ОСВОБОЖДЕНИЕ

Дошло е времето човек да се освободи от страха — това е животинско чувство за самосъхранение, което трябва да се претвори в разумност. Човекът още живее с допотопни чувства и състояния, които спъват духовния му прогрес. Какво благо е допринесъл страхът на хората? Той е убивал стремежите им, смелостта и доблестта им и внасял пълна дисхармония в живота им.

Страхът е липса на вяра във великите, вечни и неизменни закони, които управляват вселената. Когато човек загуби или изобщо не е придобил вяра в правилната дейност на тези закони, той изпада в изолация от природата и разумния живот и потъва в съмнение и страх. Преди да е разбрал действията на даден закон, ученикът вярва в тази дейност от опитите и наблюденията, които е правил, и най-после установява научно закона. Определени и вечни закони управляват живота на всяко живо същество и е дошло време да ги изучаваме. Не с пипане, а със знание трябва вече да се движим и живеем.

Един от великите закони е законът за причини и последствия. На земята живеем в последствията на дейността си, тъй като човек многократно се въплъщава през вековете. Има причини, поставени в минал живот, чиито последствия преживяваме сега. Неумолими са законите. Те са динамиката на живота, а фактите са във физическия свят. Неизбежни са последствията на дадени причини и всеки сам трябва да ги преживее. Има силни и напреднали души, които преди да се въплътят, дават обещание да поемат известен родов или народен товар и помагат в ликвидирането на лошите последствия в живота на близки и приятели. Но понеже законът на справедливостта управлява живота, то тези души поемат и положителните постижения на тези, на които помагат. Има компенсация за жертвите им на земята.

Наистина човек трябва да живее като едно малко дете с вяра и упование в родителите си, спрямо природата и силите, които направляват живота. Той трябва да е уверен в добрия изход от всички положения, в които може да изпадне, защото разумните сили са благосклонни към всеки. Като мине през тунела на страха и съмненията, човек излиза на висока планина, от която може да посрещне изгряващото слънце и види красотата на светлия свят, който се разкрива пред погледа му. Колкото по-съзнателно работи за освобождението си от робството на страха и недоверието, толкова по-скоро той ще излезе от тъмната сянка на човешкото си битие и ще проумее величието, красотата и хармонията на живота.