На 10 януари 1944 година стана най-голямото нападение над София, градът гореше. По това време Учителя е бил в дома на моя брат Борис, намиращ се в дясно от пътя за Симеоново, на около 200 метра зад боровата гора. „До тогава - разказваше брат ми, - ако понякога биваше у нас по време на бомбардировките, Учителя не излизаше. Обаче, този път Той излезе и дълго гледа града. На сутринта отидохме на Изгрева. София продължаваше да гори, градът беше напуснат, а над него тегнеше тъмен облак от пушеци. Учителя застана всред поляната, като гледаше мрачната картина, с прискърбие каза: „Тук няма вече условия да се поддържа връзка с Бога. Да излезем!“ Тогава дойде поканата от село Мърчаево. Брат Темелко предлагаше къщата си на Учителя.“
