От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,
12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето
Всички хора говорят за живота, но разбиранията им са различни. Колкото хора, толкова разбирания. Много от човешките разбирания за живота са подобни на разбиранията на оня, който суши хляба, да има за дълго време, да се осигури. Днес суши хляб, утре суши и постоянно го складира, да се запази. В края на краищата, животът му се обезсмисля. Какво ще му допринесе сухият хляб? Както сухият хляб убива апетита на човека, така и много от сегашните разбирания на хората за живота обезсмислят тяхното съществуване. Учените казват, че в бъдеще ще се приготвят особени пилюлчета, които ще заместят хляба и другите храни. Те смятат, че по тоя начин ще улеснят живота. Колкото сухият хляб улеснява живота, толкова и пилюлчетата ще го улеснят. Колкото разбиранията на хората улесняват живота им, толкова ще помогнат и пилюлчетата. Знание е нужно на човека, да превърне сухия хляб, да го направи годен за ядене. Ще вземеш вода, ще натопиш хляба, и той ще омекне. Какво ще правиш, ако нямаш вода? Понеже разбиранията на хората са различни, едни от тях ще се хранят със сух хляб, други – с пресни плодове. Те взимат плодовете направо от дърветата: всеки ден имат прясна, чиста храна. Има ли смисъл да пазят храната си?
Съвременните хора се различават и в разбиранията си за доброто. Затова някой казва: Едно време бях добър човек, сега не съм добър; в бъдеще пак ще стана добър. Това е неразбиране на доброто, неразбиране на живота. Като не разбираш живота, не се ли питаш, на какво се дължи вътрешната връзка между хората? Доброто обединява хората. То ги свързва и създава известна близост между тях. Не се ли питаш, защо искаш да те обичат и защо обичаш? Някой път искаш да направиш добро, но се въздържаш, страхуваш се да не изпаднеш в противоречие. Казваш: Вместо аз да страдам, по-добре другият да страда. И така се отказваш от доброто. Когато страдаш, ти разбираш своето страдание. Дойдеш ли до страданието на ближния си, по-малко разбираш. Истинският морал изисква да разбираш страданията и радостите на ближния си толкова, колкото и своите. Ако разбираш себе си повече от другите, ти живееш в обикновения човешки морал. Стремиш се към нещо и казваш: Ако постигна своя идеал, от мене ще стане човек. Обаче, не ти се дават условия за това, и ти оставаш обикновен човек. При обикновения морал се дават посредствени условия на човека. Друг е въпросът, ако той живее по високия морал. Там се дават богати условия. Дава се възможност на човека да постигне своите желания.
Какво представя човек? – Неизмътено яйце, в което се крият всички негови възможности. За да се прояви човек, яйцето трябва да се тури при условия да се измъти. Защо е затворен човек в яйцето? Защо трябва да се поставя при условия да се прояви, т. е. да се измъти? - Само така той влиза в нова фаза на живота и се явява в нова форма. Обаче, не всяко яйце, поставено под квачката, се излюпва. Не всички човешки желания са постижими. Едни от желанията се излюпват, а други не се излюпват. За да се излюпят, човек трябва да спазва всички външни условия: да подържа нужната температура и светлина. Ако излюпването стане навреме и правилно, след това трябва да се следи за развитието на желанията. Измътването на яйцето има отношение към проявите на човешката мисъл. Следователно, не е достатъчно само да мислиш, но мисълта ти ле трябва да бъде тревожна. Защо ще се безпокоиш, какво ще стане с тебе? Тоя въпрос е разрешен. Иди на гробищата, ще видиш, какво ще стане с тебе. – Кога ще стане това? – Когато и да е. Като започнеш от първата година на своя живот и дойдеш до 120 години, един ден все ще стане това. Ще отидеш на едно място, дето се разрешават всички въпроси. Ще кажеш, че има друг свят. – Това не е важно. Докато си на земята, за тебе е важно, че ще отидеш някъде, дето отиват всички хора. Въпреки това, човек копнее, желае, стреми се, като че вечно ще живее. При това, той предпочита радостта пред страданието. – Защо? – Защото не разбира живота. Животът трябва да се разглежда от ново становище. Има ли нещо лошо в събличането? Има ли нещо лошо в обличането? И едното, и другото са два важни, необходими процеса. Не е нескромно, че си се облякъл добре. Не е скромност, че си облечен лошо. Казвате, че не е морално да се облича човек много хубаво, т. е. да се труфи.
Какъв е моралът на живата природа по отношение на облеклото? Ако се вгледате в млекопитаещите, виждате, че природата ги е облякла в скромни, еднообразни дрехи. Дойдете ли до птиците, до пеперудите, тя е облякла някои от тях в красиви, разнообразни дрешки. Тя ги е напъстрила, накичила толкова много, че човешкото око се губи в тая външна красота и разнообразие. Човек се чуди, защо, по отношение на едни същества, природата е проявила всичката си щедрост, а спрямо други се е затворила толкова много. Тя е дала най-красивите дрехи на птиците, най-красивото лице на човека, най-хубавия ум на ангелите и най-доброто сърце на боговете. Най-силна воля има Бог, затова Той управлява света. Това е само за изяснение, да разберете нещата,
Това, което ви казвам за облеклото, за лицето, за ума, за сърцето и за волята са разхвърлени думи, както и вие взимате числата разхвърлено и казвате: Това е числото пет, а това – десет. Какво означава числото пет? – Пет единици. Обаче, това число има различни степени. Ако напишете четири петорки една след друга, те се различават, както в качествено, така и в количествено отношение: 5555. Не е все едно да имате пет единици, пет десетици, пет стотици или пет хиляди. Кое от тия числа би желал да имаш: петорката, в реда на единиците, на десетиците, на стотиците, или на хилядите? Можем да отидем още по-нататък: да имаме петорка в реда на десетохилядите, стохилядите и т. н. Числото пет в една от тия степени може да спаси човека. Ако отидеш при някой гадател, той ще ти каже, например, че твоето щастие зависи от числото пет, взето в четвърта степен. Ти се чудиш, какво означава това. Седиш умислен, недоволен от живота, нещастен, без пет пари в джоба. Някога си купил един лотариен билет, но си го забравил. Дойде твоят приятел в дома ти и казва, че билетът ти печели. Веднага скачаш, обличаш се и отиваш да видиш, колко печелиш. Гледаш, сумата е голяма. Докато нямаше пет пари в джоба си, сега разполагаш с голяма сума. Това са пари! Това е красивата мома, към която трябва да бъдеш внимателен. Ако не си внимателен, може да я изгубиш. Тя има неустойчив характер и може да пристане на всеки, когото срещне на пътя си. По-неустойчиво нещо от парите няма. Те са опасно нещо. Трябва да се молиш на Бога, да не те напусне твоята красива жена. Такова нещо са и парите.
