Надка Куртева

На другия ден, 22 декември, петък, рано сутринта Учителя се подготвя за беседа, но Тодор Стоименов, дежурен при него, му предлага да не отива в салона. Приятелите от младежкия клас се събират и прочитат една от напечатаните беседи. Когато беседата свършва, излизат да играят първите упражнения. Учителя застава на вратата на стаята, запалва лампата на антрето, вижда всички, които излизат от салона, поздравява ги с вдигната ръка и се сбогува с тях. По-късно през деня на Изгрева пристигат ръководителите на братствата от провинцията, влизат при него и провеждат дълъг разговор. Идва и Георги Куртев от Айтос, замислен и мълчалив. Когато тръгва за София, дъщеря му Надка го пита кога ще се върне. Той отговаря, че може да се забави месец, два, а и повече. Вечерта срещу 27 декември Надка Добрева сънува заминалата си майка, която й казва: „Баща ти отиде да изпрати Любовта." Сутринта тя разказва на мъжа си Добри съня, а няколко часа след това пристига телеграма за заминаването на Учителя.

(От 5.16 Завръщане на Учителя в София)

Надка Куртева я заболява зъб. Отива на зъболекар, но той не забелязва, че зъбът й има абсцес. През нощта положението й се влошава, тя припада и изгубва съзнание. Баща й, Георги Куртев, се притичва на помощ. Прави й компрес, отправя гореща молитва към Учителя, свързва се с него и положението й се подобрява. Учителя мислено му нарежда да купи хляб, сирене и халва и дъщеря му да ги занесе на едно бедно семейство, на което назовава името, по случай настъпващата Коледа. Сутринта Надка става здрава, бодра, купува заръчаната храна, отива в посочената къща и я предава на хората. Те я питат: „За изцеление ли носиш тази храна?" Тя отговаря: „Да, за изцеление." До вечерта е напълно здрава.

(От 6.5 Лекуване на хора)