Бях се спрял пред магазина за продажба на птици и животни. Във витрината имаше само едно малко бяло кученце от породата Шпиц. Загледах се в него и не можах да откъсна погледа си. И то ме гледаше, радостно махаше опашка и скимтеше. Към това малко кученце усетих странна привързаност, сякаш отдавна се познавахме, като че ли бяхме живели някога заедно.
В това време се приближи продавачът и ми казва:
– Чудесно животно, темперамент – огън!
– Колко искаш за него?
Дадох му парите и взех кучето. То се прилепи към мене – нямаше нужда да го връзвам. Не мислехме да купуваме куче, но това ни спечели. Заведох го у дома. То – като че е било и пребило. Особено се привърза към моята другарка: скачаше около нея, тичаше наоколо, обиколи няколко пъти къщата, за да изрази радостта си. Тъй Бианка влезе в нашето семейство.
Моята другарка свири на пиано, а понякога и на хармониум. Веднъж тя свири и чува зад себе си, че някой пее. Обръща се: Бианка, вирнала главичката си нагоре, следва мелодията, и то доста вярно – пее!
Разбира се, тя на часа получи похвала – милувка и вкусни бисквити. Бианка беше радостна и щастлива от своята дарба!
Малкият Шпиц беше пеещо кученце. Между кучетата тази дарба се среща много рядко.
Тъй живяхме ние с нея сърдечно десетина години.
Чудни връзки съществуват между съществата! Те намират израз днес, а се подхранват от далечното минало. Ние тъй знаем: миналото не е безвъзвратно отминало.
