Седемте езера

Това е най-красивият циркус в Рила от седем езера, намиращи се в северозападната й част, над курорта Паничище, над Сапарева баян, и местността Горна вода, над с. Говедарци. Езерата са разположени амфитеатрално едно над друго и дават начало на р. Джерман - приток на р. Струма. Денивелацията от най-горното езеро, намиращо се на 2535 метра надморска височина, и най-долното - на 2095 метра, е 440 метра. В тази местност са събрани най-красивите картини, които могат да се видят по цялата Рила планина. Тук се намират много хубави цветни градини от различни планински цветя. До средата на циркуса има горички от клек и смрика (хвойна). Текат рекички, отвеждащи водите от горните езера в по-долните. Езерата са красивите сини очи на планината. Същевременно те са и пулсът на времето и метеорологичните условия в планината. Щом те са спокойни - нямат вълни - и планината е спокойна и в бистрите им води се оглеждат околните височини и синьото небе. И най-слабият вятър нарушава спокойствието на езерата. Тук духат често пъти ветрове, главно западни, а през пролетта - и силни южни. На тази височина много често се сменят посоките на ветровете и когато човек забележи това нещо, трябва да се подготви за някаква депресия: дъждовна, гръмотевична или снежна. Всичко в планината говори и ние сме длъжни да знаем и разбираме езика й - езика на природата. Местността Седемте езера, както е красива през лятото, така е неповторима и зимно време. Зимата тук гостува повече от 6 месеца. Тогава всичко е покрито с дебел сняг и езерата мъчно се различават от общия ландшафт. Планинарят може да познае дали е върху езеро, като застане със ските си там, където предполага, че е то, и ските не тръгват в никоя посока. Там снегът е хоризонтален. Зимата сковава езерата с лед, който при първото езеро достига 1 метър дебелина, а на най-горното - над 3 метра. През пролетта при топенето на снеговете навсякъде текат буйни води и е много мъчно проходимо, даже и с гумени ботуши. Снегът и преспите остават до средата на май, а някои заварват и новия сняг. Тогава през деня може лесно да се ходи по твърдия замръзнал сняг на големи разстояния. Следобед обаче той се разтопява, става мокър и започва да се затъва.

Когато Ганка Бончева беше хижарка на х. „Седемте езера", няколко души - Гита Стратева, Ярмила Менцелова, аз и др., я посетихме през май. Сутринта рано по твърдия сняг минахме покрай Седемте езера и от връх Дамга отидохме на Мальовица и следобед се върнахме пак на хижата. По време на късото лято човек може най-добре да се наслади на красотите на този феномен на природата. Тяхната омайна гледка, чистота и красота оставят в душата на всеки посетител дълбоки следи. Всеки, който веднъж е минал през този земен рай, желае и втори път да го посети. Ние цяла година носим спомените си от хубавите си преживявания там и с нетърпение чакаме времето, за да направим ново посещение на съществата. Всичко на Седемте езера е специфично, своеобразно, неповторимо и говори със своя разбираем език за величието на нашия Творец и милионите светли същества, които са участвали в изграждането на този неръкотворен дом за учене и възпитание на хората. Учителя, който не е посещавал с физическото си тяло тези места, отлично ги познава. След многобройните излети до връх Мусала през 1928 г. той изпраща една малка група, ръководена от брат Симеон Симеонов, да разгледа и проучи условията за отиване и лагеруване на братята и сестрите по тези места. Групата отива нагоре през Сапарева баня, едновременно с нея отива и друга, по-малка, с братята Митко Костов, Крум Въжаров и Славчо Печеников. След 10-ина дена и двете групи се завръщат на Изгрева u с възторг u вдъхновение разказват за невижданите красоти и хубавите условия, които има около първото и второто езеро за лагеруване. По това време почти никой не посещава езерата, а овчарите са пасели стадата си по ниските поляни. Пътят нагоре е мъчно проходим и доста трудно се достига до Едигьол от Сапарева баня по стръмната Валявица.

През 1929 г. Учителя организира и провежда първото посещение на езерата от неголяма група братя и сестри. Там той открива лятната планинска школа на Бялото братство. В Сапарева баня наемат коне, които изкарват багажа до горе. Братята и сестрите си построяват палатков лагер, доста примитивен, предимно от войнишки платнища, опънати на два кола, по билото на баира между второто и третото езеро. Всяка сутрин всички стават рано и отиват да посрещат изгрева при скалите над второто езеро, което е служело за молитвен връх. Там Учителя е изнасял своите беседи, седнал на един естествен каменен стол. Той отбелязва, че този стол е приготвен от съществата преди 4 милиона години, когато те са знаели, че по тези места ще идват духовни същества и Учителя ще им изнася беседи. Нашите приятели са били зле екипирани с тънки дрехи и скъсани обувки и през примитивните им палатки вятърът свободно преминава. Нощите били студени, а дните - много топли. Само чистият въздух, неповторимата красота и присъствието на Учителя стоплят душите на приятелите и те търпеливо понасят несгодите. Лагеруването продължава повече от 10 дена. Една сутрин след молитвата и беседата Учителя нарежда на братята и сестрите бързо да съберат багажа си и да тръгнат надолу. Никой не иска да напусне това чудно място. Отрицателните сили подготвят изненада за братята и сестрите - силна гръмотевична буря с градушка. Учителя отървава приятелите от тази неприятна изненада и те се прибират благополучно на Изгрева. Случаят е описан по-напред.

Започва всяка година посещение на езерата все по-организирано, с малки палатки и подходящи дрехи. Школата се превръща във всекидневна и обхваща всички области на живота. Приятелите посещават всички езера и красиви местности, запознават се със заобикалящата ги растителност и организират кухня за гореща вода и храна. Планинският живот протича по традициите на Бялото братство, които са:

1. Живеем като братя и сестри;

2. Живеем общ живот в общежития, каквото е било напр. Изгрева;

3. Храним се общо сутрин, на обяд и вечер;

4. Излизаме общо в планините на екскурзии;

5. Организираме палатков лагер за общ живот;

6. Празнуваме общо годишните събори;

7. Посрещаме заедно изгрева на слънцето;

8. Играем заедно Паневритмия;

9. Празнуваме заедно празниците на природата: 1 януари - Нова година - физическа; 22 март - пролетното равноденствие - новата духовна година; 19 август - посрещане на Новата Божествена година; 22 юни - посрещане на лятото; 22 септември - есенното равноденствие, ден на труда и започване на Новата учебна година; 22 декември - началото на зимата и вглъбяване на ученика в себе си с цел влизане във вътрешната школа;

10. Празнуване празника на Учителя - 12 юли по нов стил Петровден, имен и рожден ден на Учителя;

11. 27 декември - деня на заминаването на Учителя от този свят;

12. Общо отпразнуване на именни и рождени дни на приятели;

13. Общо изпращане на заминали братя или сестри, „за да не ги изпращат хората от света";

14. Даване на общи обеди и вечери по дежурство - в Ай- тоското братство от различни братя и сестри.

До 1935 г. вкл. всички посещения на Седемте езера ставаха по пътя от Сапарева баня. Няколко млади братя по идея на Учителя проучват пътя през Самоков и Говедарци и правят просека по стръмнините над Горна Вада. От 1936 г. досега главният път за езерата минава през Самоков, Говедарци и х. „Вада". Пътуването на братята и сестрите от края на гората до езерата е продължавало почти цял ден. Когато са стигали на първото езеро, те са правили продължителна почивка, пиели са чай и са се хранили. Учителя дава името Махарзи на първото езеро, което означава „Голямата почивка". Първото езеро представлява физическият живот, стомахът, от което Учителя ни изтегли и ни качи на бивак при второто езеро. Първото езеро е разположено на 2095 метра надморска височина, то е обрасло с тревна растителност, хвойна и клек. Около него има хубави полянки, на една от тях - източната ,често играем Паневритмия и се снабдяваме с дърва за кухнята. Най-голямата дълбочина в него е 11 метра.

На второто езеро Учителя дава името Елбур, което означава „Бог е силният", или „Езерото на изпитанията". То е свързано с низшата област на астралния свят и всички изживявания на чувствата. Представлява важният орган на тялото, свързан пряко с българите - черният дроб. Елбур е разположен на 2184 метра (Учителя казва, че е 2230 метра), надморска височина. Има площ 35 дка, но е най-плиткото, почти кръгло езеро, с дълбочина 2,5 метра. Отвсякъде заобиколено с пътеки и по повърхността му цъфтят много бели лилии. Туристите го наричат Рибното езеро.

Третото езеро се нарича Балдер Дару, което преведено, означава „Онзи, който дава благата". Свързано е с висшата област на астралния свят и представлява старото седалище на душата „plexus solaris" - слънчевият възел. Разположено е западно от второто езеро на 2216 метра надморска височина. То има 3 разклона и се нарича от туристите Трилистника. Дълбочината му е 6,5 метра. За разлика от другите 6 езера то изтича от две места: на изток - с голям отток към второто езеро, и на северозапад - с малък към р. Джерман. На места бреговата линя се губи поради разлети поточета, които създават мочури. Много пъти с Учителя сме играли Паневритмия на южната му страна, но сега югозападната му страна представлява мочурище и там не може да се играе. За да се запазва водата при сушави години, от северната страна е изградена бетонна стена и оттичането става само от изток.

Четвъртото езеро го наричаме Близнаците и е свързано с умствения свят и дробовете в човешкото тяло. То е разположено югозападно от третото езеро на 2243 метра надморска височина и е съставено от две части (две езера), съвсем различни по характер и вид, съединени с тесен процеп. Вътрешният Близнак е едно от най-мистичните места на езерата. Той има пряка връзка с местността Рупите. Оградено е отвсякъде със стръмни, някъде почти отвесни скали, и на североизток от вр. Харамията, докато външната северна част на Близнака е с полегати брегове, обрасли с трева и хвойна. То е най-дългото езеро - 790 метра, и е с най-голяма площ - 91 дка. Във вътрешния Близнак е измерена дълбочина 27,5 метра. В него втичанетo на водата става от 3 езера: от 5-ото, 6-ото u 7-ото езеро. Северната половина обикновено е покрита с цъфтящи бели лютичета, докато южната част е чиста. При безводие, получено от малко сняг през пролетта в някои години, връзката между двете езера се прекъсва.

Учителя нарече петото езеро Махабур, което означава „Големият и силният", „Мястото на Духа". Свързано е с причинния свят и бъбреците от човешкото тяло. То уравновесява нещата в живота, прилича на голямо бобено зърно или бъбрек. Разположено е на запад от 4-то езеро, на 2282 метра надморска височина. То е най-голямо по обем, със средна дълбочина 14 метра, а най-голяма - 28 метра. Площта му е 85 дка. Западните му брегове са скалисти и стръмни с неголеми сипеи, а източните брегове са полегати, с голяма поляна, на която се събираме до 1000 души, за да играем Паневритмия на 19 август. Учителя казва за тази поляна, че в бъдеще на нея ще кацат самолети, от които ще слизат хора да лагеруват по езерата. На югоизток езерото се оттича в четвъртото езеро.

На шестото езеро Учителя даде името Сърцето. То е свързано с Нирвана, или Будическия свят, и представлява от тялото на човека сърцето му. То има формата на човешко сърце и е разположено на юг от 5-ото езеро, на височина 2440 метра. Той е най-дълбокото ледниково езеро в България - 37,5 метра. Има площ 68 дка, дълго е 380 метра и широко 240 метра. Почти през цялото лято в южния му край има голяма пряспа, от която често се откъсват парчета и плават като айсберги по повърхността му. На североизток изтичат водите на това езеро и се вливат в четвъртото.

Седмото езеро Учителя нарече Шемхаа, което означава „Мястото на мъдростта". То е свързано със света на светлината, а в човешкото тяло представлява главата. То е най-малкoтo езеро пo площ u обем, разположено на 2535 метра надморска височина, със средна дълбочина 4,5 метра и най-голяма 9 метра. Подхранва се от снеговете и дъждовете и от един малък извор, разположен на южната му страна. Изтича на север по голямата отвесна стена, висока 292 метра, във Вътрешния Близнак на четвъртото езеро. Бреговете на северозапад и запад са скалисти, а останалите са затревени.

Около тези седем очи, и специално при второто езеро, се организира, разви и продължава да съществува лятната школа на Братството.

„И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 49)

„Сега вие сте дошли на планината, но мнозина не знаят защо са дошли. Ние сме дошли тук да разберем волята Божия и да я изпълним." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 50)

„Сега вие сте дошли на Рила на разходка, за почивка, но колко от вас са дошли да видят Господа, не зная." („Нашето място", стр. 23)

„Казвам, ние сме дошли тук да изучаваме Божите дела, да видим какво Бог е направил; После ще се срещнем с Него и ще си поприказваме малко." („Любов към Бога", стр. 119)

„Като сте дошли тук, вие постоянно черпите от въздуха, от водата, от енергиите и от силите, които се крият в самите върхове. Има върхове, които излъчват магнетична енергия; има върхове, които излъчват електричество. Като се качвате пo върховете, вие се възхищавате от красотата на природата и започвате да мислите за Онзи, който е създал цялата Вселена." („Отворени форми", стр. 189)

„Някои ще кажат: Защо дойдохме на тази планина да дивеем? Не, вие дойдохте тук, да разгледате именията на Баща си. Толкова години вече как живеете, и не знаете какви богатства има Баща ви. Тъй щото ний сме дошли в света да видим какво Бог е направил, да влезем във връзка с Него, да вземем участие в Неговата работа. Това значи: да мислим, да чувстваме и да работим като Бога." („Любов към Бога", стр. 151)

„Мнозина от вас са дошли тук неразположени, отпаднали духом, понеже мислите, че Бог не ви обича, не мисли и не се интересува от вас. Това е голямо заблуждение, голяма самоизмама. В любовта на Бога няма никакво изключение." („Любов към Бога", стр. 239)

„Ние сме дошли на това високо планинско място (езерата), на този чист въздух, за да възприемем свещените мисли от Него. Всеки може да възприеме тези мисли, но той трябва да бъде отворена душа със силна вяра, без съмнение и подозрение." („Благословена между жените", стр. 58)

„Сега вие сте дошли на планината, но и говедарят извел говедата си нависоко. Това може да ви послужи като предметно учение, да се замислите малко върху физическия си живот, да го издигнете по-високо, отколкото е сега." („Отворени форми", стр. 175)

Ние сме дошли тук, на височина 2230 метра (второто езеро), за да се освободим малко от своите обикновени мисли, както и тия на останалите хора. В ниските места, дето живеят много хора и животни, въздухът е пълен с обикновени, с низши мисли, от които трябва да се освободим... От няколко дена насам работниците от невидимия свят туриха в ход своите чистачки: бури, ветрове, дъжд, сняг, депресии. По този начин те пречистиха въздуха на далечно разстояние. Те запушиха всички канали, от дето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен, слънчев ден, на чист и здрав въздух. („Благословена между жените", стр. 60)