Когато се говори за лошата жена, аз разбирам парите. По-лоша жена от парите не съществува. Казват: Да те пази Господ от лоша жена! Превеждам: Да те пази Господ от парите! Те имат отношение към външния живот на човека, но не и към вътрешния. Не допущай парите да влязат в ума, в сърцето или във волята ти. – Защо? – Защото те развращават. Само по себе си, златото е устойчиво и неизменно, но и то внася съблазън в човека. Казваш, че парите са глупаво нещо. Така е, парите нямат никаква интелигентност, но те могат да съблазнят и опорочат човека. Както лошата жена може да съблазни човека, така и парите съблазняват, даже по-страшно. За пари ти можеш да лежиш в затвор. Откраднеш една голяма сума, но веднага те хващат, съдят те и те турят в затвор, дето пропадат всичките ти мечти. Готвиш се за министър, за председател на република, но парите те съблазнят и свършваш живота си в затвор.
Кое съблазнява човека? Коя е причината, дето той не устоява пред парите? – Неговото криво възпитание и разбиране. Човек мисли, че ако се домогне до числото 555 хиляди, пред него ще се разкрият всички възможности в живота. Зад числото 555 хиляди се крият много човешки мисли и желания. Човек започва да си мисли, как ще се облече, какъв вид ще има, как ще се представи пред обществото, какво ще говорят хората за него и т. н. Едни ще гледат на него като на благороден човек, но други ще го осъдят. Всички хора не се съблазняват от парите, но мнозина не се познават, не знаят, доколко са устойчиви. Те казват, че хората трябва да бъдат добри, да живеят братски, да се обичат, да се жертват един за друг. Лесно се говори, но като дойдат до изпълнение на казаното, отстъпват. Питам: Обичали ли сте вие, да знаете, какво нещо е любовта? Обичали ли сте всички хора, да знаете, как се издържа на това? Правете опити в любовта, прилагайте я, да видите, колко сте силни. Преди години бях във Варна. В стаята, дето живеех, дойде отнякъде една мишка, която редовно напипваше хляба и започваше да гризе. Дето и да го криех, тя все го намираше. Както и да се разговарях с нея, тя не взимаше във внимание думите ми. Не е въпрос, че яде от моя хляб, но остават следи от нея. При това, тя взимаше хляб без позволение. Готов бях да й дам повече, отколкото сама взима, но да иска позволение. Тя не разбираше, че мога да й причиня голямо нещастие. Един ден я хванах и започнах да се разговарям с нея. Тя цяла трепереше от страх. Казах й: Знаеш ли, че животът ти е в опасност? Аз мога да направя с тебе, каквото искам, но ще те оставя да живееш. Отворих прозореца и я пуснах на покрива върху керемидите. Тя бързо се скри някъде и повече не влезе в стаята ми. Казвам: Така постъпват всички хора по отношение разумната природа. Те престъпват нейните правила, вършат неща без нейно позволение. Един ден тя хваща някого с ръката си, и той цял се разтреперва. Тя му казва: Знаеш ли, че животът ти е в моите ръце? Но, от мене да мине. Тя го пуща на свобода, и той престава да върши неща против волята й. Тя му казва: Мястото ти не е тук. Това значи: не трябва да живееш при условия, дето животът ти е в опасност.
Казвате: Какво трябва да правим тогава? — Намерете правилен начин за разрешаване на въпросите в живота. Има един начин, който разрешава една трета от въпросите. Има един начин, който разрешава две трети от въпросите. Има един начин, който разрешава три трети от въпросите, т. е. всички въпроси. Той е начинът на единицата. Той се заключава в две думи: Възлюби Господа! – Какво трябва да правя? — Възлюби Господа! – Болен съм, страдам. – Възлюби Господа! – Беден, нещастен съм. – Възлюби Господа! Това е формула, в която се крие кардиналното разрешаване на всички въпроси. Който може да приложи тая формула в живота си, всичките му работи се нареждат добре.
Защо хората не успяват в живота си? – Защото не прилагат формулата „любов към Бога". Те и до днес още прилагат старата формула – любов към себе си. Едно време хората са живели като животните, в стада, в големи общества. Това е една трета разрешаване на въпросите. Те и до днес още живеят на стада, на чарди – прилагат любовта и към ближния. Човек е дошъл и до любовта към себе си. Време е вече да приложи любовта към Бога и с това да разреши всички житейски въпроси. Това значи, да виждаш Господа навсякъде, да съзнаваш, че Той присъствува във всички живи същества. Казваш: Велика опитност имам, намерих Господа. Щом се намериш пред известно изпитание, започваш да се колебаеш. Ти се разколебаваш в това, което сам си разрешил, и казваш: И Бог е като хората. Той не ме обича. – Това е човешка мисъл. Какви са отношенията на Бога към човека, никой не знае. Това не е важно. За тебе е важно, ти да обичаш Бога. Аз мога да говоря много за любовта към Бога, но искам да чуя нещо от вас. Две хиляди години вече, откак вие прилагате формулата любов към себе си. Искам да ми кажете, какво значи, да обичаш себе си. Искам да ми кажете, защо някога човек не обича себе си. Как е възможно да обичаш себе си и при известни изпитания да се самоубиеш? Как е възможно да обичаш себе си и да се оставиш да те заробят? Да обичаш себе си, аз разбирам, да разрешиш всички мъчнотии в живота си с любов. Да обичаш себе си, това значи, да разрешиш въпроса с ближния си, да го възлюбиш като себе си. Който е разрешил тоя въпрос, минава за учен, но не като оня, който казва, че разстоянието между земята и слънцето е около 92 – 93 милиона мили. Не е все едно, дали това разстояние е 92 или 93 милиона мили. Един милион мили разлика не е малко. Даже и изчисленията на учените за бързината на светлината не са точни. Да знаеш точно бързината, с която се движи светлината, това значи, да разрешиш един важен въпрос. Истинската наука изисква точни изчисления. Истинският живот изисква точни разбирания.
Сегашните хора говорят за любовта, без да имат точно разбиране за нея. Те не знаят, какво нещо е любовта. Стиснеш ръката на някого, но той е недоволен от тебе. – Защо? – Стиснал си го повече, отколкото трябва. Взел си от него повече, отколкото трябва. Някога стискаш по-малко, отколкото трябва – взел си по-малко, дал си повече. И в даването, и във взимането трябва точност. Птиците и млекопитаещите също прилагат стискането, като метод на любовта. Птицата хваща жертвата си между клюна и краката си и започва да я стиска, докато я удуши. В първо време я глади, милва, докато я задуши и изчезне от краката й. Това са целувките на животните. Такива са целувките и на хората. С такива целувки нищо не се разрешава. Докато не целунеш човека, лесно се разбираш с него. Щом го целунеш, всякакво разбирателство изчезва. Мислете върху тоя въпрос, сами да се убедите в истинността на моите думи.
