Ясновидството или, както някои го наричат, „шестото чувство“ на човека, способността да виждаме, чуваме, схващаме неща, неуловими за обикновените пет човешки чувства, е пътят, методът, за непосредствено достигане на окултното знание.
Ние тук не ще излагаме начините, пътищата, по които това чувство може да се развие в човека, но ще искаме само да докажем неговото съществуване1.
Че ясновидството съществува като факт в живота, имаме много доказателства от всички векове на историята. Но ние ще изоставим миналото и ще се обърнем към настоящето.
Ясновидството е вече безсъмнен факт, до- казан по един абсолютно неопровержим на- чин от нашата съвременна наука. Съвременната официална наука, в лицето на своите първи и най-напредничави представители, е доближила отдавна границите на окултната наука и прави смели набези отвъд тях. Редица професори, учени с всесветска известност, от десетки години вече, непрестанно поучавате, с успех, с методичност, с точност и сериозност, отговарящи напълно на „позитивността“ на днешната наука, тази област на неизследвани явления, която,до сега е била „terra incognita“.
Достиженията, които са направени в тази област, са грамадни. Проучванията и опитите, които са направени, са от такъв характер и тъй многочислени. че вече за този, който познава тия достижения, не може да става въпрос за верността на основните положения на окултизма. За жалост, нашата интелигенция и нашите учени, са почти също тъй незапознати с тия научни достижения, както и широките народни маси.
Коя е истинската причина за това? — Разбира се, предубеждението, предварителното вярване, че това не може да бъде, защото е в пълно противоречие с господствуващия днес материалистически мироглед и разрушава неговите основни позиции.
Но консервативността на хората (и на много от учените), факта, че те мъчно възприемат една нова истина, мъчно се разделят със своите стари и обични заблуждения,- не спира искрените, непредубедени търсители на истината, пионерите на новото, които са двигатели на истинския прогрес на науката.
Колко хули, подигравки, преследвания, каква, мрачна вълна от заблуждения и предразсъдъци са срещнали и трябва постоянно да преодоляват хората, които са се заели с благородната задача да разширят хоризонта на човечеството, да внесат нова светлина в съзнанието ща хората, да им открият една нова област на живота. Какво съпротивление оказват носителите на старите схващания и заблуждения, носителите на общопризнатите научни догми, срещу новите истини, може да знае само оня, които е проследил борбата между все още слабата светлина на тия истини и царуващия мрак на материалистичния мироглед.
Обаче, каквито и противодействуващи усилия да се правят, колкото и твърдо да се затварят консерваторите на науката, в черупката на своите заблуждения, истината ще победи. Нейният ход е неизменен и непрестанен. Стъпка по стъпка, тя върви напред и. по-рано или по-късно, ще се наложи в живота. Но, както изгряващото слънце озарява първом високите планински върхове, за да стигне постепенно със своята светлина в долините, така и слънцето на новата истина, на новия мироглед, е отдавна озарило планинските върхове на чистата и безпристрастна научна мисъл и днес постепенно слиза към склоновете и долините.
Един от първите, Сър Уйлям Крукс, великият химик, откривателя на четвъртото, лъчистото състояние на материята, заяви твърдо от висотата на своето научно положение :
„Аз не казвам, че това е възможно. Аз казвам , че това е".
Защото е проверил с всички възможни научни средства, по всички начини, реалността на това, което твърди, а именно, че тия явления, които редица други учени отричат, от страх да не се явят в противоречия с техния установен мироглед, наистина съществуват.
А след него и с него: Оливър Лодж, Майерс, Гърней, Барет, Максуел, Камил Фламарион, Шарл Рише, Бергсон, Лаковски, Желе, Бойрак, Ости, Ломброзо, Киапарели, Боццано, Шренкъ-Нотцинг, Цьолнер, Айнщайн, Дриш, Аксаков, Гурвич и др., продължиха, стъпка по стъпка, делото за разкриването на новия свят за човешкото съзнание, със съвършенна научна точност, последователност и настойчивост. И днес ние имаме такива огромни постижения и такава грамадна литература от чисто научни трудове в тая област, че всички учени, получени и неучени, които отказват реалността на фактите, изложени в тях, само доказват своето невежество.
