РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ

„Лъжата произтича от факта, че ние искаме да сложим в основата на живота материята. Материята е само една възможност на Духа. Това са условията, при които Духът може да се прояви."

Учителя

Всеки, който е надарен с въображение и има чувствително сърце, ще се развълнува от една драма, макар и тя да е плод на творческо въображение. Потопени в силното преживяване, което внушава някоя романтична история, когато се вълнуваме дълбоко от един роман, ние го четем и препрочитаме. Нашата емоционална природа и интелектът ни често са изцяло погълнати от силата на внушението, чието послание идва от нереалния свят на въображението. В бъдеще вероятно ще се направят задълбочени изследвания, за да се види какви са резултатите от едно реално преживяване и когато то е причинено от въображаеми мисловно-емоционални внушения. При общуване с образи, които са плод на въображението, волята остава бездейна, тъй като липсва реален обект, върху които директно да се упражни, за да утвърди истината в нейната пълнота.

В лекцията „Самоотричане" от 7 ноември 1934 г., Учителят Беинса Дуно казва:

„Един романист пише роман за една героиня и един герой. Къде са тези герои? В света ги няма. Ти плачеш, като четеш, но героите ги няма. Казваш: „Горката героиня, горкият герой!" И плачеш, плачеш. Отиваш при някого и му разправяш: „Какво страдание, да ти настръхне косата!" Питам: Тези страдания сега ли стават? Някой казва: „Тя се влюбила в еди-кого си и много страда!" Няма никакво влюбване. Ако беше така, кой щеше да ги раздели."

Какъв е смисълът да бъдем безучастни свидетели на човешките драми и трагикомедии. Днес имаме много разумни основания да се запитаме, дали моралните ни сили ще стигнат, за да понесем цялото бреме на човешките беди и страдания. И наистина ли понасяме това бреме, както Христос понесе кръста и стана жертвен агнец, за да облекчи съдбините на човеците? Какво оставят в ума и сърцето ни страданията, жестокостите и пошлостта, на които ежедневно се излагаме, благодарение на модерните технически средства за комуникация, на медиите и на шоубизнеса? Ежедневно нашето съзнание приема посланията на доброто и злото. Необходими са ни много качества на характера, големи възможности и ефикасност на ума, за да осмислим преживяното на всяко ниво, на което влиянията се манифестират и оставят следите си. На практика това не става, защото в най-добрия случай просто не се вписва в ежедневната ни програма. Резултатът от всичко това е, че понасяме емоционални и умствени поражения. Много неасоциирани образи блуждаят хаотично в съзнанието ни, разсейват силите ни и ни пречат да се концентрираме върху своята духовна и умствена дейност, да работим целенасочено върху себе си.

Няма да е нито справедливо, нито пък ще е абсолютна истина да сложим цялата вина за днешната драма на човека върху съвестта на онези, които с дейността си предизвикаха техническата революция. Истината е, че тази драма е започнала още преди хилядолетия и че в основата й е преминаването на човешкото съзнание от живота на непрекъснатите процеси, т. е. от областта на реалния живот, в областта на прекъснатите процеси, на нереалния живот. В своята дълбока същност обаче животът е бил и е останал реален, т. е. вечен. Променило се е само отношението ни към него. Когато падналият дух видял отражението на своя лик във водите и се възхитил от своята красота, съзнанието му потъмняло. Когато възлюбил себе си повече от Бога, той загубил и зрението си за реалността, възможността да живее там, където съзнанието не се помрачава в целокупността на реалния живот.

Векове наред човекът живя в един нереален, измислен от него свят, в който той търсеше себе си. Човешката история, а и изкуствата през вековете с техните върхове на постижения при разцвет на хуманността и драми на падението в периоди на морална криза свидетелстват за това. Те са изпълнени с несъвършени и същевременно нереални образи, откъснати от единствената реалност от Божествения свят. За времето си тези образи са имали известна мобилизираща сила като примери за подражание, доколкото са били вдъхновени от здрави и волеви характери. Днес те са изпразнени от съдържанието, което животът бе вложил в тях. Въпреки това, докато в реалния живот не се появят нови живи примери, които ще внесат нов дух и нови идеали в съвременната действителност, трябва ревностно да пазим старите си морални и духовни ценности. Така ще избегнем духовния вакуум, а същевременно настрани от старите идеали ще изграждаме нови, които ще имат силата и духа на днешното време.

Опитите да се увековечат старите морални ценности, да се влее нов живот в стари форми се провалят. Творецът има нужда от нови сили и непрекъснато обновяване, а това става, когато той внася в творбите си ново съдържание и нов смисъл в духа на своето време. Онова, което вече е било създадено, и да се повтори днес, ще бъде само едно копие, на което ще липсва силното присъствие на духа.

С цената на самоизмамата обаче човекът създава и днес астрални образи фантоми, които го забавляват, но и ограбват, докато един ден угаснат забравени в архивите. Цялото това творчество, в което реалност и фантазия се преплитат до неузнаваемост, е помогнало извънредно много на изпълнителите му. Чрез него те са възпитали в себе си редица полезни качества. Класическите произведения носят духа на епохата, в която са живели техните автори, и чрез истината и морала на типичните й представители са послужили за възпитанието на редица поколения. Днес обаче пред мислещия човек в нашия интезивен и ежеминутно променящ се свят стоят трудни и заплетени проблеми за решаване. Цяло изкуство е необходимо, за да се намери една хубава книга за четене и още по-голямо умение и знания са необходими, за да извлече човек полза от нея. Ти ще вземеш книгата в ръце, ще се съсредоточиш, ще затвориш очи и ще я поставиш на челото си. Ако светлина изпълни съзнанието ти и изпиташ приятно усещане, то тази книга, ако я прочетеш, ще ти придаде нещо особено полезно, ще послужи като храна за ума и сърцето ти, ще подтикне волята ти за живот и работа. Никога не чети книга, която седи под критериите, диктувани от твоите идеали. Ако в пътя, който си избрал, с всичките си действия устояваш и доразвиваш своите добродетели и оставаш верен на своята природа, ще избегнеш онова катастрофално връщане назад, срутването на постройката, която си градил в течение на целия си живот. Връщай се назад дотолкова, доколкото е необходимо, за да стъпиш на здрава почва, без да повтаряш грешките във вече изминатия път.