Любовта на сегашните хора е материалистична. Те се обичат, когато имат пари. Щом момата даде 25 хиляди долара на момъка, любовта се явява между тях. Те стават топли и си разменят целувки. Ако няма пари, и двамата са студени. Парите създават условия да се обличат добре, да се разхождат с автомобил, да живеят в хубава къща, да се хранят добре. Докато единият не дава правилно, а другият не взима правилно, никакво разбиране, никаква любов не съществува между тях. Ако целувките се определят от парите, това е търговия. Ще целуваш по един път на ден, за да получиш 25 хиляди долара. Ако целуваш по три пъти на ден, ще получиш 75 хиляди долара. Ти ще богатееш, а другият ще обеднява. Каква философия има в това? – Търговия, нищо друго. След това оня, който е целувал, ще дава, а другият ще взима. Любовта е безкористна. Като любиш, ще даваш и ще взимаш без пари; като любиш, ще лекуваш и ще помагаш без пари. Любовта на сегашните хора е любов на взимане и даване. Ако даваш, очакваш да получиш; ако получиш нещо, другият очаква да вземе. Направиш нещо, очакваш да те възнаградят. И това не е лошо, но не е правилно. Даваш една целувка и получаваш 25 хиляди долара. Това е продажна любов, която коства понякога живота на човека. Целунеш един човек, но оказва се, че той е прокажен. Получиш 25 хиляди долара, но излагаш живота си на смърт. Това става навсякъде в света. Ти забогатяваш, заемаш високо обществено положение, ставаш знатен, но в замяна на това, придобиваш отнякъде проказа. Какво става с тебе? Постепенно губиш своята интелигентност, своя светъл ум, и животът ти се обезсмисля. Днес и млади, и стари се оплакват, че животът им се е обезсмислил. Не казвам, че общественият строй е напълно виновен за това. Донякъде и той е виновен, но има още много външни и вътрешни причини, които заблуждават човека и го правят нещастен.
Ново, разумно разбиране е нужно на човечеството. Обществата и народите се нуждаят от нов строй, при който всеки да е готов да дава по 25 хиляди долара, а не да очаква да получи. Давайте, без да очаквате възмездие. Докато има хора, жадни за целувки, това показва, че те са бедни и очакват да получат нещо. Щом няма кандидати за целувки, хората са богати, никой не се нуждае от пари. Имаш пари, но няма кого да целунеш. Лошо ли е това? Аз взимам целувката като идея, като символ на нещо, а не в буквален смисъл, както днес я разбират. Всеки човек е целувал, но вижда голямото различие между умствената целувка и действителната. Кой момък, или коя мома, като целуне, не си каже: Не е това, което си представях. Под „целувка", в красив смисъл на думата, разбирам онова, което повдига падналия, лекува болния и възкресява умрелия. Можеш ли да целунеш така, ти си целунал по Божествен начин. Не можеш ли да целунеш така, никога не целувай. Хората разменят Божествената монета с човешката, затова са я обезценили.
„Възлюби Бога!" – е казано в Писанието. Ако можеш да разрешиш всички мъчнотии в своя живот, както и в живота на цялото човечество, ти си възлюбил Бога. Ти влизаш вече в новия живот. Не е достатъчно само да говориш за любовта, но да живееш в нея. Не е достатъчно само да посрещаш изгряващото слънце, но трябва да се ползуваш от неговите енергии. Ако между енергиите на слънцето и енергиите на твоя организъм става правилна обмяна, ти всякога ще бъдеш здрав. Щом си болен, това показва, че обмяната не е хармонична. Който вярва в теорията на прераждането, казва, че, като дойде втори път на земята, ще постигне всичко, което сега не е могъл. Може да дойде пак на земята, може и да не дойде. Или, може да дойде и нищо да не придобие. Какъв смисъл има да посетиш десет пъти концерта на някой велик музикант, а в това време се превиваш от болки в стомаха? Има смисъл да слушаш великия музикант, ако стомахът ти е абсолютно здрав. Има смисъл да се прераждаш, ако всеки ден учиш и придобиваш нещо ново. И тъй, новото учение изисква здрави хора. Само здравият може да схване идеите на новото учение. Какво представя новото учение, малцина знаят. Какво е проповядвал Мойсей, какво е проповядвал Христос, също малцина разбират. Днес има условия да разберат и Мойсея, и Христа. Казват: Христос ще оправи света. Казвам: Светът ще се оправи, когато хората възлюбят Господа. Има един свят, който е оправен, но човешкият свят още не е оправен. Време е тоя свят да се оправи. Да се оправи светът, това значи, да се разрешат правилно всички социални въпроси. Първият въпрос, който трябва да се разреши, е въпросът за Цялото и отношението на частите към Цялото. Щом се разреши тоя въпрос, човек се освобождава от заблужденията и ограниченията на живота. Всички говорят за хляба, като един от важните икономически въпроси. Да се разреши тоя въпрос, това значи, да освободите само стомаха. Това е частична свобода, а не обща. Това е само една трета от истината. Когато се разрешат всички въпроси, тогава ще се придобият три трети от истината, т. е. абсолютната свобода.
При разрешаване на въпросите, мнозина излизат от своите желания и се стремят да ги реализират. За да реализираш едно свое желание, трябва да платиш два пъти повече, отколкото струва то. Ако не си съгласен да платиш, трябва или да отстъпиш, или да отложиш реализирането му. Такъв е законът. Който не иска да дава, трябва да е готов да отстъпва. Има известни желания в човека, които не се поддават на външно разрешение. В човека се явява вътрешен спор, докато най-после реализира тия желания, т. е. намери изходен път. Например, ти си женен. Жена ти е тежко болна, децата ти следват в странство, а нямаш пари, не можеш да посрещнеш нуждите си. Чудиш се, какво да правиш, отде да вземеш пари. Спомняш си, че един твой познат ти дължи известна сума, но не мисли да я връща. Ти казваш: Ако го дам под съд, ще получа парите си и ще си помогна. Но как ще го дам под съд? Аз вярвам в Бога, зная, че не трябва да давам брата си под съд. В тебе се явява една вътрешна борба. Мислиш за жена си и за децата си, но мислиш и за Бога. Най-после решаваш въпроса в полза на твоя познат, отказваш се да водиш дело против него. Казвам: Много от вашите спорове са все от такъв характер. Ти се бориш в себе си, в чия полза да разрешиш даден въпрос: в полза на Господа, на жена си, т. е. на своя ближен, или на себе си. Трябва да се откажеш от желанието си, да дадеш брата си под съд. Това е правилно разрешаване на въпроса.
Един човек услужил на свой познат с хиляда лева, които трябвало да му се върнат в скоро време. Случило се, че познатият не могъл да върне парите навреме. Обаче, кредиторът му се намирал в затруднение, имал нужда от пари. Той си мислел: Да дам под съд своя длъжник, не мога. Какво да правя? Как да си помогна, отде да взема пари? Най-после решил да не дава под съд своя познат и потърсил друг начин да посрещне нуждите си. След време неговият познат забогатял много, станал милионер. Той си спомнил, че дължи хиляда лева и, от благодарност към своя другар, отишъл при него и му предложил сто пъти по-голяма сума от дължимата. Ако беше го дал под съд, положението му щеше да се затрудни. Понеже видя пример от Божествено разрешаване на въпроса, и той постъпи по същия начин. Закон е: Постъпи по Божествен начин, за да ти отговорят със същата мярка. Това подразбира стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери."
Казвам: Изпълнявайте Божията воля доброволно, а не чрез насилие. Например, в нашата градина има няколко дървета праскови. Много братя и сестри минават покрай тях, погледна! ги, но не вдигат ръка да си откъснат – морал имат те. Знаят, че това е благо за всички. Те не са работили за тях, следователно, нямат право сами да късат праскови. Други братя и сестри отиват за вода и, като видят прасковите, посягат с ръка и си откъсват две –- три направо от дървото. Те са умни, искат чисти праскови. Децата не късат направо от дървото, но се навеждат и събират падналите праскови. Това е морал от страх. Те се страхуват, да не ги бие някой. Нито възрастните са прави, нито децата. Човек трябва да се въздържа, да не взима от това благо, за което не е направил нищо. Вятърът, светлината, водата, въздухът са създали плодовете. Ако искаш да ядеш праскови, сам посаждай. Не хвърляй костилките на земята, но ги посаждай. Ако в една градина има десет хиляди плодни дървета, всеки ще може свободно да си къса плодове. Божията воля се заключава в това, да работиш за общото благо, за да могат всички хора да се ползуват от плодовете на твоята работа. Като работят всички така, изобилието ще дойде на земята.
