Така поне изглежда от усвоената досега литература за него. Като се вгледаш в първите му ученици обаче, нещата започват да изглеждат иначе. Тези негови ученици са десет, двадесет, че чак тридесет и девет години по-стари от него. Всичките са от тежки буржоазни напрадничави семейства. Родени в Русия, Одрин, Цариград. Трупали пари от плоещкия петрол, от безкрайните жита на Добруджа, от търговията с вълна и колониал от Брашов до Египет. Учили в Цариград, Франция, Русия, Италия. Един от тях е ватикански мисионер в Северна Африка. Друг е милионер, заточеник в Диарбекир, построил със свои пари първата арменска църква в града на заточението си. Елитарен „гювеч“, наистина, но има и едно общо нещо, което ги сродява. Всичките са поразително добре версирани в модерните по това време езотерични идеи, и окултните и спиритически движения в света.
Разказвам на Здравко колко бях поразен от дългия списък на преводи и авторски френски учебници, които издава Анастасия Узунова (сестрата на заместника на Левски - Атанас Узунов) и то още преди да се срещне с Дънов и да стане първата му ученичка. И как в превода на „Безсмъртната любов“ на Дюк де Помар от 1895 г. има един неин трактат от 30 страници за алтернативните религии с цялата налична тогавашна литература на тази тема: Бхагават Гита, Ригведа, Дхамапада, Кабала. „Изгубеният рай“ на Милтън, „Месиада“ на Клопстокс, Тасо, Калдерон, „Дао Дъ Дзин“ на Лао Дзъ, Фламарион...
Узунова (след женитбата си Узунова-Желязкова) е близо две десетилетия по-възрастна от Дънов, а другият голям окултист между основателите на Бялото братство - д-р Миркович четири десетилетия!
Ученици? Това са завършени личности, които отдавна кореспондират помежду си, отдавна сверяват часовници, отдавна чакат искрата под струпаните от тях духовни съчки да цъкне, и да се разгори пламък. Че това е така подсказва едно писмо на друга ярка фигура между тях - Мария Казакова. Още преди да се поставят основите на Бялото братство, тя споделя с един от кореспондентите си окултисти, че в лицето на Дънов вижда духовен учител на българите и от там на цялото човечество. Може би не той ги събира, казвам, а те го припознават.
Здравко мълчи впечатлен. Очилата му са с големи диоптри, очите му контактуват с теб от голяма дистанция, дори когато е най-близо до теб в разговора, и казва: „Дъновистите няма да харесат това.“ Има предвид, че днешните последователи на Дънов го обожествяват.
И аз отговарям искрено като него, че нима всички ученици на Исус са били нискостоящи, босоноги рибари като Петър! Нима не е имало между тях и блестящи интелектуалци като Йоан! И добавям, че според това, което Дънов учи, този свят не е построен на магии и фишеци, а на трудни за усвояване, но непоклатими закони. Един от тях е свързан с това, че когато ще идва Учител почвата за приземяването му се подготвя от среда, в която ще се посади и която ще осигури кълнът на учението му да порасне.
Вижте ги ранните ученици на Дънов! Най-чистият ни всеотдаен възрожденец д-р Миркович. Членът на книжовното дружество Михалаки Георгиев. Основателката на женското благотворително движение у нас - сестрата на апостола Атанас Узунов - Анастасия. Благотворителките Казакова и Гумнерови, пътуващият проповедник Пеню Киров, африканският мисионер - издателят Голов.
Здравко мълчи и после споделя: „Като говорим за материала, който минава през ръцете ти, сякаш не говорим за България, а за друга страна. Сякаш не съм познавал България.“
Така е и за мен.
В центъра на София сме, площад „Славейков“. Под чадъра до нас си проветряват чаталите два лилави анцуга. Минават дългокраки момичета на кокили без млечни жлези. Провлечени шопи се давят с банички. Тангентират като космически боклук по обърканите си траектории членове на бившия писателски съюз. Кой познава нашата със Здравко България, че ние да познаваме тази, дето е била и тази дето иде? Ние знаехме за Русия, за православието. За Белене. Мътен сън бяха Америка с 40-те българи методистки мисионери, учили там през миналия век, между които и Дънов. Мътен сън беше покълващата нива на любовта, насадена от Учителя.
