Когато бил малък Крали Марко ходел да пасе телци. Измежду връстниците си воловарчета той бил най-дребен и най-слаб, затова те често го биели и го карали все той да търси телците, когато се загубвали.
Веднъж, както воловарчетата си играели, стършел подгонил телците и те се разбягали. На Марковите другари не им се искало да напустнат играта и пратили Марко да ги търси; но и той не рачил да отиде, защото му се искало да играе. Тогава всички наскочили, натупали го здравата и го пратили да търси телците.
Тръгнал Марко плачешката и си думал: „Защо не съм силен, та аз тях да набия и да ги пратя да си търсят телците.“ Търсил, дирил, тук се лутал Марко, там се лутал, най-сетне намерил телците в една нива, засята с жито. Влязнал Марко да ги изпъди — нещеш ли — сред нивата една люлка, а в люлката дете. Пък онуй ти ми слънце като припекло — та право в очите на детето. Гледа Марко детето и си мисли: Туй слънце много силно пече, да не ослепи очите на детето. . . я да намеря някой листат клон — сянка да му сторя.
Намерил Марко дърво, откършил клон, та взел да го бучи в земята до люлката. Ето че се задала една жена — висока, едра, хубава. Тя била майката на детето. Като видяла Марко, попитала: — Какви правиш тук?
— Искам да забуча тоя клон — сянка да направя на детето — че слънцето огряло право в лицето му — да не го ослепи.
— Такова добро се плаща! Кажи ми, какво най-много ти се ще да имаш?
— Сила! . . Сила искам да имам, та да мога поне един от другарите си да надвия... се ме бият! . . Ама кой може да ми даде сила.
— А, това ли ти е молбата ? Аз ще ти помогна! Ела си бозни малко от моето мляко.
Марко се почудил и не мръднал от мястото.
— Ела, ела си бозни! Ти ще станеш силен!
Отишъл Марко, та си бознал. После жената му рекла: „Иди и вдигни оня голям камък с единия си пръст“, Отишъл Марко до камъка, усетил голяма сила. ама се престорил, че. уж не може да вдигне камъка с един пръст, та го поел с цялата си ръка. Жената като видяла това, повикала Марко да си бозне още веднъж. Марко изтърчал, лакомо засукал и усетил още по-голяма сила в себе си. Изпратила го жената да си върви. Подбрал телците Марко и тръгнал. Като отишъл при другарите си, те от далеч взели да му се карат, дето се е маел толкова — та няма кой да прибере другите телци и взели да го карат да иде и тях да дири.
Марко решително им отказал и си мислил: „Сега ще видите само се опитайте“!.. Както други път — наскочили другарите му, наобиколили го, и се хвърлили да го бият. Развъртял се Марко — и ги натъркалял по земята. Скочили те, и пак се нахвърлили отгоре му. Марко и тоя път ги ударил в земята. Момчетата не усетили сами как се пръснали и всеки тръгнал да си търси телците. От този ден Марко станал много як, израстнал едър и никой не можел да го надвие, защото, жената, от която е бозал, била самодива, та му е дала самодивска сила, с която бранел правдата!