Посаждайте навсякъде семената на доброто. Тогава, дето минавате, ще има изобилно плодове. Изобилието ще разреши всички въпроси. Любовта носи и изобилието. Тя казва: Благото на едного е благо за всички. Ако имам всичко в изобилие, трябва да помисля и за окръжаващите, имат ли и те това изобилие. Защо трябва аз да живея в изобилие, а другите да нямат насъщния хляб? Ще ям скромна, проста храна, за да има за всички.Тази е основната идея, от която трябва да се ръководят всички хора. Благото, което иде от Бога, е общо благо. Човек трябва да бъде разумен, да знае, как да разпределя благата на живота. Обаче, с един разумен човек светът не се оправя. Всички хора трябва да бъдат умни, добри, справедливи и силни.
Аз имах една бяла дреха, върху която беше капнало малко олио. Какво не правихме, за да изчистим олиото. Прахме дрехата с вода и със сапун, със сода я прахме, но олиото не излезе. Най-после намазахме петното с хума, оставихме го да постои известно време и, като изпрахме дрехата, петното се махна. Какво представя хумата? Закон за самопожертвуване.
Прилагайте закона за самопожертвуването доброволно, не само веднъж, но много пъти. В тоя закон се крие разрешаването на всички въпроси. Той ще изчисти всички петна в живота ви. Той ще изличи всички ваши погрешки и престъпления. За прилагането на тоя закон не се изисква голяма философия. С малко хума се свършва много работа.
– Само Божията Любов носи пълния живот.
17. Лекция от Учителя, държана на 14 септември, 1932 г. София. – Изгрев.
В тази лодка може ли да плавате. Най-първо трябва ви един нов начин на разсъждение. Всички сте специалисти по старите пътища, но нов път трябва да учите. Това, което знаете, то е минало вече. То не ползува. Всичкото ви знание е заминало. То влиза в своите резултати. Вие се осланяте на миналото. Вие казвате: „Ние живеем.“ – Хубаво. Това, което сега живеете, се дължи на вашите минали мисли, на вашите минали разсъждения, на вашия минал път и прочие, но бъдеще[то] ви ни най-малко няма да зависи от вашето минало, а от това, което вие вършите. Мене една сестра ми наведе един аргумент много силен: „Сутрин рано ставаме, идваме тук да слушаме, нямаме ли един стремеж?“ Така е, не отричам това. Но да допуснем, че един ученик идва в училището много рано, но всякога иде с неприготвени уроци. Че идва рано е плюс, така е, другите спят, а той идва. Но, че идва с ненаучени уроци, това е минус. Плюс и минус са две величини. Някой път те не са равни. Някой път минусът е по-голям, а някой път плюсът е по-голям. Всякога се счита, че плюсът е по-голям. Силният е всякога по-силен от слабия. Другояче не може да бъде. Но пък някой път, не може да бъде силният толкоз умен, колкото слабия. И когато слабият ти създаде някоя беля, ти ще се чудиш от къде е дошла.
После, друго положение. На един гостилничар може да му е приятно да идват клиенти в гостилницата, но ако идват тези, които нищо не плащат и все на вересия вземат, първото място все вземат, но претенции имат да бъде всичко постлано, критикуват гостилничаря и т.н., и след като се наядат, запишат на тефтера и излизат навън. Красиво записват. Като дойдат втория ден, пак същото. Питам: на какво ще се радва гостилничарят? На хубавото писано или на ранното идване. Този гостилничар, ако е хубаво наготвил, хубавото е на онези, които ядат, които плащат, между тях има отношение. Това са отношения в света. Запример има известни отношения в школата, които никой от вас не ги спазва, както трябва и аз сега мисля едно, аз съм дошъл до следното: Или трябва да продължа тази гостилница или да я затворя. В мене две решения няма. Още една постъпка и ще кажа: Ще затворя гостилницата, защото аз не се ползувам нищо. Аз не искам да си хабя времето в една гостилница да готвя. Готвил съм 30 – 40 години и най-сетне гостилничарят трябва да има един резултат. Ако в тази гостилница вие не се научите, тогава какъв смисъл има. Това не го вземайте лично. В природата има гостилници и тях някой път ги затварят. Вие ще кажете: „Учителят ще затвори гостилницата.“ Ето аз какво разбирам: ти си млад, в тебе текат сили, ти мислиш, но ще дойде един ден, природата ще затвори гостилницата и тогава ще почувствуваш, че ти не си млад и ще кажеш, отидоха младините. Гостилницата е затворена, кредита вече се намалява.
Та трябват ред разсъждения. Когато казвам, че ще затворя гостилницата, мога да я затворя, няма нито един на когото гостилницата няма да се затвори. Вие какво ще правите? В дадения случай от мене нищо не зависи. Това е вярно, но и от мене много зависи. И едното е вярно, и другото. Как така, изтълкувайте го.
Ето аз как разбирам. Една свещ, която аз държа в ръката си незапалена, но и след като запаля свещта си, тя няма да ви принесе оттам, дето сте вие, с някое такси до мене. Значи свещта само ще ви даде едно улеснение, а силата е във вас. Но тя може много да направи за вас, ако не свети тя, никъде няма да отидете. В дадения случай от мене не зависи, от вас зависи. Зависи и от мене. И това е вярно и другото е вярно. Ако аз не светна, от мене зависи, но ако аз светна, вече от мене не зависи, а от вас зависи. Това са ред разсъждения, които трябва да имате.
Сега всички вие вървите по личен път. За някого казват: „Защо този е начумерен днес?“ Това са повърхностни разсъждения. Когато небето е облачно, когато има вятър, небето отговорно ли е, че дъжд вали, че вятър има и прочие, ни най-малко. На вятърът му е скимнало да духа и само духа. Вятърът казва: „Не съм ли свободен?“ – Свободен е. Дъждът казва: „Не съм ли свободен да падам на земята, да си поиграя?“ – Свободен е. Какво е отговорно небето за духането на вятъра. Вие имате философски разсъждения, че всичко иде от Небето. Това е вярно и онова е вярно. Тогава аз ще ви задам друг въпрос. Бог даде всичко, нали? Следователно вие виждате като краен резултат, че грехът Господ го създаде. Вярно ли е вашето заключение. Не всичко, което е създадено от света, е от Бога. Това е за мен така. За вас как е, то е друг въпрос. Така че правим извод: Създадените от Бога неща се различават от онези, които не са създадени от Бога. Онези неща, които са създадени от Бога носят живот. А онези неща, което не са създадени от Бога, носят смърт.
