Пътувах към горните села на Балкана. В онези времена се ходеше повече пешком. Насреща ми се зададе шарена талига. Конят – едър, силен, охранен. Отпред на пейката седеше известен градски касапин – голям, червендалест; с камшика си подканяше коня. В талигата – теленце вързано, и то тъй лошо, че като подскачаше талигата, блъскаше главичката му. Теленцето мучеше жално.
На стотина крачки отзад тичаше кравичка. Краката ѝ се преплитаха от умора. И тя мучеше от време на време. Двата гласа се срещаха и прегръщаха, от това мъката и болката се удвояваха. Явно е, кравичката не можеше да настигне охранения кон.
Целият ден бях под впечатлението на тази среща – кравичката и шарената талига. Една тъга не ме напусна до вечерта.
Веднъж разправих тази случка на мой приятел. Предадох му я просто, но живо.
– Няма да ям вече месо! – провикна се той. Мина на растително хранене и не отстъпи вече.
Животните, и те имат едно малко право, което трябва да им се зачита. В природата има кодекс за всички същества. Как трябва да се движи човек в този свят? Какви мисли и чувства да храни? Как да постъпва? Въпроси, въпроси, въпроси стоят пред нас. Те чакат отговор!
Има какво да учи човек. Днес една нова мисъл прониква в живота, едно ново чувство се ражда. Трябва да имаме търпение, но трябва и да работим.
