ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО

„Ученикът трябва да бъде много прозорлив и внимателен. Има низши духове, които устройват „случайни засади", и ученикът може да си напакости."

Учителя

В лекцията „Окултната музика в живота", изнесена през 1923 г., Учителя казва: „Опасността за окултните ученици седи в това, че те, като развиват своята чувствителност, пропорционално на това се увеличават и страданията им в света. Едно време, казва, аз бях щастлив, а сега вместо да съмг по-радостен страдам повече. Не, ти сега си по-щастлив, повече радости имаш."

Наистина чувствителните хора страдат повече. Всички гениални хора имат изострена чувствителност. Като струните на Еоловата арфа душата на гения откликва и на най-лекия полъх на вятъра. Красотата на природата го вдъхновява, но той може също да бъде шокиран и да изживее кризисно състояние, ако при някои обстоятелства не може да избегне влиянието на неестетичните картини в живота. Чувствителността на душата, когато разумът е буден, прави човека възприемчив към послания от по-високите сфери на духовността.

В „Свещените думи на Учителя" (1938) можем да прочетем:

„Езерните води затрептяват от най-нежния зефир. Ученикът трябва да стане по-чувствителен, за да възприема нежните вълни, които идат отгоре."

Всекидневната духовна практика в школата на Всемирното Бяло братство с прилагане на придобитите знания в живота заздравяват и укрепват съзнанието на ученика, което според Учителя трябва да бъде непоклатимо, да не се огъва под натиска на чужди влияния.

Що се отнася до възможностите ученикът да засили своята устойчивост в трудности и изпитания, пак от „Свещените думи на Учителя" (1938) научаваме:

„Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в издържливост и будност на съзнанието.

Живот без силни преживявания е живот на спящи души."

Неовладяната чувствителност е отворена врата за опасните външни влияния, докато концентрацията на мисълта чрез интензивна умствена дейност, е в състояние да създаде необходимите условия на вътрешен мир и хармония. Много ученици са се провалили в своя път поради липса на концентрация, като разпиляват силите си извън целта и идеала на своя живот.

„ Ученикът трябва да бъде буден, когато е в света. Там ще бъде прекаран през местности с цветя. Той трябва само да мине оттам, без да се спира. Спре ли се, ще се упои от ароматите им ще заспи и там ще остане.

Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е във връзка с Учителя."

„ Ученикът трябва да владее мислите си и със своята мисъл да служи на Истината. Затова необходимо е за него да се съсредоточава в себе си.

Може да мисли за животворната светлина, за нейната седмоцветна красива дреха, с която е облечена, и за музикалния й говор. Това е великата хармония в света. Може да мисли и за животворното Божие слънце, към което всичко се стреми. Така се нагласява човешкото съзнание."

„Да се концентрира това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат, той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята, над всички лични амбиции."

В духовния свят ученикът може да изпита опасностите, които среща алпинистът, когато трябва да мине по тясно било, покрито със заледен сняг. Раздвояването на съзнанието му в подобни случаи може да стане причина за погрешна стъпка и падане с фатални последствия. Една неасоциирана мисъл може да причини отклоняване на вниманието ни от събитията, които протичат в момента. Като ни отвлича от реалността, тя причинява дезориентация, изтласква мобилизиращата идея за целенасоченост на нашите волеви действия от съзнанието в сферата не неосъзнатото. С това ни препятства да се придвижваме по тесния път на заледеното било.

Учителят, когато приеме нов ученик в школата, като духовен баща взема пред Бога голямата отговорност да го ръководи в духовния път. Това е възможно само при условие, че ученикът сам и по свободна воля се посвещава на духовното поприще и търси ръководството на своя Учител. Тогава Учителят знае, че ученикът ще се посвети на Божествените науки, с вяра ще го следва и по законите на вътрешната свобода ще прилага получените знания за духовното си повдигане. Учителят избира учениците си, приема ги по вътрешен път и работи с тях в по-високите нива на духовния университет. Така следването в духовния университет има и по-далечни космически измерения. Който е допуснат в тези аудитории има едно мистическо чувство, интуитивно схващане за онази духовна реалност, в която Учителят живее, като проводник на Божесвена сила и знание. Това е особено състояние на радост, на любов и преданост, за което Учителя казва:

„Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение."

