Преди започването на учебната година в София от Ачларе се получиха продукти от нашия труд, жито, брашно, слънчогледово масло, плодове. От Русе също пристигнаха продукти в доста голямо количество. Братя Маркови бяха щедри. Тогава Учителя нареди да се храним у Гумнерови, неговите хазаи на улица „Опълченска“ 66, заедно с него. С какъв свещен трепет сядахме на трапезата с Учителя. Там готвеше предимно сестра Янакиева. Една рядко прилежна и благородна сестра. Готвеше много добре. Сестра Янакиева беше мила и симпатична сестра, висока, стройна. С рядко умение готвеше на ул. „Опълченска“ 66. Когато щяхме да правим дюшеме в столовата на Изгрева, трябваше да изровим един пласт от 20-30 см. земя. Разглеждахме къде да сложим изкопаната пръст и предложиха пръста да се изсипе и сложи пред салона и да се направи градинка с цветя. Но Учителя каза: „А кой ще се грижи за цветята?“ Тогава сестра Янакиева стана и каза: „Аз“. И тя се грижеше за тях, много успешно се грижеше за тази цветна градинка.
Аз, Николай не съм участвал в комуните, защото дойдох в София през 1923 г.
Разправяше ми Олга Славчева. Тя била в комуната в гр. Нова Загора. Имало един много симпатичен брат Павел, които по свой начин разбираше материалните ценности. Като седнем на закуска Павел казваше: „Който изпие един чай, полагат му се 6 маслини, които изпие два чая - три маслини. Този брат, които създаде комуната, имаше фабрика за тухли и керемиди. И тя малко време изтрая тази комуна.
В село Арбанаси бяха семейство Камбурови и Петър Камбуров, където създадоха също комуна. Там хората не разбираха, че създаването на ценни материални блага за хората са резултат на големи усилия. А отиват хора, несвикнали за такава работа, и накрая оставаха с оскъдни продукти за прехрана. Тогава, за да им помогне, Никола Гръблев, който е бил офицер, спестява брашно от войниците и им изпраща два чувала с брашно. Учителя го извиква, скарва му се и му забранява това да прави втори път.
Учителя е изказвал недоволство от това, че Изгревът е изпразнен от младите, който го бяха напуснали за комуните.
При Гумнерови помагаха и дежуреха сестри и братя. Това беше идеалната комуна. Яденето беше скромно, но обилно и вкусно. Особено важното беше разговорите с Учителя. Водеха се полезни и приятни разговори. Ние, студенти, десет-дванадесет души, идвахме там направо от университета. Като рояк птички прелитахме и внасяхме оживление, движение, радост и веселие. Задавахме много въпроси на Учителя. Материал за разговор имаше изобилно. Така продължи няколко месеца. Но някои от по-възрастните братя и сестри поревнуваха, че ние се храним с Учителя и макар, че си имаха домакинства, почнаха да се приобщават и те към тези общи обеди. Обстановката за хранене, столовата беше много скромна. Една малка стаичка в сутеренният етаж на къщичката служеше за столова, а там нямаше възможност да се събират за хранене много хора. Те полека-лека ни изтласкаха. Учителя беше недоволен от това и разтури комуната.
