На първи март всички деца получават мартенки за здраве и радост, семена за градината, арпаджик, чесън, салати и пролетни цветя. Запяваме за пристигащата пролет, за връщащите се птички, за поточето, за трудещия се работник и неуморния земеделец. Започваме работа в градината. Ако случайно училището не разполага с двор, то ще бъдем принудени да се обърнем към някои от съседните другарчета, с молба да ни оставят временно на разположение една две лехи от тяхната градина. Ако групата ни е голяма, а мястото малко, то опита ни учи да се работи на части от по няколко деца.
Освен това, в саксии, чаши или чинии, можем да си посадим в стаята: кокиченца, минзухари, леща, фасул, дръжки от моркови и др. Децата обичат да наблюдават растящите растения, проучвайки ги. С всичко това, свежата обстановка вдъхновява групата.
Трепва гората, връщат се птичките, а животни и животинки се пробуждат за нов живот. Не стои без работа и човекът — един копае, друг оре и сее. Картината на реалния живот трябва да ни бъде ясна и като съзнателно просветни работници ще намерим случай и начин, по който да я предадем на малките.
Не е нужно в работата си да застъпим подробно стопанският живот, но няколко бранша, разработени и изживени през годината с децата, безспорно ще дадат нужното отражение върху техните характери, оставяйки чувството на почит към съзнателния личен труд и всички трудещи се работници.
От ден на ден Слънчо става по-щедър и по-рано вдига прозрачните завеси на деня, а нощите стават по-къси.
Танцуват на воля децата-снежинки. Но ето, че Слънчо ги издебва и спуска топлите си лъчи към земята. Снежинките бягат, но лъчите ги догонват и разтапят. Заструява бистро поточе с тиха песен. Няколко поточета се втичат в пълноводна река, която струи надолу, надолу до морета Минава се време. Слънчо отново заиграва и изпарява морските води. Изпарените капчици литват високо и стават на облаци. Завалява дъжд. Заструява планинското бистро изворче. Това са линии само, по които можем да си изработим най-различни теми.
Довършваме пролетните си албумчета с мозаично или обикновено рисувани къщи, с двор, дървета и градинка, с кокичета, минзухар и теменуги. В стаята трябва да се чувствува живота на новата пролет.
Точно сега, ще разнообразим работата и с изкуствени цветя, приготвени от глина —релефи, фасулени зърна с целофан, пластилин или най-ефектни стават от крепирана хартия с телче или даже клечица. От тук лесно можем да предприемем проект — цветарница, изложба, празник на кокиченцата, гората през пролетта, в градината и пр.
На 22 март, първия ден на пролетта, ще възпеем царица Пролет, ще я посрещнем тържествено със специални приготовления.
Наближава Великден. Малките деца с радост пълнят шкафчетата с кошнички, пиленца, патенца и зайчета. Боядисваме и рисуваме яйца, правим си козунаци и пр. Каква сръчност и ефект дават впрегнатите заювци в колца от черупка или майка зайка със зайченцата!
За Великден децата ще приготвят подаръци за батко и кака, за мама и татко, за другарчетата си и др.
Всяка дейност може да бъде свързана със социален проблем.
Седмица преди Великден ще заговорим за живота на Христа, който е учил хората само на добро, на честност и братски труд. Ще си спомним и за първите пролетни празници.
С весели пожелания разпускаме децата във ваканция.
Първите няколко дни след Великден минават в празнично настроение с впечатления от люлките и събора.
Цъфналите дървета ни канят често в градината.
Посрещаме пролетните птици, сваляме топлите си дрехи, изваждаме печките и се радваме на поникналите лукчета, цъфнали цветя и треви. С песни изваждаме стадата в полето. Вземаме пролет на село, в гората, и в града. След като минем сезона, според средата и условията в които работим, ще вземем и подробности. Няма да затворим очите на градското дете за живота на село, но прекалените подробности са неестествени.
Цъфнали клонки, цветя, птички и стада — отражават живота в стаята ни.