Учителят на Божествената школа вижда ясно в бъдещето и затова, ръководен от безграничната Любов, никога не изоставя учениците си в пътя, по който ги е повел. Той ги покровителства, но винаги е по-строг към най-способните. Въпреки това, когато по различни поводи един ученик избере друг път, отклони се от учението на Учителя си и загуби вътрешната си връзката с него, поради този факт учението му се прекратява. В този случай ученикът сам излиза от школата на Учителя, поради липсата на търпение и желанието по-бързо да се сдобие с големи резултата, която възможност той вижда в други учения. Когато неориентираният младеж все още не е намерил онази философия, която отваря добра перспектива пред него и осмисля неговото призвание, търсенето в една или друга посока е нормално явление, но ако вече се е ангажирал в едно духовно учение, резултатът от промяната на духовната практика са съвършено различни. Няма по-опасно раздвояване в съзнанието на ученика от това, което е резултат на увлечението му да следва двама или повече учители едновременно. За да илюстрираме рисковете, които поражда този погрешен ход с благовидни намерения, трябва да си представим абсурдността и трудностите, с които неизбежно е свързано пътуването на един турист едновременно в два автомобила. Ако те се движат с различна скорост, ако минават през различни местности и се придвижват към различни цели, то не само смелият експериментатор в духовните сфери, но и другите пътници, с които той е свързан, са изложени на много опасности. По различни поводи Учителя ни предупреждава за последиците от липсата на последователност в поведението, произтичащи от несъвършена концентрация и несигурност в посоката на движение. За да възлезе към високите върхове на познанието, ученикът трябва да въплъщава основните християнски добродетели, което разбираме от следните думи на Учителя:

„ Ученикът има любов към Учителя си. Тогава той има условия да възприеме онова, което Учителят му дава.

Ученикът обича Учителя."

„Веднаж Учителят слязъл при ученика, ученикът отива при Него.

Послушанието и Любовта приближават ученика при Учителя."

„Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива чистотата, която става живот за него.

В тоя живот той се учи, расте и постига своето съвършенство."

„Само жадният ще намери извора в планината.

Само жадният отива при извора.

Само ученикът ще намери в живота си Учителя.

Само ученикът ще остане при Учителя."

„Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота, тук на земята, и горе в невидимия мир.

Само този може да разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности"

„На някой човек е отредено да ти помогне. Ти трябва да вървиш по онзи път, дето е този човек. И не може да ти се помогне, ако не вярваш. Какво значи да вярваш? Да вървиш по един път, дето е скрито щастието ти."

„Да служиш на двама учители означава да се намериш в едно състояние на раздвояване. Всички противоречия на живота произтичат от едно раздвояване на ума и сърцето."

Всяко едно отклонение на вниманието, какъвто и да е неговият характер, се регистрира в съзнанието и променя неговото състояние. Има и промени в състоянието на съзнанието, които са ръководени от идеята за постигането на определена цел. В този случай човек държи една основна мисъл в съзнанието си, мисъл, която е породена от основна идея. Това са промени, които протичат при растежа на правата мисъл. „Правата мисъл казва Учителя -  води човека към определения за него път. Под понятието „определен път" някои разбират прав път без никакви отклонения. Други пък разбират специфичния път за всеки човек. Тъй щото и да се отклонява човек от пътя си, това не значи, че той влиза в чужд път. За пример от планината слиза поток с определена посока; обаче той среща на пътя си препятствия, ограничения, които го отклоняват наляво или надясно, без да измени правата посока на своето движение.

Ако потокът измени правата посока на своето движение в своето съзнание, тогава казваме, че той се е отклонил от пътя си. Не измени ли посоката на движението в съзнанието си, той не е направил никакво отклонение от пътя си. Същият закон се отнася и до човешките мисли и чувства. Ако в реализиране на една своя идея човек се отклонява в една или в друга посока, а в съзнанието си държи права посока, казваме, че той не се е отклонил от пътя си. Докато живее във физическия свят, човек неизбежно ще среща препятствия, които ще го отклоняват. Тук срещне долина, там някаква пропаст, другаде хубава градина с благоуханни цветя и плодни дървета. Вниманието му непременно ще се отклони. Той може да се отбие тук и там, но ако съзнанието му е будно, ще следва правия път, който разумната природа му е определила. Човек може да странствува, но никога да не се откъсва от целта на своя живот, която представя център, около който се движи."

Правата мисъл на ученика и умението му да държи съзнанието си будно са добро средство за защита на ученика. Те му помагат да не изгуби посоката на своя живот сред криволиците и препятствията на ежедневието, пазят го от внушенията на онези духове, които поради лични слабости и амбиции, а понякога дори и само за да се забавляват, му устройват засади в опитите си да го измамят, да го отклонят от пътя му и да го използват.