Тогава вие ще цитирате онзи стих, който казва: „Аз съм този, Който творя добро и зло.“ Тогава ще ви задам друга една загадка. Идва един пътник, който като обиколил целия град, пристига при една къща и пита: „Мога ли да преспя у вас?“ Казват му: „Може, но в нашата къща има едно правило. По себе си няма да ходиш. Ако може да издържиш, ще те приемем.“ Кой е онзи човек, който би удържал своето обещание? Колко души ще издържат своето обещание? Това са неразрешени задачи. Някой път вие изисквате някой работи да станат, които са невъзможни по своето естество. Кои неща са възможни и кои невъзможни? Вие казвате, че аз трябва да ви обясня нещата. То е ваше разбиране. Кому Господ досега е говорил лично, като човек? Някой казва: „Чух един глас.“ На кое място го чухте? Някой ще каже, че на пъпа. Някой ще каже, че на друго място по тялото си, горе. Кое е вярно тогава? Някой казва: горе при лъжичката. Някой казва: горе; пък някой казва: така ми се стори. В колко случая това, което си чул, е глас на Господа и в колко случая не е глас? Мислите ли всякога, когато човек чуе нещо или му дойде нещо в ума, е все от Господа?
Тогава обяснете: всичките капки, които обичат свободата, и завземат в пространството голям простор, защо, като паднат в долината, има блъскане и вместо да бъдат чисти, стават кални. Защо капките не остават чисти? Рекох, ако сте горе в пространството, ще бъдете чисти. Щом дойдете в долината, ще бъдете веднага кални. Ако вие влезете в кое и да е общество, помнете това, в каквато и да е организация, непременно ще се окаляте. Колкото долината е по-голяма, калта ще бъде по-малко. Колкото долината е по-стръмна, по-тясна, толкоз калта ще бъде по-голяма. В отношенията, които съществуват, има една голяма опасност. Когато хората се сближават едни с други, в света, всякога има една опасност да се окалят. Да се окаляш значи да възприемеш някои неща в дадения случай, които не може да използуваш за нищо. Калта само ще полепне по тебе, тя само чака да се залепи за тебе и после тя ще каже: „Оцапали ме, дотегна ми да седя тук.“ Калта не иска да седи там.
Дайте сега онова, вътрешното тълкувание на това. Ако вземете само буквално нещата само за временния живот, то нищо не се разрешава. Вземете запример следното: В съвременната музика, диригентите трябва да дирижират, да управляват един хор. Казват, че този диригент е отличен. Музикантите са отлични. Но между диригента и музикантите няма никакво съотношение, няма никакви естествени правила. Всичко това не почива на един велик закон. Донякъде само почива. На първо място е музиката, а не диригентът. На първо място не са свирците, диригентът трябва да се слива със своя талант, с музиката. Диригентството може да се създаде и по друг начин. Твоят език, за да изпее една песен, дава се такт на него. Запример изговорете думата „свобода“ и вижте на колко места вашия език ще се завърти, докато изкаже това слово. Или вземете един тон на цигулката и ще вземете лъка или отгоре или отдолу. Това са много механически процеси. В музиката някои тонове трябва да се вземат отдолу с лъка или отгоре. Това е пак основано на един закон. Когато теглиш въжето и снемеш кофата долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи. В единия случай снемаш кофата, а в другия – издигаш пълната кофа. Ако издигаме праздната кофа, нищо не знаем, ако издигаме пълната кофа, има смисъл. Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна кофа.
Аз някой път свиря без такт и без диригент. Аз съм виждал някои оркестри свирят без никой диригент и свирят 10 пъти по-хубаво. Има едно вътрешно съотношение. Диригентът не трябва да изпъква, защото главното – хората не искат да видят как той дава такт, а искат да чуят музиката. Онзи, който е композирал, и той е условие, както диригента. Важна е музиката, която публиката трябва да слуша. Каквото излезе от нас, то е важното? Това, което излезе, то е, което може да повдигне музиканта.
Някой може да каже: „Тогава без диригент!“ Не. Диригентът в дадения случай може да го считате за глава. Но, ако той се покланя и маха с ръце, обаче няма никакви музиканти или ако всичките тези музиканти са невежи, тогава колко струва диригентството? Той ще се криви на една или на друга страна, ще прави правилни движения, но публиката няма да бъде доволна, а някой път може да е обикновен диригент, но музикантите са способни и музиката излиза добре. Вие настоявате за отлични диригенти. Не зная дали диригентът дирижира музикантите или музикантите дирижират диригента? Музиката роди диригента. Музиката стана условие, за да се роди, за да бъде диригентът добър. Та, на първо място вие да имате един музикален талант в себе си, една музикална гениалност, да сте родени, да сте музикално гениални, както свирците, така и диригентът ще дойдат сами по себе си. Това е първото нещо, което трябва.
Казвате, че здравето се добива като еде човек. Само невежите хора мислят така. Няма животно, което да не знае как да яде. Каква е скритата ви цел? Ако може да станете светии, аз ще ви кажа: Може ли да помогнете на цял един свят, да престанат всичките страдания? (Един брат запитва нещо Учителя. Учителят към него казва: ) Ти трябва да питаш вън, а не тук. Всичките имат право да питат толкоз, колкото и ти. И ако това стане, тогава ще се вдигне скандал. Ти си един ученик, който не е изпълнил нещата в класа и аз мога да изнеса колко неща си изпълнил. Аз зная всичко. Ти си един ученик, който нищо не си изпълнил почти. Аз съм длъжен, длъжни сте и вие. Какво разбираш под думата „природа“. Един нагон вътре в човека, това ли разбираш под думата „природа“? И хиляди години може да се говори така, но истината така не се добива. По този път, по който вървите, истината не се добива. Не мислете, че пътят на животните е така свободен. Нито един от вас най-първо не е свободен. Вие, като задавате известен въпрос, вие не сте го определили сами в себе си. За вас се изисква само една кибритена клечка да драсна. Драсна клечката, но вие нямате свещ, давам свещ, драснете и запалите, но нямате фенер и изгасва свещта. Давам фенер, вие се прекатуряте и счупите фенера. Аз ли съм крив? Аз ви давам свещ, давам фенер, а вие само да чупите. Ако разсъждавахте като мене, класът щеше да бъде другояче. Ако вие не зачитате себе си, не може да зачитате и другите хора. Ти моята сила не си опитал. Един човек, който си служи неправилно с закона, той е осъден на смърт. Онзи войник, който си служи с ножа, той прав ли е? Хората си позволяват това, което не е позволено. Един войник, който и да е от вас, изважда ножа и убие другиго. Това, което Бога не позволява, човек го позволява. Ако ние сами се разрушаваме, тогава как изпълняваме Волята Божия?
Най-първо езикът ти е един нож, вие хубаво питате. Аз бих ви говорил, но трябва да бъдете свободни, без задължения. Тези, които ме слушат, имат същите погрешки, като вас. В едно отношение са по-доблестни от тебе. В някои отношения си много доблестен, но в някои отношения си много неразумен. И ако някой би ти противоречил, ти би му ударил един юмрук и би го търкулил. Аз не искам никой да ме защитава. Ако аз не защитавам истината, напраздно говоря, но ако защитавам истината, то тя ще бъде на моя страна. Аз виждам, че тук нещата не са такива, каквито трябва да бъдат. Зная как трябва да бъдат, но в дадения случай аз ви привеждам примера, както онзи, който приема в къщи, но казва: „По себе си няма да ходиш и вода няма да пускаш“, и онзи се отказва да живее в тази къща. Питам: аз изисквал ли съм от вас нещо невъзможно? Вие питате: „Как да живеем добре?“ Аз отговарям: Люби Бога!
