Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов OT27.IV.1966 г. Д-р Стефан Кадиев бул. Патр. Евтими 16 София, 27 април 1966 Брат Михаил, Радостта, която ми достави с писмото си, е достатъчен капитал на невидимия свят за една година цяла. Да се прослави името на Великата Жива Природа, както обичаме ние тук да наричаме Великото начало! Жаргонът трябва да отговаря на хората, които си служат с езика! 1. Прости, че ти пиша на „ти" - дистанцията сама по себе си ще се определи. Засега другояче не мога! Пиша ти по „точки", защото имам много неща да кажа и трябва да се разделя на „глави". Естествено, ти пиши както ти е по-лесно, френски се разбира добре у нас и няма никаква трудност. 2. Като разгръщам страниците отпреди 45 години, считам, че си постъпил правилно, като си потърсил късмета си в чужбина! „Добрата фея винаги държи един жезъл за торбата на младежа, който е потеглил по широкия божи свят", казва може би не буквално някъде Агни йога. По сведения на един лекар, обиколил света, всякъде българите са си намерили работа, са се настанили и живеят добре, очевидно - имат жизнен капитал. Ако би останал при нас, най-много да беше станал катраник на Борисовци. 3. Увлечени в работата, ние не можахме да следим затова, което става с тебе. Сега, като прочетох, виждам как си говорил и как си постъпвал, считам, че добре сиработил\ Не може да се върши работа само като се медитира („като си гледаш пъпа" - моя, малко остра фраза). Животът иска и дейност! И по-добре дори да грешиш, но да работиш, отколкото да не правиш грешки, но и да не работиш! 4. Справедливостта го изисква да се признае, че Борисовци работиха и не лошо\ Благодарение на тях, въпреки техните грешки, ние не бихме имали печатани беседите. Борис има голям авторитет всред нашите хора. Но някак не може да осъзнае колко много му вреди гордостта и самомнението, нежеланието да признае, че, като всеки човек, е правил и грешки. Но животът учи и не се съмнявам, че ще расте. Засега, ако ме слуша, нека бъде резерв. Като бивш военен, зная, че когато една дивизия се бие на фронта, нужно й е да премине в резерв, да се окопити. А борбата продължава докато свят светува. 5. Току-що говорих с Митко Костов, който ми каза, че ти е описал цялото положение у нас. Накъсо, ние сме под земята. Но това е прекрасен период на очистване, на преориентация, на преоценка на „ценностите", на проверка на верността, на съобразителността, такта - изобщо на всички качества, за които Майсторът така хубаво говори. А това е прекрасно! Смешно е, ако поискаме да създадем още една „черква" плюс съществуващите няколко хиляди такива по земята. А това, че се поразтурила нашата блестяща, потънала в светлина, бяла и хубава - нека бъдем достойни, да ни оцени и обикне народът, той ще ни направи всичко, каквото ни е нужно, за да ни чува по-добре! 6. Две думи за моя път. Нужно е да го кажа, защото той наподобява на твоя, разбира се, друг вариант! Заработих в областта на здравната просвета, следвайки завета на Майстора: По-добре е да се работи в областта на предпазната медицина, ако наистина обичаме народа си и ако искаме наистина да му бъдем полезни. Толкова много статии съм изписал и печатал, толкова беседи изнесох през тия 42 години, че пред седемдесетте си години мога да кажа: добра работа се свърши. Идва и оценката. Моят вариант, наречен „Хасарей" -сутринна гимнастика на височината в Хасково, става постепенно елемент за ползуване от целия ни народ, при добрата оценка на нашето Министерство на народното здраве. За идната петилетка, след като се направиха много болници и санаториуми, вече се настъпва към масовата профилактика, която включва на първо място „сутринна ведрина" - гимнастика на открито, при изгрев слънце. 7. Вярвам да разбираш, че „материалистите" не дават и дума да се изкаже за някакво „учение", за някакъв „окултизъм". Може би до известна степен са и прави! Много се злоупотребява с тия понятия от маниаци и търгаши. Хората следват понятието на диалектиката относно истината: „ тя е обективна и познаваема". А обективни са делата и фактите. Вярвам, ще се съгласиш, че в това отношение ние си позволявахме доста нарушения, за които плащаме. 8. А „окултизмът" на Майстора е именно „обективен и познаваем". Постепенно се събират материалите около него, спомените за него - наистина съкровище от национален мащаб. Това е, очевидно, една от първите задачи на нас точно през времето на подземния период. 