ПЛАСТИЧНОСТ

Добре ни е позната пластичността на човешкото тяло у спортистите и танцьорите, но едва ли си помисляме за други видове пластичност — в мисълта, в чувствата и в действията. Какво удоволствие изпитва зрителят, когато наблюдава изящните движения на някое балерина. Движенията й сякаш пеят, музика се излъчва от тях. В леките грациозни движения виждаш полюшванията на цветята и дърветата от повея на вятъра, движенията на морските вълни, летенето на птиците, радостните изблици на свободния живот и гърчовете на скръбта и потиснатостта. Има последователност, ритъм и хармония във всичките движения, но човек се замисля и отнася тази външна пластичност към своя умствен* мир. Там така ли текат мислите, има ли последователност, ритъм и хармония в тях? Не протичат ли често пъти като необуздан поток, който се блъска в скалите при спускането си по планинския склон? Не приличат ли понякога на насъбрана вода пред запушен отвор, която започва да се движи във водовъртежи? Не може да намери изход и се вълнува. Така се задръстват и чувствата ни понякога и ни удавят във водовъртежа си. За умствената и душевна пластичност първо условие е разумността. А разумността е реална съобразителност с дадени явления и условия и даване правилна насока на изхода им. Но как ще вземе правилна насока един кораб в бурно море сред мъгли? Няма фар. Така човек в бурята и мъглите на мислите и чувствата си загубва всякаква правилна посока и разрешение на трудностите. Нужна е ръководна мисъл, нужен е фар в тъмната нощ. Нужна е една основна положителна идея, която да движи хода на мислите и потока на чувствата ни. Това е вътрешна организация. Чувства, лишени от директивите на разума, често пъти унищожават човека. Водовъртежите го удавят. Пластичност на мислите подразбира намиране на правилен изход от всички положения в живота. Мисловните стереотипи са пречка за пластичността. То е движение в една посока, неспособност за изменение на единствената посока, в която си свикнал да мислиш. Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни. Или преувеличаваме, или намаляваме нещата, когато ги описваме. Права мисъл и честни, благородни чувства е нужно да завладеят човека и да се проявят в красиви постъпки. Човек тепърва има да се възпитава и облагородява. Още много бурени никнат в ума и сърцето му и постъпките му са груби, егоистични и неетични. Дълъг е пътят на самоусъвършенстването и той изисква висок идеал и силна воля, принципност, етичност и истинолюбивост при всички условия на живота.

Бъдещата култура ще изгражда от човека-птица, проумял законите на живота и заживял съобразно тези закони, разумният човек, литнал на крилата на своята мощна, космическа по своите размери мисъл, която реализира нещата. Тепърва и въздушното пространство ще стане среда за новата дейност на израсналия човек. Новата култура ще се вдигне във въздуха.

07.07.1983 г.

6,50 ч.