Всичко, което носи раздор, смърт, страдание в живота, не е от Бога. Ти си причината за всички нещастия в света. За всички престъпления в света ти си причината. Като казвам „ти“, не разбирам именно ти, а онзи, първия човек, който живее в тебе, „стария човек“ го наричам. Отиваш при един гостилничар и искаш да ядеш в 8 часа. Той казва: „– Яденето не е сготвено. Моето ядене става в 12 часа.“ Гостилничарят отговорен ли е? Идвате в моята градина и искате да ви услужа с плодове. Елате, но понеже вечерта всичко е раздадено... (Една птичка влезе в салона.) Това птиче защо е влязло?
Мнозина са казвали по отношение на школата: „Съжаляваме, дето толкоз време изгубихме.“ Питам: не е ли целият наш живот една загуба? Кой е спечелил? Кажете ми един човек, който да е спечелил в света, да има завършен резултат, да има печалба. Кажете ми един човек, който да не е свършил катастрофално. Богатият изгубва богатството, ученият изгубва учението, силният изгубва силата, царят – положението си. Де е печалбата? И вие нищо не печелите. Има неща, които може да ги добиете и без да сте тук. Даже има работи, които ако не бяхте в школата тук, по-добре щяхте да ги добиете, но има нещо, което в школата ще добиете по-добре, отколкото вън. Запример някоя мома, ако имаше шанс да се ожени за някой богат момък, тук е изгубила шанса да се ожени за богатия момък. Тук ще се ожени за един брат, като нея, който ще каже, че Бог е промислил и тази сестра ще гладува.
Кое е важното сега в света? Всички сега трябва да развием най-важния въпрос. Всичко онова, което се върши в света, е важно, но в дадения случай, кое е най-важното? Ако вие бихте дошли до мен и ако вие носихте свещ, аз ще ви запаля свещта и нещата мога да ви направя много ясни, много ясни, с две думи. А пък в една школа, тези разсъждения, както тук, нищо не допринасят. Те са гимнастически упражнения. Нищо не се постига с това. В една от темите пише: „Онези, които искат да влязат в пътя на ученика, трябва да имат възвишен идеал.“ Това е нещо много неопределено. В тази тема пише още: „Трябва да изучаваме вътрешните ограничения.“ Това е за много учени хора. Тук се изисква много учена работа. Тук трябва да мислиш. Аз почти нищо не разбирам. Някой има радост и я изгубил. Имал е любов и я изгубил. Любовта се губи. Приятелят е умрял, изгубиш любовта си. Майка ти умряла, изгубиш любовта си. Замине учителят, изгубиш любовта си. Замине ученикът, загубиш любовта си. Всичко се губи, но има неща, които не се губят.
Сега да дойдем до обяснението. Ако искате, елате един ден при мене. Малкото дете, което е в ръцете на майка си, не може да ходи в училище. Като стане на 8 години, ще ходи в първо отделение, ще ме извините всички. Нито един от вас не е идвал при мене. Аз съм идвал при вас, но вие сте били при майка си, но майка ви, какво е казала? – „Видите ли моето дете.“ Аз искам вие да растете. Според мене, растежът е един от най-хубавите органически процеси. Да растеш добре, без да усещаш едно стеснение. Във вас се заражда едно нетърпение. Аз ви давам следното правило, което аз почти не го спазвам, затова от вас не го изисквам. Никой от вас няма да кашли, няма да се секне. Никой от вас няма да въздиша и никой от вас няма да се мърда, като седне. Като седне, да прилича на една статуя. Като говори, да не прави жестикулации. Никой от вас да не плюе на земята.
Тази, влязлата птичка е предметно учение. Това пиленце е влязло и казва: „Намирам се при специални, социални условия, соколите ме гонят. Зима иде сега, какво трябва да правя? Подслон не може ли да ми дадете?“ Нито един от вас не е в състояние да му услужи. Няма достатъчно доверие в нас. Ако го хванем, ще го турим в една малка клетка, ще ограничим неговата свобода. Какво мисли това птиченце всъщност? Това е моето тълкувание. Защо е дошло то? Кой то вас може да определи? Кое го е подтикнало да влезе тук?
Светът е създаден от Някого, Когото не знаем. Това, Незнайното хората наричат Бог, Разумност, Природа и пр., но истинското Му име не знаем. Но все таки ние чувствуваме Неговата воля, Неговата мисъл и Неговата сила. Този, който е създал света, не го е създал заради нас. Той го е създал за една по-висока цел, която не разбираме, но ние участвуваме в този живот като условие, за да се проявим. Мога да стана философ, проповедник, цар и пр., мога да искам това. Ако стана цар, какво ще постигна? Мога ли да заповядвам на Слънцето, да изгрее или не? И да има цар на Земята и да няма, то Слънцето, звездите, ветровете си работят, както си знаят. Аз мога да ви говоря привидно, но нещата могат да станат не както аз говоря. Запример аз мога да говоря за любовта и вие може да говорите, както знаете. Когато аз изучавам хората, аз не ги изучавам, както са събрани, но ги изучавам, когато сте сами и според това какво прави сам, от това виждам какъв е. И ви казвам: Неговите подбуждения са чисти. Хората външно живееят по един начин, а вътрешно по друг начин. Сега вътре какви сте? Какви трябва да бъдете? Всеки може да каже, че ние трябва да живеем добре. И аз, и вие да го казваме може. Тогава аз изяснявам по следния начин: ако аз драсна една кибритена клечка и не мога да я запаля и вие правите същото и не можете. Аз съм ученик, а вие прост. После, драсна една суха кибритена клечка и я запаля и простият човек драсва клечката и я запалва. И ученият, като запали клечката, е хубаво, и простият да запали клечката е толкоз добър, колкото и ученият, ако я запали. Всеки един от вас носи 30 – 40 килограма товар на гърба си. Представете си, че някои ученици нищо не носят от товара. Тези, които носят товара, защо да не са готови да дадат половин товар, защо ще страдат? Когато човек страда, тогава разбира, че трябва да даде нещо.
На този приятел, аз сега разбирам нуждите му. В душата му има събрано чувство, той си има своя болка, има нещо незадоволено. Той ходи и се усеща като самотен и той усеща, че всички хора около него не го разбират. Това, което той иска да им го предаде, не може да им го предаде, а пък и той не разбира хората. Следователно те гледат на него малко странно. В него има често характера на апостол Петър. Петър извади ножа и извади ухото на слугата. Христос, който беше умен, му казва: „Тури си ножа в ножницата, защото с един нож работа не става. Тези хора имат повече ножове, отколкото ние. Тури си ножа. Мене ще бият, а вие ще се разпръснете като пилци.“ Петър, като тури ножа, офейка, отдалече дойде и той се отрече, каза: „Не съм от неговите ученици.“ После, като му дойде на ум, че не си устоя на думата, излезе и плака горко. Христос го погледна, искаше да каже: „Аз ще бъда разпънат, но после пак ще се срещнем, ще се разговаряме.“ Онова, което беше скрито за Петра, Христос му го разправи, след като възкръсна и стана Петър радостен, и беше готов за всички страдания.
