Три основни тона
Издателство: Урания
Всички говорите за правия пѫть, ходите въ него. Бихъ желалъ всѣки единъ да пише за правия пѫть, тъй както той го вижда.
Правиятъ пѫть е пѫть безъ препятствия. Пѫть, който има препятствия - той не е правъ. Пѫтьтъ на свѣтлината, напримѣръ, е правъ. Тя минава и нѣма никакво препятствие. Ако имаше препятствия, щѣше да закѫснѣе. Тя има много малки препятствия. Пѫтьтъ, въ който има много препятствия, не е правъ. Той сега се прави, шосира се. Та по нѣкой пѫть, когато се намѣрите въ затруднение въ вашия пѫть, отклонили сте се въ нѣкоя драка, залостили сте се тамъ и казвате: „Много мѫченъ пѫть“. Пъкъ вие новъ пѫть си правите. Нѣкѫде имате такива понятия, които не сѫ вѣрни. Има много причини - мѫченъ е животътъ. Вози ви земята, казвате: „Мѫчно е да се живѣе на земята“. Че какво е мѫчно да се живѣе на земята? За въздуха не работишъ, за свѣтлината не работишъ, за водата не работишъ, за хлѣба не работишъ. Хлѣбътъ трѣбва да го сдъвчешъ. Голѣма работа, голѣма мѫчнотия е. Че каква работа е, че си сдъвкалъ хлѣба? Казва: „Много мѫчно се яде“. После: „Много мѫчно се добива хлѣба, много мѫчно се живѣе“. И вие си създавате такива изкуствени мѫчнотии, като на кино. Видишъ нѣкой актьоръ, казвашъ: „Страшна работа“. Че каква страшна работа има на киното? Казва: „Война“. Никаква война. Казва: „Гръмотевица, пукотъ, ужасна работа“. Нѣма нищо тамъ. Има нѣща сѫществени, да се освободите отъ личния животъ, отъ живота на дълговетѣ. Имашъ личенъ животъ, казвашъ: „Личность“. Съзнавашъ, че си едно отдѣлно сѫщество, което иска да живѣе щастливо. Имате известни схващания, понятия за себе си. Такива, че трѣбва да минатъ години, за да се убедишъ доколко е вѣрно туй, което мислишъ за себе си. Имашъ на сто души да давашъ, всѣки день ти искатъ. Може да си баща или майка, този човѣкъ като те срещне, казва: „Имашъ да ми давашъ“. - „Че нѣмамъ“. - „Трѣбва да ми дадешъ“. Единъ следъ другъ казватъ: „Да ми дадешъ“. Срещнешъ единъ - давашъ. Срещнешъ другъ - давашъ. Като видишъ тия хора, още отдалече ги познавашъ. Кой е виноватъ сега за туй състояние? Ако бѣше уменъ човѣкъ, хичъ не биха те безпокоили. Ти имашъ една опредѣлена форма, знаятъ те, измѣни формата си, да не те познаватъ. Ако ти си на 35 години, взелъ си пари, ще те знаятъ. Измѣни се и стани на 21 години. Ималъ си брада и мустаци, останешъ безъ мустаци и брада - гладко лице. Ще те срещнатъ и нѣма да те безпокоятъ. Та сега ви казвамъ: Сега не носете опредѣлени лица - ще ви знаятъ всичкитѣ.
Другото положение, че нѣкой пѫть ние искаме да бѫдемъ справедливи. Но въ какво седи справедливостьта? Имаме едно отвлечено понятие, считаме за справедливи нѣща, които намъ ни сѫ приятни. Вие живѣете, но представете си, че онзи, който страда, не сте вие. Той е нѣкой другъ, който страда. Нали сте имали случай да видите, когато единъ акробатъ ходи по вѫжето, пъкъ ти седишъ и треперишъ. Той си играе съ върлината по вѫжето, пъкъ тебе долу ти се свива сърдцето. Казвашъ: „Ще падне, ще се претрепе“. Той върви по вѫжето, клѣка. Ти, като го видишъ да клѣка, казвашъ: „Отиде“. Той се хване съ краката, тебе ти настръхва косата, пъкъ то е майсторъ.
Сега вие всички се плашите отъ сиромашията. Вие настръхвате отъ сиромашията. И мене ме е плашила сиромашията, съ гугла ме е плашила. Единъ смѣлъ, като срещналъ сиромашията съ гуглата, той я взелъ и отъ платното си направилъ риза. Оттамъ-насетне, като си направилъ риза отъ гуглата на сиромашията, тя престанала да го плаши и той забогатѣлъ. Вие искате да бѫдете богати, не искате сиромашията. Една философия, една ясна представа, една максима. Ако ти не можешъ да влѣзешъ въ една кѫща, ти не си свободенъ човѣкъ, не си силенъ човѣкъ. Ако ти не можешъ да излѣзешъ отъ една кѫща, ти не си силенъ човѣкъ. Влизането и излизането, тѣ сѫ две положения, които сѫ необходими. Сега нѣкои отъ васъ влизате и не можете да излѣзете, наполовина сте свободни. Нѣкои излизате и не можете да влѣзете. Пакъ наполовина сте свободни. Сега въ какво седи богатството? Богатството влизане ли е или излизане? Сиромашията влизане ли е или излизане? Кой работи въ свѣта? Богатиятъ работи или сиромахътъ работи? Кой яде - гладниятъ или ситиятъ? Това сѫ състояния вѫтре. После по нѣкой пѫть ние дѣлимъ, казваме: „Той е набоженъ човѣкъ, другиятъ не е набоженъ“. Кой е набоженъ? Който яде, е набоженъ. Който не яде, не е набоженъ. Ами, че отъ безбожницитѣ ставатъ набожници. Всѣки, който е набоженъ, следъ време ще стане безбоженъ. Като се наяде, не иска да яде. Онзи, който е безбоженъ, стане набоженъ. Ние предполагаме, че нѣкои хора въ свѣта сѫ лоши. То е наше понятие сега. Запримѣръ: Ако тонътъ сега въ музиката е дисхармониченъ по отношение на другъ тонъ. Има тонове, които сѫ дисхармонични. Тонътъ, самъ по себе си, не е дисхармониченъ. По отношение на нѣкои други тонове - тѣ не се съгласуватъ, нѣкои акорди не се съгласуватъ. Та казвамъ: Понеже Богъ е построилъ живота по известни