха нечист от продължително дишане, та вече се задушавате от нечистия въздух, но не ви иде на ум да отворите прозорците, а не искате да излезете навънка, понеже се страхувате да не простинете. В какво седи тогава вашето нещастие? В нечистия въздух, който сами сте го направили нечист и продължавате да го дишате. Напуснете къщата и излезте по планината горе, за да се избавите от нещастието си. Сегашният ред и порядък в света, прилича на една къща, в която хората се задушават, но ги е страх да отворят прозорците или да излязат из нея, т.е. да установят нов ред и порядък с нови разбирания.
Една велика истина има в Природата, която гласи, че всички неща в света са зависими едно от друго. Човек в света има две възможности за повдигане. Тези две възможности са наречени: великото голямо и великото малко. Да започне човек с великото голямо е невъзможно, затова всеки трябва да започне с великото малко. Когато хората проучат силите и възможностите на великото малко, ще разберат, че то е дало всички условия, които са потребни на човека за неговото правилно развитие; ако сега някои хора мислят, че нямат дадени условия, трябва да знаят, че те са ги загубили по тяхна собствена вина. Този Бог, в Когото аз вярвам, е дал всичко необходимо за живота на хората. Човекът, който иска да разреши всички противоречия в живота си, трябва да се отрече от всичко, каквото му е дадено; или казано с други думи - всичко, каквото притежава, да не го употреби само за себе си, но да го употреби за благото и на своите близки, т.е. за благото на всички хора; а той ще бъде последен в тази редица, и след като си свърши работата, ще помисли за себе си, а ако не му остане време, няма да мисли за себе си. Това е законът на самоотричането. Ако върбите по този закон ще придобиете познанието за великото голямо и ще разберете, в какво седи свободата на човека.
Сега всички хора трябва да се заемат с проучване влиянията на земята върху живота на човека. Съвременната едностранчива култура е лишила човека от много блага на земята. Така например, лятно време хората ходят с обуща от животински произход, страхувайки се да походят малко боси, което е крайно необходимо за здравословното състояние. Също така хората не знаят как да си направят домовете, за да използват разумно слънчевата енергия в тях; те не мислят как правилно да стъпват на земята, за да възприемат нейните енергии и пр. Много от разстройствата в организма на съвременните хора се дължат на това, че нямат необходимата потенциална земна енергия в себе си. За да функционират жизнените енергии в организма на човека правилно, необходимо е в него да става правилна обмяна между слънчевите и земни енергии.
Вечерно време преди да си легне човек, трябва да направи известни упражнения, чрез които да прокара слънчевата енергия през себе си, към центъра на земята, а от центъра на земята да възприеме енергиите на земята; а сутринта трябва да направи обратното - да прокара земната енергия през себе си към центъра на Слънцето, а от центъра на Слънцето да възприеме енергиите на Слънцето. Това е дълбокият смисъл на окултните науки, които са обосновани върху принципите на една велика наука. Човек, който е запознат с окултната наука, може да създаде щастието на своя дом, може да продължава живота си, а и да постигне и безсмъртие на земята. Тези хора, които живеят дълго, познават отчасти тази наука.
Природата за мен е жива и разумна и може да разрешава всички социални въпроси и противоречия. В Природата има един отличен порядък, откъдето ние трябва да вземем модел при създаването на новото общество. В новия порядък всички хора трябва да работят според силите си и благата да се разпределят според нуждите на човека. Човешкият организъм представлява един модел на природата за образцов порядък, който днес не функционира съвършено, поради нарушенията, които сам човек внася в него.
В човешкия организъм всички клетки, всички органи и всички системи вършат специфична работа, според мястото, което заемат, но плодът от дейността на всеки се употребява за благата на целия организъм. В човешкия организъм може да видим образец за правилно разпределение на всички блага между хората.