Вие сте онзи в онзи Петър, в Гетсиманската градина, там има бой, камшик. Там е казано в Евангелието: „Паднаха онези на лицето си.“ Христос искаше да избави учениците си и каза: „Аз съм, оставете тези!“ Това е сега драмата в този свят. Така живеем и не се разбираме. Ако някой каже, че се разбираме, не е вярно, не се разбираме. Мога да ви наведа хиляди доказателства, но не искам да ги навеждам.
Дойде някой в стаята при мене и казва: „Много ти е добре тебе тука. Леглото ти е там, по-хубаво спиш, отколкото ние.“ Аз бих заменил това легло, но готови ли сте, учението, което имам в ума си, да го застъпите по-добре от мене? Аз не съм дошъл за едно легло, за един юрган, за една паница ядене в света, не съм дошъл и за една усмивка на хората. За какво съм дошъл в света? Аз зная защо съм дошъл, а вие защо сте дошли? И вие сте дошли за нещо. Вие не сте дошли мен да слушате. Аз, в дадения случай, съм диригент. Вие сте свършили музикална академия. Който и да е може да бъде диригент. Вие може да свирите и тогава диригентът дава такт. Ти вървиш по пътя, твоята мисъл е един диригент, твоето сърдце е един диригент, но не е това главното. Ти имаш един импулс, но не е главното в импулса. Зад импулса седи нещо по-велико, това е разумното, изворът на живота, великото в света. И като дойде това великото, ти ще почувствуваш единството ти с всичкото битие. Сега всеки е погълнат от вас, всеки един си има желания, но това желание не е, което осмисля живота. Но извън това желание има нещо по-велико, което човек трябва да схване. Всички тези желания са стъпки към онова великото, непостижимото в света. Непостижимо е, понеже не може да се улови, не може да се опетни. И ти, като го зърнеш, то е един идеал.
Да ви приведа един пример на вас: Един проповедник, като говорил няколко часа за Господа, слушателите нищо не разбрали, един от слушателите само си има своите нужди. Идва при едно място и сяда при една много красива госпожа. Тя му говори за съвсем други работи. Нито за Бога, нито за нещо подобно и той цялата нощ, като се върнал, бил весел и радостен. Проповедникът му разправял важни работи, а тази госпожа му разправя обикновени работи, а той се върнал весел. Тя даде нещо от себе си, а проповедникът е скържав [1]. Като се връща, този слушател е радостен, той сам разправя въодушевен, взема перото и пише, и тази жена е в ума му. Защо влезе в ума му? Ние казваме: Пазете се от красивите жени. То е така, има опасност. При огъня като си, може да се запали нещо, но в дадения случай огънят произвежда по-голяма полза.
Ще ви дам две правила: Аз често си позволявам да направя едно малко зло. Ако това малко зло, ще произведе едно по-голямо добро, тогава заради голямото добро, ще направя малкото зло. Защото, ако не го направя, няма да дойде голямото добро. Често не правя едно малко добро, защото ако го направя, ще дойде голямото зло. Рекох и на вас: ако зад едно малко зло, се крие едно голямо добро, направете го; ако зад едно малко добро, се крие едно голямо зло, не го правете. Някой път ние се отказваме от малкото зло и изгубваме голямото добро. Някой път направим малкото добро и след това правим голямото зло. Объркваме нещата. А пък има и друг живот, дето малкото добро върви с голямото добро и малко зло върви с голямото зло. Но в сегашния живот има прекръстосване, съпоставяне.
Сега, колко години някои от вас сте слушали беседите? Говорил съм ви не само аз, но и други са ви говорили, отвътре са ви говорили и аз зная едно нещо, че думите, които аз съм ви казал, те няма да паднат напраздно. Обаче, аз зная, че един ден, някои от вас, ще идете и онова, което придобиете, няма да се върнете. Вие ще приличате като онези 10 души, които Христос е изцерил и само един от тях се е върнал. И казал Христос: „Де са другите, да отдадат Слава на Бога?“ Ще се върне само един, ще каже: „Едно време боледувах, сега оздравях, много съм благодарен“, а другите ще замълчат, това е което правим ние. Някои от вас въздават слава на Бога, а някои казват: „Ще си поживеем в света“, и си поживяват. Не искам сега да ви морализирам. Няма по-благородно нещо в човека, отколкото това да бъде съзнателен. Ако любовта не е фактор, ако аз мога да подозирам един момък, че е при една мома, и ако аз подозирам една мома, че е при някой момък, то не съм разбрал живота. Онова, което Бог е допуснал в света, вие не го подозирате. И онова, което има да стане, вие не може да го избегнете. Една красива мома, която е дошла в света, тя не може да избегне противоречията в света и онзи момък не може да ги избегне. Тя не може да избегне противоречието, че е изгубила своята красота и момъкът, че е изгубил своята сила. Красотата е била в нас едно обявление, и силата е едно обявление. Това, което мога да изгубя, какво мога да се радвам на него? Аз вземам 100 лева, но след 10 години трябва да му върна 100-те лева с лихвата. Ако ми даде сто хиляди лева и ми каже: „Когато искаш може да ги върнеш, лихва не искам, след като забогатееш много и не се нуждаеш от тях, може да ги върнеш“, аз считам човек, който казва така, за благороден. Това е един морал, който аз поддържам.
Не сме единствените хора в дадения случай. Не съм само аз, който говоря, има хиляди разумни хора, които в сегашните времена говорят, има хиляди разумни ученици, които говорят, и спасението не зависи от нас, зависи от цялата целокупност. Слънцето изгрява точно навреме, това е един резултат. Зад този резултат виждам разумната сила, която работи и зад всичко това грешно, има все таки нещо разумно. Във всичките тези хора, които говорят днес, във всичките хора, има желание да постигнат нещо по-добро. Католическата черква изгаря толкоз хора. Властта, за да поддържа своята власт, наказва толкоз хора. Противоречието произтича от самите нас.
Преди години имах един пример, ще ви го приведа. Дойде при мене един господин и идва и иска пари на заем и преди да ги беше взел, казва: „Аз ще ви ги върна тези пари, аз съм честен човек. Услужете ми.“ След като му дадох парите, той се обърна и казва: „Извинете, могат да се случат условия, може да не мога да ви ги върна. Какво ще мислите за мене?“ -”Като ми върнеш парите, ще мисля и като не ми ги върнеш, пак ще мисля.“ Казах му: „Няма да си изменя много мнението. Ако ми ги върнеш парите, ще мисля, че си човек, който каквото кажеш го правиш, а пък, ако не ги върнеш, ще мисля, че си човек, който не правиш това, което казваш. Аз мога да те освободя. Считай, че не съм ти дал нищо. Забрави и не връщай нищо. Нищо повече.“ След като си замине той, може да дойде в мене мисълта: защо да съм така глупав, дал си тези пари, защо му казваш: забрави ги? Онзи ми казва: „Ти какво ще мислиш заради мен?“ – Ако спечелиш с моите пари и ми ги върнеш, аз ще мисля добре за тебе, ако не спечелиш и не ми ги върнеш, ще мисля, че си обикновен човек. Ти може да мислиш, че Господ те е пратил, но и аз зная, че Господ не те е пратил. Дяволът те е пратил, за да ме изкусиш. Вземи парите и не искам нищо. Считай, че нищо не съм ти дал, защото тези пари за мене са един товар и ако не ти ги дам, ще мислиш: „Той в Бога вярва и не дава,“ вземи ги сега и мисли, че нищо не си взел. Друг път като дойдеш, ако имам, ще ти дам. И да не мислиш, че имам пари. Те са последните пари, които имам, и ти ги давам. Но дали аз ще ги похарча или не, то е безразлично. И ти имаш душа и ще се порадваш. Считам, че е все едно, аз или ти да се радваме. Става една борба в него. Две мнения. Казва: „Какво ще бъде твоето мнение?“ – Рекох, бъди уверен. Ела втори път и аз ще ти дам двойно, отколкото сега ти давам. Той се зарадва и въздъхна. Когато въздъхна този човек, дяволът излезе от него. Под думата „дявол“ разбирам човек, който иска да живее изключително за себе си, всеки човек, който живее изключително за своето право. И аз често пъти изисквам от хората, това за което нямам право.
