Последни дни
През зимата на 1990-1991 г. Крум не беше добре. Той обичаше чистия въздух и му беше трудно да живее в София. Успях да издействам да бъде настанен в един санаториум в Банкя. Много приятели го посещавахме всеки ден и му помагахме. Никога не го оставяхме сам. Един ден той ми каза: „Изведи ме оттук.“ Искаше да го преместим в Симеоново. Там в една къща беше нает етаж от наши приятели. Подредихме стая за него и го преместихме. Състоянието му се влошаваше. Имахме дежурства през деня и нощта. Това беше 1991 г., когато нямаше храна, но ние правехме всичко възможно за него, за да е добре. Грижите за Крум Въжаров, както и за всички ученици на Учителя, бяха на доброволни начала, абсолютно безкористни. Според препоръките на Учителя всеки искаше да направи нещо добро.
Последната снимка на Крум Въжаров след Паневритмия на Изгрева, 1990 г., направена от Agпes Lorthioir. Тя казва за Крум: Из няма да забравя неговия светъл лик и голямата му благост и любезност
Макар и в немного добро здравословно състояние, Крум всеки ден питаше какво става с Братството. Като социолог и психолог за него беше ясно, че Братството сега е в една нова обстановка на демокрация и е необходимо методите на работа да се съобразят с това. Намирахме се в момент на преход, който изискваше основно познаване на принципите, изложени в учението на Учителя. Беше много радостно, че разпространението вече е свободно и то трябва да бъде направено предимно от хора, които познават тези принципи и живеят според тях.
Една събота, след като го изкъпахме, Крум ме погледна и каза: „Всички светове обиколих и не ме приемат, още не е дошло времето.“ Аз се зарадвах и започнах много да се моля, може би пък да се оправи. Отворих една беседа и там пишеше: „Как искате да ви приемат в по- висшите светове, вие трябва да сте абсолютно чисти. А как ще се пречистите? Чрез страдание.“ (Цитатът е предаден по смисъл).
Крум беше изключителено чист човек, той владееше изкуството да превръща негативното в положително, да се трансформира и да превръща страданията в радост. И в последните дни му бяха дадени още малко страдания на физическото тяло, за да може да изнесе товара на другите и да замине за Божествения свят.
Един ден в службата ми дойде Любомир Стефов и ми каза, че Крум е много зле. Аз оставих всичко и с Любчо тръгнахме веднага за Симеоново. Извикахме Бърза помощ. Дойдоха лекар и медицинска сестра. Лекарят попита за състоянието му. Показах му подробния медицински дневник, който водехме - за кръвно налягане, пулс, диуреза и т.н., и лекарствата, които вземаше. Бяхме около 6-7 човека-Любомир Стефов, Елена Кадиева-Маринова, проф. Марин Маринов, аз и няколко по-млади приятели. Ние всички трептяхме какво ще каже лекарят, а той запита: „Кой е най-близкият на този човек?“ Всички мълчахме, тогава той повтори:, Дой е най-близкият - син, дъщеря, роднина?“ Ние отговорихме, че не сме му роднини, а приятели, тогава лекарят с учудване каза: „Кой е този човек, за когото се грижат така добре толкова хора и никой не му е роднина?“ Елена Кадиева-Маринова отговори: „Той е ученик на Учителя Петър Дънов“ и посочи портрета на Учителя над леглото на Крум. Лекарят беше трогнат до сълзи, а медицинската сестра се разплака и каза: „Какви хора сте вие! Колко сте щастливи, че така се обичате и грижите един за друг. Ние в нашата практика сме видели стотици хора на смъртния одър, изоставени от синове, дъщери и близки роднини, без грижа и любов, а вие без роднински връзки съвършено се грижите за този човек. Какво е това учение, което ви е научило така да живеете?“ Лекарят се обърна към мен и каза: „Въпрос на дни е.“ И препоръча лекарства, но тъй като беше много развълнуван, забрави да даде рецепта. По това време тези лекарства не можеха да се купят без рецепта. Другите приятели останаха още при Крум, а Емил Стефанов, певецът, остана да се грижи за Крум през нощта. Аз хукнах да търся лекарствата, защото можех да уредя въпроса с рецептата. Сутринта рано около 6 часа на 2 март 1991 г. бях при Крум с лекарствата, но той си беше заминал около 5 часа и 15 минути сутринта. Малко след мен дойде Георги Йорданов за последно сбогом. Как е научил за заминаването на Крум и как беше намерил тази къща, не зная. Той също беше ученик на Учителя и много обичаше Крум.
