СКРЪБТА

Красив е светът на скръбта, но той е още неразбран за теб. А ти си изпратен в школата на Земята, където ще минеш през този красив свят в последната фаза на твоето обучение, откъдето ще ти се предадат най-дълбоките уроци. Защото скръбта е за зрелите хора — тя е свят за високо напредналите духове. Тя е последната ти учебна стая на Земята, откъдето, след като преминеш успешно изпитите си, ще се отправиш към други светове с по-велико предназначение.

На земята всеки бяга от скръбта, затова само в скръбта ти можеш да останеш наистина сам, в която самота ще разкриеш Бога. Защото само в дълбоката скръб ти търсиш с цялата си душа този, който те чака от векове да те поеме и отведе в своя свещен мир. Само в дълбоката скръб ти учиш урока на състраданието, което е проява на Бога. Бог е най-близо до скръбните. Той е най-близо до ниско падналите, защото те са разбрали дълбините на живота, където обитава Неговият Дух.

Скръбта е чудна долина, в която зреят плодовете ти. Скръбта е влага и топлина, която поддържа живота на цветята в градината ти. Когато в радостта ти настъпи суша, повикай скръбта.

Скръбта не е тъга, тя не е тежка, когато се разбере и понесе с радост и благодарност. Тогава нейните сълзи са кристално чисти за разлика от сълзите на онази скръб, която няма разрешение и изход.

Скърби малкият извор, преди да е намерил път към светлината. Скърби и цветецът, свит в тясната твърда пъпчица, който чака слънчев лъч и топъл повей, за да прогледне. Скърби и сърцето на майка, отдалечена от своята рожба — така скърби великото вселюбящо Сърце на Твореца ни за нас, които сме се отдалечили от Него.

Велика е скръбта, която иде от саможертвата за повдигането на другите; велика е скръбта, която иде от съзнанието, че не си изпълнил Волята Божия; велика е скръбта на покаянието, както и на състраданието.

Най-висшият Дух, който премина пътя на Земята, изпи до дъно чашата на скръбта, но Той я освети и я превърна в радост.

Когато береш зрели плодове на земята и душата ти се изпълва с радост и блаженство, знай, че си минал през долината на скръбта. Ще има скръб на Земята дотогава, докогато всичко не влезе съзнателно в общия живот, в който е вечно веселие и радост. Радостта иде от ангелите и крепи душата да понася земните скърби.