И този разговор се състоя на поляната. Времето бе приятно хладничко, но личеше, че може да дойде и малък дъжд. Ученикът, който повеждаше разговорите, зададе въпрос.
Ученикът: Дали еволюцията на човека, тръгнал съзнателно в духовния път, е произволен процес за всекиго или има етапи, които е задължително да се постигнат и преминат?
Учителят: Развитието на всяка монада е процес индивидуален, но въпреки това ще трябва да се стигне до етапи, които по-рано или по-късно ще трябва да се изживеят. Тези етапи или степени на развитието отговарят на известни символни образи както в отделните религии, така и в библейските и евангелските разкази.
Най-напред всеки ще стигне до своя „Арарат“. То значи едно пристанище за възхождащата душа, тъй като ние сме още в „потопа“ и затова трябва да намерим планината, където ще се спасим от бушуващите води. Следващият етап е планината „Мориа“, където ще пренесем жертвата на Бога. На трето място идва „Синай“, а там е даден Божият закон, който всеки трябва да научи. Четвъртата фаза е планината „Тавор“, където стана преображението на Господа. И ние трябва да се преобразим - да се родим отново в дух и истина. Това е новият човек, преобразен от великото посвещение. Най-после идва „Голгота“ - великата жертва, при която става осъществяването на това, което се крие в Христовите думи, че „който загуби живота си, той ще намери истинския живот“.
Ученикът: Щом като нашият живот протича при обкръжение, съвсем чуждо на идеалите ни като духовни хора, как трябва да постъпваме с хората и с порядките на съвременността?
Учителят: Ще живеете в света, но няма да се свързвате с него. Единственото важно нещо е това - да изпълните обещанието, което сте дали пред Бога. Наблюдавайте живота и ще се уверите, че всеки, който се осмели да охули Божието име, ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, Който въздава всекиму според делата. Ако пък и ние, които искаме да живеем в любов, мъдрост и истина, а виждаме само пороците на другите, тогава къде е нашата светлина?
Ученикът: Как да познаем нивото, до което е достигнал човекът, с когото имаме работа?
Учителят: Това е деликатен въпрос. Вярно е, че има различие между хората, но ето по какъв начин може да направите грешка: представете си, че има един, който носи скъпоценен камък на пръстена си, но преди това е работил в градината и е оцапал камъка, а другият, който има също такъв пръстен, не го е окалял. Вие давате на камъните различна оценка, но стойността им е еднаква. Тук под камък трябва да разбираме дарованието, което Бог е дал всекиму.
Ученикът: Бива ли човек да скърби, щом знае, че всичко на света е предварително определено?
Учителят: Онези, които са минали през скръбта, имат по-красиви лица от другите, които никога не са познали що е скръб. В лицата на първите има мекота.
Ученикът: Коя е най-главната промяна у човека, който е познал любовта и живее в нея?
Учителят: Такъв човек не вижда грешките на другите. Каквото и да говори и върши този, когото той е възлюбил, той вижда у него само хубавото.
Ученикът: Добре ли е да пазим някаква тайна?
Учителят: От хората можете да пазите тайна, но пред Господа изповядайте всичко.
Ученикът: Един от трудните въпроси на нашето съвремие е възпитанието на децата. По това се говори много, пишат се книги, правят се събрания, конференции, международни симпозиуми, но все още имаме невъзпитани деца.
Учителят: При възпитанието на децата не трябва да си служим с отвлечени мисли и идеи. Като пръв метод за малките добре е да се даде на детето да преброи семките в резен диня или да преброи колко листенца има венчето на дадено цвете. Ако детето е вече на възраст да наблюдава и да говори, нека направи едно устно описание на цветето и да се опита да го нарисува.
Говорете на децата да не хващат птичките, да не ги замерват с прашки, да не развалят гнездата им и да не чупят яйцата. Кажете им, че като късат крилата на пеперудите или крачката на насекомите, те усещат болка. Учете малките деца да поливат цветята в саксиите и им покажете разликата между цвете, което не е поливано 4-5 дни, и такова, което е поливано редовно. Тези методи постепенно, но сигурно влияят върху характера на децата.
Ученикът: Учителю, разкажете ни нещо за нашата планета. Може би тя е най-хубавата от всички в слънчевата система. Нали Христос дойде на земята, като я предпочете пред другите планети?
Учителят: Земята е хубава. Устроена е по законите на разумната природа. Тя има всичко, но тя не е за човека. Човекът е пришелец на нея. За него тя с „плачевна юдол“. Тази земя с покрита с плач и сълзи. Милиарди същества са плакали. Ако вие мислите, че ще изградите вашето щастие на тази земя, лъжете се.
Всеки носи своята съдба, а Бог определя за всекиго това, което е по закона на вечната правда.
Най-главното за вас сега е послушанието, което е плод на любовта.