Казвам, който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг или от някакъв лош навик... Щом те дошли тук, никаква гърбица, никаква болка, никакъв недъг не трябва да имате. Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух и ще се молите по няколко пъти на ден." („Любов към Бога", стр. 134)

„Някой казва: Колко евтино прекарваме на Рила! Досега сме изхарчили много малко пари. Не е въпросът в парите дали малко или много сте изхарчили, но важно е да използвате времето, както трябва. Ако седите тук и не изпълнявате волята Божия, дохождането ви е безсмислено. Вие дойдохте за чистия въздух, но трябва да изразите любовта си към Бога." („Любов към Бога", стр. 134)

„И тъй, като дохождате на езерата, ние имаме предвид да изпълним волята Божия. Щом изпълним волята Божия, и природата ще бъде по-разположена към нас. Щом вършим волята Божия, и Бог се интересува от нас и ни благославя." („Нашето място", стр. 49)

„Сега вие не сте дошли на планината за удоволствие, но да научите нещо. Тук вие сте на училище. Ще изучавате растенията, както ботаникът ги изучава... От друга страна, вие трябва да изучавате минералите, както минерологът ги изучава. Ако не можете да изучавате външния свят, как ще изучавате вътрешния?" („Лъчи на Живота", стр. 131)

„Сега вие сте дошли на планината да се учите. Това, което научите на планината, другаде не можете да го научите." („Двигател в живота", стр. 28)

„Сега вие сте дошли на планината да изучавате нейната история. Всички планински върхове, всички скали са свидетели на епохи, когато слънцето е изгрявало не само от изток, както днес, но и от запад, от север и от юг. Те са свидетели на епохи, когато оста на земята е била перпендикулярна." („Езикът на Любовта", стр. 122)

„Вие сте дошли на планината да придобиете известни опитности. Ако от опитностите, които имате, запазите в съзнанието си поне няколко образа, които можете да поставите в хармония и във вътрешна връзка помежду им, вие ще бъдете доволни и радостни." („Закони на доброто", стр. 369)

„Вие сте дошли на планината да разрешите някоя задача. Както търкаляте камъните (които ви пречат на пътя), така трябва да търкаляте мъчнотията, която седи на пътя ви, и да се освободите от нея. Искате да знаете как ще търкаляте мъчнотиите си, нека всеки от вас търколи по десет камъка, да видите какво ще стане. Не е лесно да търколите десет големи камъка които седят на пътя ви." („Двигатели в живота", стр. 69)

„Сега, като сте дошли на планината, хранете се с плодовете на Любовта, за да се обновите." („Езикът на Любовта", стр. 208) На езерата Учителя дава много правила и методи, чрез които ние трябва да се подвизаваме в лятната школа и които трябва точно да изпълняваме, за да станем истински ученици на Бялото братство.

„Сега всички планини на Балканския полуостров претърпяват едно снишаване и след няколко хиляди години ще се превърнат в долини, в полета... Това подразбира: високите места у нас, на които нищо досега не е расло, ще се снишат, ще станат долини и полета, на които растат жито, царевица и разни плодове. Тогава животът на хората ще се подобри." („Любов към Бога", стр. 127)

„Казвам: на много места из Рила, дето човешки крак не е стъпвал, се намира този първичен, жизнен елемент, който още старите алхимици са търсили. Достатъчно е човек да стъпи на мястото, дето е този елемент, за да се подмлади моментално." („Любов към Бога", стр. 120)

„Всичко в природата е на място. Цветята, изворите, камъните представляват писмо, от което всеки може да чете. Ако разбирате написаното на тях, вие ще създадете цяла поема." („Двигател в живота", стр. 70)

„Сега ние се намираме при една благоприятна обстановка, при чист въздух, на голяма височина, от дето слизат идеите, които само тук можем да възприемем... Колкото по-високо е издигнат човек, толкова по-фина материя може да възприема. От материята, която човек възприема, зависи неговото състояние и разположение." („Езикът на любовта", стр. 58)

„Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради доброто в нас. Тогава дайте ход на доброто в себе си, изявете го навън. Без това велико благословение ние не бихме могли един ден да останем на планината. Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас." („Царският път на душата", стр. 124)

„Като сте дошли на планината, задачата Ви е да се опознаете отблизо, да сте готови едни на други да си помагате. Кой какво казал, каква погрешка направил, не го съдете. Ако не можете да се помолите за него и не можете да му дадете един добър съвет, поне не го критикувайте. По този начин само се създават здрави приятелски отношения." („Закон на доброто", стр. 357)

„Сега, като сте дошли на планината, стремете се да създавате помежду си красиви отношения. Всяка, правилна или неправилна обхода се пише. Каквото правите на Земята, пише се на небето. Живейте добре, за да бъде животът ви написан със светли букви на небето." („Двигател в живота", стр. 141)

„Обхождайте се добре към ближните си, към всички растения и животни, към цялата природа. Ценете всичко, което ви обикаля. Придобиете ли тези неща, вие ще бъдете човек на новото, на Любовта." („Царският път на душата", стр. 125)

„Любящият е съвършен човек. Той постоянно дава от себе си, както планината." („Отворени форми", стр. 189)

„Когато са свободни, хората живеят в пълна хармония и любов. Дето и да отидат, в планината или в градовете, навсякъде виждат работата на Великия Божий Дух. В нареждането на камъните, във водите, които извират, във ветровете - навсякъде те виждат Божия пръст. Не са ли свободни, те не виждат великата хармония в живота и казват: и тука, и там, навсякъде оставаме неразбрани." („Закони на доброто", стр. 357)

„Някой иска да покаже, че много знае. Защо се показваш пред хората? - Искам да покажа, че зная много неща, че съм обиколил всички върхове. Ако си се качил на Харамията (наречен от Учителя,Харно ми е"), какво си придобил? Този връх е забележителен по това, че в старо време харамиите се качвали на него u оттам наблюдавали пътниците, за да ги обират. Има смисъл да се качиш на един връх, но ако можеш да се помолиш там, да оставиш нещо добро от себе си." („Отворени форми", стр. 177)

„Сега за пример сте дошли на планината да получите нещо от нея: да се обновите, да си починете, да трансформирате състоянията си. Искате да ви се даде нещо - право е това. Но давате ли и вие?... Едно трябва да знаете: само онзи получава от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването." („Царският път на душата", стр. 149)

„Ако ние излизаме сутрин да се помолим на Бога и мислим само да вземем нещо, а не и да дадем, при слизането от височината кафеджията ще ни хване и ще каже: „Платете сега!" Студът, който имате днес, не е нищо друго освен този кафеджия, който казва: платете сега!" („Нашето място, стр. 11)

„Както и да е ,дали още сега ще платите, или не, за всички е важно да освободите съзнанието си от ненужния товар." („Нашето място", стр. 16)

„Сега, като ви излагам на вятъра и говоря, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва доколко можем да издържим на вятъра." Казвам: ако аз изпитвам вас, и мене изпитвам... И тъй, първото нещо, за което излизаме сутрин рано, е да се освободим от ненужния багаж." („Нашето място", стр. 14)

„Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим, да благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания (смятат се свободни)... Вие мислите, че на планината няма господари, и тук има господари и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, ще се чудите какво да правите, де да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги (като вас) не искаме." Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината... Тези господари казваха: Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим." („Любов към Бога", стр. 98) Учителя дава едно златно правило за справяне с извънредните ситуации, които често настават по високите планини, като дъжд, буря, град, сняг. Той дава метода на светиите, които са пребивавали дълго време в планините сами.

„Като сте дошли на планината, вие трябва да бъдете готови за всякакви изненади. Вятърът и бурята не закъсняха да ви поздравят, дъждът - също. Атмосферното налягане е силно понижено, което показва, че далече някъде е станало голямо земетресение. Вие платихте малко - палатките ви се събориха от вятъра, няколко колци се счупиха и прекарахте безсънна нощ. Не е лесно да се хармонира човек с течението на силите в природата. При такъв случай светиите са прекарвали в молитва и в дълбоко съзерцание. Така те се нагласявали със силите на природата и са минали благополучно през големи изпитания. Сега и на вас казвам: не се страхувайте, но изучавайте природата. На каквито изненади да се изложите, работете с мисълта си, да се хармонирате с планината и със силите, които действат в нея... Като трансформирате енергиите, които сте приели от планината, всичко ще мине. Планината иска герои, които я разбират и изучават." („Закони на доброто", стр. 375)

„Сега, които са недоволни от вятъра (студа), нека направят опит да го спрат. Ако състоянието ви се измени, стане идеално и ако любовта ви към Бога стане безупречна, вятърът моментално би спрял." („Нашето място", стр. 4)

„Следователно, природата отговаря на човека. Какъвто е човекът, такава ще бъде и тя по отношение към него. Външният живот на човека отговаря на неговите вътрешни състояния." („Нашето място", стр. 5)

До 5 август 1931 г. Братството е посещавало като молитвен връх този между второто и третото езеро. Приятелите изсичат гъстия клек, който обгръща сегашния молитвен връх, и прокарват малка стръмна пътека. От 6 август 1931 г. започва да функционира сегашният молитвен връх, който продължава и досега. „Утре сутринта ще се качим на новия молитвен връх, дето изчистихме пътя. Там да се помолим и благодарим на Бога. След това ще отидем на Бъбрека (V езеро), за да измием ръцете и краката си от дългия път." („Нашето място", стр. 155)

Новият молитвен връх се намира на вододела между Бяло и Черно море: водите от езерата по река Джерман и Струма отиват в Бяло море, а тези на Чанаците - Чистотата и Съзерцанието, по река Черни Искър - в Черно море. Молитвеният връх е важен център в тази местност, на който присъстват светли разумни същества, които работят за доброто не само на България, но и за целия свят. Там има дежурни същества, които работят постоянно и се сменят през два часа и като по радиопредавател изпращат светли мисли, чувства и висши идеи за изправяне живота на човечеството. Над него винаги има едно светло сияние. Друг важен център е Вътрешният Близнак, където човек може да направи връзка с възвишените същества и да види множество картини от миналите си инкарнации (прераждания). Друг духовен център е върхът Острец - Върхът на светиите. Там силно се чувства тяхното присъствие. Почтu всички, които са го посетили, са усетили това присъствие, а някои са видели и съществата, които работят там. От Молитвения връх отлично се виждат Рупите и Мусала и лесно може да се прави връзка със съществата там.

„Сега всички трябва да знаят, че този час (5 часа сутринта), в който сме се събрали (на Молитвения връх), е часът, в който всички същества отправят ума си към Бога. Щом всеки приеме това, което му е необходимо, небето се покрива с леки облаци. Облаците са необходими за предпазване от разпиляване на това, което е придобито... Този хубав ден, единствен в живота ви, трябва да носите навсякъде... този ден включва всичко в себе си. Каквото придобием този ден, всичко трябва да занесем със себе си, да го пръснем между хората." („Нашето място", стр. 157)

При едно посещение на Езерото на Чистотата Учителя дава следното упражнение: „Сега ще измием ръцете, лицето и краката си в езерото в името на великия закон, който управлява и регулира всички работи на Земята." („Нашето място", стр. 200) Събуваме се боси, нагазваме във водите на Езерото на чистотата и правим следното: измиваме ръцете, главата и нозете си, като произнасяме 3 формули по 3 пъти.

1. „В името на Божията любов мия ръцете, главата и нозете си." - 3 пъти;
2. „В името на Божията мъдрост мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти;
3. „В името на Божията Истина мия ръцете, главата и нозете си" - 3 пъти.

След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце водата навътре в езерото 6 пъти. Числото 6 е на Венера - на Любовта. Мислено си казваме: „В името на Любовта аз изхвърлям всичките си неправди и болести във водите на Чистотата и така очиствам тялото си. Очиствам ума и сърцето си от всичкия ненужен багаж, който ми тежи."

Учителя дава подобни упражнения за измиване и на петото езеро Махабур. Събуваме се боси, нагазваме във водите на езерото и започваме да се мием, като казваме:

„Господи, измий ръцете ми, измий лицето ми, измий нозете им, очисти сърцето ми, избели душата ми, за да съм чист и свят пред Тебе. Благословен си ти, Господи, Боже мой" - 3 пъти

След това се навеждаме и плискаме с двете си ръце 6 пъти водата навътре в езерото:

Учителя дава и второ упражнение:

1. Измиваме нозете си и казваме: „Чистотата носи живот" - 3 пъти;
2. Измиваме главата си и казваме: „Божията светлина да озари лицата ни" - 3 пъти.

След това се навеждаме и плискаме водата 6 пъти навътре в езерото. След направяне на упражнението Учителя казва: „Струва си трудът човек да дойде тук, за да се измие поне веднъж в годината по този начин."

„И на вас казвам: искате ли да ви говоря за Истината, първо трябва да отидете на езерото да се измиете, после да се нахраните добре и тогава само мога да ви говоря. Иначе, седи някой, слуша да му се говори, а мисълта му тежи, спъва го." („Ценното от книгата на Великия живот", стр. 259)

„Сега u на вас ще дам един метод за изправяне на работите ви, който можете да приложите още сега, докато сте на планината. Вземете си по едно шишенце от сто грама и го напълнете с вода. Всеки ден пийте по 1 грам от тази вода, сутрин, на обяд и вечер, като си казвате: Всичките ми работи ще се оправят. Няма да мине много време, ще видите, че работите ви започват да се оправят. Който вярва ,само той може да са заеме с опита... Ще сипвате най-много до девет капки - три, шест или девет. Повече от девет капки не може. - Дали ще ни помогне този опит? - Ако го изпълните, ще ви помогне. Ако не го изпълните, пак ще се наредят работите ви, но след сто години... Опитът, който ви давам с водата, има отношение към чувствата ви. Значи, ще вземете една капка вода за чувствата, втора - за мислите, а третата - за вашите постъпки." („Лъчи на живота", стр. 91)

„Ако вън духа силен вятър, колкото клечки запалиш, всички ще изгаснат, без да накладеш огън. Затова ще намериш някое закътано място, дето няма вятър, и там ще запалиш огън Щом се разгори огънят, може да го изнесеш вън - при силния вятър. Огънят ще гори, вятърът ще го раздухва и ти ще свършиш работата си. Значи, не е достатъчно човек само да се качва и да слиза, но да свърши някаква работа, т.е. да придобие енергия за ума, за сърцето, за тялото си." (Отворени форми", стр. 182)

Учителя обръща голямо внимание и на самообразованието на всяка душа, намирането на съответните книги и за четене и изваждане на поуки и закони за приложение в живота.

