ОСНОВИ НА ДУХОВНОТО И ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ

Общуване с природата

Природата е велик психотерапевт. Със своето непоколебимо спокойствие тя ни освобождава от нашите тревоги, от безпокойствата и стреса, от ежедневното напрежение и психическо натоварване.

Като преживявал трагичните събития в Европа преди и по време на Втората световна война писателят Стефан Цвайг бил впечатлен от спокойствието на природата пред безумните актове на фанатизираните политици, които горели книги по площадите и преследвали слаби и беззащитни хора. Този чувствителен човек бил до такава степен поразен от абсурдността на насилието около него, че очаквал природата да реагира незабавно и строго да раздаде правосъдие. Вместо това той виждал навсякъде около себе си нейното невъзмутимо спокойствие „нахалното" й безразличие. От словото на Учителя знаем, че всъщност нищо не убягва от зоркото око на природата, че тя регистрира и най-малките жестове, и най-невинните прояви на хората. Но съществата, които й служат, са спокойни, защото знаят, че всичко, което се случва, ще се превърне в добро и работят това да стане по най-добрия начин. Учителя казва:

„Всички движения на ученика трябва да бъдат волеви и съзнателни. Ученикът не трябва да прави нито едно несъзнателно движение, защото те са под влияние на изостаналите духове."

Боян Боев, един от най-добрите ученици на Учителя, се отличавал с обширни и задълбочени знания по биология. Вдъхновение за научните си студии и статии той намирал в духовните науки и в природата. След 1922 г. започват редовни екскурзии с Учителя на Витоша и Рила планина. В една своя статия Боян Боев казва, че окултно ученичество без екскурзии в планината е невъзможно. Това твърдение е особено в сила днес, когато в битието ни се преплитат множество механични процеси, радиовълни, телефонни и телевизионни емисии, радарни и спътникови системи, които ни оплитат в своите глобални мрежи, както и замърсяването в градовете и промишлените райони, замърсяването на атмосферата и на океаните и пр. Ако не общуваме с природата и не извършваме правилен обмен със силите й, ние изчерпваме енергиите си и нашите съпротивителни сили срещу болестотворните и чуждите ментални влияния отслабват. Ако този процес, дирижиран от агентите на антиприродата, продължи, броят на неврастениците ще расте прогресивно.

Излез в парка или иди на екскурзия във високата планината. Там те очаква един разумен и уравновесен свят, с който можеш да влезеш в общение, да се разтовариш от всичко негативно и да заредиш организма си с енергия. Като слезеш в града от високите върхове на планината, не бързай да се прибереш у дома. Както си, с раницата на гърба, иди на гости у някой добър приятел, за да обмениш с него даровете на планината. Това ще те обогати духовно и възроди морално.

Как да се избавим от отрицателните си състояния, от тревогите и безпокойствата? Има много прости и ефикасни методи, които Учителя ни е дал. Сутрин, когато си в парка или в планината, общувай с тревите, с цветята и дърветата. Поговори им и ще ги почувстваш по близки на душата си. Те винаги откликват на благата дума, на милия поглед. Спри се при едно дърво, погали ствола му и ще чуеш глас на благодарност за тази ласка в шепота на листата или в лекия полъх на свежест, който слиза от устремилите се към небесата върхари. После обиколи дървото и продължи тихо да му нашепваш. Кажи му: „Оставям ти моето безпокойствие, дай ми от твоето спокойствие." Благодари му и отмини. Ако посетиш по този начин тридесет борови дървета, ще се почувстваш обновен и ще забравиш тревогите си.

Ако пък застанеш край планинския поток и се заслушаш в гласа му, ще изпиташ благодатното му очистващо влияние. Когато се движиш нагоре по течението му, образно си представяй, че водите текат през тебе, че ти си едно с потока и той ще те изчисти и обнови, силите му ще се влеят в тебе. Много методи ни е оставил Учителя, но трябва да имаме необходимата чувствителност и да ги пазим свято в душата си, за да изпитаме техния благотворен ефект.

Едно от основните качества на материята е нейната инертност. Силите, които изваждат материалния свят от състоянието на инертност, са от най-фино естество. Те имат космичен произход идват главно от нашето слънце, но и от други далечни източници на живот. Когато се проектират в материалния свят, творческите сили на природата го проникват и внасят в него универсалните принципи и закони на живота. По този начин материалният свят се явява звено в системата на космическите йерархии^ в центъра на които е Бог. Тази елементарна схема на битието позволява да осъзнаем нещо много важно нашата отговорност пред творческите сили във Вселената. Действието на универсалния живот в нас зависи и от отношението ни към него, но на първо място от връзката ни с природата, с която сме органически свързани.

Според някои философи човекът, като разумно и мислещо същество, със своята мисловна активност е фактор в сферата на разума, наречена ноосфера. Сферата на разума е резултат от мисълта на разумните хора. Тя прониква биосферата и обгръща цялата планета. Като биологичен вид обаче човекът е тясно свързан с биосферата, т. е. от екологичното му съзнание и от правилното проектиране на творческите му сили в нея, зависи неговия прогрес. Ако упражнява положително влияние върху природата, той е добър проводник на живота, посредник между универсалните творчески сили и елементарните форми на живота. В такъв случай екологическото съзнание провежда добре влиянията, които идват от сферата на разума, т. е. то е от решаващо значение за човешкия прогрес. Разумът израства и укрепва според правилното отношение на хората към природата. В този случай той изпълнява ролята на благоприятна среда и проводник за работата на творческите сили в природата. Ако обаче човекът създава препятствия по пътя на големите космически течения, които носят живот, духът на Любовта, който ражда живота, ги премахва от пътя си.

Като същество, надарено с разум, човекът страда най-вече поради неразумното си отношение към съществата, с които е свързан неговият живот като се започне от неговите близки и се стигне до обитателите на най-отдалечените кътчета на земята. Понеже сме зависими от всички същества, които обитават земята, то от капитално значение за нас е да имаме положително отношение към всяко от тях. Животът е свещен, защото чрез многобройните му форми Бог говори на онези, които чуват гласа му. Това е гласът на универсалния разум, от който се ръководят онези, които помагат на по-слабите същества. Този позитивизъм по отношение на явленията в природата има силен оздравителен ефект както върху отделния човек, така и върху обществото като цяло.