ЕТИКА И ЗАКОННОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА

Жаждата за власт е едно животинско чувство, инстинкт, завещан и наследен от нашите по-малки братя животните. Но докато у животните е на място и полезна, при хората днес определено е признак на недоразвитост и архаизъм. Като инстинкт склонността към упражняване на власт е неосъзната и когато й се отдаде възможност да се прояви, пренебрегвайки гласа на разума, тя се проявява в цялата си сила и пълнота. Всички по-примитивни хора с ограничено съзнание се отдават с лекота на тази слабост. Интелектуалците пък роптаят, когато над тях се упражнява власт, но, от друга страна, се ласкаят силно, ако са авторитети. Тогава ги виждаме в ролята на много строги и изобретателни тирани. За да оправдаят тази си слабост, те се кичат с най-различни звания и титли, приписват си благородство и привилегии.

Интелектуалецът се характеризира с едно твърде високо ниво на мисловните си способности и силно изразен индивидуализъм. Той е съвършен индивидуалист и технократ, краен, но несъвършен продукт на развитието, което човечеството е претърпяло от възхода на римската империя до наши дни. Това е инволюционният път на навлизане в материалния свят, на изследвания върху строежа на материята и законите, които я управляват, и на осъзнаване на човека като индивид.

Мисълта е една от най-висшите прояви на разумността на природата. У човека тя се е развила като способност да се правят анализ, синтез, философски абстракции, като творческа сила и редица други възможности, които човешкият ум е придобил в резултат от работата на природните сили. Когато сме осенени от Божествено присъствие и мисълта ни е свободна, тя е в състояние да твори. Когато пък е подчинена на чувствата, тя е способна да руши и следователно Божественото творческо начало не се проявява чрез нея. Мисъл, която е в упадък, не твори, а руши. Ако не е свободна, тя гасне бързо и в падането си увлича и руши всичко, което положителната права мисъл е сътворила. За да се прояви творческата мисъл, са необходими няколко условия: на първо място много любов и светлина, след това свобода, мир т. е. спокойствие, среда на фини фреквенции с висока проводимост, активност на творческите положителни сили и пр., за да дойде накрая радостта от творческото освобождение. Липсва ли любов обаче, животът не може да се прояви и всички останали условия за градивно творчество са компрометирани. Именно поради тази причина, когато интелектът не се вслушва в гласа на сърцето, творческата активност може да се манифестира като разрушителна сила.

Понеже притежава силно развита индивидуалност, то от двете възможности да бъде управляван или да управлява интелектуалецът с охота избира втората, защото счита, че му е дар от природата. Ако по-грубият човек управлява с тояга в ръка, интелектуалецът си служи със строгия и остър поглед, който не търпи възражения, често и с острия си като бръснач език. Не рядко изписва с широки жестове официални нареждания и заповеди, за да бъдат изпълнявани от подвластните му поданици.

Интелектът е сила, а всяка сила е податлива на изкушението да опита влиянието си и да бъде призната. Но той може да бъде облагороден и смекчен.

Какви са качествата и от какво произтичат изкушенията на интелектуалеца, който е развил по-силно, но едностранчиво мисловната си способност? Кой интелект е здрав, т. е. нормален, и кой е болен, т. е. отива към упадък и израждане? Естествено едно от съществените му качества е жаждата за знания. Това е дотолкова нормално, колкото е естествена необходимостта от упражняване на един орган, който е по-силно развит и поради този факт поставя изисквания. Наблюдавайте как младият мъж със силно развит гръден кош и внушителна мускулатура се старае да покаже предимствата, които му дава физическата сила. Той е като пуяка, който изправя перушината си и се надува, за да покаже висотата на своя ранг и достойнство. По същия начин и интелектуалецът е склонен да покаже цялото блестящо великолепие на перата си, което разцъфтява, когато например интелектуалната му сила се проявява в една полемика. Знанията са предпочитаното блюдо в менюто на интелектуалеца. Стремежът да ги разширява и обогатява е едно от добрите му качества.

Човекът е развил своя интелект в процеса на своята индивидуализация, т. е. когато е излязъл от колективното съзнание и е започнал да се идентифицира със своето самосъзнание. Самосъзнанието, като една ограничена проява на неизмеримо по-богатата човешка същност, поражда едностранчивостта, а оттук и ограничените възможности за обективност в мисълта и поведението на интелектуалеца. Поради това интересите му са насочени предимно към материалния и чувствения свят, т. е. развитието на силите у него върви все още в низходяща линия. Това е съвсем нормално, като се вземе под внимание, че този тип човек, когото често определяме като образец за Homo sapiens, е продукт на инволюцията, т. е. на навлизането и дълбокото потапяне на човека в материята. Когато индивидуалността се утвърждава, тя търси и дори изисква признание. Като господствуваща и доминираща личност, интелектуалецът вярва, че е постигнал върха на човешките възможности и че трябва да има признанието на света. Осъществяването на индивидуализацията се характеризира с понятието „изпълване със самия себе си". Така яйцето може да бъде идентифицирано според съдържанието му, когато в действителност е въпрос само на време и възможности да се превърне в птица. Ако съдбата му зависеше само от това, какво хората вярват, скоро то би се превърнало в запъртък.

Ако дълго време се взираме само в себе си, в своите нужди, амбиции и интереси, в индивидуалното си съзнание, ще сведем обширния свят до онази форма, в която се ограничава нашето его, а резултатът ще е откъсване от целокупния живот, от природата. До този крайно опасен финал може да се стигне, когато нуждите на интелекта доминират над дейността на човека. Именно в този си неосъзнат стремеж за реализация интелектът посяга спекулативно към средствата за влияние върху личността, към внушенията от различен характер, винаги с идеята за реализация и утвърждаване. Когато силата на тези влияния и внушения се затвърди в социален аспект, то голият интелект няма много задръжки да си послужи и със средствата на манипулацията.

В нашето модерно време на развихрилата се технокрация, на големия бум на физическите науки, на експанзията на медийната среда и информатиката, където протичат много хаотични и несъвместими процеси, първичният шаман се е преобразил до неузнаваемост и е приел образа на техномаг. Костюмът, ризата и вратовръзката, внушителният външен вид и елегантността, както и заслепяващата светлина отразена от очилата, са само артистични реквизити, зад които стои действителният образ на шамана: неговият фиксиращ и остър поглед, който блести като меч, притаен, но застрашителен. Този съвременен шаман е взел на въоръжение всички модерни средства, техники и технологии, чрез които внушава и утвърждава своето чувство за превъзходство. Поразяваща е приликата му с Ницшевия свръхчовек, когото музиката на Вагнер превъзнася до небесата.