Човечеството, от най-древните времена и до днес, е имало и има много големи постижения в различни области на науката, изкуството и приложението им в живота. Ний притежаваме велики произведения на изкуството, датиращи още от незапомнени дни. Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на делото човечество, то поне на малцина из- бранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в душата си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот.
Много е постигнало човечеството и в областта на науката и техниката — всички ние се удивляваме на тия постижения, които носят все по-голямо благо на човечеството, като същевременно стават достояние на все по-големи и по-големи среди. Големи са също така, и може би най-ценни, постиженията на човечеството и в областта на чисто духовния, нравствено-религиозния живот, макар тия постижения да са били винаги, а и сега са притежание само на едно крайно ограничено малцинство хора, които по своята вътрешна чистота и по своята духовна сила стоят високо над болшинството.
Голямо, ценно, велико е всичко това. Без неговото съществуване човечеството би приличало ла жалко стадо, което живее само грубо-физически живот. То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот. То го изпълва с богато съдържание.
Това не може да се опише. Това не може да се разбере напълно от никого, който не е взел участие в нея, който не се е превърнал за известно време в отделна бръмка от живата верига, през която протича на трепетни вълни Божествения живот.
И, колкото и малки, нищожни и дребнави да сме в индивидуалния си живот, ние, поне за известно време, за един или два часа, ставаме проводници на великото и възвишеното в живота — чувствуваме го как изпълва жилите ни, сърцето ни и душата ни, чувствуваме го как изпълва и прелива из цялото ни физическо и духовно същество, чувствуваме как нашето досегашно дребнаво аз се стопява и като че ли потъва в някаква бездна, и, вместо него, на повърхността на живота изплува и обзема цялото ни съзнание не- какво много по-голямо, много по-велико, много по-съвършено „аз“, което се разлива в безкрайността на живота.
Преди малко бяхме едно, а сега сме нещо съвсем друго. Преди малко се губехме в живота, толкова малки бяхме, а сега целият живот е в нас. Преди малко бяхме бедни и потиснати от лишения, от физическа и духовна ограниченост, а сега сме безкрайно богати, сега целият свят ни принадлежи.
Какво е станало?
Много просто: електрическата лампа си е все същата, нейната материя и нейната конструкция не са променени ни най-малко, но преди малко тя беше тъмна, бездейна и като че ли мъртва, а сега се е превърнала в едно ослепително блестящо тяло, което излъчва по всички посоки потоци светлина.
Какво е станало ?
Обърнат е само един ключ и малката електрическа лампичка е съединена с огромната инсталация, която произвежда и през която протича мощният електрически ток.
Нима човешкото тяло не е най-съвършената инсталация, която ние познаваме? И ако мъртвата и несъзнателна лампичка цяла светва при първото й съприкосновение с проводника на електрическия ток, то нима живото човешко тяло, нима съзнаващата човешка душа не е в състояние да се възпламени цяла и да излъчва по всички посоки духовна светлина, при свързването и с потока на Божествения живот?
Много често, ако не и винаги, великите неща са били посрещани при идването си в света с едно удивително неразбиране от страна на хората. Често пъти срещу тях, макар те да са били истинска Божия благодат за човечеството, се е водила жестока, безогледна борба — хората, съвременниците, са упорствували и не са искали по никой начин да разберат и да приемат доброто, което им се дава. Хули, клевети, подигравки, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота. Поради това, ние не се учудваме, че и днес срещу паневритмията и срещу делото възродително и обновително движение, с което тя е свързана и от което произхожда, виждаме признаците, на едно такова неблагосклонно посрещане. И днес, както и много пъти в миналото, хората не могат да оценят на пръв поглед това, което им носи живот и щастие, което им носи Божието благословение. Хората вярват само в авторитети, и това, което не е узаконено от някое тяхно общопризнато светило или от общественото мнение, те са винаги наклонни да отхвърлят.