Слънчевата майчица погалила петлето и му рекла кротичко:
— Добре, бяло петленце. Още днеска ще имаш перушина шарена — червеничка, синичка, зеленичка, жълтичка. Щом те Слънчо погледне, като злато ще грееш. Ала ще ти оставя едно перо беличко на дясното краченце. Та ако ти дожалей за бялата премяна, клъвни леко перцето и пак бяло ще станеш.
Подало се Слънцето. Попитало майка си:
— Това петле що дири?
— Иска пъстра премяна,
Засмяло се Слънцето. Помилвало петлето.
— Ив таз бяла премяна пак си, петле, хубаво. Но щом не си доволно, нека да ти израстне перушина шарена — червена и синичка, зелена и жълтичка. Когато те погледна, като злато да грееш.
И грейнало петлето с нова пъстра премяна* Подскокнало, запяло:
Кукуригу-у! Вижте как ме нашари Слънчо драг.
Весело ще си живея.
Всяка сутрин ще му пея!
Ястреб хвъркал в небето. Щом съгледал петлето, като стрела полетял, с клюн го сграбил и в гората отлетял.
Закрякало петлето:
— Моля ти се, ястребе! Пожали ми живота ! Имам нова премяна. Не съм й се нарадвал. Дариха ме слънцето и слънчева майчица.
Не отвърнал ястребът. Стискал здраво петлето. А то жално нарежда:
— Брат бъди ми, ястребчо! Не ми взимай живота! Ако не ме погубиш, и тебе ще заведа при слънчева майчица. Ще те дари Слънцето с чудновата премяна, по-хубава от мойта. Смел и силен ще станеш — ще надминеш орела. Ти ще бъдеш птичи цар.
Зарадвал се ястребът, клюн разтворил и рекъл: — Аха, цар ли?
И изпуснал петлето.
То хукнало чевръсто и се скрило в гъстака. Насреща му Лисана. Сграбчила го и рекла:
— Ох, на кака петлето! И, какво си шаренко! Сладко ще те из- хрускам. Ала искам да видя, дали ми си глупаво като всички петлета. Слушай сега, петленце, какво ще те попитам! Ако ти си Лисана и си хванеш петленце, какво ще го направиш?
— Аз ли? — рекло петлето. — Предни лапи ще сгърна, ще погледна нагоре и ще кажа набожно; „Благодаря, Господи, че ми пращаш петленце!“ После ще го изхрускам.
— Умничко си, петленце, — засмяла се Лисана. — И аз така ще сторя. Богу ще се помоля, преди да те изхрускам.
Хитроумна Лисана оставила петлето, предни лапи сгърнала, погледнала нагоре и засмяно викнала: „Благодаря, Господи, че ми пращаш петленце!“
Но петлето туй чака и фър-р-р — горе на клонака. Плясва криле, запява:
— Кукуригу-у! Лисана излъгана остана!
Поглежда го кумата. Няма какво да стори, па изчезва в гората.
Размислило петлето:
— Добре си бях по-рано. Кълвях зрънца из двора и си пеех безгрижно. С тази пъстра премяна добро не ще изпатя.
Сетило се петлето, какво му бе казала слънчевата майчица. Погледнало крачето, на крачето — перцето. Клъвнало го и тоз миг пак станало беличко. Па плиснало с крилете и запяло весело:
— Кукуригу-у! Бял съм пак! И честит съм, Слънчо драг!
Ще кълва зрънца из двора
и ще пея от стобора:
Кукуригу-у!