Но да се повърнем на ясновидството. Не хиляди, а стотици хиляди факти съществуват, които го доказват по абсолютен начин. Ясновидци е имало винаги, в миналото и сега. И в България има такива хора, с по-голяма или по-малка духовна издигнатост, които имат тази дарба на ясновидството, т. е. могат да проникват, по-вече или по-малко, в невидимия свят и в неизвестното за други бъдеще. Всеки е чувал за сбъднати предсказания и всеки може, без особено голям труд, да се убеди в тяхната истинност.
Но нека се обърнем към известния френски учен, професор Шарл Рише, — прочут физиолог, той да каже думата си по въпроса. В предговора към неотдавна издаденото си съчинение „Шестото чувство на човека“ той казва:
„Аз съм се придържал само към фактите, без претенция да проникна в дълбоките им причини. Следователно, моята цел е твърде скромна.
„Но изискваща голяма смелост същевременно. Защото изложението на фактите, които аз установих, води към заключението, че в човека съществува едно шесто чувство. Да, наистина, едно шесто чувство. А да се говори за едно шесто чувство, на което ние не познаваме органите, за едно чувство, чието съществуване нито невежите, нито учените допускат, за едно чувство, което се проявява в най-разнообразни и най-странни форми, това е твърде революционно. Но когато се касае до напредъка на науката, ние сме длъжни да бъдем смели революционери, при условие, че ще закрепим тази революция върху двете непоколебими основи на всяка наука за живота: наблюдението и опита.
„Аз мисля — а така ще бъде, надявам се, и за всички читатели на това съчинение — че действителността на шестото чувство (разбирайки тази дума „шесто чувство“ в нейния най-широк и загадъчен смисъл) не може повече да бъде отричана. Аз умножих доказателствата и вярвам, че съм отговорил на всички възражения“.
И по-нататък:
„Желая всеки, който чете тази книга, да разбере, че тя е писана именно от един професор по физиология, който ни за минута не е помислил да напусне свещената и плодовита област на експерименталната наука“2).
И така. професора по физиология Шарл Рише, свикна п да борави с най-голяма точност в своите изследвания и считащ за свещена и неприкосновена само областта на експеримента, след като е правил дългогодишни многобройни и разнообразни опити с мнозина ясновидци от различни страни на Европа, притежаващи в по-голяма или по-малка степен това „шесто чувство“ а именно: мадам Брифо, Берта Рийз, Мадам Пипър, Вандам, Шерман, Осовиетски, Шаурин, Людвик Кан, мадам Леонард, Паскал Форчуни и др., и след като ги излага подробно, ни казва в заключението си:
„Взети отделно, само виденията на неща, които стават далеч, които са били проверени и доказани отпосле, са достатъчни да докажат съществуването на шестото чувство.
„Същото нещо се отнася и до експериментите с Мадам Пипър.
„Така е и с фактите, отнасящи се до Осовиетски.
„В тези с Кан и с Паскал Форчуни са предостатъчни, за да затвърдят нашето убеждение и да ни дадат сигурността, че шестото чувство наистина съществува.
„Така че, да се отрича неговото съществуване, би трябвало да се отрекат всички тези опити, един по един.
„Шестото чувство е много по-сложно, отколкото ние предполагахме. Съществуват, може би, едно шесто, едно седмо, едно осмо чувство. Изследваните явления представляват едно необикновено разнообразие. Как бихме могли да сравним например случая с Мадам Уайткрофт, която вижда мъжа си застанал при нея, тъкмо тогава когато той, на хиляди километри от там, е бил убит, със случая с Мадам Пипър, което разказва, че чичо Жери се е удавил преди 40 години, или случая с Осовиетски, които чете един стих от Ростан, затворен в плик, чието съдържание никой от присътствующитт не знае?“ (стр. 243)
„Шестото чувство е още съвършено неизяснено по отношение на неговите граници, на неговите разнообразни прояви, на неговия механизъм и на неговите органи. Но колкото и тъмни да са тези загадки, те ни най-малко не противоречат на доказателствата за съществуването на това чувство.
