Има в Рила две езера, свързани с проток, наричат ги Близнаците. Вътрешното езеро е обкръжено с отвесни скали. Тук царува строго, тържествено мълчание. В него човек може да долови безмълвния говор на скалите, водите и небето. От тях се излъчва нещо, което се предава и на човека. То е, като че се разтваря пред тебе една голяма книга и се обръща страница след страница. И човек разбира този език; странни мисли го посещават, и вижда картини от далечното минало… от времето на великото заледяване… Тук царува такъв мир! Човек може да стои с часове – не му се иска да напусне този чист, проникнат с достойнство свят.
Другото езеро е открито, слънчево. Наоколо скалите са обрасли със смрика и въздухът има ухание на балсам. Протокът, който свързва двете езера, е дълбок, водите му са бързотечни.
Седя върху хвойновия храст, между двете езера и вкусвам слънчевия живот. Край мене мина голямо овчарско куче. То искаше да премине на отсрещния бряг, където беше стадото. Кучето изследваше течението на протока. Като дойде до едно място, то се спря, обърна се към мене, като че искаше да каже: „Гледай сега какво ще направя!“ Нагази смело и премина на отсрещния бряг, а водата едва докосваше корема му. Като застана на брега, то се обърна тържествуващо: „А, какво ще кажеш сега, намерих ли бродчето?“ У животните има само-
чувствие, достойнство!
Какви чудесни съчетания има в природата! Обстановката – скалите, небето, водите – и едно малко същество минава… Само велики Художници могат да съчетават така нещата!
