Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе
се мести в София
Началото на управлението на русенското Общество от УС в столицата се поставя на 5 юли 1935 г. В заседанието на новоизбраното управително тяло на сдружението на тази дата, без да се уточнява къде е проведено и колко души са присъствали на него, се прави разпределение на длъжностите. Протоколът като че ли отразява предварително взето решение. „Председател на Управителния съвет ще бъде Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, счетоводител Жечо Панайотов. Подписването на книжата ще става поне от Председателя и секретаря“, се посочва в него.
Да подписват най-малко двамата - председателят и секретарят документацията на Обществото, такова изискване никъде не е регламентирано като задължително в Устава и правилниците. Повидому има някакъв стремеж към завишаване на контрола в управленската дейност, или поне опит за придаване на някаква по-голяма ангажираност от страна на целия УС в общите му отговорности. Но не може да не се отбележи, че според последно утвърдения уставен текст - длъжностите в УС са пет, а не три. Остава да се приеме, че Уставът не е спазен стриктно заради по-добрата оперативност.
В заседанието на 25 юли с.г. УС в столицата стига до извода, че интересите на Обществото налагат в Русе да се изпрати директор „с пълни и неограничени права“ и, че за такъв намира за най- подходящ Асен Райчев от София. Райчев получава специално пълномощно, като на първо време му се възлага да изпълнява длъжността без възнаграждение, с право да се ползва безплатно от квартира, храна, осветление и пътни от София до Русе и обратно.
Първото Общо редовно годишно събрание след прехвърлянето на централата на Общество „Бяло Братство“ - Русе в София се провежда на 5 и 6 януари 1936 г. в Русе. Преди да започне същинската си работа събранието почита паметта на двамата починали членове на Обществото - д-р Димитър Халачев от Свищов и Енчо Първанов от Лом. След това се изключва от членство Иван Дивитаков от Търново „за непроявен интерес към обществените задачи“ с прилагането на механизма за решаващ глас на 2/3 мнозинство. Пак с 2/3 мнозинство за членове на сдружението се приемат Стоян Русев и Асен Райчев от София, и Тодор Ковачев и Велико Марашлиев от Русе. Тримата приети, освен Райчев, който отсъства, се включват в работата на събранието. По предложение на секретаря на УС Симеон Симеонов всички присъстващи правят изключително важно изявление, свързано с уточняване собствеността на имота на задругата в „Свирчовица“. Те единодушно декларират, че в границите на владяното от Обществото стопанство, въпреки липсата на нотариални актове на името на сдружението за някои недвижимости или пък издадените в минали години документи на отделни лица, а други само в разписки, за момента няма никакъв имот в него, който да е частно притежание на някой член и въобще „никакви претенции частни в момента не съществуват“.
На заседание на УС в София на 10 май 1936 г. се гласува сумата 2353 лв. на Асен Райчев като възнаграждение за изпълняваната от него длъжност директор на стопанството в Русе от 20 юли до 28 ноември 1935 г. Отпуска се безвъзмездна помощ на Стоян Русев от столицата от 5000 лв. за „издаване на полезни книги“. Решава се, да се изплатят на Енчо Димитров от Русе 3000 лв. за погасяване на полицата на Обществото към същия от 9000 лв., като за целта се издаде нова полица за 6000 лв. От това заседание на УС става пределно ясно кой на практика се разпорежда с общия братски имот в Русе. Реалните правомощия на софийската управа в това отношение ни най-малко не са накърнени от съществуването на русенската комисия с делегирани проформа права на местен УС. И по-нататък в следващите 8-9 години това положение в управлението на Общество „Бяло Братство“ - Русе се запазва.
В дома на Симеон Симеонов в София на 20 май 1936 г. УС решава да свика извънредно общо събрание на Обществото на 28 юни с.г. в столицата с главна точка в дневния ред - управление на имотите. На извънредното общо събрание на 28 юни, проведено в салона на Братството на „Изгрева“, председателят на УС докладва, че поради технически трудности, т.е. юридически спънки, не е възможно прехвърлянето към Общество „Бяло Братство“ - Русе на имоти от други градове на страната. След обсъждането на въпроса, събранието възлага на УС да назначи комисия, която да се заеме с проблема за поставянето на всички братски имоти в България под общо управление. Комисията трябва да оформи проучванията си в тази насока в доклад до управата в столицата и да се съобщят с циркулярно писмо решенията, които ще се вземат по него до всички членове на Обществото. Някак на заден план и не- доизказани остават призивите за необходимостта от духовен подем в Братството като цяло, включени във втора точка - „разни“.
На какво точно се дължи тази инициатива на УС в столицата, не може да се отговори еднозначно. Възможно е известно влияние да е оказала Наредбата-закон за създаването на земеделско-стопанските задруги в България от 1935 г. В Шуменска област, един от околийските центрове на която по това време е и Русе, се води доста активна кампания за организирането на такива задруги по места. На 1 януари 1936 г. се създава първата задруга в с. Писарево, Горнооряховско с 23 учредители. До края на 1936 г. в страната възникват 2687 селски и градски задруги.