9. Докато трае тоя период, ние можем и трябва да проговорим на народа, който не иска да ни признава, на понятен за него език. И той започва да ни разбира! Почна се борба против алкохолизма, в която и моя милост съм на едно от видните места. Туризмът, някога внесен от Майстора, се превръща все повече в общонародно дело. Витоша, Рила, Пирин, Балкана, морето вече не са пусти. Напротив. Хиляди и хиляди хора, без да съзнават, вече се потапят в „аурата на планината", поемат нейните животворящи сили, благодарят на Твореца, без да Го наричат така, както ние сме свикнали да Го наричаме, вживяват се в Него, ценят Го и Му благодарят. А това е толкова хубаво! Народът ни развива все повече култа към дръвчето. Садят се дръвчета навсякъде, никнат гори, покриват се голи бърда, променя се общият вид, климатът на страната ни. А това не е ли революция? Народът все повече пее, музицира! А „когато идва пролетта, птичките пеят, когато идва Царството Божие на земята, ангелите пеят". Естествено, не е дошло времето на учителевите песни. Но и това ще дойде... може би точно чрез Франция! 10. Народът ни богатее! Неудобно е да се говори по тия въпроси, но има пълно основание де го кажа! Не слушай някои озлобени интересчии, засегнати от промените! Народът си има и работа, и пенсия, и нова хубава къща - нещо по-рано невероятно за нас! Народът ни сега е много чист - въшката вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха. Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският паралич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия. Сега народът се бори за решаване на въпроса за дълголетието - старческите проблеми са сложени на дневен ред и то с много добър резултат. Тук хората грижливо търсят вегетарианството, постите на Учителя,„разтоварващата диета" (един ден седмично гладуване). Но това търсене засега става насаме, скрито, но все по-настойчиво. А нима това не са елементи от „учението", което официално не се признава? Ако така върви, след десетина години „учението" ще бъде разнесено по целия ни народ, без да се говори за него, то ще бъде плът от неговата плът. И считам, че точно това е нашата работа, а не да се занимаваме с дребни дрязги на пигмеи, лилипути. 11. Много важно! На мене ми е разрешено официално да представя „медицинската страна на въпросите", както я представи през време на конгреса в София, през 1963 г. Конкретно това ще означава: през време на конгреса в Будапеща, на 3 август, сряда, ще се състои разходка до върха Сент Гзлерт край Будапеща, сутринта в 5,30 до 6,30, с гимнастика, запознаване, за любителите на природата - идеалисти. Това можах да измисля и така се прие. Остава сега организацията на тоя поход! Моля те, кажи на вашите гости да се свържат с мене - да поканят свои приятели да се качим там и обменим мисли, да се запознаем. Колко души ще дойдат, не зная, ще зависи много от разгласата. Мислех да предизвикам „частно заседание" около нас, но съобразих, че ще си имаме неприятности с нашите хора, които тук не могат на своя глава да разрешат - „диалектици не могат да поддържат идеалисти"! Чудесно! Тогава аз смятам да окажем помощ на братята Оомото и квакерите или други някои братски движения, които имат разрешение за „частни заседания". Представителят на Световния Есперантски комитет за Мира (MEM) е нашият представител, Никола Алексиев. Той прие идеята ни да сложи в дневния ред на секцията доклада: „Как да се употреби атомната бомба за мирни цели". Нашият професор Наджаков, есперантист, директор на института по ядрена физика, очаква се да даде доклада, написан от специалисти. Б) Важно! Дали ще може вашият представител на конгреса в Будапеща да донесе напечатано на листовки нещо из беседите - аз ще му пратя преведено на есперанто? То е почти готово! Тия печатни листовки да се пръснат през време на конгреса, като първо запознаване с учението? Нека ми се обади за пряка връзка и уговаряне! Какво ти е мнението, брат Михаел, дали не подхожда да дадем печатана „Добрата молитва" с препоръка да се преведе на национален език? Дали няма да се получи вулгаризиране, вместо популяризиране? Желая да чуя мнението ти! Изобщо, в тая област аз ще бъда „резерв". 12. Много се радваме тук на стъпките на френския президент към сближение с Изтока! Това е прекрасно! Дано старите връзки между французи и нас получават все по-конкретна и красива форма! Трябва да кажа нещо за туризма, за който и ти поменуваш. Нашата страна сега се много посещава, особено от германци. Планините ни - хубавата им част има ограничени възможности за приемане на гости. Те могат да дойдат, но когато не са добре настанени, няма да останат с добри впечатления. Нека дойде по-малка група - десетина души на първо време, за да могат все пак да се настанят и да разузнаят за бъдеще как трябва да се постъпва. Колко е хубаво това! 13. Радвам се за добрите вести за вашето имение - прекрасно! Изобщо, Учителят ни даде моделите, според които ние можем да творим. Защо всяко селище да си няма своя „Изгрев", своя поляна за Паневритмия, всеки народ-своята Рила и своята Мусала? 14. Засега - достатъчно! Желая те здрав и бодър на мястото, което заемаш, да разнасяш светлина и радост на много и много хора, за радост на нашия велик Учител. От сърце твой, [Ст. Кадиев]
