Наскоро след 9 септември 1944 г. забраняват братския животи разпространението на учението на Учителя. Някои хора се свиват в черупките си. Крум и приятели като Борис Николов, Боян Боев, Мария Тодорова и много други не се примиряват със създалото се положение. Крум ясно съзнава, че животът високо в планината, молитвите, контактът със Светлите същества са от най-важните прояви на Братството. Когато Рила била забранена, Крум сам с една раница, пелерина и брезент отива на Седемте езера и прекарва там около двадесет дни. Храната му стигнала за толкова време. Спял на открито. Когато валял дъжд, си правел навес с брезента. През цялото време се молел усърдно.
На следващата година други смели ученици на Учителя го последват и те по същия начин остават на Рила няколко седмици. Това се раз- чува и много ученици на Учителя започват сами да се организират да прекарат известно време на Рила. Постепенно отново оформят лагера без никакво разрешение на властите. Били са преследвани и са криели палатките нагоре по хълма над второто езеро, даже и откъм страната на Съзерцанието. Така лагерът, който първоначално бил около второто езеро, а само палатката на Учителя била горе, се изместил нагоре, където и сега се намира.
Постепенно се възстановява братският рилски живот. Крум активно участва в организирането на високопланинските лагери. Въпреки трудностите за съхранение на багажа на групите при тръгване, а също така и на хранителните продукти за общите обеди, Крум и други от учениците на Учителя много умело преодоляват проблемите, за да може всички да се радват на прекрасния рилски живот.
Ние, младежите, по това време бяхме в най-горната част на лагера по пътя към езерото Чистотата. Крум ми е казвал: „Много пъти съм идвал по времето, когато бяхме с Учителя, на това място да се моля, да съзерцавам и медитирам, защото има прекрасна гледка към езерото Съзерцанието.“ По-късно той слага палатката си на това място и поканва група млади хора, между които бях и аз. Крум канеше някои от по-възрастните ученици на Учителя като Илия Узунов, Стоянка Илиева, Йорданка Жекова и други в нашия младежки лагер да беседваме върху учението, да ни разкажат спомени с Учителя.
В средата на нашия малък лагер имаше една висока скала, наричахме я „обсерваторията“. Вечер, когато се покажеха звездите, а те на Рила са много красиви, всички младежи се качвахме на скалата и Крум ни показваше звездите и съзвездията. Беше много интересно. Незабравими ще останат за всички нас тези звездни уроци! Така се научих да познавам звездите и съзвездията. Веднъж Крум каза, че е видял много ясно Андромеда от нашия лагер. За него това беше голям стимул и оттогава започна по-усилена братска работа с младежите. Разказваше също, че тогава получил от Андромеда помощ, за да не започнат репресии върху Братството.
Спомням си, че една възрастна сестра от лагера имаше флебит и краката й бяха много отекли, после се разболя от нещо друго и трябваше да слезе долу. Тя много трудно вървеше и беше опасно за нея да измине този дълъг път. Тогава група младежи от лагера, около 20 братя, Павлина Даскалова и аз придружихме болната жена до долу. Братята я носеха на носилка, а тя беше доста тежка. Те се сменяха често и така я свалиха до хижа „Вада“, а оттам; я взе кола. Всички ние на връщане се отбихме в лагера на Елена Андреева, който беше на голяма поляна в боровата гора. В лагера цареше изключително духовна атмосфера. Там бяха по-възрастните ученици на Учителя, за които беше трудно да се качват на горния лагер. Те ни нагостиха много добре, по братски, и ние се прибрахме в нашия лагер.
Петър Филипов с малка група ученици на Учителя си слагаше палатката над езерото Чистотата, близо до красив извор с бели камъни, който той беше направил. Там тези предани ученици на Учителя посрещаха изгрева и се молеха, идваха на Чистотата да играят Паневритмия с всички нас.
Борис Николов и Мария Тодорова си слагаха палатката на Салоните. Това е едно от най-красивите и вдъхновени места. Ние, младежите по това време, често посещавахме лагерите на Петър Филипов и Борис Николов, защото там цареше мир, хармония, любов и имаше много, много да научим от тези верни ученици на Учителя. Да бъдем заедно с тях, за нас беше голяма радост и привилегия.
Спомням си, че веднъж паднах и си ударих коляното. Наложи се да ме свалят от лагера с кон. Мисля, че това беше същата година, когато на Рила е валял сняг, след като аз съм слязла, и затрупал палатките. Всичко било мокро - и дрехите, и палатките. Хората се подслонили в хижата. Поради депресията в климата се наложило спешно лагерът да се закрие. Крум слиза веднага долу и след това се качва няколко пъти, за да организира превоз за свалянето на хората и на багажа. Хората са замръзнали, простудяват се. Станало невъзможно да се живее в студа. Качвайки се нагоре в дъжд и сняг, с много тънки дрехи, съвсем мокър, Крум се простудява още по пътя. В лагера няма сухи дрехи да се преоблече. Въпреки сериозната простуда той, като капитана на кораба, остава до края на поста си и докато и последният човек от лагера не слязъл с багажа си и имуществото на лагера не било прибрано в скривалищата, Крум не слиза долу. Той се връща на Изгрева, където живее в лоша квартира на един таван, ограден символично очерни вместо стени. В неговата собствена къща в Павлово били настанени да живеят милиционерски семейства и за него било невъзможно да живее там. Крум се разболя от воден плеврит и в много тежко състояние го откарват в болницата. Това е огромната жертва, която той направи за приятелите, да помогне за свалянето на рилския лагер. А Учителят казва: „Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може.“[91]
„Който живее в Любовта, в Мъдростта, в Истината, е готов на всякакви услуги, на всички жертви.“[92]
Всички приятели обичаха и ценяха много Крум Въжаров. Всеки ден му носехме вегетарианска храна и гореща вода в болницата. И той оздравя, но жизнените му сили намаляха. Въпреки това продължи да участва в организирането на рилските лагери, но ние, младите, по- активно му помагахме.
