Този път разговорът откри ученикът, който винаги задаваше въпросите. Той не се уговаряше всякога с братята и сестрите какви въпроси да зададе, но случваше се така, че задаваните от него въпроси винаги бяха интересни и жизнено важни за останалите от групата. А отговорите на Учителя - истинска храна за душите им.
Ученикът: Защо е необходимо за човека, след като живее известно време на земята, да отиде в другите светове? Не е ли възможен един непрекъснат жизнен процес, който да се извършва на едно място - да речем на земята или на коя да е планета, ако върху нея съществуват условия за живот.
Учителят: Когато животът в една област замира, всъщност той не изчезва, а се трансформира от едно състояние в друго. Това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение е обстановка за нов живот. Човек има двояко съзнание: физическо и духовно. При физическото, или обикновеното съзнание разбиранията за живота са едни, при духовното - други.
Хората на земята мислят, че устройват живота си по пътя на физическото му разбиране. Щом е така, тогава как се яви животът на земята? Къде беше това човечество преди петдесет милиона години? Къде бяха растителността и животните? И човекът, и животните, и растенията дойдоха отнякъде. В окултната наука е казано, че в света има течения, които идват от различни слънчеви системи. Така се населяват планетите, така се образуват и формите на живота. Всички ние сме свързани с тези закони дотогава, докогато ще бъдем освободени от всяка привързаност към дадена слънчева система, за да излезем от нея.
Учениците трябва да държат в мисълта си това, че е необходимо да бъдат в съгласие със законите на битието и че всичко, което става, е разумно. Дори когато се спъне и падне, да знае, че пак е в съгласие с нещо, което е необходимо. Зная за учени и философи, които с години са се блъскали върху даден проблем, но се е случвало да паднат по невнимание и при това разтърсване са се раждали отговорите на неразрешените въпроси.
От една и съща беда духовният човек, който е придобил мъдрост, ще извлече една поука, а невежият ще каже: „Все на мене ли ще се случват такива работи.“
Всичко зависи от духовната култура на човека.
На тези, които обичат да преминават набързо и без размисъл през явленията на природата, като казват, че всичко е случайно и е създадено без ничия премъдрост, поставям следните въпроси:
1. Как ще обяснят това, че клетките по кожата на повече млекопитающи произвеждат косми, а клетките на птиците - пера?
2. По какъв начин перата на птиците получават най-чудновати краски и то по определени места и най-различни за отделните видове птици. Кой художник е работил моделите?
3. Пеперудите, които живеят само едно лято, са облечени в най-великолепни дрехи. Крилата им са украсени с различни орнаменти и посипани с много нежен прашец. Защо е това? За какво е потребна тази красота само за едно лято?
Колко е щедра природата при раздаване на прелести!
За всички поставени въпроси, както и за още много други, естествениците нямат отговор. Учените хора имат в това отношение повече сдържаност и смирение пред неразрешимите загадки, а полуинтелигентните, дочули оттук-оттам по нещо, са по-дръзки и по-самонадеяни. Но духът на вселената, Творецът на единството в космоса е дълготърпелив и благ. Той чака с безмерно и снизходително търпение да преминем през всички заблуди и илюзии и да проумеем истината сами. Тогава чак ще станем граждани на Неговото Царство.
Ученикът: Има ли Божия промисъл?
Учителят: Често учениците на окултната наука изпадат в противоречия и в опасности, в каквито не изпадат дори светските люде. Разликата между едните и другите е в това, че някои от учениците и верующите не действуват, за да поправят създаденото неблагоприятно положение, а казват: „Бог ще ни избави!“, „Има Божия промисъл“.
Че Бог избавя и че има промисъл, това е истина, но човек не трябва да чака в бездействие. Понякога светските хора, които не вярват в Божията промисъл, действуват по свой почин и в тази своя активност налучкват методи и оправят положението. В това отношение заради активността им заслужават похвала, стига тази активност да е насочена за добро.
Учениците и верующите трябва да знаят, че Божията промисъл почива на разумни закони и те ще бъдат покровителствувани само ако спазват тези закони.
Ученикът: Нали всеки човек има или вродени, или в последствие придобити отрицателни черти и навици. Какво трябва да прави с тях? Да ги оставим ли, като не им обръщаме внимание, или да се борим с тях?