„ .... И аз ще резюмирам моето съчинение така:
„Реалния свят, които ни заобикаля,разпраща навред около нас своите вибрации. Една част от тях ние долавяме с нашите пет чувства; други неуловими за нашите чувства, с откривани от нашите физически апарати; но освен тия два вида има и други, неуловими нито за нашите чувства, нито за апаратите на физиката, но които действуват върху известен брой човешки същества и им разкриват части от реалността, непознати за другите.
„А сигурно вън от гореизброените, съществуват и други, които нито нашите обикновени чувства, нито апаратите на физиката, нито шестото чувство на ясновидците са способни да схванат.
„Физическият свят, който ние познаваме, атоми, електрони, звезди, планети, животни, микроби, химически реакции, топлина, електричество, не представляват, може би, освен една крайно малка част от реалността. Други, непознати сили, от съвършено друг характер, действуват, без съмнение, около нас. Кой знае дали тЪзи непознати, нематериални светове не направляват нашите съдбини !
„Може би ний никога не ще узнаем тези сили, може би и нашите потомци не ще ги узнаят. Но това не ни дава право да ги отричаме.
„Аз мисля, че шестото чувство е един малък, извънредно малък прозорец, гледащ към тези тайнствени възможности“, (стр. 247)
А ние ще прибавим: Да, шестото чувство, такова и до колкото го е изследвал уважаемия професор Шарл Рише (т. е. шестото чувство на обикновените ясновидци) е наистина един малък, извънредно малък прозорец, гледащ в света на окултизма. Но шестото чувство, ясновидството на Великите Посветени, на Учителите на човечеството, на свръхчовеците, притежаващи силите, способностите и мъдростта, недостъпни и непонятни за обикновения човек, па бил той и един първокласен учен, — това тяхно „шесто чувство“ не е само некакъв малък прозорец към непознатото и невидимото, който може да ни даде само откъслечни, несвързани погледи и неясни представи за непознатото, а е пълна способност да се движат, да живеят всред самия този тайнствен за нас свят, и не само да виждат, да чуват и да знаят предварително неща, който обикновения човек не може да знае, но и да позна- ват причините на нещата, да виждат техния дълбок смисъл, тяхната скрита връзка и да ги съединяват в едно стройно и неразделно цяло.
Тези именно Велики Учители на човечеството, тези именно велики ясновидци, велики мъдреци, чието ясновидство, съвършенство и мъдрост надминават хиляди пъти тези на изследваните от проф. Шарл Рише ясновидци, са истинския сигурен и неизчерпаеми източник на великата Окултна Наука, която се простира отвъди границите на днешната наистина позитивна, но крайно ограничена наука.
Божествената Мъдрост на окултната наука, предавана от поколение на поколение в течение на много хиляди години, разкриваща ни тайните на природата, истинския строежи на вселената и човека, законите, които ги управляват, скритите минало и бъдеще, разкриваща ни невидимия свят, който ни обгръща и в който живеем, съществува и днес, бидейки достояние на тия велики Учители, които дават на човечеството това, което то заслужава, за което то е дорасло, което не би му повредило,като преждевременно.
Много има вече дадено, но малцина са още тия, които са го разбрали, приели и оценили. Защото огромното болшинство от хората пред- почитат да останат слепи и тогава, когато е нужно само да отворят очите си, за да видят истинската светлина на живота и вълшебния свят, които ги заобикаля.
______________________________________________ 1) Който желае да проучи пътят за развиване на ясновидството в човека, нека прочете книгата „Път към посвещение" от немския окултист Рудолф Щайнер, издадена преди няколко години от книгоиздателство Ст. Атанасов, под заглавие „Какво има на дъното на душата".