„Един важен въпрос, който трябва да се разгледа, е въпросът за четивата, които ви се дават всеки ден. От всяко четиво човек трябва да извади поне едно основно правило или един основен закон, понеже между него и това, което той е прочел, има известна връзка." („Нашето място", стр. 41)

„Като сте дошли на планината, ползвайте се от нейните блага. За пример - ако ви боли стомах, сварете си малко равнец. Против кашлица, сварете си малко синя тинтява и пийте от тази вода. Ако някой от вас е простуден, нека се качи два-три пъти на някой връх, да се изпоти добре. След това да изпие две- три чаши гореща вода и да се преоблече. Качвайте се по върховете, да предизвикате дълбоко дишане. Това е особено добре, за онези, които страдат от астма, както и за ония, които са предразположени към затлъстяване. Планината крие в себе си всички условия за лекуване и придобиване на знания... За да не се простудява, човек трябва да пази топлината на тялото си. Между външната температура и температурата на тялото трябва да има равновесие. Ако тия температури са резки, човек лесно се простудява." („Закони на доброто", стр. 379)

„Направете днес следния опит: постарайте се да прекарате този ден спокойно, тихо, да се пазите от гняв, от спор. Прекарайте този ден така, че на никого да не кипне млякото - на ваш език казано... Не е лесно да се прекара цял ден в хармония: в обхода, в поглед, в думи, в мисли, в чувства и в постъпки. Не е въпрос да се плашите, но всеки трябва да живее, както живеят на небето." („Царският път на душата", стр. 45)

„Планината търпи само ония хора, които живеят хармонично. Не живеят ли хармонично, тя изпраща дъжд, вятър, гръм, светкавици и ги заставя да слязат долу. Планината не търпи никакво недоволство. Недоволен е само онзи, който не разбира Божите пътища. („Двигатели в живота", стр. 77 )

„Сега, като сте дошли тук, вие трябва да бъдете добре разположени, да използвате всичките условия, които природата предлага." („Любов към Бога", стр. 190)

„Благодарете на планината, на въздуха, на водата за благата, които ви дадоха. Благодарете за енергията, която придобихте тук. Сега трябва разумно да използвате всичко, което сте придобили." („Отворени форми", стр. 193)

„Сега ще благодарим на Бога, че сме на планината, при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 249)

„Сега заемете се да очистите мястото около палатките си, да ги окопаете добре, да махнете всички клечки около тях. После, излейте 3 кофи вода върху палатките си, да изчистите праха, който е полепнал по тях. Не чакайте да завали дъжд, че той да свърши тази работа, водата е благословена в живота." (,Любов към Бога", стр. 137)

През 1938 г. Учителя препоръчва на приятелите да очистят около палатките си, но никой не иска да чуе и не чисти. След около половин час започва силен дъжд с гръмотевици. Всички изкачат около палатките си и започват да чистят усилено. След като събират всичките боклуци, дъждът спира. Братята и сестрите, макар и мокри, са много доволни, че градът, който приближаваше към лагера и се изсипваше в езерата, се отклонява и отива към Урдината долина. Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, което ги изсушава. Учителя пита: „Защо не изпълнихте навреме това, което ви казах, но предизвикахте съществата да ви поливат? Тук всичко трябва да се прави веднага и на своето време." И продължава по-нататък: „Понеже братята и сестрите отдавна не бяха мили палатките си от праха, Господ им изпрати малко дъжд да ги измият добре. Този дъжд ги изми не само отвън, но u подовете им отвътре. По този начин всеки провери доколко палатката му е солидна." („Любов към Бога", стр. 165)

„В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете („Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб." („Любов към Бога", стр. 138)

„Сега, като сте дошли тук, аз ви считам за добри хора. Защо? Вие сте оставили удобствата си, нарушили сте всекидневното си спокойствие и сте дошли тук да ви вали дъжд, да ви брули вятър и т.н. Мнозина могат да мислят за вас, че сте глупави, дето се излагате на такива трудни условия. Други пък ви съжаляват. Благодарете и на едните и на другите. Нека мислят, както искат, а вие бъдете доволни и радостни, че се ползвате от благата, които планината ви предлага, със своя чист въздух, чиста вода и красиви, величествени изгледи. Помнете едно нещо: планината, високите места не търпят лоши мисли, чувства и желания. Атмосферата, както и всички условия на планината, са толкова чувствителни, че не могат да понасят никаква дисхармония. Най-малката погрешка, най-малкото престъпление се отразява върху нея... Дойдат ли лоши условия на планината - бури, гръмотевици, ще знаете, че те са резултат на лошия живот, на погрешките на хората, които се намират там. Силните гръмотевици, които стават на планината, са предметно учение. Те показват какво нещо е истината. Силно нещо е истината! С нея не може да се играе. Истината изисква от човека абсолютно чист живот." („Двигатели в живота", стр. 135)

През 1992 г. при лагеруването на езерата с една малка група бяхме на езерото на Съзерцанието. Времето беше слънчево, топло u приятно. Към обяд на бивака взе да гърми. Аз казах на приятелите: „Пак някои са се скарали в лагера." Веднага тръгнахме и пристигнахме в лагера. Там бяха дошли един мъж Виктор и приятелката му Марика от Белгия и си построили палатка. Една сестра, като ги видяла, ги попитала кои са и откъде идват. Те й отговорили на френски, че са посетили Братството на Михаил Иванов във франция, където научили, че всяка година на Рила има лятна школа. Като разбрала това, сестрата им казала строго веднага да напуснат лагера, понеже били михайловисти. Чужденците останали като попарени, били гладни и нямали хляб. Аз веднага отидох при тях и колкото можах, разговарях с тях на френски. Веднага им занесох хляб и ядене и им помогнах да си окопаят палатката. Те се нахраниха и се развеселиха. Облаците се разпръснаха ,без да завали дъжд. Следващите години те редовно посещаваха лагера на езерата. Нямаха нищо общо Михайловото братство.

„Сега, като сте дошли на планината, вие трябва да живеете добре, да не опетнявате природата, която е част от цялото Битие. От всички се искат чисти мисли и чувства, за да не нарушавате хармонията на природата. Най-малкото нарушение води след себе си голямо наказание." („Двигатели на живота", стр. 45)

„Сега, като сте дошли на планината, трябва да се учите. Планината иска от вас чиста мисъл. Ако мисълта ви не е чиста, ще дойдат бури, ветрове, дъжд, гръмотевици. Планината не търпи нечисти мисли и чувства. Тя не търпи никакъв нечист живот. Лошият живот на хората, които посещават планината, разваля времето. Щом времето се развали, те напускат планината. По този начин тя се освобождава от тях. Планината е единственото място, дето хората могат да научат какво нещо е чистотата." („Лъчи на живота", стр. 257)

„Ако искате да познаете доколко даден човек е чист, ще го видите на планината. Ако пази чистота на планината, може да се каже, че е чист. Като дохождате на планината, всеки трябва да си носи лопатка, да заравя боклуците и нечистотиите си. Планината не обича нечисти хора. Ако нарушите чистотата й, тя ще ви изпъди с дъжд, сняг, гръмотевици. Навсякъде можете да се разхождате, но ще пазите реда и порядъка, който съществува в природата. Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината." („Отворени форми", стр. 176)

„Марс е свързан с този ден (вторник), затова трябва да воювате. С какво ще воювате? С работа около палатките си, с чистене, с пране на дрехите си... Тъй щото, каквито са резултатите във физическия свят, такива ще бъдат и в духовния... Без чистота - лична и обща, никакво развитие не може да има. Чистотата е първото и необходимо условие за правилно развитие на човека." (,Любов към Бога", стр. 206)

„И тъй лагерът ви трябва да бъде чист. Вие трябва да бъдете чисти. Мислите, чувствата и постъпките ви трябва да бъдат сортирани." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 118)

„Първото нещо, което се изисква от всички, които са дошли на екскурзия в Рила, е абсолютна чистота: чистота физическа, чистота сърдечна и чистота умствена. Второто необходимо нещо за всинца ви е да ставате рано, да не се облинявате. Щом сте дошли тук, всички ще пеете заедно, ще работите заедно, ще се молите заедно и т.н. Не мислете, че като се уедините, много работа ще свършите." („Любов към Бога", стр. 125)

„Днес от всеки човек се иска физическа, сърдечна и умствена чистота. Дето ходи, той трябва да пази абсолютна чистoтa. По улиците, в дома си или на планината човек трябва да пази абсолютна чистота. Трябва ли след него да вървят слуги и да чистят?... Когато планината се възмущава от нечистотата на човека, тя праща бури и ветрове, гръмотевици, светкавици и дъжд, да се чисти и да покаже на хората, че мястото им не е там." („Определени движения", стр. 228)

„Кога можем да кажем, че животът на човека е чист? Когато има висок идеал, когато живее съзнателно, когато е здрав." („Определени движения", стр. 221)

„Питам: какво придобихте, като дойдохте на този планински връх? Външно, скъсахте обущата си, скъсахте тук-там дрехата си, но все придобихте нещо. На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти... Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 55)

„Чистота и святост са синоними. След светостта ще дойде служенето. Който не е чист и свят, той не може да служи. Най-после след служенето ще дойде Любовта." („Определени движения", стр. 224)

„И като ви запита някой какво ви се говори на петото езеро, ще кажете: Ухо не е чуло и око не е видяло това, за което ни се говори. Говориха ни по въпроса на хигиената от гледището на абсолютната чистота. („Определени движения", стр. 252)

„И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най-простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе, те ще се откажат от вас." („Царският път на душата", стр. 123)

„И тъй, като искате да се ползвате от благата на природата, всеки ден трябва да си миете краката до коленете, и то поне по три пъти: Сутрин се мийте с топла вода, на обяд можете да се измивате в езерото и вечерта - пак с топла вода. Мийте си краката и не се страхувайте." („Любов към Бога", стр. 113)

„Сега искам да обърна внимание на баните, които правите в езерата. Ако искате да направите студена баня, потопете се във водата и бързо излезте вън. Не стойте много време в студената вода. Можете и десет пъти да се гмурнете (топите) на обяд във водата, но веднага да излезете на брега. („Любов към Бога", стр. 215) Освен че се къпем в езерата ,някои приятели се забавляват, като хвърлят плочести камъни по повърхността им и правят много кръгове върху водата. Това не е позволено. Учителя казва: „Водата не обича да я задяват с камъни. Ако искаш да поставиш някой камък във водата, ще вземеш да го измиеш настрани и внимателно, полека ще го поставиш във водата. Вие трябва да знаете, че водата крие в себе си разумна сила." („Пътят на ученика", стр. 84)

„Сега като сте дошли на езерата, вие искате да използвате планината, с всичките нейни блага. Някои правят студени бани, а други - топли. Студените бани са за героите, обаче за предпочитане са топлите бани... Който пристъпва към къпането с топла вода без страх и със съзнание, той не може да се простуди." („Закони на доброто", стр. 345)

„Пазете следното правило: каквото правите, правете го съзнателно и с любов. Като ви накарах да пренасяте камъни, аз имам предвид ползата от това упражнение. Ще работите половин час, но като вдигате и слагате камъните, вие възприемате електричеството и магнетизма, които те съдържат. Когато сте неразположени, хвърлете няколко камъни надолу. Като ги хвърляте, вие възприемате енергията им и сменяте състоянието си." („Закони на доброто", стр. 356)

„За пример като сте дошли тук, мнозина мислят, че са на курорт и трябва да си починат. Всъщност, те започнаха да пренасят камъни, да правят мостове. Това е задача, която природата им възлага... Всички имат в себе си извори, поточета, които са буренясали и тинести. За да се ползвате от водата им, трябва да ги изчистите. С чистенето на изворите в природата и строенето на мостове, вие подобрявате своя вътрешен живот. Всичко което става в природата, става и у човека. Затова именно ви дадох задачата да изчистите изворите, които срещате на планината, и да построите мостове." („Закони на доброто", стр. 355)

„Като се освобождавате постепенно от накитите си (болестите), вие ги хвърляте настрани от вас и оставате само с божественото, което ви следва навсякъде... Щом човек започне някаква работа (на Рила), състоянието му се изменя. Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите. Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога." („Любов към Бога", стр. 98)

„Днешният ден ще наречем Ден на Божествената работа. Този ден ще посветите за работа около лагера: навсякъде, където има криви пътеки, ще се оправят; дето има пътеки обрасли с трева, клекове, ще се изчистят. Каквито промени направите отвън, каквото очистите отвън, това става и вътре във вас." („Любов към Бога", стр. 133)

„Човешката ръка не може да направи това, което природата е наредила. Ако планинският път трябва да се изглади, първо природата ще направи това. Човешките сили не са в състояние да оправят пътищата на природата. Там други сили работят." („Доброто оръжие", стр. 216)

„Днес (Рила, 1939 г.) ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света (французи, англичани, латвийци, руснаци, италианци, германци, финландци, шведи, гърци, югославяни). Всички народи, на които сега не споменавам имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят." („Езикът на любовта", стр. 322)

„Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представлява броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат Любовта в живота си." („Двигатели на живота", стр. 5) През 1937 г. палатката на Учителя се премести на сегашното място и братята направиха една стълба до нея със 72 стъпала - всички разпръснати по света ученици да отидат при него. Тази стълба и сега води към Христа, към Учителя на новия живот.

„Като наблюдавате времето днес, вие считате, че в реда на нещата е този ден (19 август, 1930 г.) да бъде ясен, хубав, какъвто е в действителност. Този ден е едно изключение от другите дни. Като този ден подобен не е имало: атмосферата е особено пречистена със специфични вибрации, съзнанието на ангелите, които взимат участие заедно с нас, е също така специфично. Никога ангелите не са мислили така, както днес. Техните умове и сърца са широко отворени днес: те изпращат своето благословение към нас... От вас зависи да го приемете навреме или не... Днес ние правим нашата Божествена среща със светиите и ангелите, които също така се срещат." („Благословена между жените", стр. 34) Учителя тук ни разкрива великата картина, образувана при посрещането на новата Божествена година на 19 август 1930 г., 5 ч. сутринта, на Рила. Цялото небе участва в този велик празник, като същевременно на Слънцето става събор от най-издигнатите същества в Слънчевата система. Природата сияе и всичко говори за голямото присъствие на светлите същества на езерата.

