ОБРАЗИТЕ

Земята е място на образите, затова тук най-добре се учи. Тук всичко е нагледно като в едно училище, пълно с лаборатории. А човек е дошъл в материята да се учи. До абстрактините понятия се стига след дълго проучване на конкретното. Вселената за нас е абстрактна мисъл, която се изучава чрез образите в материалния свят. Земята е всъщност една голяма лаборатория за невидимите за нашето око напреднали същества, които ваят образите в нея. Зад всеки образ от органичния и неорганичния свят стои една разумна сила, която го направлява в пътя на неговата еволюция. Ако съществата в природата са дело на по-висши интелигентности, то човекът, който е съзнателно, разумно същество, е дело на Висшия Разум, който го ръководи в еволюцията му. Бог казва на природните същества: "Направих ви с мисълта си", а на Човека Той казва: "Направих те с ръцете си". А ръцете са образът на волята, на строителната сила в природата, на Истината, която се материализира. За писателя — перото е инструментът на творчеството му, за ваятеля — материалът е средство за изявата му, за музиканта — инструментът, но ръката е главният фактор за изявата на всяко творчество. И самият човек е една жива статуя в ръката на Твореца, над която Той работи. Ще дойде ден да се завърши статуята му в материалния свят и Той ще я издигне да продължи работата си с нея в по-висшите полета на живота. Всъщност Той работи над земния човек от всички полета — астрално, ментално, причинно, едновременно, но нивото на човешкото съзнание е стигнало до тази степен, в която човек се намира в материалния свят, за да се учи най-добре. Още му е нужна школата на образите за развитието му. Време е обаче да получи обективна представа и за мислите и чувствата си. Представете си какви образи биха се създали от дадени мисли или чувства, с които човек живее ежедневно. Ако им се даде химичен състав, те в повечето случаи ще бъдат една кондензирана маса със сравнително голямо тегло. Ако се представят в цветове, тоновете ще са възтъмни, неясни, без блясък. В този случай човек трябва да се заеме да разрежда гъстата маса на чувствата и мислите си, или да префинва тоновете, да ги избистря и пречиства. Разлагането на мислите и чувствата ще трае дотогава, докато се постигне тяхното първично, без примеси състояние, или с други думи, тяхната лекота, чистота и свежест. Човек ще започне да диша един вид с душата си и ще почувства радост и светлина, каквито не е познавал досега. Душевната хигиена е нужна вече на порасналия умствено човек. Освобождение от натрапени, неверни, тежки и отрицателни мисли и чувства, които го задушават и пращат преждевременно на онзи свят. Животът по начало е вечно бликащ, чист извор, но ние мътим водата му с нашите предразсъдъци и корист, с нашата неблагодарност, ненаситност и алчност. Да прочистим тръбите на живота си — ума и сърцето, за да бликне в нас радостният, вечно млад и пеещ живот, да заклокочи планинският ручей в уморените ни гърди, потискани от неверни, тежки чувства до днес. Тогава целта на нашия живот ще стане ясна, ще влезем в изгрева на живота си, в свежото пролетно утро на вечно грееща надежда и слънчевия смисъл на всичко.

02.03.1984 г.

07.30 ч.