Разговорите между Учителя и неговите ученици се превърнаха в прекрасна традиция, която учениците поддържаха с голямо желание. И този ден беше един от онези хубави пролетни дни, които се заредиха през тази година и в които трептеше радост, излъчвана от всяко цветче на цъфналата ябълка, от всяко облаче по синия купол на небето и от зънкането на пробудените за работа пчели.
Този път разговорът се поде от Учителя, който още с идването си показа, че носи една мисъл, която бе приготвил като хляб за гладните деца. Като седна на определеното си място, той заговори.
Учителят: В живота на човека неминуемо идват както положителни, така и отрицателни състояния. Всичко това става, за да се изработи у него ценното качество търпение. Всеки трябва да научи изкуството да търпи, докато едно отрицателно състояние у него се смени с положително. Това става по един незабележим естествен начин. Може да го споходи скръб, плач, страдание и дори унижения, но те трябва да се понасят. Как ще постъпи един обикновен човек е друг въпрос, но ученикът в такива случаи трябва да каже: Днес аз страдам и скърбя, унижен съм, но това показва, че съм дежурен. Поставен съм на пост да повдигна с рамото си малко от мъката на човешкия род. Утре може да ме сменят и друг ще дойде на моето място. Само който може така да рече и така да постъпи, е ученик.
Добре е да се знае, че търпението, което можем да наречем елексир на душата, се постига трудно, защото то изисква както воля, така и жертва.
Ученикът: Много често се запитвам докъде стига възможността на човека да опознае не само природата, но и човешката душа. С други думи каква част от Великото знание за Бога, природата и човека би могла да стане достояние на човешкия разум?
Учителят: Степента на знанията, които човек може да получи в своя живот на земята, зависи от много неща. Има хора, за които не е достъпно дори това знание, което поначало е достъпно за всеки обикновен човек. Те не могат да го възприемат, защото не са се постарали да развият своя ум и са изостанали в своето развитие. Една от главните причини за тази изостаналост е това, че те не притежават онази вътрешна чистота, която е необходима за развитието на ума. Колкото да ви се види чудно, но трябва да знаете, че за развитието на ума е потребна вътрешна чистота в мисли, в чувства, в намерения и постъпки.
Знанието, което днешните хора имат за света, за природата и живота, знанието за душата и безсмъртието й, са съвсем повърхностни. Те дори не са никакви знания, а повечето догадки.
В такова положение се намират и голяма част от вярващите религиозни хора, а и много от тези, които се наричат окултисти. Ако запитам някого от тези „знаещите“ преди колко време са излезли от своя Божествен дом, ще кажат, че това е неизвестно. А колко от тях имат известия от баща си, от майка си, те вместо отговор ще повдигнат рамене. Единственото, което ще отговорят, е, че вярват в Господа. Кой се ползува от такова вярване?
Какво обаче се наблюдава в живота? Младите хора остаряват преждевременно, защото у тях се заражда желание да растат бързо. Те бързат да вземат участие в политическия живот, да станат избиратели, после депутати, а най-после министри. А други млади, които са тръгнали в духовния път, бързат да блеснат с някаква ученост и си внушават, че са съвършени. Това последното крие голяма опасност, тъй като недостатъчно укрепналия в своите добродетели млад човек се изявява като наставник и учител. Него скоро ще го обхване голямо разочарование, защото още немощен се натоварва с тежка задача.
Ето в какво се състои липсата на вътрешната чистота, за която споменах.
Помислете си как човек, който има мозък с тегло само един и половина килограма, иска да знае всичко? При това в този мозък не са разработени всички потенциални възможности. Може ли такъв мисловен апарат да обхване вселената? А знаете ли каква е мисловната възможност на едно същество от ангелската йерархия? По своето качество, изразено във възможности за възприемане и висока ритмичност и дълбочина, тази възможност е толкова голяма, колкото мисловната мощ на мозъците на човечеството от цялата планета. Какво ще бъде положението на такъв един самонадеян ученик, ако се сравни с такова същество?
Не се обезсърчавайте от тези думи, но не губете мярка за това, което е изобщо човекът на земята.
Ученикът: Като е така, ще си позволя да Ви запитам, Учителю, кое е най-ценното у човека? Ние знаем, че всеки човек има ум, чувства и воля. Но все пак над тях има нещо друго, защото не всеки ум е съвършен, не всички чувства са кристално чисти, не всяка воля е добротворна. Кое е това, което стои над тях?
Учителят: Направо отговарям - душата?
Има сили в този свят, които могат да превърнат въглена в диамант и диаманта във въглен. Такова алхимично превръщане е рядко, но на физическия свят - възможно. Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид, че никоя сила в света не може да превърне душата, която е най-съвършеният диамант, във въглен. Душата остава за вечни времена един скъпоценен камък на небесното царство, защото душата е произлязла от Божественото дихание. Това считайте за неотменим закон. При това не забравяйте, че душата не може да се опорочи. Тя е всякога чиста. Това ви казвам, за да не се обезсърчавате. Щом дойде у вас някакво противоречие, кажете: Моята душа е чиста! Аз може да съм се окалял временно, но душата ми е чиста.
Някога човек постъпва разумно, някога неразумно. Това обаче не се отнася до душата му.