В мозъка на човека има специални клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките й гами. Слънчевата светлина има 52 гами, а съвременните хора на „науката“ досега са изучили само две, а всичко останало е един свят непознат. В мозъка на човека има известни клетки, които се занимават с разпределение на енергиите, има известни клетки, които се занимават с производство, едни се занимават с едно, други с друго, всички са проводници на различни лъчи. И всички са толкова умни, че ако не ги спъваме в тяхната дейност, те могат да уредят отлично живота ни. Има клетки, които предвиждат бъдещето - това го наричат интуиция в съвременната наука. Според изследванията на съвременната окултна наука, след 3500 години, на земята ще има една нова раса, която ще притежава нови чувства, а земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега. На земята сега има планини и океани, които съвременните учени не ги знаят. Ще кажете, че това е много казано. В това отношение философията на съвременния човек прилича на философията на мравките, които се движат в едно ограничено пространство и ако мислеха като хората, биха си казали - това е цялата земя. Също така и човешката представа за земята е ограничена в зависимост от сетивата, които имаме. Сега човек има пещ сетива, но бъдещият човек ще има шест и повече сетива, защото творческият процес на живота е безконечен; тогаз човек ще има друга представа за света. Светът за в бъдеще ще се разкрие пред човека по-обширен и по-красив.
Сега се иска едно ново верую, което да е поставено на опит. На такъв опит, както детето опитва майка си и баща си. Така всеки може и трябва да опитва Природата и да се увери, че тя е жива и разумна и взема участие в неговия живот и съдба.
Три фактора има в Битието - Бог, Природа и Човек. Човек е дете на Бога и на Природата; човекът трябва да опитва Бога и Природата. Бог е Великото безгранично Цяло, в Когото е потопено всичко съществуващо. Природата е външен израз на тази Велика реалност, а човекът е външен израз на Природата. А сега хората отричат съществуването на Бога и искат да подчинят Природата, която считат неразумна. С тези си възгледи за Бога и Природата, човечеството в своята целокупност е създало най-ужасните престъпления, които историята отбелязва в Битието. Сега трябва да се даде обратно движение на човешката мисъл и на човешкия живот. Тази нова мисъл трябва да я поставим срещу хората, които са родени в нощта. Защото в тези хора има алчност и егоизъм и те искат да живеят охолно и да се удоволстват за сметка на ближните си. Трябва в нас да умре злото, т.е. да престане раждането на хората в тъмнината. Ако излезете извънка сферата на земята, ще видите, че там не съществува никаква тъмнина. Тъмнина съществува само в известни граници около земята. Има известни теории на учените от миналото, според които преди милиарди години Земята е минала покрай едно черно загаснало слънце и всичките нещастия идат от това, че Земята е погълнала в себе си от неговите тъмни лъчи. И нашето Слънце по едно време под влиянието на това черно слънце е загаснало, но в последствие е освободено от тази тъмнина.
Сега изходът от това тежко положение, в което се намира човечеството, е да имаме правилни отношения със силите на Земята и на Слънцето и да ги използваме разумно. А религиите са само условие, те са второстепенни фактори. Под земя разбирам този принцип, който дава; това е майката; а под думата слънце разбирам туй, което оплодотворява нещата и дава всички възможности; това е бащата, мъжкият принцип. И Мойсей, който бил посветен в окултната наука и е разбирал тези неща, казва: „Ще почиташ баща си и майка си, т.е. Слънцето и Земята, но няма да ги боготвориш. Единственото, което може да се боготвори в света, това е само Безграничното и Неузнаваемото, в което сме потопени, но което никой не знае какво е. Никой образа му не е видял, но това, което не знаем, е най-реалното в света. И това, което ние не познаваме, урежда нашия живот. Където и да сме, в Него сме. И когато сме във връзка с Него, всички страдания и противоречия изчезват. А сега, когато живеем в един друг свят, където всичко може да ни се вземе, как да не бъдем скръбни. Но ако живеем във връзка с Безграничното, ние ще сме в един свят, в който нищо не ще може да ни се вземе. За този свят трябва да се приготвим, и този свят ще бъде тук, на Земята. Има път от Земята до Слънцето, който тогаз ще стане известен и ще можем да отидем на Слънцето. Когато вашето съзнание се повдигне и намери този път и почнете да пътувате, ще кажете: „Преди години само вярвахме на това, което е.“ Вярвайте само в това, което вашият ум може да разбере, и това, което вашето сърце и вашата воля могат да приемат.
