ОСНОВИ НА ДУХОВНОТО и ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ

„ Ученикът трябва да бъде винаги спокоен, при всички условия; той знае, че то е за негово добро.
Страхът е нещо животинско."

Учителя

Божествената дистанция

Внушенията имат за обект емоционалния свят на човека. Поради внушенията, проявявайки емоционалната си природа, ние се ангажираме в много фиктивни и условни явления в живота. Учителя казва:

„За да растете, трябва да забравите вашите сенки, вашите недоразумения. Всички неща, които сега съществуват в света, са сенки като заспите дълъг сън, всичко ще изчезне: и Франция, и Англия, Германия ще изчезне из вашия ум; няма да има никакви войни, ще забравите и за захар, и за ориз; ще забравите вашите дългове, всичко ще забравите, защото всичко това са сенки."

„Има магнетизатори, които, като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му кажат, че щом дойде дотам, ще срещне стена и хипнотизираният действително не може да я премине, когато пък вие не виждате там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва. Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност. Няма нищо невъзможно в света всичко е възможно."

Как да се избавим от сенките, от илюзиите в живота си, които самите ние сме създали. Защото е погрешно да търсим причините на неудачите си винаги вън от нас. Свободният човек не се влияе от случайните обстоятелства, от капризите на времето и от настроенията на хората. Свободната птичка никога не влиза сама в кафеза. Учителя е дал един впечатляващ пример, с който е подтикнал учениците си към размисъл относно двете състояния, които характеризират, от една страна, свободния, а от друга лишения от свобода човек. В село Мърчаево, където е бил с група братя и сестри по време на втората световна война, той е показал как трябва да се прилагат в живота духовните знания. По време на един интересен разговор пред дома на брат Темелко, Учителя обърнал вниманието на присъстващите върху петела, който със самочувствието на стопанин и разпоредител на имота, кълвял зрънца на разумно разстояние от групата. Той стоял настрана като видна личност, изпълнен с добро самочувствие. Учителя казал на братята да му дадат царевични зърна. Гордият петел веднага се възползвал от предложената му гощавка и набързо изгълтал няколко апетитни зърна. После Учителя накарал да го хванат и отново да му предложат да хапне царевица, този път дори и по-щедро. В този случай обаче хванатият петел показал безразличие и упорито отхвърлял всички подканвания да се възползва от храната.

Образът на този хванат петел е впечатляващ. Такова е положението и на човека, който е изгубил свободата си, попадайки под чужда власт и влияние, когато сетивата му, неговите чувства и умът му са подчинени на чужда воля. Като хванатия петел, и той ще остане безразличен към всички блага и възможности, които животът му предлага. Парите, властта, ласкателствата, плътските удоволствия и пр. са онази царевица, с която най-често подмамват хората, за да ги поставят в положението на хванатия петел.

Големият аршин, с който би трябвало да се измерва свободата, това е пространството, което обитава душата. И понеже този аршин е в ръцете на Бога, все още никой върху нашата малка планета не е успял да измери свободата и да й постави граници и норми, да гласува справедливи закони относно мащабите на нейните проявления. Свободата се движи и проявява според своята същност, в абсолютна хармония със законите на Любовта и върви по път, който човекът няма власт да промени.

Когато един човек ограничава свободата на друг, той нарушава закона на Божествената дистанция, която е необходима за живота на душата. Когато някой се приближи по-близо от тридесет сантиметра и навлезе в онази сфера, в която диша жизненото тяло, това предизвиква известно напрежение. В този случай защитната реакция на първо време е огъването на аурата. За да не се задъхва жизненото ни тяло и за да избегнем смущения и нарушаване на пълнотата на съзнанието, външно и вътрешно трябва да пазим Божествената дистанция между хората и нас. Тази етика освобождава творческите сили на духа, които в такъв случай действат благотворно и стимулират пълноценното проявление на универсалния живот в нас.