Имало едно време един много горделив петел. Гребенът му бил хубав, голям, червен, перата му били лъскави, а опашката му. . . за чудо и приказ — дълга, лъскава, с какви ли не пера по нея: жълти, зелени, сини, червени, бели, черни — всякакви цветове.
най-хубав на земята. И вярно, че бил хубав, но бил глупав. А той това не знаел, затуй всяка сутрин, още слънцето неизгряло, той се качвал на най-високото дърво и от там викал с всичкия си глас:
Като го слушала жена му, кокошката, изчервявала се от срам и
всеки ден все туй му казвала: — Че си хубав, хубав си, но туй не е най-важното и недей, моля ти се, го казва всеки ден, че хората ще разберат, че си глупав. .Умните хора не се гордеят и не се хвалят сами, а оставят другите де ги хвалят.
Петелът не искал и да слуша такива думи, а продължавал всяка сутрин да буди хората не да стават да работят, а да стават да го гледат, че бил най-красивият петел на земята.
По едно време черни облаци се спуснали над земята, засветкало се, загърмяло, ха. . . ха да завали.
— Хайде, петльо, да се прибираме, — викнала кокошката и хукнала да се прибира в къщи,
— Ами, как да не се прибера толкоз рано; като завали ще се скрия под някое дърво, — казал той и тръгнал по-далеч из полето.
Скоро наистина заваляло, ама какъв дъжд, като из ведро! Валяло, валяло, два-три-пет часа валяло. Всичко живо измокрило, реки по- потекли, а горделивия петел под дървото. . . да го не познаеш, мокър до кости. Перушината му мокра, от опашката му вода течела, целия треперел от студ. Едва, едва се прибрал в курника.- Като го видели другите петли и кокошки, почнали да му се смеят:
— Ха, ха, ха, я го вижте, я го вижте от него по-хубав няма ха, ха, ха.
А горката му кокошка, като знаяла, че той от глупостта си тъй е пострадал, не смея - да се обади да го защити, а засрамено се разтичала, аспирин му дала, краката му в топла вода сложила, а вечерта го покрила с крилото си да се не простуди.- Ех, нали било лятно време, стоплил се скоро, минало му, изсъхнала му перушината и на сутринта, още слънце не изгряло, скочил той и се качил пак на най-високото дърво на двора и какво мислите закукуригал ? Пак същото:
— Ха, ха, слаб бил, ха, ха, я гледай как хубаво се пързаля. Хоп, хоп, хоп, но. . . преди Да каже още един път хоп, леда се пукнал и той казал цоп, в студената вода.