След като си замина Крум, веднага отидох при Лалка Кръстева, за да ми даде точни указания според Учителя за ритуала на заминаването. Лалка ми каза следното:
- Да се погребе там, където си е заминал, да не се бута.
- Поне 24 часа да не се погребва.
- Да се погребе следобед, след около 15,30 ч.
- Да се посадят на гроба след 40 дни житни зрънца, здравец и карамфил.
- Да се погребе в нов гроб.
- Да не се пресича гробът.
- Да не се пее.
- До 40-ия ден да се казват псалмите и молитвите за заминали, дадени от Учителя.
- След 40-ия ден дрехите да се изгорят или раздадат.
Изпълнихме този ритуал и се сбогувахме с нашия обичен брат Крум.
Благодарихме на Бога и на Учителя, че той беше сред нас и ни дари с голямо духовно богатство.
По-късно, когато малко се успокоих след заминаването на Крум, осъзнах, че от момента, в който започнах съзнателно духовна работа с Крум Въжаров, до момента на неговото заминаване бяха изминали 22 години. Това точно съвпада с времето на духовната школа на Учителя, която е продължила също 22 години.
Съобщих на всички приятели в чужбина за заминаването на Крум Въжаров. Тук са публикувани малка част от писмата, които получих.
* * *
Писмо от Алисон Браун за Крум Въжаров
21 март 1991 г. Факсимиле
21 март 1991 г.
Най-скъпа Мария,
Аз искам да ти кажа, че това беше едно уникално въздействие на Крум, който ме вдъхнови да започна работа и изследване с Паневритмията тук, в Шотландия: неговата предопределеност, много силна чистота на ума, душата и тялото. Аз никога няма да забравя Мусаленския лагер и значението на Крум за обединението ни в една обща цел.
Неговият ум беше действително „така чист и светъл като слънцето“ и той знае, че има моята безкрайна и вечна любов и уважение, където и да се намира и пребивава сега.
Скъпа Мария - това писмо е в чест на Брат Крум и тук аз бих искала да кажа повече.
Аз ти изпращам много любов, от Алисон
Картичка от Алисон за Крум, 21 март 1991 г. Факсимиле
21 март 1991 г.
За скъпата Мария,
В памет на прекрасните времена, прекарани заедно в подножието на Мусала, в присъствието на Нашия Обичен Крум, Незабравимия, който изкова мостове между Изтока и Запада, Севера и Юга!
С цялата моя любов, от Алисон
* * *
Писмо от Красимира Николова
Стокхолм, 23 февруари 1992 г.
Любезна Мария,
Ето, става вече година, откакто получих Вашето писмо с вестта за заминаването на Крум Въжаров. Вестта дойде при мен като тежък удар. Докато бях в София, брат Крум беше за мен единствената, ала толкова по-здрава и надеждна връзка със светлата, разумна и градивна част на света. Няма да крия, че аз бях трудна ученичка - захваната в хомота на трудно и объркано ежедневие, задължения, противоречия между високи пориви в изкуство и духовен живот и тягостни усилия за прехрана и оцеляване в буквалното значение на думата. И през най-тежките дни на съществуването ми имаше едно любезно, настойчиво и безкрайно благородно същество, което не изгуби обичта, толерантността и търпението си да ме тегли нагоре и напред по светлите пътеки на духовния живот. Мисля, че той е допускал, че пътуването ми за Швеция през 1988 г. ще бъде само в една посока и заради това беше толкова настойчив в братската си напътствена подкрепа. Но какво Крум е мислел и предвиждал, това са само мои догадки сега, след като вече близо година все още не мога да свикна с мисълта, че той не е тук между нас! Имаше нещо изключително устойчиво в него, той внушаваше някакво необикновено усещане за трайност и дългопродължителност на Доброто, Любовта и Истината, умееше да подкрепя Надеждата и Вярата. Идвайки тук, изпитах големи трудности в подреждането на битието, което изведнъж прекъсна старите връзки и опори и трябваше да създаде нови. Ала през всичките дни на трудности и неизвестност светеше една звезда на Надеждата и Любовта и тази звезда акумулираше енергия от чутото и запомненото от Крум Въжаров. Аз бях немарлива с кореспонденцията и се почувствах справедливо наказана, когато разбрах, че моето закъсняващо писмо, отправено за рождения ден на Крум Въжаров, е пристигнало едва след като той си е заминал. Ударът беше тежък. И до днес не мога да повярвам, че Крум не е между нас. Многократно си казвам, че той Е между нас, че си е отишла само една трансформираща се част от неговото същество, а другото, важното, трайното остава. В този смисъл, любезна Мария, имам чувството, че Ви познавам като близък човек. Силно ми липсват контакт с хора от Братството. Получих първите два броя на „Житно зърно“, зарадвах се на познати имена, прочетох отново мисли, които съграждат и възкресяват най-добрите сили в човека. И все пак... всичко е някак далеч като реалност в ежедневието. Само Крум Въжаров можеше по неподражаем начин да свързва делника с високите пориви на духа. Тежко е без водач като брат Крум. Как се справяте вие,„младите“, както ви наричаше той? Ако успея да дойда в София през август-септември, дали ще се срещнем? Мога ли с нещо да бъда полезна оттук? Ако мога да сторя нещо полезно, ще бъда щастлива с това.
