Днес, в епохата на „монотеизма“, хората все още служат на много богове. В съзнанието на днешните религиозни хора все още съществува не Единствения Бог, а техния Бог — Бога на тяхната религия, нация или секта. Както някога евреите се обръщаха към Йехова като към свой национален Бог, който им помага и ги закриля в борбата им срещу другите богове и народи, така и днес нерядко ще чуеш българите да говорят и призовават някакъв „български Бог“ — („Жив е българският Бог..“), сърбите — да се уповават на някакъв „сръбски Бог“ и т. н. И тъй, днес ние имаме християнски Бог, мохамедански Бог, израилтянски Бог, браманистки Бог и т. н. С право би могло също да се каже, че имаме католишки, православен, протестантски, а също така и български, сръбски, френски, немски и т. н. богове, защото, в съзнанието на днешните хора всички тия идеи за отделни богове фактически съществуват.
В такъв случай, какво представлява от себе си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии? —> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война.
Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи. Днес нямаме един Бог!
Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят.
Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други!