Учителят: Когато някой осъзнае, че притежава такива отрицателни особености в себе си, нека не се занимава с това, че трябва да оправя света, а да обърне поглед към себе си. Когато веднъж един виден физиономист разкрил на Сократ всичките му недъзи, Сократ не ги отрекъл и добавил: „Аз бях наистина такъв, какъвто ме описахте, но сега със силата на своя ум, сърце и воля, изправих всички криви у мен неща и станах друг човек.“
Това е една от най-хубавите черти на Сократа.
Ученикът: Има ли човек възможности и сили да направи всичко потребно за развитието си, или някои неща са непостижими?
Учителят: Възможностите на съществата, наредени по дългата стълба на развитието, са различни. Зависи от мястото, което заемат тези същества. Като се започне от микроба и се дойде до човека в земния живот, а след това се мине в световете на ангелите и архангелите, това са все еволюиращи същества с най-различни възможности. Както е вярно твърдението, че едно по-нисшестоящо от човека същество не може да направи това, което прави човек, така е вярно твърдението, че това, което е вън от възможностите на човека, е възможно за съществата над него. Затова, когато сте затруднени да направите това, което е потребно дори и след всички положени усилия, обърнете се за помощ към тези, които могат да го направят.
Ученикът: Кое е онова у нас, на което трябва да разчитаме?
Учителят: Неизменното. Всеки трябва да го намери в себе си. То е в неговата същност, която остава като основа в живота му. И ако всичко у човека се влияе и се мени, това зърно, тази неугасваща светлинка остава непроменена. Тази светла точка в съзнанието не се влияе нито от страданията, нито от славата, нито пък от гнева или от блясъка на златото. Това неизменно начало не се придобива. То е вложено от Бога в душата на човека.
Ученикът: Знанията, които ни дава съвременната наука, макар и много интересни и доста обширни, не са в състояние да пи помогнат в някои трудни моменти. Защо още няма в тази наука онова, с което можем да отстраним песимизма, отчаянието и неверието?
Учителят: Науката, която сега се изучава в университетите, с подготовка за една друга велика наука на бъдещето. Сегашната наука представлява тухличките, които ще влязат в изграждането на онова здание, което ще представлява бъдещата наука. Знанията, които човечеството получава в продължение на един човешки живот, макар той да е и едно столетие, ще се поставят в един котел да се сварят и синтезират. Количеството есенция, получена като синтез от тези знания, ще може да се събере в едно мускалче не по-голямо от тези, в които се поставя гюлово масло.
Фазата, в която се развива съвременният живот, е фаза на осигуряване яденето и пиенето. Разбира се, че не е възможно да се живее без ядене, но лошото е, че освен за него, не се полагат никакви други грижи. Селянинът казва: Ще изорем, ще посеем, ще ожънем нивите, ще напълним хамбарите и ще се осигурим. Но за храната на душата все още няма такава грижа, както грижата за стомаха.
Да поживеем - казват хората. Но това „да поживеем“ е само закона на храненето. А какво следва след това „поживяване“, никой не задава и никой не отговаря на този въпрос.
Ученикът: Дали така бързо протича животът в другите светове, както протича той на земята?
Учителят: В духовната наука се твърди, че това, което душата преживява на земята през милиони години, може да се премине в една година, а целият земен живот на един човек в духовния свят може да се изживее в едно мигновение.
Този свят, в който са възможни тези неща, е свят, вън от времето и пространството. В духовния свят мерните единици са съвсем други.
Всичко това, което говорим, ще изглежда невероятно за човека, незапознат с духовните въпроси. За хората на нашето време е невъзможно да мислят извън времето и пространството.
Ученикът: Коя е причината съвременните хора в една все още значителна част да се отнасят с недоверие към истините, които се изявяват в окултната наука?
Учителят: Ако имате едно стъкло, в което трябва да налеете някаква скъпоценна течност, това стъкло не трябва да има никаква пукнатина. Хората, които се съмняват в истините на Божествената наука, са стъкленици, по които има пукнатини. Така са устроени техните съзнания. От такива стъкленици всичко изтича. Друго нещо представлява човекът, който има вяра. Той отива при обилния извор със здраво шише, налива го и от него нищо не изтича.
Науката се изгражда и с едното, и с другото, но онова, което остава в съзнанието като неизменна истина, то с резултат от синтеза на отделните части от едно явление.