С поздрави и сърдечни благопожелания,
Красимира
Писмо от Красимира Николова за Крум Въжаров. Факсимиле
* * *
Писмо от Марина Смирнова
Ленинград, 12 март 1991 г.
Мила и скъпа моя Мария! Здравей!
Едва на третия ден след получаването на телеграмата можах да седна и да ти пиша. Потресението ми от тази вест още не е минало, но вече съм в състояние да оформя мислите си. Мъката ми е безгранична, но това е светла мъка. В паметта ми от бате Крум е останала само светлина. Той си е заминал, а аз го виждам и усещам на Рила. Той е вече горе, а аз си спомням за него с дълбоко почитание и искрена благодарност. Наистина, тази благодат, която носеше у себе си от Учителя, той даде на нас под формата на Паневритмията. Днес, когато слушаме музиката на Паневритмията или я играем, пред нас винаги е Крум. Неговия чист и светъл образ помним не само аз и Елена, но и нейните деца. Този светъл спомен ще живее в нас вечно, докато сме на земята, особено когато всички заедно застанем в кръг и зазвучи радостната, слънчева музика на Паневритмията.
Сега ще опиша съня си, който сънувах три дни след заминаването на бате Крум. Виждам се сред много братя и сестри в България. Всички са в различни стаи на различни етажи. Стаята на бате Крум и още един брат е най-нависоко. Всички братя и сестри държат книги, аз също. Всяка книга е с различен формат, големина и дебелина. Аз се опитвам да разгледам книгите на братята и да ги сравня с моята. Моята книга не е много голяма и дебела, но когато виждам книгата на бате Крум, се изумявам. Тя е огромна, дебела и с много лъчезарни картинки. Отивам при него и той започва да прелиства страница след страница. Изображения има почти на всяка страница - и наистина светят силно! После той я затваря и аз неволно я сравнявам с моята книга, която е много по-малка от неговата.
Така бате Крум завърши своята интересна и светла книга!
Книгата винаги е била символ на живота. Всеки богат и наситен живот е принос в еволюцията на човечеството на Земята.
Скъпа Мария! Знам колко ти е мъчно сега. Но аз знам, че част от този светъл човек ще остане да живее в тебе винаги, че ти ще поемеш живота му в себе си като от светилник и ще подпалваш сърцата на всички, които идват в Братството.
Благодаря на бате Крум, благодаря и на тебе за Истинския Дар към нас.
Поклон до земята пред вас, поклон от всички руски братя и сестри.
Прегръщам те и чакам вест от теб.
Твоя Марина
Писмо от Марина за Крум. Факсимиле.
* * *
„Великият закон на причините и следствията, деянията и възмездията никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота, че си добър. Ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от любов, пише това в книгата на живота. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден.“ [136]
Това, което си направил за другите, за Бога, това, което с делата си си записал в книгата на живота - това е истинското знание, то остава завинаги. Книжното знание е само информация и ако то не се приложи в живота, се превръща в безполезен товар. Важно е какво ще напишем с красивите си постъпки в книгата на нашия живот. То ще ни ползва за вечността.
[136] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924.157 с.