Това, което е достъпно за вашето съзнание, в него вярвайте и него приемайте. Аз не искам да правя насилие върху вашето съзнание, да ви карам да вярвате в това, което не можете да приемете.
Това е новото верую, което всички хора трябва да имат, за да се образува, или по-право, да се възстанови вътрешната връзка между всички човеци, да познаят, че са братя и синове на Слънцето и Земята.
По беседа от Учителя, държана на 15 април 1934 г.
ЧИСТЕНЕТО
Сложете вода в стъкло. Не минава много време, тя помътнява и се вмирисва. В нея се развъждат микроби, които я развалят.
Ако не познаваме процеса на прецеждането и чистенето, ако нямаме знание и възможност да подменяме водата, ние рискуваме да пием мътна и заразена вода и да се разболеем.
Съвършено същото явление става и в нашия душевен живот.
„Микроби" ние си носим и без това достатъчно. Това са нашите „наследствени“ недостатъци. А и животът ни хвърля в изобилие „зарази“, това са лошите мисли, неправдите, обидите, които нашите близки изедро сипят върху главите ни. Изоставени на нашата инертност ние сме подложени на съвършено естествено „помътняване“ и „вмирисване“.
Такова „помътняване" е загубеното настроение, меланхолиите, мракът пред очите; „вмирисването“ това е озлоблението, в неговите хиляди форми и прояви.
Ние трябва да познаваме тия състояния.
Обикновената хубава вода е бистра, с много малко разтворени минерални съединения, съвършено малко и то безвредни микроби. През нея слънчевият лъч минава свободно и тя го пречупва с прекрасен, хубав синкав оттенък.
Всяка нейна капка прилича на брилянт.
Така и ние трябва да подменяме душевния си живот. Малко материални грижи, малко микроби, които да ни служат за мярка в нашата еволюция и вечно изтичане и подновяване.
Как да става това? Ето това е магията на новото учение при неговата ежедневна практика.
Д-р С т е ф а н
Кромидът
Като храна и лекарство, кромидът е незаменим. Колко голямо богатство от вкусни подправки биха липсвали на нашите трапези, ако не беше кромида. Въпреки всичко това, много малко е писано за неговите добри страни.
От историята на древните времена знаем, че в продължение на хиляди години кромидът се е употребявал при готварството повече от което да е друго растение. Расте, както в най-топлия така и в умерения- климат — нещо което го прави общодостъпен за всички. Добре узрелият кромид може да се запази за дълго време.
Изглежда, че хора, които работят на открито и се занимават с тежък физически труд, имат голяма склонност към него. Наблюденията показват, че дърварите сметат кромида като необходима храна през време на работа.
Според Д-р Бертюн, едно от добрите последствия от живеенето ни но открито, е желанието ни да ядем кромид. Често този живот на открито помага да изчезнат разни разстройства на храносмилането. Интересно е че хора с болен стомах след известно време не само смилат, но и желаят да ядат кромид.
Кромидът подобрява физическата издръжливост. Има много доказателства за съживителната сила на кромида при случаи на голяма физическа умора. „Известно е на всеки“, казва Синклейр, „че един планинец може да понесе голяма умора в продължение на два или три дни, като се храни само с няколко сурови глави кромид и малко хляб“.
На французите е известна много добре хранителността на кромида, затова и тяхната прочута супа с кромид се смета за най-доброто укрепително средство.
Жан Нютон в своята книга „На-зад към природата“ казва: „Онези, който са живели в Испания, са били свидетели на какво голямо разстояние един магаретар придружава пътниците пеша, изминавайки 40-50 километра на ден, като се храни изключително с хляб и кромид".
Кромидът се е употребявал като лекарство от незапомнени времена. В древността той се е смятал за отлично средство за лекуване на бъбреците. Дискордит препоръчва, а Плиний величае лечебността на кромидовия сок при болестта водянка.
