Кой зъл дух е разкъсал, от памти века и до днес, човечеството на постоянно враждуващи, взаимно изяждащи се части? Кой е опълчил хората-братя едни срещу други, карайки ги да се избиват с милиони, да унищожават безпощадно плодовете на дългогодишен труд, да сеят навсякъде само смърт и разрушение, подигравайки се по такъв начин с човека, с Бога, с Истината и Разума? . . . Кой е раздробил цялото на части и с това е отнел възможността за хармония в живота и всеобщо щастие?
— Това е все същия дух на отделността, на егоизма, който е същевременно духа на насилието. Този дух все още непоклатимо царува в умовете и душите на една голяма част от хората, които дават насока на съвременния живот и които поради това са хора на отделността, на егоизма, на насилието.
Новото човечество ще ликвидира със сегашната разпокъсаност на своите части-народи и с тяхното противопоставяне едни срещу други. Колкото и невероятно да ни се вижда това днес, ще дойде време, когато хората ще се чувствуват преди всички хора, членове на едно единно човечество, а не българи, сърби, гърци, французи, немци и т. н. Всички хора, без разлика на национален и расов произход, ще се почувстват като братя, еднакво близки, еднакво мили, еднакво заслужващи обичта на другите. Та кой е българина и кой сърбина? Кой е германеца и кой френеца? Кой е японеца и кой китаеца? — Не са ли всички еднакво равноправни синове на Единствения Бог? Защо тогава да се мразят, презират, гонят и избиват едни други? Защо да се отделят в своите тесни черупки, наречени „национални граници“, които задушват свободния живот, свободния развой на народите и стават причина за постоянна омраза и проливане на реки от човешка кръв?
Но ако сегашното поколение не съумее да разреши тази тежка задача — задачата на общочовешкото обединение, ако то нема силата и смелостта с жертви и с любов да претопи омразата, да унищожи военолюбивия и националистичен дух, да премахне границите, армиите и оръжията, то нека знае, че го очаква една много по-голяма много по- страшна и гибелна катастрофа от преживяната последна световна война, чиито последици далеч още не са изживени и забравени!
Нека знаят тези, които вдъхват в младежта национализъм, шовинизъм, „патриотизъм“ и военолюбие, които насаждат и раздухват омразата против съседни народи, нека знаят, че те копаят гроба на своя народ, че те са съдружници в сатанинското дело, което цели да хвърли в бездната на саморазрушението цялото съвременно човечество! . . И — толкова по-зле за това човечество, толкова по-зле за тази прехвалена съвременна култура, — култура основана на егоизма, на насилието и жестокостта! . . Това ше бъде нейната предсмъртна песен, с която тя ще отиде в гроба! . .
