— Рашко, не бива така, драскат се дъските и се дига шум! Кажи ми защо правиш така? — запитах най-после, за да разбера интереса му.
— Ей така, дърпам ги, да ги нареждам! — отговори през зъби Рашко, продължавайки с още по-голям шум, съзнавайки, че е предмет па внимание.
— О, ти искаш да ги наредиш като в театър! Нямаш ли си помощници ? — действувах крайно внимателно, използвайки дадения интерес.
— Пегю и Гошко, нареждайте и вие столчета в нрава редица, само че без шум. Никой да не чуе какво правите, — изпълниха точно казаното.
— Рашко, ти имаш много добри помагачи! По-добри са и от теб, виж, колко тихо нареждат столчетата!
— И аз мога така, — отговори с амбиция Рашко и започна да ги реди тихо.
— Е, къде е театърът ? — запита Рашко, когато всичките столчета бяха наредени.
— Сега ще го видиш-— отговорих аз, като дадох знак на пианото за всички деца, да приберат играчките си и да седнат на столчетата, тъй както последните са наредени в успоредни редици.
— Деца, няколко ваши другарчета наредиха столчетата така и вие всички сте като в театър. Това е салонът за публиката, а тука е сцената, където ще играят артистите.
Около две масички бяха насядали 8—10 деца, и изрязваха дълги ленти от хартия а на тях лепяха различни картини, изрязани от журнали и списания. На една маса Митко и Любчо изрязваха моден журнал с пролетни дрехи. Помолих ги да залепят техните картини на отделни ленти, сещайки се да представим пролетно модно ревю, като същевременно поговорим, за облеклото на човека — хигиена, вкус към хубавото и сезонни дрехи. Изрязването и правенето на филмови ленти хареса на всички и скоро стаята заприлича на филмова работилница.
На следния ден
Приготовленията около театъра продължаваха.
Две-три деца бяха донесли големи мукавени кутии за филмов апарат. Избрахме най-голямата, изрязахме един квадрат от широката страна, а отгоре и отдолу на двете срещуположни по-тесни страни направихме тесен отвор, през който да минава лентата. Така, апаратът ни беше готов. Освен това, имах грижата да донеса списания с картини на различни домашни и горски животни, които сортирахме и залепихме ' на отделни ленти. По този начин неусетно с филма можахме да минем, много нов материал, който ни предстоеше.
От друга страна репетирахме песни, стихотворения и игри. Правехме афиши и декорации.
Всеки ден имахме по един спектакъл и всеки ден учихме по нещо ново.
Днес например, гледахме на-филм разните видове домашни животни — куче, котка, кокошка, петел и др. Артистите пък ни представиха приказката „Домашни животни".
Кръстихме си театъра „Детски народен театър — Първа пролет" и всеки ден програмата се, разнообразяваше и интереса се увеличаваше.
Дните се нижеха един след друг неусетно.
Нашият малък „Народен театър — Първа пролет" даде възможност на децата да се проявят като артисти и да изживеят много красиви моменти. Тук на сцената изпратихме баба Зима и посрещнахме царица Пролет. И всичко това стана естествено и напълно ръководено от децата. За първата сцена — изпращане на баба Зима, — всички декорации бяха зимни: снежинки и шейни. Всред тях вървяха баба Зима с дядо Мраз и пееха. Палави деца тичаха и играеха весели зимни игри. Скоро Слънчо се усмихна и пропъди снежинките. Така завършваше първата картина.
Във втората картина декорите бяха пролетни — цветя и птички приготвени от децата за целта. С приказки, песни и игри изживяхме на сцената пролетта.
И всичко това, целият театър, произлезе от шума на едно столче.
