САМОВЪЗПИТАНИЕТО

Още не е добре разбрана целта на нашето възпитание. Много работа се иска. Българинът по природа не се поддава на дресировка. А дресировка не ни е нужна. Нужно ни е съзнателно възпитание.

Самообслужване стана популярна дума у нас. Нрави ми се и така съм свикнала с този процес, че в летовището в Несебър, където младежи ни прислужваха в трапезарията, често си прибирах съдовете след ядене и ги понасях, за да ги върна отново на масата.

Бих желала да придобие същата популярност и думата самовъзпитание. Като дългогодишна учителка, наблюдавах каква сила има думата само, като самодейност например сред учениците, самостоятелност при обучението и пр. Но за съжаление думата самовъзпитание рядко се чува у нас. Какво е всъщност самовъзпитанието? Съзнателен контрол над всички прояви и уместни задръжки на индивида.

У нас не съществуват изсушени от времето традиции, като например у англичанина, който не смее дори да заговори на човек, с когото не е запознат, и всеки притежава значителна порция суха вежливост, но пък не бива да стигаме дотам, че да отричаме добрите традиции.

В трамвая е често явление да видиш стари хора правостоящи край много насядали младежи. А да ти се извини някой, че те е блъснал в главата, когато си седнал под апарата за самотаксуване? Забравен е общественият култ на уважение към възрастните, които в повечето случаи носят товара на младите семейства. Накъдето се обърнеш, в тролея, в магазина, на опашка или на улицата, все се сблъскваш с някой намръщен човек, който или те обслужва като автомат, или те отминава с блъскане, особено при качване в превозно средство, и ти разваля настроението. А колко малко усилие коства вежливостта, внимателната обноска!

Имаше едно време милиционер на една важна пресечка, който бе артист в службата си. Удоволствие ти правеше да го наблюдаваш как ритмично и грациозно дава път на колите с израз на човек, който извършва най-важната работа в света. Вдъхновен беше този милиционер и е оставил незабравим спомен у всеки, който го е наблюдавал на скромния му пост. Спомням си една лекарка, която само като те погледне, ти вдъхваше сила и надежда. Всеотдайна бе тя в службата си, приемаше всеки, като че ли той представляваше най-важният човек в света.

Има хиляди примери на красиви, изработени хора, които ни служат за подтик в живота. Самовъзпитанието изниква от едно вътрешно, дълбоко желание и стремеж да бъдеш истински човек.

Наблюдавах веднъж на село един мастит петел, който се грижеше за няколко кокошки. Като му хвърлиш трохи, той не се спускаше да ги кълве, а повикваше на петльовия си език кокошките и кълвеше по някоя троха след тях. Кавалер беше този петел! Кой го беше научил на подобно поведение? Чувството му за достойнство беше силно. За него не важеше животинският лозунг — "правото на силния". Но този лозунг като че ли е взел преднина в нашето общество.

Да се обърнем назад и се вдъхновим от примера на хубавите българи, които служеха всеотдайно на народа си, без да очакват някаква лична награда.

Самовъзпитанието и само възпитанието ще оправи българския народ.