На заседанието на УС в дома на Тодор Стоименов на „Изгрева“ на 14 декември 1936 г. се взема решение за свикване на III-то Общо редовно годиш- но събрание през следващата година. Интересното тук е как съветът определя последователността на общите годишни събрания. Очевидно за него тяхното начало се слага с Общото събрание от първите дни на юли 1935 г. в Русе, когато седалището на Обществото се премества в София. От това следва, че едва ли не цели четиринадесет години русенци нищо позитивно не са могли да направят и, че фактически с преместването на управата в столицата започва същинската дейност на сдружението. Това виждане, макар и не категорично заявено, все пак се прокарва в някои от протоколите от софийския период.
За членове на новия УС събранието избира: Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов, Петко Епитропов от София и Васил Константинов от Русе. В състава на Контролния съвет се избират: Енчо Димитров и Велико Марашлиев от Русе и Тодор Стоименов от София. Може да се каже, че в случая се забелязва засилване на русенското представителство в управленските органи на Обществото, т.е. в УС. По-нататъшната дейност на УС показва, че това се прави, не толкова заради разширяване на колективното начало в сдружението, колкото за да има кой да носи непосредствена отговорност и да осъществява на практика решенията на софийската управа в русенското стопанство.
На Общото редовно годишно събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 21 март 1937 г. в София русенските му членове, благодарение на чийто ежедневен труд съществува стопанството, се превръщат в негови наематели. Комуналната задруга на Братството в Русе придобива вече някакви неясни и деформирани очертания на сдружение от неопределен тип, занимаващо се с обработка на земя с неуточнен собственик, ръководено от отдалечена на стотици километри управа, ангажирана изключително с изготвянето на наемни договори.
На заседанието на УС от 23 март 1937 г. се разпределят длъжностите в него. Отново председател става Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, касиер Жечо Панайотов, а Васил Константинов от Русе и Петко Епитропов от София - членове. На 5 април с.г. Съветът упълномощава Васил Константинов от негово име да отдаде под наем къщата при стопанството в „Свирчовица“ и да сключи наемни договори за 10-годишен срок с ползвателите на раздадените места за лозя. На това заседание УС делегира пълномощия също на Георги Куртев от Айтос, Атанас Лолов от Ямбол и Никола Камбуров от Казанлък да купуват имоти за сметка на Братството, да ги отдават под наем, да събират приходите от тях и за всичко, направено в това отношение, да се отчитат пред съвета в София.
Четвъртото общо редовно годишно събрание /20 март 1938 г./ започва с отдаване почит на починалия член на Обществото Стоян Русев /Дядо Благо/ от София. Оповестените балансови сметки отново не показват някакъв забележим напредък в стопанската дейност на сдружението. Избира се нов Контролен съвет в състав: Енчо Димитров от Русе, Тодор Стоименов от София и Минчо Сотиров от Бургас.
След около близо година време, на 5 февруари 1939 г. УС решава, да се внесат в Пощенска спестовна каса по влогова спестовна книжка на името на касиера Жечо Панайотов наличните суми в касата на Обществото. В Русе сдружението има регистрация и съответно може да открие банкова сметка. Но УС не допуска такъв вариант и предпочита общите средства да бъдат под пряк негов контрол, макар и като влог на частно лице.
Софийската управа започва вече вяло да протоколира дейността си. Не е отразено даже и заседанието, на което се взема решение за свикване на V- то общо редовно годишно събрание на 19 март 1939 г. В състава на новоизбрания УС се включват: Начо Петров, Петко Епитропов, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов от София и Никола Ватев и Юрдан Марков от Русе. Явно, че русенските представители в УС са застъпници на борещите се помежду си за надмощие две групи в стопанството в „Свирчовица“ - всички останали срещу братя Маркови. В новия Контролен съвет влизат: Тодор Стоименов от София, Минчо Сотиров от Бургас и Георги Димитров от Русе.
До 16 февруари на следващата 1941 г. УС не проявява признаци на някаква дейност. На тази дата той насрочва свикването на VII-то общо редовно годишно събрание за 23 март с.г. На 20 март обаче отново му се налага да заседава, за да отмени свикването на Общото събрание. Военновременната конюнктура дава вече отражение върху цялостния живот на българското общество. В тази връзка управата на Общество „Бяло Братство“ - Русе трябва да се съобразява със забраната на Министерството на вътрешните работи и народното здраве за свикване на годишни събрания на разните дружества.
След година бездействие на 10 март 1942 г., поради действащата още забрана за свикване на годишни събрания на дружествата, УС натоварва председателя Начо Петров да посети градовете в Южна и Северна България, където има членове на Обществото, с които да размени мисли по текущото управление на имотите. Специално при посещението си в Русе, той трябва да разговаря с братята в стопанството по въпроса за изпълнение решението на VI-то общо редовно годишно събрание за построяването на жилище за София Вълчанова.
На 13 юли 1943 г. софийската управа заседава по повод на благоприятния отговор от Министерството на финансите, че Обществото като сдружение с идеална цел не следва да прави вноски по Закона за народния заем от 1943 г. От това заседание става известно, че към 31 декември 1942 г. в имуществото на сдружението се отчита и паричната наличност от 63 545 лв., внесена в Пощенска спестовна каса на името на Жечо Панайотов.