Като възбудител, кромидът се употребява при слабо храносмилане и против газове, а като експекторант — при стари хронически катари.
Модерните изследвания са доказали, че кромидът е много ценен, понеже възбужда храносмилателните жлези. Един френски военен лекар, Д-р Мелеме, през време на европейската война, е лекувал болни от инфлуенца, като им давал сок от кромид три пъти дневно. Чрез този метод треската намалявала още в самото начело. От 84 болни, лекувани по този начин, нито един не умрял. Само един който отказал да пие сока, получил усложнение — бронхопневмония.
Белия кромид е за предпочитане пред червения. Кромидът бива различен по големина, цвят и лютивина. Малките червени глави са най-лютиви. В средните векове, според Д-р Леклерк, на една богата трапеза винаги поднасяли чиния с червен кромид. От различните видове кромид, онзи които расте в Испания, Италия, Египет, Бермуда, Мексико и Калифорния е прочут по големината и доброкачествеността си.
Поради силния вкус и мирис,кромидът се употребява в малко количество, особено ако е в сурово състояние. Кромидът има значителна хранителна стойност, макар че се употребява като подправка. И в днешните времена на икономическа криза трябва да си припомним следното френско куплетче: „Ако пиле и подправки ти липсват, хляб и кромид ще те наситят“.
Трябва да споменем и известното на мнозина обстоятелство, че през време на войната, когато се чувстваше голяма оскъдица от зеленчук, кромидът беше спасителното средство при болестта скорбут. При тази болест настъпват голяма слабост, малокръвие и заболяване на венците. Дължи се на липсата на витамина С в храната, който се намира достатъчно в суровия кромид.
Из в. „Добро здраве“
Духовната пролет
Из свещени, тайни двери,
през лъчисти горе сфери,
трепка в ехо сладък глас
от незримий свет до нас.
Блага вест — вълна могъща
друга пролет ни разгръща,
старо, гнило що мете
и в душите ни чете.
Свят живот ни носи с радост;
вей от нея вечна младост:
правда, светлост я кръжи,
тя духа ни възкреси.
Влезли в туй красиво царство,
мир, любов е нам богатство.
Румен веч простора грей,
ден божествен мрак пилей.
Auroro
Книжнина
С Христа от Любомир Лулчев част II.
Вярвам че не малко, които са чели първата част на повестта „С Христа“ са очаквали с нетърпение появяването на втората част.
И действително тяхното очакване е оправдано.
В нея вече героя Генко Орлето е възмъжал. Минал през ред страдания и изпитания, той е станал ученик на живота. Познава природните закони и живее и действа според тях. В живота му се нижат задача след задача, изпитание след изпитание, едно от друго все по трудни, но със свойствената си упоритост той се бори с мъчнотиите и успешно разрешава задачите. Той борави с методи и начини, каквито околните му не познават и му се чудят. И чуден е. Той не се подава на никой от техните планове. Готов е да помага на всеки страдащ, като не поставя страдащите под никакъв знаменател. Какъвто ще да е, той с готовност се притича на помощ Героя тук е вече носител на един висок идеал и успява да докаже на всички, преминавайки през най-големите трудности, противоречия и борби, намирайки се между живота и смъртта, своят висок идеал, като поставя нова основа — Любов между всички. Проявява човещината.
„Преди да сме такива или онакива, ние сме човеци.“
Както сме очаквали втората част. така очакваме и третата.
Пожелаваме успех за да може да издаде цялата повест, която ще научи всеки на нещо добро, на нещо по-високо.
Всеки може да намери в нея това от което има нужда. Тя учи и подтиква всеки към ново направление в живота. Който търси истината ще ‘намери своя път описан в нея. И който я прочете, неможе да не се отърси и откаже от досегашния си начин на живеене, от старите методи. В неговото сърце ще пламне пламък и той ще стане служител на живота, готов от любов да помага на всички.
F.
Златни капки, сборник разкази от Йордан Ковачев.
