В нашата комуна няма закони. Всичко се върши по свобода и без принуда. Свобода! Понякога тя е малко комична, но все пак е свобода.
Влизам в стаята. Тя е доста разхвърляна. Между размятаните вещи зървам Христо100. О, та тука живеят и тъмнокожи! - казвам на себе си. Не може да не се запиташ в кой материк се намираш, щом зърнеш Христо. Може да си помислиш, че си наблизо до Арабийската пустиня101 или в Африка. Ако не е Нафуд102 , ще бъде Танганайка103 или Тимбукту104.
- Здравей, Христо! - извиквам аз.
Като тихо подшушване на пролетен лъх в листата на една пробудила се гора е последвалият отговор. Това е един благ, кротък глас. Да се чудиш, че той излиза от устата на такъв обрасъл човек. Лицето на Христо е оградено с една жестоко черна, гъста и неописуема брада. Но там, на същото лице, гледат две благи, кротки очи. И усмивката на Христо, който си е измислил псевдонима Еридия105 , е също така кротка и сладостна. Тази усмивка бавно цъфва и прави приветливо цялото чернобрадо лице.
Христо е най-тихият, най-кроткият и най- непретенциозният от всички нас. Неговият глас най-малко се чува в комуната. И да се чуе, той е, както казах вече, тихо шумолене на поточе. Със същия тон той изказва и най-силните си преживелици и дори много редките си възмущения. Гледаш го някога огорчен от нещо, малко раздвоен и затворен в себе си, и очакваш, че ще извика гръмогласно, а той погаля ухото ти с шепот като звънтене на крилцата на пчела:
- Не биваше така, братлета!
Всичко, каквото прави Христо, носи отпечатъка на тишина. Не само това. Той преминава както към вещите, така към своите постъпки някак направо, непринудено, като че всичко е предопределено. Той е победил условностите на всички столетия и особено собствеността. Ако си пореже пръста със сърпа, той безшумно ще се приближи зад мен и, без да продума сричка, ще одере от и без това окъсаната ми риза един ремък, за да го превърже. В тая постъпка той не влага нищо, освен самото действие.
- Какво правиш, Христо? - питам го, а той кротко и безстрастно отговаря:
- Порязах се малко.
Наистина моята дълга, отпусната надолу заради горещината риза не вдъхва никакво уважение, но все пак е изненадващо това, че Христо бе решил да я обяви за санитарен материал.
- Христо, моята ли риза избра за превръзки? Ако все така я караме, ще тръгна гол.
- Гледай - казва ми той благо. - Гледай колко са хубави днес облачетата.
Христо Койчев е най-отявленият привърженик на идеята, че всички злини в света идат от частната собственост. Против нея той е готов да наруши винаги своето мълчание. Не обича думите „мое“ или „твое“, „наше“ или „ваше“. В Ачларе той вече не приказва по тези въпроси, защото ги е изчерпал веднъж завинаги и сега само ги прилага. Когато се събуди сутрин, той протяга ръка и облича тая риза, която успее да досегне. Ако някой се обади и каже: „Хей, Христо, ти обличаш моята риза!“, тогава в тишината ще се чуе спокойния му равен отговор:
- Още ли се занимавате с „мое“ и „твое“?
Ако не искаш да видиш ризата си, навлечена на якия му черен гръб, трябва да я оставаш по- далеко от него. Колко пъти съм видял панталоните ми да се разхождат по нивята с Христовите крака! Колко пъти ме е посрещала тази тиха, примирителна усмивка, която сякаш ми казва: Ще свикнеш и с това. Всичко е много просто и не заслужава внимание. Ти утре пък обуй моите панталони.
Христо има и друга особеност. И за нея трябва да се каже нещо. Той е малко разхвърлян. Не зная защо казвам „малко“. Може би защото така е по- прилично. Вие ще решите. Ако едната му обувка се намира в сайванта, другата може да бъде търсена или в празното каче за туршия или на библиотечния рафт. Как тя може да отиде там, това е тайна на Христовата кротка и безбурна душа. Неведнъж Борис казваше насмешливо, че е необходимо първо да закусим, за да не изстине чаят, а после ще предприемем търсенето на нещо, което е минало през Христовите ръце.
Христо е мечтателна натура. Около него има винаги тишина и доброта. Ето сега например Христо е на полето. Дошло е време за почивка и той е седнал под една дива круша, която му прави приятна сянка. Той бавно дъвче корав залък хляб, заслушал се е в писукането на малко, скрито в листака птиче.
За какво мечтае Христо? Не е необходимо да го запитваш, защото утре той ще ти даде да прочетеш няколко стихчета, родени в този мечтателен час106. Ако не напише стихчета, той ще ти покаже мило, наивно акварелче.
___________________________________________________________________ 100 В спомените си за Христо Койчев Борис Николов казва следното: „В своят реферат „Будност“ (изнесен на IV-ти Младежки събор) той бе отбелязал, че идеите на Новото Учение, за да оживеят и дадат израз, е необходимо да притежаваме будността. А будността, това е онази непреривност, която трябва да съществува във всяко човешко съзнание, за да може да поддържа връзката си с Бога. Той следваше естествени науки. Този човек бе за мен една загадка. Беше много недостъпен за едно будно око да разбере неговият вътрешен мир. Той също бе в Ачларската комуна. Не фрапираше външно с нищо, но беше предан на Учението. Но после настъпи някакво помрачение в съзнанието му, в семейството си имаше някакво голямо противоречие. Той беше една от скритите фигури в Школата, но бе разумен и верен приятел“ (Изгревът, т. 2).
101 Позната още като Аравийска - обширна пустинна местност в Арабия. Когато Изавела се заканила да убие Илия, пророкът се спасил, като се оттеглил именно в Аравийската пустиня.
102 Нефуд е обширна пустинна област в Арабския полуостров.
103 Танганика, известно още с името Танганайка, е голямо езеро в Централна Африка, открито от европейците през 1858 г.
104 Тимбукту е град в областта Тимбукту в западноафриканска- та държава Мали.
105 Еридия е име, дадено на Соломон при раждането му, от пророк Натан - Цар. 12:25.
106 Има публикации на стихове в сп. „Житно зърно“ (вж. бр. 1 от 1924 г.) под псевдонима „Еридия“.