„В сегашната среща вашите напреднали братя имат за цел да ви предадат своето завещание в следния смисъл: ако искате да имате успех във всяко добро начинание на живота си, не изпущайте случай да приложите всяка Божествена мисъл, която е дошла до вас, не изпускайте да реализирате всяко Божествено желание, което е дошло до вас! Бъдете като нас. Ние всякога сме прилагали Божествените мисли и реализирали Божествените желания. Не се плашете, ние сме с вас." („Благословена между жените", стр. 37)

„Тъй щото днешната светлина е израз на ангелите, които присъстват между нас и носят радост, която вие чувствате." („Благословена между жените", стр. 39)

„Казвам: напредналите възвишени същества, които днес присъстват тук, уреждат вашия живот. Днес ангелите влагат нещо във вашите каси. За вас е важно да знаете дали това, което те влагат, ще израсте. Ще израсте, разбира се. И вие трябва да вложите нещо в техните каси. Какво трябва да вложите? Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази, да може той да благодари." („Благословена между жените", стр. 40)

„Когато е тъжен, скръбен, недоволен, човек се затваря в себе си. Той не иска да се среща с хора, с никого не иска да говори. Той прекарва в пълно мълчание. Щом работите му се наредят добре, той се облича хубаво и излиза навън. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря с него. Той се отваря за всички. Щом отвътре му е добре, и отвън му е добре. Днес небето е отворено, изобилно излива любов. Днес всичко говори за любовта на Бога към хората. И хората, от своя страна, трябва да отговорят на Бога с любов." („Лъчи на живота", стр. 283)

„Като наблюдавате небето, вие виждате малки облачета по него. Те показват, че има нещо в човека, което трябва да се изчисти. Кой ще му помогне? Вятърът. Той духа днес зад гърба ви, с което ви подканва да вървите напред, без да мислите за земята. Изобщо небето е чисто, с приятен син цвят. Погледнете ли към него, вие изпитвате радост. Такова трябва да бъде небето на вашата душа. То трябва да бъде огряно от Любовта. За да постигнете това, стремете се да обичате хората ,без да очаквате те да ви обичат." („Езикът на любовта", стр. 14)

„Вятърът, който духа сега, е продължение на снощния. Всички опитаха силата му. Той разтури палатките ви, не ви остави да спите. Кога не спи човек? Когато има да решава някакви въпроси. Следователно, вятърът подразбира мисъл. Той иска да ви каже, че трябва да мислите, за да разрешите правилно въпросите си. „Закони на доброто", стр. 364)

„Вятърът подтиква човека към мисли, кара го да мисли за благословението, което всеки ден получава. Кара го да мисли, да търси начин как по-разумно да употреби благословението, което е получил." („Лъчи на живота", стр. 60)

„Днес времето е облачно. Това показва какво е разбирането на сегашните хора. Каквото е разбирането им, такава е и светлината им. Който има правилни разбирания, той ще види, че в противоречията има красота. Когато Божествените ветрове духат и разнасят облаците, тогава само човек разбира с каква любов е обкръжен." („Лъчи на живота", стр. 195)

„Вижте облаците на небето. Как са образувани големите облаци? От малките облаци. Когато малки облаци се съберат на едно място, те образуват голям облак, който закрива слънцето. Така и вашите малки погрешки, мъчнотии и страдания образуват голяма завеса, която скрива Божественото. Ето защо като направите една малка погрешка, обърнете се към Божественото в себе си, то да я изправи. Кажи си: Господи, съгреших. Сам не мога да изправя погрешката си; научи ме как да постъпя." („Петимата братя", стр. 212)

„Сега, като седите на този връх и наблюдавате небето, виждате, че облаците са под вас... Облаците са под нас, понеже преобладаващите енергии на Земята и на небето са положителни. Вследствие на това в атмосферата има голямо налягане. Облаците служат като граница между двата свята: горния и долния. Горният свят оказва голямо влияние върху долния, но и долният от своя страна му противодейства. Тази е причината, поради която при толкова наситени облаци не може да вали дъжд." („Двигатели в живота", стр. 75)

„Защо днес вали дъжд? Защото човек има големи недъзи, той е голям егоист. Лош ли е човек? Не, той е добър, но само за себе си." („Петимата братя", стр. 218)

„Може дa попитате: „Защо седим на този дъжд? Той е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение; когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте; когато нивата не е посята и дъжд пада, само бодлите ще израснат. Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посели, бодили и тръни ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самоизлъгвайте. Животът не седи във външните прояви." („Петимата братя", стр. 214)

„Мъглата, която днес ви обикаля, е дошла, за да изпита вътрешната ви сила. В това отношение този ден за вас е пробен. Днес искат да ви изпитат какво можете да направите." („Лъчи на живота", стр. 212)

„Какво представляват мъглите в човешкия живот? Те не са нищо друго освен противоречия. Щом слънцето изгрее, мъглите се разпръсват. Щом Бог живее в човека, противоречията изчезват." „Божествен и човешки свят", стр. 9)

„Мъглата, която ни обикаляше няколко дни (17.08.1940 г.), представя човешкото вино. Днес мъглата започва да се вдига. Значи ние влизаме в процеса на пробуждането, което се дължи на пиенето на живата вода. Като влезе в процеса на събуждането си, човек стъпва на своето място... Това място наричаме Божествено." („Божествен и човешки свят", стр. 180)

„Какво ще кажете за мъглата, която ви обикаля? Защо не можете да се освободите от нея? Защото любовта й е по-голяма от вашата. Вие се подчинявате на мъглата, защото любовта й е силна. Човек се подчинява на всеки, който има по-голяма любов от неговата. Мъглата ви обикаля, защото иска да вземе нещо от вас, но вие не сте доволни. Защо? Намирате, че има нещо користолюбиво в нея. Вие искате да се освободите от користолюбието на мъглата и да го заместите с нещо по-високо." („Божествен и човешки свят", стр. 206)

„Какво можете да получите от мъглата, която ви обикаля днес? Нищо не може да получите. Защо? Защото мъглата взима, но нищо не дава." („Божествен и човешки свят", стр. 212)

„Както виждате, ние сме заобиколени с мъгла. Какво означава тази мъгла? Когато Мойсей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там. Така беше по-добре. И сега Господ казва: Външният свят не е готов още да види моето лице, нито да вижда какво става тук. Затова днес мъглата се разстила пред нас. Дълго време трябва да работи Божественото рало върху вас, за да възприемете Божествената светлина." (Петимата братя", стр. 226)

,Лекцията, която тази сутрин ви държах, остана малко неразбрана за вас, понеже мъглата не се дигна през всичкото време. Това показва, че разбирането ви е малко." („Нашето място", стр. 38)

„Когато човек започне да разбира, и мъглата постепенно ще се оттегли от неговото съзнание. Този процес става постепенно, последователно, обаче действието между частите на този процес става моментално." („Ценното из книгата на великия живот", стр. 162)

„Някои се оплакват, че са се наквасили от тази мъгла. Няма защо да се оплаквате. Това са нежни целувки, които крият в себе си известно благословение. Без тях няма растене, няма живот. Слабият ветрец, който сега полъхва, също така носи своята любов. Той ви завива със своята мека магнетична дреха... Мъглата, влагата, чистият въздух, в който сте потопени днес, не могат да се сравнят с най-топлия слънчев ден. Те носят велики блага за човешката душа." („Лъчи на живота", стр. 223)

„Днес вече сте свободни от мъглата. Тя ви арестува цели шест дена. Аз намирам, че любовта на водните капки в мъглата е още много егоистична. Такава любов уморява хората." („Лъчи на живота“, стр. 248)

„Сега, като гледате мъглите пред вас, вие си казвате: защо дойдоха тези мъгли да ни попречат да видим изгряването на слънцето? Колко пъти досега сте виждали изгрева на слънцето?" („Ценното от книгата на великия живот", стр. 122)

„Някой казва: Защо трябва да посрещаме слънцето? Ако не посрещаш слънцето, живот няма да имаш. Нямаш ли живот, от тебе нищо не може да стане. Още преди изгрева на слънцето човек трябва да бъде на крак, да получи дажбата си." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 231)

„Слънцето изгря ясно, хубаво, без облаци, но е малко студено, слана е паднала. Всичко това е хубаво, защото днес ние сме във всемирния университет, дето се учат хората от разни възрасти на разни науки и професии." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 189)

„Сега, като излизате сутрин, вие казвате: Дано изгрее слънцето! Казвам, не е само физическото слънце, което трябва да изгрее. Освен него има още две слънца (духовното и Божественото), които също така трябва да изгреят." („Нашето място", стр. 186)

„И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва да посрещне изгрева на духовното и Божественото слънца. Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 227)

„Значи при изгрева на слънцето човек учи, а при залеза той вече е научил урока си и го повтаря, за да не го забрави." („Любов към Бога", стр. 168)

„Поздравявам ви с приятната сутрин, с чистото небе и с красивия изгрев. Хубавото време днес показва, че през тази година (1937 г.) големите страдания могат да се избегнат. Слънцето носи своето благословение." („Лъчи на живота", стр. 7)

„Наистина слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислят. То е добро, защото болни лекува. То е велика книга на Божествения свят. Сутрин, като излиза да посреща слънцето, човек може да определи за себе си и как ще прекара деня. През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на слънцето. Всяка светла мисъл или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в душата му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото." („Лъчи на живота", стр. 238)

„Сега при изгрева на слънцето някои станаха прави, а други продължиха да седат на местата си, докато аз не станах. Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите - по подражание... Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. Защо? Защото аз седя по-високо от тази свещ. Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, който държи в ръката си тази запалена свещ, аз непременно ще стана. И тъй, когато се намираш пpeд Великото, стани прав. Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание... В това отношение слънцето е благо за човека - велик извор на благословения." („Лъчи на живота", стр. 29)

„Казвам: ако погледнете на живота през очите на любовта, вие ще разберете смисъла, който Бог е вложил в него. Без любов животът няма смисъл. За пример камъните, с които тук сме заобиколени, имат смисъл само при Любовта. Без нея те представляват развалини." („Любов към Бога", стр. 20)

„За пример, който стъпва внимателно по камъните, ще се ползва от тяхната енергия и ще бъде щастлив. Който стъпва невнимателно, той може да падне, да се осакати по някакъв начин и да се чувства нещастен... Сутрин и вечер не сядайте на голите камъни. На обяд, когато слънцето грее силно, можете да сядате направо на камъните. Те са приели много слънчева енергия и действат лечебно върху човека." („Лъчи на живота", стр. 33

„Скържави са канарите. Много трябва да работиш върху тях, за да получиш малко. Сега знаете ли защо аз проповядвам на канарите? За да не станете скържави, като тях... Слънчевата топлина, която са погълнали през деня, те я дават, всеки може да се ползва от нея...Значи гишето на камъните е отворено от 10 ч. преди обяд до 2 ч. следобед. По всяко друго време те вземат." („Ценното от книгата на великия живот", стр. 244)

Учителя е крайно отзивчив към разумните желания на братята и сестрите. През 1935 г. по време на лагеруването на езерата брат Стефан Дойнов и Пеньо Ганев правят излет до Калинините върхове и като се връщат в лагера, разказват на всички приятели за невижданите красоти, които има там. Цялото братство се импулсира от техния разказ и всички пожелават да отидат на Калинините върхове. Учителя пита двамата младежи за колко време може да се отиде до там. Те отговарят - за два-три часа. Всички приятели от лагера се подготвят за дългата екскурзия. Учителя предлага на възрастните братя и сестри да останат в лагера, но никой не иска да изпусне хубавата екскурзия. На 19 август сутринта всички тръгваме за Калинините върхове. Групата напредва бавно нагоре, като прави чести почивки. Във въздуха над нея кръжат големи ята от орли, които по това време, необезпокоявани от никого, са се развъдили много. Едва привечер групата стига целта, качва се на един от върховете и при залез слънце тръгва обратно за лагера. По нареждане на Учителя към всеки възрастен брат или сестра се прикрепва по един младеж, който да ги води в тъмнината. На връщане се минава по ръба над Урдините езера, слиза се покрай езерото на Чистотата и в 2 часа сутринта се прибират благополучно в лагера. Храната, сготвена от дежурните за съборния ден -19 август, остава за следващия ден, когато Учителя не държи сутринта беседа.

Така Учителя задоволява едно голямо желание на приятелите да посетят едно от най-красивите места на Рила. В беседата си преди обяд той отбелязва: „Вчера направихме една разходка до Калинините върхове. Някои от приятелите пожелаха да обиколят всичките върхове. Според мене, това желание говори за човешкото тщеславие. Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Когато стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божият Дух е писал по върховете. Някои запитват защо тези върхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия върхове. Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят. Калинините върхове са отворена книга, по които може да се чете всичко, което Божият Дух е писал." („Царският път на душата", стр. 122)

Голямо щастие е за всички братя и сестри, които са посещавали Рила с Учителя. Той е бил винаги баща, майка, брат, сестра, благ, мил и отзивчив към мъчнотиите на всеки един. Мълчаливо участва във всички мероприятия и понякога дава тихи съвети за свършване на някоя работа. С мисъл и поглед той насочваше работата в нейното най-правилно русло. Първата грижа на Учителя бе да създаде нормални битови условия за правилното лагеруване на братята и сестрите. Под неговото вещо ръководство се организира лагерът, прави се временен навес за възвиране на гореща вода и готвене. Започва оформяне и прокарване на пътеки в непроходимия клек, оправя се и пътеката за конете, които ежедневно доставят храна и носят багажите. Прави се мост при оттока на второто езеро, та конете и хората да могат да преминават лесно тази понякога доста широка река. Този мост функционира и досега. По първоначалния път за х. „Скакавица", който се използва до 1935 г. непрекъснато, на един от завоите има малка рекичка, която образува мочурище. То пречи на нас и на туристите, на стадата, които минават оттам. Учителя предлага да се направи мост над това мочурливо място. Една голяма група от братя под неговото ръководство отива рано сутринта и до обяд построява моста. Един брат пита как да се кръсти мостът. Учителя отговаря: Ще го кръстим „Моста на будалите". Той пояснява защо: „Ето защо: някои, като минават оттук, ще питат: Колко платиха на тия, които направиха моста? Ще им кажат, че те са работили безплатно. Тогава пътниците ще кажат: „Те са будали." Ние ще преведем тази дума така: „Будала" значи: Буден е Алах в тях. Новото работене е да работим без пари, от Любов." („Разговори при 7-те езера", стр. 152)

Навсякъде Учителя намира хубава вода, която е символ на живота, за да се ползваме от нея. При първите посещения на езерата се е ползвала езерната вода на Елбур за пиене, миене и готвене. При една обиколка с група приятели около езерото Учителя спира пред една голяма скала, южно от езерото, почуква с бастуна си земята и казва, че на това място има вода. Братята започват веднага да копаят и отпод скалата започва да тече буйна вода. Учителя обяснява, че тази вода идва от Езерото на Чистотата, където денем се затопля, минава през златоносни пластове и е отлична за пиене. Приятелите, радостни и доволни от хубавата вода, започват да правят чешма. Най-напред правят едно корито за водата, дъното на което покриват с бял опушен кварц. На предния край монтират две ръце, издялани от мрамор, през които да изтича водата. Около коритото правят ограда от бял опушен кварц, като най-отпред слагат един голям камък, за който Учителя казва, че е царят, и друг до него - царицата, а по-късно (след 16 юни 1937 г.) и един по-малък, представляващ сина им. Цялата голяма работа около извора „Ръцете, които дават" завършва на 25 юли 1930 г„ в 12 часа на обяд. Оттогава чешмата започва да функционира - да дава совите чисти води на братята и сестрите и всички, приходящи на това място. На северната страна на камъка, под който изтича водата, е изсечена котва с въже и петолиние, символ на вярата и непрестанната връзка на душите с Бога. От южната страна е изсечен следният надпис: „Братя и сестри, майки и бащи, приятели и странници, учители и ученици, слуги и господари, вие служители на живота, отворете сърцата си за Доброто и бъдете като този извор."

