Днес е Цветница. Понеже имаше беседа, Паневритмията започна малко по-късно.След Паневритмията, влязохме с брат Христо при Учителя. Още от вратата изразих негодуванието си: – Учителю, разлепени са афишите за "Вълшебната флейта" с моето име, в ролята на Царицата на нощта. Не искам да я пея, Учителю. Смущавам се, като пея в арията си: "Убий, Зарастро, убий го ти, или не си вече моя дъщеря!"... и държа ножа в ръката си! – Ти, като пееш тези думи, ще си представиш, че пееш: "Да се убие злото!" Не се смущавай от ножа. И Архангел Михаил държи копието си и промушва с него злото. – Не мога да си го представя, Учителю... Да искам да убия Зарастро, е все едно да бъда против Вас... Дълго не се съгласявах. Накрая, Учителят каза: – Засега Невидимият свят те освобождава от ролята на Царицата на нощта. След малко Учителят взе цигулката си, настрои я и каза: – Сега ще чуете една свещена песен. Той засвири с цигулката си, като пееше тихо:
– Учителю, какво е съдържанието на думите? Какъв е техният смисъл? Учителят каза: – "Една вечна истина, която е бог на Любовта!"Аз чувах – като че ли цялото небе пееше. Почувствах се само дух, без физическо тяло. Забравих, къде се намирам.
