НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Опит за предметно смятане и четене.

  Практиката ми в детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Алтернативен линк

ОПИТ ЗА ПРЕДМЕТНО СМЯТАНЕ И ЧЕТЕНЕ


Всеки признава, че днешните деца са по-умни от някогашните. Това ни навежда на мисълта да разширим и работата си в детската градина.

Време е да повишим общия образователен уровен на работата. Между другото не е излишно да имаме пред вид въвеждане на смятане и четене при всекидневната си работа. Разбира се, че образователния материал в никакъв случай не бива да се иззема от първо отделение.

В града много от децата започват у дома си да четат и смятат преди първо отделение. Много по-системно това би станало в детската градина. Естествено е да се справим с общия уровен на децата. На село при по-ограничена културна среда, запознаване на малките с числата и буквите може би някъде ще е неуместно. Ще бъдем съобразителни.

Активното смятане и четене е предмет на обучение в първо отделение. В детската градина обаче, свободно можем да приложим предметно смятане и четене.

Позволявам си да споделя един твърде резултатен опит, приложен в детската ми градина.

Естествено е, първите няколко месеца да минат в овладяване групата, реда и дисциплината. След всичко това, с голяма радост децата започват да броят прозорците, столчетата и пр. При дадената тук системност и последователна работа постигаме отлични резултати.

1. Групово гласно броене — По желание избираме другарче което да брои столчетата, картините, прозорците, другарчетата, като броим гласно всички. Под една или друга форма, с повторение в разни варианти при игри и дейности държим всички да се научат да броят общо, гласно до 20. По слабите умствено деца очакват повече внимание и случаи за повтаряне.

2. Единично гласно броене — постепенно преминаваме към единично броене. Първо се опитват по-силните, с по-малко бройки, а постепенно свикват всички да броят до 20, свободно и самостоятелно.

3. Групово и единично гласно броене до 20 и обратно — последователно и бавно, според възможностите на децата.

4. Запознаване писмен но с числата от 1 до 20. — Оставяме на разположение игрите „Картини и цифри", „Върви сам" и др. подобни. При случай, бележим колко са ножиците, куклите, топките и др. С голямо удоволствие децата бележат на дъската отсъству-ващите или броя на присътствуващите, като обикоовенно бележим момичета от момчета отделно за да не надминаваме цифрата 20.

5. Писане в клас. — По-късно, с голяма радост всички си купуват тетрадки и си рисуват и бележат различни предмети.

6. Събиране и изваждане. — След като всичко до тук се усвои, естествено е да започнем и с действията. — Ето две добри момченца. Да дойдат при тях и две момиченца. Колко деца има тука сега? — четири. Значи две момченца и две момиченца правят равно четири деца или 2 + 2 = 4. Това е знака „И" който показва че събираме заедно двете числа, а този знак показва колко са заедно събраните числа и се казва „равно". Ето и друга задача: Две 2 столчета и още две 2 столчета — правят = равно четири 4 столчета; или 2 + 2 = 4. Една кукла и още една кукла стават две кукли или ако искаме да го напишем като задачка как ще бъде? Желаещи сигурно ще имаме и написваме на дъската първата задачка 1 + 1 = 2 написана и сметната от ученик. Така ще си съставяме най-различни умствени и писмени задачки, които се усвояват неусетно.

Не е необходимо цялата група да върви едновременно. На по-силните ученици ще задаваме по-трудни задачки, а на по-слабите по-лесни. Ще се движим според силите на децата.

Четене. — Наред със смятането върви четенето. Оставяме на разположение „Дървеното букварче", „Четене по картинки", „Букви и картини" и др. Редейки картинките децата се запознават с буквичките и започват да си редят думички. Помага ни доста и пластелина. Но изобщо с писането добре е да не се бърза. Даже считам, че това би могло ла се остави за първо отделение, тъй като там има специална техника към краснописа, за който са от значение първите опътвания.

С казаното споделям само, един щастлив опит из моята практика, който би могъл да послужи като добро внушение за тези, които се интересуват.

Крайно време е да се работи и за разширяването на детската градина в двегодишен курс, където малките да бъдат поне две години под зоркото око на възпитателка специалист.

Няма защо да се безпокоим, че ще пречим на работата в първо отделение. Ако детската градина намира за нужно да разшири материала си, то колко по-лесно биха сторили това по-големите, особено днес, когато се разкриват така богати възможности в образователната ни система.


  Практиката ми в детската градина - Милка Периклиева (1908 – 1976 )
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