Вдясно от този надпис са изсечени на първия ред знакът на слънцето (кръг с точка в средата)и две успоредни линии, завършващи с ъгли, на горната линия левият ъгъл е надолу, а десният нагоре, на долната линия - обратно: левият нагоре, а десният надолу. Вдясно от линиите е изсечен един равностранен триъгълник. Слънцето е източник на живота и знакът му показва пълната хармония, която царува в Божествения свят. Двете линии с ъглите показват разумните движения, които стават в този свят, и са насочени нагоре към Бога, с когото всички същества имат непрекъсната връзка, и надолу да помагат постоянно за хармониране на духовния и физическия свят. Равностранният триъгълник е символ на качествата на съществата от Божествения свят, които имат и проявяват абсолютно хармоничен ум, сърце и воля. На такива същества винаги може да се разчита.

На втория ред кръгът е пресечен с един хоризонтален диаметър, който отговаря на Духовния свят, където силите и възможностите са два пъти по-малки от тези в Божествения. Това показва и големите промени, които стават там. Вдясно има две взаимно перпендикулярни линии с ъгли, насочени надолу и нагоре, които показват силната изява на положителните и негативните сили, от които се раждат и големите противоречия. До тях е издълбан един квадрат, който е символ на противоречията в живота. Проектиран на земята, квадратът представлява семейството: бащата, майката, синът и дъщерята, които трябва да хармонират своя живот - да разрешат правилно въпроса за доброто и злото в себе си.

На третия ред кръгът е пресечен от два взаимно перпендикулярни диаметъра, което отговаря на физическия свят, в който силите и възможностите са 4 пъти по-малки от тези в Божествения и 2 пъти по-малки от Духовния свят. Този символ показва големите противоречия, които съществуват на Земятa. Вдясно oт него има един полукръг нагоре, хоризонтална линия и полукръг надолу. Този знак показва, че обикновено човек започва живота си с издигане до най-високата точка на живота и слизане надолу, изкарване на един период на равновесие и слизане надолу до най-ниското стъпало на живота. С други думи казано, човек започва с богатство (хубави условия) постепенно го загубва, живее един период на обикновен среден живот и влиза в сиромашията (големите страдания). Случва се и обратният процес, който е за предпочитане - човек да започне с мъчнотиите и страданията, за да се кали и научи, а накрая придобива богатство, власт и мъдрост. Когато човек в младежкия период живее охолно, при много благоприятни условия, той не може да се закали и при първата криза или болест, която се изпречи на пътя му, той може да замине рано от този свят.

Под тези три реда, на четвъртия ред са написани на санскритски годината, датата, месецът и часът на откриването на чешмичката (1930 г. 25.7.12). Пред чешмичката на голям хоризонтален камък е изрисуван пак знакът на слънцето - голям кръг с червена точка.

Честите превалявания от дъжд по време на лагеруването на приятелите ги кара да се замислят - да направят един постоянен навес. Учителя нарежда да се започне строеж на северната страна на езерото вдясно от оттока на езерото, където има много камъни. Братята събират дървета от изгорялата гора под първото езеро за гредоред на покрива, донасят хубави плочи за покриване от 5-о и 6-о езеро. Така без шум и без заповеди всеки извършва необходимата работа и се подготвят условията за строежа. Започват да градят стените. Един брат пита: Учителю, какво правим? Учителя слага показалеца си на устните и казва: „Тихо!" В това време над харамията се събират черни облаци, започва да святка и гърми и братята разбират, че приближава буря. Всички започват да работят още по-интензивно - издигат стените, слагат гредите за покрива и върху тях нареждат донесените плочи. Щом слагат последните плочи и завършват покрива, над лагера се излива пороен дъжд с град. Всички приятели са при строежа и се приютяват под направения навес. Тогава Учителя се обръща към питащия брат и му казва: „Кухня правим. Яко бях казал това по-рано, когато ме питаше, тъмните сили щяха да ни нападнат с градът и дъжд и ние нямаше да можем да я покрием. Сега сме под покрива на Всевишнаго."

От тази буря много палатки са надупчени от градушката, но приятелите остават невредими под покрива на новата кухня. Учителя обяснява, че в природата има един велик закон, според който всичко, което се прави, трябва да става в тайна, без да се говори за него, защото отрицателните същества са слухари и щом чуят, че се прави нещо хубаво, веднага се активизират и всячески се стремят да спрат и да развалят работата. Когато човек реши да направи нещо и никой не знае за това му намерение, той успява напълно. Ако само един знае за работата му, тя ще се реализира наполовина. Ако повече хора знаят за твоите намерения, то почти нищо няма да се реализира от тях. Трябва постоянно да се учим от природата, която винаги работи в абсолютна тайна и накрая, като завърши работата си, излага своето произведение пред всички същества, за да си кажат мнението.

Следващата дейност, която братята подемат е разчистване на камъните на полянката пред кухнята, за да може тя да се използва за Паневритмията. По време на разчистването приятелите решават да съберат всички излишни камъни в средата и да направят една спирала, на която на обяд да се сяда. Постепенно братята се добират до един голям камък, който се търкулва от мястото си и застава точно на пътеката. Правят много усилия, за да го преместят, но безуспешно. Идва Учителя и мълчаливо следи тяхната работа. Един брат от групата решава с удари с лоста да го разцепи на две и така по-лесно да го махне от пътя. Учителя веднага се намръщва и отива настрани от работното място. Братът удря много пъти с лоста, но камъкът не се дава. Той забелязва, че Учителя е недоволен от неговата дейност, спира да удря с лоста, отива при Учителя и му предлага да използват пейките, построени от греди за сядане, и така да преместят камъка от пътеката.

При тези думи лицето на Учителя се прояснява, светва и той казва: „Може, може." Започва една обмислена, планомерна работа. Камъкът е подхванат с лостовете и пейките, изправен на една страна и подпрян с по-малки камъни. След това с дружни усилия братята успяват да го обърнат няколко пъти. Учителя следи с жив интерес работата им и посочва къде да се постави този голям камък: накрая на наредените камъни, като завършек на спиралата. Той посочва как да легне камъкът и накъде да се ориентира. Братята, придобили опитност, изпълняват точно неговите съвети. Учителя е усмихнат и много доволен. Нарежда на един брат да издълбае една стрелка, ориентирана по компаса u сочеща точно посоката север-юг u буквите П-S. Друг брат написва отстрани, отдолу на камъка, датата и часа, когато е поставен на това място. За връх върху големия камък Учителя посочва да се постави един по-малък камък, който има естествена конична спираловидна форма. Така завършва работата по спиралата.

Тогава Учителя казва: „Север символизира Истината. Истината е крайната цел на човешката еволюция. Тя сваля всички окови и човек влиза в Свободата. Тогава той проявява онова, което Бог първоначално е вложил в неговата душа. Големите камъни ще се вдигнат от пътя ви. Големите мъчнотии се дигнаха снощи. Има закон в природата: „Каквото правим долу, е направено горе, направено вътре в нас, в света на нашите мисли и чувства. Всичко, каквото правите тук, има отражение и в социалния живот. Всичко, каквото правим тук, има отражение във всеобщия живот." („Разговори при 7-те езера", стр. 254) Този камък е свързан с мъчнотиите и кармата на България и от неговото запазване зависи бъдещия живот на българите и разчистването на пътя им към новия живот - към Шестата раса. Когато през 1956 г. започна строежът на хижата при второто езеро, за да не го разцепят и използват като материал за строежа, брат Борис Николов с група братя изтърколиха този хубав бял камък и го заровиха до близката морена. Конусовидният връх на спиралата сега се намира на мястото на палатката на Учителя.

Всичко в планината е символи и има значение, но ние трябва да ги знаем и да ги пазим. Често приятелите са ходили на първото езеро, където са играли Паневритмия, и след свършването й са вземали дърва от изгорялата гора. Учителя, и той взима голямо дърво и го носи до кухнята. Навсякъде макар и значително пo-възрастен от нас той ни даваше личен пример на работа и постоянство. Той обикновено на никого не нареждаше да свърши някаква работа, но пращаше мисъл и братът сам се залавяше за работа, като смяташе, че това е негова идея. Духът на Учителя насочваше живота на школата на Рила по най-правия път за учениците, необходим за тяхното духовно развитие. Всяка работа на Рила се благославя и всеки, който върши нещо за общото, чувства в себе си една лекота, едно разположение и любов към всички присъстващи в лагера. Често най-скромните и слаби физически на вид братя и сестри вършеха чудеса на геройство в изпълнение на трудни задачи. Зад всички беше той - Духът на Бениса Дуно, който ни ръководеше и вдъхновяваше.

През 1930 г. след устройването на лагера при 7-те езера, приятелите се радват една седмица на хубаво слънчево време. Те не са добре екипирани: с тънки дрехи и палатки, повечето от които направени от войнишки брезент, опънат на два кола. Внезапно времето се променя, небето се заоблачава и започва да вали сняг, който скоро достига 10 см. Приятелите, неподготвени за такава изненада, се умърлушват и отправят умоляващите си погледи към Учителя, който в това време стои до палатката си. Той отлично чувства тяхната уплаха и безпомощност пред природната стихия. Бързо отива зад палатката си, казва няколко неразбираеми за приятелите думи и махва с дясната си ръка. Снегът, както внезапно е завалял, така и спира. Облаците се пръскат и огрява топлото слънце, снегът бързо се стопява и по лицата на всички братя и сестри заиграва благодарствена усмивка, отправена към Учителя. Много такива случаи има, когато Учителя променя времето, но само когато всички приятели отправят мисълта си към него и очакват помощта му.

На 20 юли 1932 г. в рилския лагер брат Любомир Лулчев отива при Учителя и му казва, че на другия ден в планината ще стане голяма буря и затова му предлага да слязат с братята и сестрите надолу. Учителя му отговаря: „Аз ще остана тук, няма да сляза." Брат Лулчев с няколко души от неговата упанишада: Невена Неделчева, Йордан Бобев, Елена Андреева и др., бързо напускат лагера. На 21 юли сутринта става голяма буря, която събаря много палатки. Вятърът се усилва ,братята и сестрите отиват при Учителя и го молят да спре тази хала, защото ако продължи още малко, ще помете целия лагер. Учителя излиза от палатката си, обръща се с лице на запад, откъдето идва бурята ,и тя започва да намалява, утихва и скоро вятърът спира напълно. Показва се и топлото слънце. Първият въпрос, който поставят братята и сестрите на Учителя, виждайки това чудо, е: „Учителя, защо не спряхте по-рано бурята, а оставихте вятъра да събори повече от половината ни палатки в лагера?". А Учителя отговаря усмихнато, че тази буря е била предвидена за тях, в пътя на тяхното развитие. Те трябва да придобият смелост, да не се плашат от бурите. Такава буря ще имат и в живота си долу, но като я преживеят тук, в планината, лесно ще разрешат въпросите си долу. Братята и сестрите бързо оправят повредите на лагера, зашиват скъсаните палатки и на следващия ден не остават никакви следи от щетите, нанесени от бурята. Понеже стенографката Елена Андреева напуска лагера, Учителя я изпраща в провинцията да работи две години като учителка. Една от причините за тази буря е била опозицията на Сатурн със Слънцето на 21 юли, след която буря съм дошъл и аз на тази земя. През 1937 г. Учителя премества палатката си от долната площадка на по-горната, където е сега. До нея братята правят 72 стъпала. В лагера идват Ангел Вълков и Тодора Тодорова и започват да строят своята палатка над тази на Учителя. Започва голяма буря, която събаря няколко палатки и непрекъснато се усилва. Пред лагера стои голяма опасност да бъде пометен от бурята. Веднага при Учителя отиват брат Гради Колев, брат Иван Антонов, брат Цеко Матов и др. с молба да спре бурята. Той им казва, че трябва да свалят веднага палатката на Ангел u Тодора, за да не пострада лагерът. Веднага братята с Учителя отиват и свалят за минута палатката. Учителя се приближава до Ангел Вълков, хваща го за гърлото и казва: „Хванах ли те, дяволе!" Братята предлагат на Учителя веднага да ги изхвърлят от лагера в посока към Вада. Учителя ги спира и им казва да ги оставят. Бурята спира и всички се събират около големия огън, запален пред кухнята, за да се стоплят и изсушат дрехите, намокрени от дъжда. Там Учителя се среща с Ангел и Тодора и започва спокойно да разговаря с тях, след като вече е хванал, вързал и изпратил на мястото му дявола, който обсебил Ангел Вълков.

Отначало около езерата не идват никакви чужди хора. Два пъти братята срещат глутница вълци, която минава край второто езеро, без да нападне никого. Тя върви по пътеката и се отправя надолу.

Появяват се рибари, които започват да ловят риба във 2- рото и в 3-тото езеро. Един ден рибарите успяват да уловят една голяма риба във 2-рото езеро и я слагат в кофа с вода, която носят. Учителя забелязва всичко и веднага изпраща двама братя да купят рибата и я донесат при него. След малък пазарлък братята донасят кофата с рибата при Учителя. Той се приближава близо до нея и известно време й говори нещо, след това нарежда на братята да я пуснат в езерото. Когато братята го питат защо е постъпил така, той обяснява, че тази риба е царят на рибите в езерото и Учителят му казал как да се пазят от въдиците на рибарите, за да не страдат. След този случай рибарите не могат повече да уловят никаква риба във второто езеро. Те престават да ни досаждат и се премесват около третото езеро. През 1939 г. играехме Паневритмия при 3-тото езеро. Оркестърът беше застанал на малкото баирче до пътеката, по която сега вървим, а ние обикаляхме в кръг наоколо. Нямаше го тресавището, което сега се е образувало в южната част на езерото. Няколко рибари заложиха въдиците в езерото и застанаха настрани да гледат Паневритмията. Ние, няколко малки палавници, без да ни видят, взехме въдиците с пръчките им и ги хвърлихме между скалите, в една морена.

Няколко пъти от Долината на Съзерцанието в лагера проникваха мечки и обикаляха край палатката на брат Борис Николов - в ниската част, след палатката на Учителя. Те не направиха пакост на никого. В лагера имаше много змии - пепелянки, които постоянно се навъртаха около палатките ни. Учителя ни научи да слагаме обелени скилидки чесън около палатките ни, от които змиите бягат. Първоначално змиите бяха много и братята ги ловяха с ръкавици, слагаха ги в торби и ги хвърляха в стръмнината към първото езеро. Ние, младежите, знаехме, че първото езеро е змийско езеро. По този начин змиите значително намаляха. Те са много умни и обикновено отиват да спят под възглавниците на хората, за да черпят енергия.

Една година сестра Елена Андреева с група нейни приятелки си бяха построили палатките до второто езеро, някъде, където е сега конярят Михаил. При тръгването им ние отидохме с брат Влад Пашов да свалим палатките и да ги опаковаме като багаж за конете. Палатките бяха с подове и под всяка палатка излязоха по 3-4 змии пепелянки. Мишките бяха чести посетители и ортаци на нашата храна. Те бяха много чисти и спокойно влизаха в палатките ни. Не се плашеха от нас, защото и ние не се отнасяхме зле с тях, а чакаха да им дадем по нещо.