Дали ще мога да изразя онова велико чувство на любов. което ме изпълваше когато четох „Златни капки" от Йордан Ковачев — не зная. Лаская се, обаче, че поне от малко ще дам представа за възвишените и благородни трепети бликащи в разказите и по тоя начин ще създам желание в мнозина да разгърнат страниците на книгата и се освежат от чистотата на „белите страници“.
„Златни капки" не „Златни сълзи" — защото това което е писано, това което е дадено, това което е разрешено в тия разкази буди душата за нещо божествено, нещо велико, огряно от лъчите на любовта.
Всеки разказ, всяко изречение, всека дума си е на мястото. Това са чудни бисери, които със своята ослепителна светлина и мекост галят душата, успокояват сърцето, раздвижват съвестта и създават желанието за героични и великодушни подвизи.
Колко много ние се нуждаем. колко много душата ни жадува за подобни книги, за подобни разкази, за подобни разрешения на най-великото в живота любовта. Как могъщо се разлива по целият ни душевен мир идеята за братство и любов между хората, между всички живи същества и как след като сме прочели тия безподобни проблясъци на душата на един „духовен великан“ чувстваме голямото и непобедимо желание да преливаме в тоя помрачен свят повече любов, повече братство, повече доброта.
Такива книги са навремени, необходими и трябва да се разпространяват с повече жар и ентусиазъм, за да могат да стигнат до народа, който да се залива от тяхната духовна сила и чрез тях да облагородява душата си.
Ж. У.
Цената на книгата е 50 лв. Доставя редакцията на в.„Братство“.
Девор, символична драма в 4 действия и епилог от Веселин Петрушев.
В нашата драматична литература, където се изнасят сцени изключително из хаоса на социалните отношения и порядки: където нито една наша драма не е затрогнала ония висши състояния на човешкия дух, проявяваш се в моменти на стихнем устрем към велики постижения, драмата „Девор“ се явява като лъч от настъпваща зора, която изтръгва въздишка на облекчение из гърдите на изнурен странник през дълга, бурна. мрачна нощ.
Във всесветската литература се срещат перли от драматично изкуство, каквито са напр. драмите на Хауптмана, Зудермана, Ибсена, Метерлинка и пр. с тенденция да се налучка пътя, по който човечеството да си отвоюва дадения му от небето най-висш божествен дар — свободата на духа, брутално похитена и до днес сковано в тежки вериги, обаче всички опити са останали суетни. Нито а една драма не прозира тенденция на посочване дълбоко скритите от света причини на датиращия изконен двубой между две непримирими сили: — от една страна Тъмнината, под чиято власт се намират всички лоши помисли, низки желания и падения на човешката личност, а от друга — Светлината, този извор на онези благородни прояви към правда, мъдрост, свобода и истина, с които си определят достойнствата на човека, чието съзнание за своята личност, като привилегировано творение на Създателя, е пробудено.
В символична форма автора изнася ожесточения конфликт между два принципа на битието: — Разрушението и Творчеството — в лицата на Земон и Адриана, като агенти на първия принцип, и Девор и Ханан — на втория. Останалите лица играят допълнителни роли в борбата за тържеството на Духа, да се прояви в своята мисия на земята — да послужи на една божествена идея: освобождението на пленницата Дева Славяна, светяща дъщеря на небесните плеяди, от ръцете на тъмните сили. Символиката на похищението Девата Славяна от един властен на земята агент на тъмните сили е внушително красива по своята изразителност, която завършва с пълно тържество на висшата, божествена Любов над нисшите страсти.
Символизмът на драмата ще се види твърде нелесен. Изисква се, поне от части, познаване висшите сфери на битието, за да бъдат достъпни на разума и въпроси от висше естество.
Много е желателно, да се явяват от време на време на българската сцена подобни пиеси, които отварят път за повече възход към висините на нов, разумен и чист живот днес, когато толкова силно се чувства нуждата от обединяване на духовни сили, за да се подеме енергична борба със съвременния материализъм.
П. Списаревски.
Драмата „Девор“ за четене онлайн в сайта.