Спомням си веднъж, когато трябваше да се качат провизии за общите обеди, Крум помоли двама младежи да слязат с два коня до долу, за да натоварят и качат багажа. Младежите още след изгрев-слънце тръгнаха надолу с двата коня, а Крум наблюдаваше всичко от Молитвения връх, след като беше свършила беседата и молитвата. Аз също погледнах и какво да видя: конете се качват нагоре, не искат да слизат, да се делят от стадото. Двамата младежи упорито ги дърпаха, бутаха, но нищо не става, конете се качваха нагоре. Тогава Крум бързо се спусна към първото езеро и за мое учудване видях как подхвана конете и ги поведе надолу. Не зная какво направи, но това ме изуми - той можеше да общува и с животните.
Искам да добавя също, че тук, на Рила, всички работеха непрестанно. Едни водеха групите, други ги посрещаха с топла вода и храна, трети строяха палатките им. Всички безкористно и безвъзмездно работеха според указанията на Учителя, че всеки трябва да помогне поне на още един ученик да се качи на Рила, както може - физически или финансово.
И действително, когато бях на Рила на Седемте езера сред учениците на Учителя през 60-70-те години, аз усещах любовта между душите на хората, ние всички се обичахме. Също така забелязах, че очите на всички блестят и от тях излиза мекота, обич, сила. Запитах Крум защо тук, на Рила, очите на всички блестят. Той ми отговори, че това е кондензирана духовна светлина, с която ние се свързваме тук, на тези свещени места, и тази светлина се излъчва от нашите очи.
Една година Крум Въжаров ни каза: „Вие, младежите, ще отидете това лято на Рила при Борис Николов и Мария Тодорова на Салоните.“ Ние много се зарадвахме, че ще прекараме лятото с нашите обични приятели на това прекрасно място. Ще имаме възможност да бъдем до тях, да се молим с тях, да общуваме и да се учим от тях. Сложихме си палатките малко настрани от тяхната, близо до извора. Незабравими ще останат дните, прекарани на Салоните! Спомням си, че Мария Тодорова разказваше: „Когато идвахме с Учителя на тези места, той ни каза: „Това са ви Салоните. “ Също така там от нея научих формулата за Светлите същества, дадена от Учителя. Когато пристигаме на мястото, да казваме: „Добри и Светли същества, пазители на тези места, приемете ни при вас на гости и нека Бог да ви благослови. “ Когато си тръгваме, да благодарим с думите: „Добри и Светли същества, пазители на тези места, благодарим ви за гостоприемството и нека Бог да ви благослови.“ Според Мария Тодорова винаги трябва да казваме тази формула за връзка със Светлите същества и за благословение.
На Салоните
От ляво на дясно: Дина Станчева, Павлина Даскалова, Крум Въжаров, Борис Николов, Мария Тодорова, Мария Митовска и Величка Няголова
На Салоните имах възможност да работя с Паневритмията. Мария Тодорова ми показваше детайли от упражненията, изпитваше ме как играя, поправяше ме, докато науча всичко. Тя играеше Паневритмията с голяма любов и вдъхновение, което предаваше и на мен. Беше взискателна и се стараеше всичко да бъде направено според указанията на Учителя.
Един ден на Салоните дойде една сестра, задъхана от бързане, и каза: „Младежите веднага да слизат, защото долу, в лагера на второто езеро, дойде милиция и сваля палатките. Записва имената на присъстващите и забранява лагера.“ Тази сестра беше изпратена от Крум Въжаров, за да ни спаси. Ние бързо опаковахме палатките и се спуснахме надолу по стръмните улеи към Урдината долина и се прибрахме през Мальовица.
После попитах Крум защо ни изпрати при Борис Николов и Мария Тодорова на Салоните и защо свалиха лагера. Той само се усмихна и каза: „Станаха някои неща в Братството, имаше една посока към материалното. Ние сме отговорни пред Небето за всички наши действия, защото, каквото става в Братството, то рефлектира в света.“ А Учителят казва: „Каквото става тук, става и в света. Тук като уредим нещата, навсякъде се уреждат.“[93]
„Нашите мисли да не бъдат никога за материални блага, но да имаме добра, чиста, светла душа, която ще роди добри желания и добри мисли. “[94]
[91] Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1912. София: Всемир, 1994. 58 с.
[92] Учителят. Заветът на Любовта, II том. 1944.207 с.
[93] Учителят. Разговорите при Седемте рилски езера. София. 1948. 213 с.
[94] Учителят. Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1913. София: Всемир, 1994. 84 с.