Когато бяхме на лагер под Зелени рид, при нас дойдоха на гости две невестулки, които постоянно обикаляха лагера, а нощем играеха по покрива на малката палатка на Елена Симеонова и Донка Стоянова. Ние разбрахме, че много обичат пушено сирене, и им оставяхме до палатките. Те редовно го изяждaxa. Щом имаше невестулки, нямаше никакви мишки - те ги изтребваха.

Когато работехме при конете, сваляхме или качвахме багажа, често ни нападаха бълхи, които се въдеха в тяхната козина, и ни хапеха много силно. Спасението беше да съблечем дрехите си, да ги оставим навън на студа и да облечем други. Бълхите умираха от студа - обикновено температурата нощем е под нулата, и ние се отървавахме от това зло. Орлите, които кръжаха над лагера в 1938 г., се загубиха. Понеже правили много пакости на овчарите - задигали малки агънца, последните заложили на няколко места месо с отрова, от което почти всички орли се отровили. През 1939 г. нямаше орли на езерата. Сега тук-там се среща по някое малко семейство от този вид. Има доста планински черни гарги, които понякога ни служат като барометър. Когато времето ще се развали, те идват и кацат около хижата, където знаят, че могат да намерят храна. Не минават 1-2 дена, идва депресия с дъжд, сняг, буря. Често се срещат калинки и пъстроцветни пеперуди. Тази година имаше много скакалци по поляните, особено около езерото Махабур. Езерата до петото са украсени с много бели водни лилии - лютичета, които по времето на Учителя почти липсваха. Навсякъде се среща каменоломчето - едно бяло цвете, което расте върху скалите и около тях. Срещат се дори и петров кръст, и диви рози, които имат много хубав аромат. Има много червени и черни боровинки, а по-ниско, към Вада е пълно с малини. Много хора идват с колите си на Вада и берат с кофи малини.

Отначало първите години братята и сестрите са пазарили коне и магарета за прекарване на багажа си от село Сапарева баня. Селяните се оказали нечестни и много лакоми и на втората и третата година започнали да искат невъзможни цени за превоза. Тогава Учителя нарежда на братята да не вземат повече коне от тях. Запознават се с бай Янко от Сапарева баня, който става наш постоянен и много стабилен коняр със своите 16 коня, а и с тези на роднините му стигаха до 30. Беше много честен в сметките и с много хубаво отношение към нас. Сутрин, още по тъмно, той е на Вада и чака да дойде камионът с багажа. Щом пристигне багажът, той натоварва конете и тръгва нагоре. Редовно правеше по 3 курса на ден. Така успяваше да извози багажа и продуктите на многото приятели, които посещаваха Рила. Учителя ни разказа, че по времето, когато сме били в робство на египтяните като евреи, и сме правили кирпичи със слама, бай Янко редовно ни превозвал кирпичите до приемните складове. И сега беше дошъл пак да ни помага в рилския живот. През 1934 г. ние отидохме през Сапарева баня за езерата. Мен и брат ми Косьо ни поставиха в един кош от круши от едната страна на магарето, а в другата страна в коша беше Иван - син на Симаня Андреева, който беше значително по-тежък от нас. На следващата година баща ни ни носеше в раницата. Като наближихме лагера, се мръкна и ние загубихме пътеката в клека. Виждахме огъня в кухнята и чувахме песните, които пееха братята и сестрите, но не можехме да отидем до тях. Преспахме в клека сутринта намерихме пътеката и отидохме в лагера. Михал, който сега ни обслужва, е внук на бай Янко, но няма неговите хубави качества. Бай Янко не пиеше вино и ракия. Аз постоянно му помагах и ходех заедно с конете и багажа. Той ми казваше: „Светозаре, ела постоянно да работиш с мене и ще делим парите по равно, макар че ти нямаш коне." Аз му отговарях, че не съм дошъл на Рила да печеля пари, а да помагам в общия братски живот: „Понеже ти помагаш на Братството, аз пък помагам на тебе."

Много пъти Учителя спасява братя и сестри загубили пътя в мъглата или попаднали в опасни места в планината. През 1936 г., макар че той беше физически тежко болен, спаси живота на майка ми - Стефка Крумова, ухапана от пепелянка. Неговата бащинска десница, охрана и покровителство беше върху всички страдащи и измъчени души. Под негово ръководство се направи и трудната пътека за Езерото на Чистотата. Понеже братята и сестрите се интересуваха откъде идва той, Учителя им нареди да преброят стъпалата по пътеката и от числото на стъпалата да извадят заключение на кой свят е представител. Оттогава досега тези стъпала са поправяни няколко пъти, като и аз съм участвал 2 пъти в основното им подреждане. И сега не знам точно колко са. В лагера се поддържаше ред и порядък. Учителя отделя специално внимание на нас, малките палавници, които през 1939 година бяхме 40 деца. Ние по цял ден ходехме свободно, обикаляхме езерото, кухнята, чешмичката, Молитвения връх, но знаехме, че той винаги ни пази и помага. Брат и сестра от Ямбол започнаха да правят и продават мекици в лагера на езерата. Често Учителя купуваше по една тава мекици и пращаше някоя сестра да ги раздаде на всичките деца. През 1937 г. по време на лагеруването ни на езерата, един ден аз изчезвам от палатката. Моите родители разтревожени започват да ме търсят усилено при кухнята, изворчето, конете, но никъде не ме намират. Най-после баща ми решава да се качи при Учителя и да го пита къде може да ме намери, идва и вижда, че аз съм седнал в коленете на Учителя и той ми разказва приказки. Аз и не подозирах, че съм причинил такава голяма тревога на родителите си.

През 1939 г. представители от цял свят дойдоха в София и на Рила. Бяха над 80 чужденци, които постоянно придружаваха Учителя. Ние, децата, всеки петък правехме супата за обяд. Всеки си имаше задача, която изпълняваше точно. Разбира се, имаше и няколко възрастни сестри, които ни ръководеха. Едни белеха картофи, други точеха ножовете на точилото, а трети носеха дърва за огъня. Аз пренасях с лодката вода от изворчето с три казана. Брат Димитър Стоянов беше довел с ламарини водата от изворчето чак до езерото и тя направо течеше в казаните, поставени в лодката. Учителя постоянно беше заобиколен от групата чужденци и наши приятели, като ежедневно правеха излети. Отначало времето беше дъждовно, но се оправи и стана слънчево и ясно. За сметка на хубавите топли дни, нощите бяха ясни и студени. Понеже светът се готвеше за Втората световна война, отрицателните мисли изстудяваха атмосферата и температурата на Рила падаше под 0 градуса. Сутрин, като ставахме, водата в кофите беше замръзнала, счупвахме леда отгоре, обливахме си малко лицата с вода, взимахме по едно одеяло и отивахме на Молитвения връх, където с нетърпение очаквахме изгрева на топлото слънце. Присъствието на Учителя ни стопляше, повдигаше духа ни и ние лесно понасяхме несгодите и капризите на времето. Пленени от красотата и величието на този обширен Божи свят, който ни заобикаляше, ние забравяхме мъчнотиите. Денят започваше с музика. Някой брат или сестра с цигулка ни събуждаше рано за отиване на Молитвения връх. Вечер, при общия огън пред кухнята, наобиколили Учителя, пеехме общо братски песни, някои рецитириха стихове, а музикантите изнасяха цигулкови концерти. По този начин ние изказвахме своята благодарност за хубавите условия, при които се намираме. Концертът завършваше с обща молитва, след която бързо се настанявахме в палатките за почивка. Всеки ден, прекаран в планината, е една вълшебна приказка, един хармоничен разказ или поетично стихотворение. Незабравими са дните, прекарани с Учителя на Рила. Не по-малко интензивни и хармонични са и дните, прекарани на езерата след заминаването на Учителя след 1944 г. Всяко посещение, даже и всеки ден на езерата оставят своите красиви картини в нашето съзнание.

При един разговор Учителя казва, че истинска екскурзия е тази, при която всеки да доведе по трима бедни братя или сестpи, дa плати пътя им дo Рила и обратно и разноските по прехраната им. Такава екскурзия на езерата е благословена. Учителя се грижеше за всички, които работеха в лагера, а нямаха достатъчно средства, да им се дава безплатен обяд.

„Щом е дошъл тук, той трябва да поеме грижата за още трима души: да им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време да се грижи за храната им, както за себе си... Вън от близките си всеки трябва да се погрижи за още трима." („Царският път на душата", стр. 149)

Един беден брат от провинцията имал силно желание да посети лагера на Рила. Помолил се на Учителя да му съдейства за това желание. Едва успял да събере пари само за път. За храна взел една торбичка с жито и решил, когато братята и сестрите седнат за обяд да се хранят, той да се скрие в клековете и там ще яде сурово жито. Братът пристигнал от провинцията на езерата и там го настаняват в една палатка. Като приспива, на другия ден за обяд той изпълнява замисъла си и се скрива зад клек, за да обядва. Всички сядат на обяд, но Учителя не прави молитва. Приятелите му казват, че всичко е готово и може да каже молитвата. Учителя им отговаря, че докато не дойде този брат, който се е скрил в клековете и яде сурово жито и не седне да се храни с всички, няма да каже молитва. Братята веднага го намират и го довеждат до трапезата. Сипват му една пълна чиния с ядене и тогава Учителя казва молитва и обядът започва. След свършването на обяда и прочитането на молитвата Учителя се обръща към дежурните и им казва: „От днес нататък всеки обяд ще сипвате ядене първо на този брат и след това на всички други." Така братът изкарва отлично на Рила. Учителя всичко вижда и има грижа за всички.

Гаврил Величко, Димитър Костов и Стефан Дойнов решават да отидат на Рила през зимата. В събота вечерта брат Галилей, облечен туристически, със ски на рамо, среща Марето и сестра Теофана Савова пред салона, които го питат: „Къде ще ходиш в това студено време?" Той им отговаря, че ще ходи на Рила. Оставя ските си до стълбата и се качва пред горницата на Учителя. Почуква, Учителя му отваря, той влиза при него и споделя решението на тримата до отидат на Рила - на гости на съществата. Учителя го поглежда много строго и му казва: ,Дз ще ви спестя едно ходене, останете тук, защото съществата ще дойдат утре тук. Съблечете се, оставете ските и елате утре в клас." Тримата остават и отиват на беседа. На следващия ден - понеделник, на Рила се разразява голяма снежна буря, при която, ако нашите приятели бяха отишли, щяха да загинат. Учителя ги избавя от явна смърт, за което те отиват и му благодарят.

След заминаването на Учителя, през 1946 г., голяма група от Братството посещава лагера на Седемте езера. Решихме и ние, малчуганите, с брат ми и Димитър Тодоров - син на Гледача, да отидем на езерата. Приготвихме раниците си с хляб и малко храна и застанахме на Цариградско шосе на стоп. Там се качихме на един военен камион, който ни закара в Самоков. Оттам - друг, и пристигнахме вечерта в Говедарци. Видяхме, че след Говедарци има голяма светлина около Почивния дом на печатарските работници и решихме там да преспим. Легнахме до сградата и сложихме раниците си вместо възглавници. През нощта нещо дърпаше раниците ни и на сутринта констатирахме, че кучетата от селото ни бяха измъкнали хляба. Станахме и гладни тръгнахме към езерата. Нямаше очертан път, а множество пътеки, по които трябваше да се оправяме и стигнем така желаните от нас езера. Аз застанах отпред и по интуиция започнах да налучквам пътя. Така, без много премеждия, следобед пристигнахме на езерата гладни и уморени. Посрещнаха ни брат Бертолий, който отлично ни познаваше, и група приятели. Веднага ни нахраниха и настаниха в палатка. Брат Бертолий плати храната ни до края на летуването на отговорника по обедите и ние прекарахме много добре летуването, като помагахме, с каквото можем, в общия живот.

През следващата 1947 г. отидохме на езерата с брат Йордан Бобев u се включихме активно в общата работа. Бай Янко отиде да вземе хляб с купони от Сапарева баня, но се забави повече от една седмица. Изгладняхме много и решихме да идем в Малко Пазардере, където имаше няколко мандри за сирене. Сложихме по една тенекия в раниците си - аз, Йордан u племенникът му Георги, и без много усилия се озовахме в Малко Пазардере. Имаше 6 мандри и около вяска имаше бурета с цвик, който овчарите даваха на магаретата. Ние се напихме до насита и си взехме по една тенекия със сирене. На връщане раниците тежаха доста и бавно се прибрахме в лагера през Езерото на Чистотата. Бяхме радостни, че сме си осигурили храна и няма да гладуваме повече. На другия ден ядохме само сирене за закуска, обяд и вечеря, на следващия пак. Обаче вечерта ни се схванаха челюстите - не можехме повече да преглъщаме. След това 2-3 месеца не искахме да погледнем сирене. Спаси ни бай Янко, който ни донесе дългоочаквания хляб - много твърд, но беше като мехлем за стомаха ни, измъчван дотогава само със сирене.

Започнах редовно да посещавам Рила с първата група. Бяха въвели следната система за лагеруване. От цялата провинция и от София багажът се събираше пред малкия салон, където се измерваше, и килограмите се написваха върху багажа с химически молив, за да може конярят лесно да го товари. Събираше се много багаж и част от него носехме при къщата на брат Пеньо Ганев. От Самоков идваха 2 камиона, които натоварвахме до 2 метра височина над ритлите и ги привързвахме добре. Най-отгоре пътувахме ние - участниците в първата работна група. Стоварвахме багажа при горския дом „Гюлечица", където бай Янко ни чакаше, натоварваше конете и започваше извозването на багажа. Оставяхме един от нас да пази багажа, а останалите се качвахме на езерата. Ще опиша едно такова отиване. В групата бяхме: Гради Колев, Гаврил Величков, Тодор Симеонов, Катя Грива, Драган Петков и аз. По пътя с камиона дърветата често ни обрулваха главите и ние лягахме между багажите. Пристигнахме на „Гюлечица", разтоварихме камионите, бай Янко натовари конете и с него заедно тръгнахме нагоре. Имаше доста трудности по пътя и някои разногласия между приятелите, но стигнахме на бивака. Бай Янко стовари багажа и се върна за следващия курс. Ние отидохме в пещерите на Молитвения връх, където бяха скрити гредите и колците, и ги извадихме. Построихме кухнята и заслона на магазина, като за покрив сложихме по едно голямо платнище, които носехме с нас. След това започнахме да си строим палатките. Тодор Симеонов не взе участие в общата работа, а си построи своя палатка. Когато започнахме да строим нашите палатки и бяхме хванали колците на една от тях, започна да се излива проливен дъжд и ние държахме колците до спирането му. В това време сестра Катя Грива ходила някъде из лагера и като почва дъждът влиза в палатката на Тодор Симеонов, който грубо я изгонва и тя плачешком, цялата мокра, пристигна при нас. Приютихме я и я успокоихме, а дъждът в това време спря. Ние се изсушихме, а след това построихме палатките си. Аз си бях в една палатка с брат Гради, до самия магазин. Моята понататъшна работа бе да направя на всички приятели палатките, понеже знаех всеки кой къде ги построява, да пренеса багажа им и го сложа вътре. След една седмица братята и сестрите пристигнаха, разопаковаха багажа си и започнаха лагеруването си в построените палатки. Най-много ми се радваха сестра Райна Найденова и Мариола Калпакчиева. Първата ме нарече Светлата заря. Скоро в тази работа се включиха Ганка Бончева, Гита Стратева, сестра й Кина и много други. Вода носехме от изворчето с една 20-литрова бензинова туба с две презрамки за гърба. Обикновено пълнех големия чайник и казана, запалвах огъня и отивах на върха. Дежурните ми благодаряха, а някои приятели ме укоряваха, че съм голям будала да си хабя така силите.

