ЕРОЗИЯ НА БРАКА

Отраженията на този идеологичен отлив са силно изразени в междуполовите отношения. Като социологична и правна институция, бракът отговаря твърде малко по форма и съдържание на новите изисквания. Това се подчертава особено ярко от мощната вълна за еманципиране на жената.

В миналите патриархални режими жената е оставала зад кулисите на обществената дейност. Днес, особено при смяната на социалния строй и на стопанските системи, бракът е поставен на основна преоценка. Премахнат е неговият религиозен израз и се преминава изключително в съответните разпоредби на държавната власт. Разбира се, че тази промяна в известно отношение е чисто формална. Но съвременната жена навлиза в обществените отношения и се проявява като творческа страна. Материалните съображения, които в миналото са били важен стимул и съществен елемент в основата на брака, са изгубили вече своята някогашна стойност. Това наподобява държавна ситуация, при която златната наличност, опората на финансовата структура е изчерпана, или положението на един кораб с вдигнат център на тежестта - с разстроено равновесие.

Някога се е поддържало, че за един стабилен брак са необходими три стимула: материален, наличие на сексуален афинитет и сърдечна вярност. Данните от статистическите диаграми сочат, че тези три опорни точки са вече крайно несигурни и губят стимулиращата си роля.

В нашата съвременност жената извоюва своите граждански права. Тя има вече значимост не само в стопанския живот, но и в секторите на духовната култура, науката и във всички други обществени прояви. Така че първият стимул - материалният - е изгубил своето значение за брачните връзки и те са съответно отслабени.

Вторият - физиологическият афинитет - има своите граници и критичните моменти на безразличието скоро настъпват. Както при широко разтваряне на вратите между топла и студена стаи настъпва температурно изравняване, така и между двамата партньори скоро настъпва безразличие и индиферентност.

Що се отнася до третия стимул - сърдечната вярност - и той не е нещо трайно. Никой мъж не представлява символ на абсолютната интелигентност и мъжественост, нито пък всяка жена е символ на красота и женственост. При подобна обстановка, фазата на безразличието - като следствие на сексуалното уравновесяване - навлиза в опасни зони на задкулисни драматични и понякога трагични изненади, последствия от ревността. Знае се, че главната тематична основа на много и много литературни творби е ревността и изневярата. Разбира се, от тези сблъсъци, свади и конфликтни отношения и двете страни търпят съответни поражения. Излишно е да се спираме върху тези проблеми, предмет на безброй лекции и проповеди, изнасяни от църковни амвони и научни катедри, както и на философски и социологични трактати.

При такива разклатени основи на институцията брак, изпъква въпросът - какъв стимул и опора трябва да се даде на брака, за да бъде той поддържан на заслужаваща етична висота и да отговаря на изискванията на една истинска обществена култура?

Трябва да се търси нов стимул и мироглед, изграден върху здрава философско-духовна основа. В този мироглед трябва да бъдат заложени изискванията на настъпващата Нова епоха в живота на хората. Човекът излиза от геоцентричното и навлиза в хелиоцентричното съзнание, а от там и към Космичното разбиране на явленията и на нещата в света.

Този Нов мироглед, налагащ се от Епохата на Водолея, има сериозно отражение в отношенията между половете. Жената, нямаща друг път, трябва да насочи цялото си внимание към духовния образ на Слънчевата Дева, а мъжът трябва да насочи своя творчески устрем към високите творчески идеали на Сина на Мъдростта. Жената трябва да обича всички жени, като части от голямата Космична Жена - Слънчевата Дева - носеща елементите на едно висше целомъдрие и то не само по форма, а като най-висше отношение към Първата Причина - Любов към Космичното Начало.

Мъжът трябва също да се хармонизира с всички мъже, които са проекции от големия Космичен Ум - Сина на Мъдростта. Той трябва да обладава важното качество - великодушие - което означава да снеме шлема и копието на Марс, които е развявал в продължение на хилядолетия.

По този начин и двата принципа ще излязат от веригите на ревността, която опожарява душата им. Само така идейно пресъздадени, Мъжът и Жената ще могат да влязат в интимен допир със Света на Великите Души на Истината, които притежават необходимото благородство и знание за извеждане на човешките души в света на Космичното Единение.

През какви нови форми ще премине бракът, като социологическа категория и като правна институция, това ще покаже животът на бъдещето. Новият мироглед е непротиворечив по отношение на разбирането, че

Животът и Свободата са две понятия синоними. Никой няма право да спира мощните струи на живота, иначе хората, обществата, народите или човечеството биха били в разрез с могъщата творческа сила на Свободата. Историята най-красноречиво сочи, че всяко насилие, насочено срещу свободата, поражда ново насилие.

Според Великите Максими на Космичния мироглед, никой никого не може да владее: нито мъжът - жената, нито жената - мъжа. Същото се отнася и до обществата и народите.

Насилието, под каквато и форма да се явява то, трябва да изчезне напълно. Душите са произлезли от Космичния Център и само Той може да разполага с тяхната съдба, защото е единственият абсолютен израз на Свободата.

Подобно разглеждане на този капитален въпрос - Мъжа и Жената от високо етична и хуманна гледна точка - представлява всъщност само едно начало, върху което трябва да се положат основите на новия морал.