Та сега, едно хубаво разсъждение. За да се образува онази хармония, онова разбиране, истинския морал, вие трябва да го търсите. Влезте в кое и да е общество, всички общества си приличат. Колкото хората са по-повдигнати, тогава се заражда друго нещо, от друг нюанс. Има някакво грубо прегрешение, но след като излезеш, един брат ти е казал, за него този е малко... Ще се спрете там. Само ще си помръднете ръцете.
Та, в света съществува един закон. Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат. Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога. Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде. Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш.
Ако искаш да опиташ Бога, може да опиташ Бога, когато си болен. Лекарите ще кажат, свърши се, този човек е фалирал, а ти кажеш: „Господи, ще те слушам, помогни ми.“ След 24 часа болният се подобрява. Или някъде те гонят хората. Мене ми разправяше един господин, гонили го, потеря, заобиколили го и той казал: „Господи, ще ме убият, само Ти може да ме избавиш.“ Хваща го началникът на потерята и го завежда на едно място в гората, казва: „Да си вървиш, ти не си човека, когото ние търсим. Онзи е друг.“ Ти ще кажеш: Това е „1001 и една нощ“! Има едно Същество и ако всичките хора се обърнат към Него, светът би се оправил. Но хората не искат по този начин. Те искат по свой начин да оправят и тогава ще има този ред на нещата.
Но вие опитайте по този начин и като го опитате, не ходете да разправяте тази своя опитност, понеже ако разправяш една своя опитност в живота, това понякой път ще се отрази зле върху вас. Например ако отида при вас и кажа, че съм много учен човек, то каква цел имам? Искам да си подигна реномето, че съм учен човек. Какво ще добия? Ще добия, че ще идват мнозина и ще кажат – моите лекции са скъпи. На запад плащат, в окултната школа на запад всеки месец плащат по 20 долара. Това са две хиляди лева, но това, което добиеш, е въпрос. Не може да го приложиш. Продава се знанието. Сега имаше курсове по тайните науки. От Америка имаше преискуранти.[2] Учиш ги и пак знаеш толкоз, колкото си знаел по-рано. Всичко това е повторение. И когато аз изучавах всичките тези въпроси, аз дойдох до съвсем друга система. Тази система, на когото и да е от вас, бих му я казал само при две условия, много елементарни работи, чрез които сами можете да намерите пътя. Там се изисква учение. В природата трябва да чоплиш. Тя обича трудолюбивите. Под думата „природа“, разбирам следното: ти си в едно общество на най-разумните същества и ако ти първата си дума не издържиш, те се поставят към тебе така както трябва. Но, ако ти си изправен, те са готови постепенно, не изведнъж, да ти разкриват все повече и повече и на всяка стъпка ще ти съдействуват, каквото и да кажеш, те ще ти помагат. В света има една обща идея, на която тези същества са носители и те подкрепят едно велико благо. Това благо е Бог.
Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание, ще остави не само отпечатък, но всяко лошо желание привлича известни утайки и болестите се дължат на известни лоши желания, които и ние самите не знаем. Те се наричат „тайни желания“. Дойде при мене един човек, който се показваше много набожен, от първо качество. Аз искам да го опитам. Той казва: „Аз не искам много ум от тебе.“ Той имаше много големи претенции, Господ никого не съди. По-добре аз да те съдя, отколкото Господ да те съди. Господ никога няма да те съди. Господ не съди никого, но ти сам си приготвяш своята съдба. Рекох му: „Аз не искам да те съдя. Я ми кажи защо идваш. Тези работи, за които ме питаш, те не могат да се поправят.“ Той беше направил една материална сделка, която не можеше да се поправи. Имал да взема от някъде и пита да вземе ли да ги съди или не. Рекох му: „Тази работа е непоправима. Отначало трябваше да разсъждаваш. Парите си изгубил, не го съди. Пий една чаша студена вода за парите си, Господ те е осъдил да изгубиш парите и да не го съдиш.“ Най-първо той каза, че не иска аз ум да му давам. Аз му казах: Ум не се дава. Колкото Господ е дал на мене, аз се радвам и от моя ум никому не давам. Всичко, каквото излезе от ума ми, давам, но от моя ум не давам, нито пък искам да чопля нещо от ума на някого. Аз считам това за престъпление. Нито пък човешкото сърдце искам да бутам, някой път. Каквото излезе от сърдцето му, вземам, но да чопля, не. Нито пък моето сърдце искам да чоплят. Казано е, Господ казва: „Дай ми сърдцето си“, но преводът не е прав.
Тези са сега нови разсъждения. Освободете се сега от личния елемент, поставете личността на нейното място, едно правило аз държа. Най-високият връх няма защо да се защитава. Той е най-висок. Ако си пък на най-ниския връх, няма да се препоръчваш. Ако си най-високия връх, е свършено. Но също така, ако си и най-ниския връх. Големият връх има понякой път желание да се навежда към долините. Казва: „Хайде и аз да пратя нещо долу от себе си, да бъда щедър.“ Ако си на най-високия връх, бъди щедър. А пък, ако си в долината, каквото ти изпращат, приемай. Ако някой от вас искате да се посветите, аз преподавам на много богати хора, по-богати хора от вас не съм виждал. Нито един от вас не е сиромах. Моето правило е сега: за в бъдеще търся бедни, сиромаси. И понеже сте много богати, то може да намерите учител, какъвто вие искате. Вие сте богати в самоуважението, в тщеславието, в подозрението, в безверието, в съмнението. Това са богатства – богати в злото, в ненавистта, в двоеличието. Тук един ден, една сестра седи, богата и казва: „Като мене няма друга. Онова, което аз съм преживяла, какво е? Вие сте големи простаци.“ На друга сестра казва: „Ти си много проста“, и идва тази сестра и иска да минава за бедна, не е бедна.
Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си. Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си. Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени. Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали. Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя. И Христос казва: „Да бъде Твоята воля“, и дойдоха сега новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане.
Отче наш
12 година,
7-ма лекция на Общия Окултен клас,
2.XI.1932 г., сряда,
Изгрев, София
[1] скържав – свидлив, скъперник
[2] преискурант – ценоразпис, каталог с цени
[3] мертеци – (тур.) греди на къща или на покрив на къща