Когато се махна купонната система, аз не отидох с първата група, понеже поправях покрива на бараката си. Тръгнах с третата група. Казаха ми да взема и занеса в лагера 50 хляба. Купих и напълних 2 кафеза с типов хляб. Когато пристигнах на бивака, бай Янко беше отишъл за хляб преди 2 дена и приятелите нямаха хляб. На Молитвения връх казах, че имам 2 кафеза хляб в палатката на брат Гради и всички, които имат нужда, да си вземат толкова, колкото им е необходимо. Приятелите минаха покрай палатката и до обяд изпразниха кафезите. След 2 дена бай Янко докара от Сапарева баня бял хляб и приятелите ми го върнаха.

В един период от развитието на братския живот рилските въпроси се движеха от брат Никола Антов. На него трябваше предварително да се даде сумата за времето, което ще престоиш горе, и за пътните. Само така можеше организирано да се отиде на езерата. По това време сестра Буча Бехар водеше сметките на рилския лагер. По едно време се оказа, че липсват пари от касата на магазина и взеха да подозират мене, че вероятно вземам продукти. Разбрах от намека, който ми направиха ,и аз престанах да влизам в магазина и оставих те да го оправят. След Молитвения връх и закуската вземах раницата си и правех големи, средни и малки Паневритмии по върховете. Бях се доста застоял, зает с общата работа. Голямата Паневритмия беше от 2-ото, 3-тото езеро, по лифта на 5-ото, Кабул, Острец, билото и през Салоните и Чистотата - на лагера. Средната беше пак по същия път, но слизането по 7-те езера или по лифта покрай Харамията и Бивака. Малката Паневритмия е пo езерата със слизане покрай езерото на Чистотата. След няколко свободни дни дойдоха при мене и ме помолиха да отида пак в магазина. Там подреждах всичките продукти - чушки, домати, моркови, зеле, картофи, плодове и др. и всички, които започваха да се развалят, ги давах на дежурните да ги готвят веднага. Срамота е на Рила да се хвърлят продукти поради небрежност, защото за тях е платена цената плюс два превоза. Работата в кухнята тръгна пак нормално. Брат Влад Пашов ми беше дал да чета беседа в петък, когато аз постех, но един „брат" ме атакува и аз едва я прочетох. Повече тази личност не дойде в лагера. Брат Влад ми се скара строго, че съм постил и затова не съм могъл да прочета добре беседата. Следващата година, като търсихме скрития братски инвентар в камъните под молитвения връх, открихме 3 кутии от халва (по 5 кг), пълни с паниран кашкавал, приготвен от приятеля С., за да го използва следващата година. Кашкавалът беше гранясал и този човек не дойде вече на езерата. Това бяха загубените пари, които търсехме в магазина.

На Рила сестра Буча Бехар получи перфорация на язвата, която блокира организма й. Нямаше време да се свали надолу и приятелите решиха да й направят млечен компрес. Сутринта ми съобщиха, че трябва веднага да отида до х. „Иван Вазов", откъдето да взема един литър мляко преди 9 часа, защото по това време хижарката го квасела. Наоколо нямаше овчари и мляко. Аз сложих едно шише в торбата си и по най-краткия път, покрай 6-тото езеро, Острец се озовах на х. „Иван Вазов" за по-малко от 1 час. Влязох точно навреме, когато хижарката приготвяше подквасата, за да подкваси една тенджера мляко. Помолих я да ми даде един литър за болен човек и тя ми даде. Аз тръгнах обратно за лагера и пристигнах там чак към обяд. Веднага направиха компрес на сестра Буча, който изтегли отровите от спуканата язва. Положението й се подобри и тя оживя.

След известно време в София й правят пълно изследване, при което лекарите констатират, е имала перфорация на язвата и се чудят как е останала жива. На зададения й въпрос тя отговаря, че се е спасила с млечен компрес.

Брат ми Костадин Няголов работеше в Управлението по геодезия - към военните, и измерваше котите по върховете. Разполагаше с военни коли и ми предложи с една да ни закара до „Вада". Ганка, Ружа, Катя, Грива и аз качихме багажа на военната кола. Вечерта у нас дойде отговорникът на милицията в квартала и ни предупреди, че ще ни арестуват, защото искаме да използваме военна кола за прекарване на хора от братството до Рила. Брат ми не се уплаши от това предупреждение и сутринта рано тръгнахме, минахме през Самоков и стигнахме до х. „Вада", където свалихме багажа. Нямаше коне и ние стояхме пред хижата. По обяд от планината дойдоха няколко пияни комунисти - големци от Самоков, и взеха да ни плашат и ни заставят да се върнем в София. Катя и Ружа се разплакаха, а аз стоях настрани и се молех. В това време дойдоха жените на тези големци и като видяха ,че сестрите плачат, започнаха да се карат на мъжете си - защо плашат хората и ги карат да плачат. Хванаха ги под ръка, вкараха ги в колите и си тръгнаха за Самоков. На другата сутрин дойде бай Янко с конете. Качихме багажа горе и уредихме лагера. Скоро дойдоха още много други братя и сестри.

През 1952 г. при езерата се започна подготовка за построяване на хижа до второто езеро. Ние изтеглихме лагера и бивака на първата тераса горе, където започнахме да сторим кухнята и магазина. С Петър Филипов събрахме пясък, купихме цимент и направихме бетонови легла за казаните и чайника. Дейно участвахме в построяването на хижата, която в началото беше малка. Направихме и мозайката в коридора и я изтъркахме с Крум Въжаров на ръка. Хижата започна да функционира от 1956 г. Първият хижар се казваше Виктор, а след него дойде Кънчо. Хижата я наричаха отначало Преходна, за отиване до х. „Иван Вазов" и Рилски манастир. После й сложиха името хижа „Седемте езера".

По времето на Кънчо стана голям пожар под първото езеро и дойдоха войници и селяни да го гасят. Въпреки техните усилия пожарът напредваше. Времето беше сухо и хижарят покани и нас, от Братството, да помагаме. Войниците и селяните прилагаха класическия начин - да се изсече широка бразда в гората пред огъня и когато той дойде до това място, да спре. Една голяма група приятели отидохме под 1-ото езеро и аз предложих да влезем в самия огън и да отхвърляме горящите дървета в изгорялата част и така да се спре огънят. Някои от приятелите пострадаха от огъня. Сестра Ина Дойнова и още една сестра си изгориха якетата. Обаче по този начин пожарът при нас спря и след няколко дена напълно загасна. Накрая ни помогна и небето, като ни изпрати и един хубав дъжд.

След едно лагеруване на Рила някои наши приятели бяха запалили отпадъците, събрани в нашия лагер, и пожарът беше обхванал почти цялата местност. Най-лошото беше, че гореше торфът отдолу, под камъните, и където не се очакваше, огънят избухваше силно. Ние бяхме отишли за 9 септември на езерата и взехме бързи мерки. Есента беше суха и дълго време не беше валяло дъжд. Почти угасихме огъня и предпазихме клека в лагера от унищожаване. Пълното му загасване стана след 1 седмица, когато падна първият сняг на Рила и намокри скритите огнища.

Понеже милицията започна всяка година да ни сваля и разтуря лагера, ние започнахме да посещаваме лагера без палатки и спяхме в новопостроената хижа. Напълвахме догоре раниците с храна и дрехи и по цял ден обикаляхме езерата. Една година от този период ние ставахме рано и 3 седмици редовно с Елена Симеонова отивахме да посрещаме изгрева на слънцето на Салоните, където на палатка бяха брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. Те ни посрещаха много добре и заедно прекарвахме с тях до следобед, когато се връщахме в хижата пак да преспим. Като тръгнахме една сутрин, Елена забеляза, че й няма портмонето. Тя се върна в хижата, но там го нямаше. Отидохме до сестра Райна Найденова, при която вечерта бяхме на гости, но и там нямаше следа от него. Елена се разплака, но аз й предложих да си изпълним наряда, а за портмонето има кой да помисли. Отидохме на Салоните, където прекарахме много хубаво деня. Тези дни хижата беше пълна с хора. На връщане към хижата пак минахме по пътеката, по която сутринта тръгнахме. До самата пътека, в канавка, изкопана за отводняване на палатка, където преди години си строеше палатката сестра Олга Блажева, видяхме портмонето. През деня по тази пътека са минали стотици хора ,но никой не го забелязал. Елена го взе и започна да плаче от радост и благодарност.

Обикновено в хижата редовно се събирахме с групата на брат Стойчо и жена му Янка Андрееви от Нова Загора. Като се качихме сутринта на Молитвения връх, видяхме, че някой беше хвърлил стола на Учителя в цепнатината между камъните. Беше заклещен здраво. Брат Стойчо с няколко братя от Нова Загора, Стойчо Драгнев, Таньо Танев, аз и др. успяхме с големи усилия да го извадим и занесем на мястото му. Тук имаше още по-голяма мъчнотия. Доста време ние умувахме как точно беше поставен преди столът, за да го поставим на мястото му. Стигнахме до единомислие и го направихме, както е сега. Една група приятели с Таньо Танев отидоха при хижата и взеха камъка, който представлява върха на спиралата, и го занесоха на мястото на Учителя, където се намира и сега. Наближи съборът и на 18 август валя непрекъснато дъжд и град. Стана време да отидем на Мястото на Учителя и да се помолим. Моето ръководство ми каза да отидем горе и да поработим за оправяне на времето. Предложих на брат Стойчо и приятелите да тръгнем, като взех цигулката и се наметнахме с по един найлон. Започнах да свиря и да пеем и дъждът намаля и спря. Йоана Стратева ни чу и веднага дойде с цигулката си. Изсвирихме и изпяхме песните, които ми се продиктуваха, и облаците се пръснаха, небето се изясни и по неговия свод се появиха големи светли звезди. На другия ден -19 август, имахме отлично време и изкарахме много добре трите съборни дни.

Същата година на лагера беше дошъл един германец, построил си палатка и сечеше суровия клек и с него си палеше огън. Ние веднага отидохме при него и му направихме много строга забележка. На другия ден той събра багажа си и тръгна за Мальовица. След няколко дена ние научихме, че същият германец, когато минавал през връх Мальовица, го срещнала мечка и го разкъсала. Законите в планината са много строги за всички - когато човек съзнателно ги нарушава, нещастието неизбежно идва.

По време на лагеруването ни на 7-те езера през 1995 г. аз отидох на Вътрешния Близнак и видях долу, до езерото, една палатка с двама високи младежи и две момичета, които ловяха риба. Наши братя минали покрай тях и им казали да не ловят в това езеро риба, защото може да има лоши последствия за тях. Те не ги послушали, а напротив - взели да късат главите на малките риби и да ги хвърлят обратно в езерото. Късно следобед те тръгнали за хижа „Рилски езера". Разви се силна гръмотевична буря. Когато минавали по поляната над петото езеро, паднал гръм и убил двамата младежи, а момичетата изпаднали в безсъзнание и с големи усилия едва ги спасиха.

Обикновено в нашия лагер на Седемте езера сметките за стола и лагеруването се водеха от сестра Буча Бехар. Тя много точно водеше сметките на всички присъстващи в лагера и когато някои тръгваха надолу, тя събираше направените разходи. Една година, след приключването на сметките, сестра Буча констатира, че в касата има остатък от близо 7000 лева. Тя се съветва с брат Боян Златарев и му предлага своето решение, да внесе парите в пощата на свое име и така те да се увеличават от лихвите. В същото време брат Гавраил Величков беше успял да уреди сестра Буча да получи една голяма сума от банката, вложена от един неин роднина отпреди войната и напуснал България. Буча се явява като негов пряк наследник. Буча внася парите в пощата на свое име, но след няколко месеца си замина от този свят.

Следващата година сметките се водиха от брат Тодор Симеонов. При приключване на лагера в него се оказва остатък на повече от 8000 лева, които няма на кого да отчете. (Понеже ни гонеха и разваляха лагера, отиването на Рила беше повече спонтанно, а не организирано и на място се правеха сметките за храна и други разноски.) Той решава, без да сподели с някого, да отиде на екскурзия в Гърция. Там прекарва един месец, купува си някои работи и се връща в България. Няколко месеца след това той си замина от този свят.

При едно лагеруване на Рила падна сняг и приятелите слязоха надолу. В магазина имаше много дини и за да не се хвърлят, брат Йордан Бобев ги ядеше, макар че бе много студено. След няколко дена времето се оправи, снегът се стопи и ние успешно свалихме багажа до „Вада" и София.

На Рила при мене, в палатката ми, имаше около 10-15 братски палатки, които, щом пристигнеха някои приятели в лагера, аз веднага ги раздавах. Строях палатки за братя и други за сестри. След направата на хижата тази хубава традиция се загуби - а и палатките остаряха, скъсаха се и условията за лагеруване станаха трудни. Започнаха да ни преследват и милицията да разваля лагера и да ни сваля надолу. Ние сменихме тактиката и когато се появеше милиция, бързо сваляхме палатките и се скривахме из клековете. Чакахме ги 1-2 дена, докато си отидат, и пак построявахме лагера. Те разбраха този наш прийом и внезапно идваха и ни караха без коне на гръб да си сваляме багажа до „Вада". Така една година Нойо Филипов и децата му свалиха всичкия багаж до „Вада". По тази причина с елена Симеонова започнахме да ходим на Рила без палатка, а само с раници, за да сме по-подвижни и лесно да слизаме надолу, когато ни свалят. Постоянно намирахме нови методи и начини, по които да провеждаме лятната школа на Рила.

Наличието на хижа на езерата ни позволяваше да ги посещаваме и зимно време. За 1 май 1957 г. Димитър Костов, Стефан Дойнов, Крум Въжаров и аз тръгнахме със ски за езерата през село Сапарева баня. София ни изпрати със силен дъжд. От селото купихме няколко кг картофи и тръгнахме нагоре, като вечерта стигнахме на х. „Скакавица" - една дървена стая. Нямаше хижар, а хижата беше изгоряла през 1951 г. Ние запалихме печката и си направихме супа. Взехме да цепим дърва, но брадвата изчезна някъде и не можахме да я намерим. Сутринта станахме рано, в 6 часа, и тръгнахме към езерата. Времето беше студено, снегът - дълбок 2 метра, падна гъста мъгла и духаше вятър. Сложихме въжета на ските и потеглихме един след друг. Аз вървях последен и на едно място под мен имало борче и хлътнах, като раницата ми падна в дупката, образувана от борче- то, а аз на гръб - със ските на краката. В бурята нищо не се чуваше. Аз направих големи усилия и успях да се изправя. В това време братята усетили, че ме няма, и се върнаха да ме търсят. Излязохме от боровата гора и по едно време усетихме, че сме на козирка. Ските започнаха да дърпат напред. Веднага спряхме и се върнахме назад и продължихме надясно. По наше предположение стигнахме едно равно място - първото езеро. Крум Въжаров свали въжетата от ските и се пусна в няколко посоки - ските не тръгваха. Това беше езеро. В непрогледната мъгла започнахме да се качваме някъде по водопада.

По едно време виждам Стефан над главата ми - перпендикулярно над мен. Излязохме на билото, но нищо не се вижда. Часът беше 13 и според правилата на планината трябваше да се върнем назад, щом като не сме стигнали целта. Докато разисквахме, изведнъж мъглата се разсея, огря слънцето и под нас се видя нещо като голяма скала, обвита в сняг. Бяхме на Молитвения връх и аз свалих въжетата и се спуснах надолу. Камъкът, който видяхме, се оказа хижата. Вратата беше затрупана със сняг. Свалих ските и с едната ска изчистих снега. Влязох вътре - печката беше пълна с дърва, отгоре й - кибрит, и до нея - шише с газ. Веднага запалих огън. Покривът на хижата беше вдигнат от вятъра и само в стаята на хижаря, който отсъстваше, можеше да се преспи. Навсякъде другаде беше мокро. Преспахме и на сутринта, като станах, видях стъпки, които водеха направо отвесно към първото езеро. Почудих се кой ли е минал по това стръмно място. Огледах се и разбрах, че това бяха стъпките от нашето качване. Към обяд откъм хижа „Вада" се появиха 15 алпинисти със ски. Те минаха точно по нашите стъпки и дойдоха в хижата. Водачът им ни похвали, че много правилно сме минали по водопада, където няма опасност от лавини. В хижата нямаше място за двете групи и ние решихме да отидем на х. „Иван Вазов", а алпинистите да преспят в хижата. Тръгнахме веднага покрай езерото на Чистотата, изкачихме се на билото над Урдините езера. На места пътеката беше само един ръб, и то заледен. Стигнахме началото на Пазардере и тримата ми приятели се спуснаха стремглаво надолу, в състезание кой пръв ще стигне хижата. Аз след тях бавно се придвижвах по заледения сняг, който беше на вълни, и ските подскачаха. Падна гъста мъгла u нищо не се виждаше. Стефан излязъл на вратата на хижата и ме чул, че минавам на няколко метра, и ме извика. Аз спрях и по гласа му намерих хижата. Хижарят беше приятел на Крум Въжаров, който, като началник в профсъюзите, го беше назначил на това място. Посрещна ни много хубаво. Преспахме и на другия ден се върнахме на Седемте езера, като се срещнахме с алпинистите. Слязохме надолу до „вада" и Говедарци, откъдето с автобус се прибрахме до София. Скоро след това отидохме втори път до езерата, по същия маршрут. Преспахме на х. „Скакавица" и сутринта в гъста мъгла потеглихме нагоре. Този път решихме да избегнем козирките в посока х. „Рилски езера", а направо да излезем на поляната при петото езеро. Излязохме на билото и Крум предложи да тръгнем надясно, Митко - наляво, а аз - направо. Митко се спусна със ските и аз веднага потеглих след него и го настигнах. Той искаше да се спусне надолу, като предполагаше, че сме в края на петото езеро и пътеката за четвъртото. Аз го помолих да почака малко. В това време мъглата се вдигна и ние видяхме на разстояние повече от 2 км второто езеро. Под нас беше пропаст, а Митко беше на едно връхче, над пътеката за „Скакавица". Митко побледня, обърна ските и тръгнахме направо. Крум пък беше загазил в дълбокия сняг на Кабула. Стигнахме на хижата, която беше пак без покрив. Времето през деня беше слънчево и горещо, а през нощта - ясно и студено. Отидохме на билото на Зелени рид и се спуснахме към езерото на Чистотата. Аз, както се пързалях по заледения сняг, попаднах изведнъж на навят сняг, ските намалиха рязко скоростта и аз паднах. Отидохме на хижата и седнахме да обядваме на пейките на слънце. Като се нахранихме, аз не можах да стана, понеже коляното ми се беше подуло. Веднага приятелите нарязаха лук и го наложиха. На другия ден сутринта тръгнахме надолу. През нота валя дъжд и снегът беше заледен. Тримата се спуснаха бързо надолу, като се състезаваха, а аз по-бавно се спуснах до първото езеро u стигнах дo просеката, пo която не се виждаше никакъв клек - снегът беше над 2 метра. Един час след тях, в 9 часа, бях на „Вада", където моите приятели се припичаха на силното слънце. Спуснах се по заледения път, успях да се кача на автобуса и се прибрах в София.

Ганка Бончева и Ружа Чернева станаха хижарки на х. „7-те езера". Ружа е есперантистка и има голяма кореспонденция. Помолиха ме, чрез един брат, да им занеса пощата. До вечерта стигнах хижата, предадох им всичко, което беше за тях. Преспах, но през нощта излезе много силен вятър и хижата скърцаше и се люлееше. Разбрах защо толкова пъти вятърът отнася покрива й. От връх Острец към хижата се образуваше една фуния, по която фьонът - южният вятър, попадаше право върху хижата и повече от 10 пъти отнасяше покрива чак към първото езеро. Мястото, което Учителя ни беше посочил за построяване на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър. Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите, се подготвили да изливат втората бетонна плоча. Хижарят Лазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята. Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че сме помогнали в такъв труден моменти след това ни дадоха една богата салата за обяд. След обяда аз предложих на председателя на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират. Те възприеха моето предложение и го реализираха. След това покривът не беше вдиган повече от вятъра.

На хижата Ганка съхраняваше всичките братски пособия: казани, чайници, колци - 2 години. Когато тя напускаше хижата, отидохме една група и от мазето успяхме да изнесем всички братски съдове в присъствието на новодошлия хижар и ги скрихме в пещерите на Молитвения връх. През лятото ги извадихме и пак си създадохме лагер. През 1956 г. изкарахме много хубав лагер. Времето беше слънчево и топло. Вътрешно ме предупредиха, че ще има силна буря и аз изпратих семейството си да слезе. С бай Янко свалихме багажа на „Вада". Разтоварихме и аз се върнах на езерата. Там вече духаше доста силен вятър. През нощта палатките паднаха и след това заваля силен дъжд. Всички се събраха под платнището в кухнята да се сушат и топлят на запаления силен огън. Сутринта дъждът спря и падна гъста мъгла. Приятелите, начело с брат Борис Николов, си тръгнаха към „Вада". Останахме да оправяме съборения лагер: Гради Колев, Ганка и Ружа Черневи, Дора Карастоянова и аз. Следобед наваля няколко сантиметра сняг. През нощта небето се изясни и замръзна навсякъде. Изгря слънцето и до обяд стопи снега и затопли времето. Заехме се с работата, която ни предстоеше. Една палатка беше вдигната от вятъра и хвърлена в езерото. Отгоре, до брега на езерото, имаше разхвърляни чинии, вилици, дрехи и др. Започнахме да събираме всичко в кафези. Опънахме палатките и ги изсушихме. Опаковахме всичкия багаж и го свалихме надолу с конете. В малкия салон на Изгрева оставихме кафезите със събраните вещи, всеки да си вземе, което си познае.

Поради постоянното разваляне на лагера от милицията няколко години с Петър Филипов ходихме на лагер при извора под Зелени рид. Милиционерите не обичаха да ходят много и никога не ни обезпокоиха. Там отивахме с много храна и посрещахме братята u сестрите, които отиваха или се връщаха от Салоните. Там лагеруваха брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. За изгрев ходихме на Салоните и на полянката - за Паневритмия. През 1968 г. времето беше много хубаво и топло. 19 август прекарахме добре, но вечерта започна силна буря с валеж от мокър сняг. В Чехия бяха навлезли руски танкове. През нощта ние бутахме снега от покрива няколко пъти. Сутринта снежната покривка надмина 1 метър, палатката не издържа и се скъса. Малката палатка, в която спяха Елена Симеонова и Донка Проданова, не се виждаше. Ние ги извикахме и те се обадиха изпод снега, че са добре и им е много топло. Скоро обаче казаха ,че има вода, която ги мокри - снегът беше започнал да се топи. Разровихме около палатката и те излязоха навън. Падна гъста мъгла. Брат Петър предложи да отида да видя как са Борис и Мария на Салоните. Тръгнах нагоре в бурята и излязох на билото. Налучках поляната, където е палатката на брат Борис, прекръстосах я няколко пъти, но от нея нямаше и следа. Съсредоточих се и като погледнах в краката си, видях, че стърчи едно малко желязо. Разбрах, че това е върхът на колеца на палатката. Извиках брат Борис и той се обади. Изрових дупка и влязох в палатката. Те бяха запалили спиртника и вътре беше топло. Попитах брат Борис дали имат нужда от нещо, а той ми отговори, че всичко имат. Понеже го познавам добре, аз се обърнах към сестра Мария и тя ми каза, че спиртът им свършва, нямат хляб и захар. Излязох от палатката, отидох до лагера ни и взех необходимите неща. Решихме да слезем до хижата и тръгнахме вляво в гъста мъгла, за да не паднем в езерото на Съзерцанието. Достигнахме колците покрай Харамията и по маркировката стигнахме в хижата, която беше пълна с измокрени хора. Печката гореше силно и ние се подсушихме и прекарахме там 3 дни, докато времето се подобри. Отидохме в лагера, събрахме си багажа и на части го пренесохме при хижата, откъдето коняpитe го свалиха надолу и ние се прибрахме в София.

По времето на Учителя в Братството имаше двама милионери, които организираха Рилския лагер. Това са Славчо Печеников и Николай Дойнов. Николай се занимаваше с покупката и транспортирането на покупките, а Славчо - със сметките и парите в магазина и в кухнята. Въпреки това всяко летуване до 1939 г. излизаше с дефицит, който Учителя плащаше. Аз си помислих: тия двама наши милионери не можаха ли да се сетят да поемат поне една година разноските на Братството за Рилската школа? Пътните за отиване, връщане, храненето и други разходи, за да са приятелите свободни от материални задължения и да концентрират ума си в духовната работа, за която отиваме в планината. Това не става, а и те едва ли са помислили за такова нещо. Понеже тази идея се роди в мене, аз веднага реших да я реализирам. През 1990 г. закупих продукти за лагера по изготвен от мен списък, 50 хляба и казан от 80 литра. Помолих брат ми Костадин, с колата си с багажник да откара продуктите. Оттам конете занесоха всичко на хижата и настанихме багажа в преддверието, където туристите оставят раниците си. Хляба качих на тавана, където спяхме. Сутринта отидохме на Молитвения връх и след беседата се изигра Паневритмията край камъка на полянката и след това всички веднага отидоха да си приготвят закуската и обяда. Така приятелите бяха свързани с ежедневните си нужди и не можеха да отидат да играят Паневритмия другаде. С Елена донесохме казана и започнахме да готвим. Оправихме огнището и сутрин приготвяхме вода за чай, а обядът беше безплатен. Имаше донесен един казан, но той се оказа пробит. Картината на братския живот в лагера веднага се промени и започнахме да ходим на Паневритмия до Чистотата, на първото езеро за дърва и няколко пъти - на петото езеро. Раздадохме и хляб безплатно. Дойде един младеж и ми каза да му дам от Божия хляб, който се дава без пари. Аз отидох с него 8 хижата и му дадох 2 хляба, но когато отидох 6 лагера, той беше взел още няколко. Помолих един брат с голяма палатка да ми позволи да сложа под навеса на двойния покрив храните, които с Еленка донесохме от хижата. По-късно се направи малкото заслонче, в което слагахме продуктите. Приятелите започнаха да дават пари и да носят продукти, които им бяха в повече. Лагерът се уголеми и изкарахме много добре. Накрая, като отчетох средствата, се оказа, че сумите, дошли у мен, са 2 пъти повече от тези, които бях изразходвал. Аз ги внесох в София в братската каса. За тази моя проява се научи сестра Астрид Мюлер, която на следващата година ми даде една сума за Рила. С нея ние плащахме половината от парите за конете и увеличихме продуктите. Съборът протече при много хубаво време и добра организация. Свободата в живота дава най-хубавите условия за правилното проявяване на доброто, скрито във всяка човешка душа. Следващата година отидох с 2 палатки, едната за спане, а другата за продуктите, които бях закупил. Вътрешно ми се каза да тръгна на 8 август и да се върна на 21 август. До тази дата на Рила валял непрекъснато дъжд, Йоанна Стратева казала: Кога ще дойде Светозар, за да се оправи времето. На 8 август, когато се качвахме на езерата, имаше облаци, но до вечерта те се пръснаха и времето стана слънчево и топло. Започнахме пак да готвим в кухнята. Не приемах никакви пари за обедите, но приятелите започнаха да оставят в палатката в джобовете ми и по този начин пак се събра сума, двойна от закупените продукти. Аз се отчетох на касиера и внесох всичките пари в Братството.

Молитвеният връх е място, където човек може да се хар- монира със съществата от невидимия свят, да ги помоли да оправят времето, особено за съборните дни. По време на лагеруването ни в 1994 г. времето на 19 август се промени. Сутринта в 2 часа заваля дъжд. Аз отидох на върха и започнах да работя. Небето се разясни и сутринта имахме хубав изгрев с малко облаци по небето. Каза ми се, че бурята се отлага с 5 дена. След закуската отидохме на Паневритмия на петото езеро. По обяд предложих да направим една обща молитва, за да се свържем с Махабур - Мощния и Силния Дух, който постоянно присъства там. След нашата сърдечна молитва на близо 1000 души всички облаци се пръснаха и трите дена на празника бяха само слънчеви. На 25 август се разразила силна буря, която съборила много палатки на приятели, които бяха останали, и 3 дни били затворени в хижата, докато времето се нормализира.

През 1992 г. останаха повече от 7000 лв. и виждайки тенденция за нахлуване на комунистическите методи в Братската школа, купих 4 неръждаеми казана от Силистра, един от които взе Веселин Орешков за детската школа в Троян, и 3 - за рилския живот.С идването на новия Братски съвет организацията на Рила се пое от Александър Станчин. Веднага се явиха комунистическите методи на работа. Сложи се каса до кухнята с надпис, че обядът струва 50 лв., а за чужденци - двойно: 100 лв. Никога при Учителя не сме имали каса за събиране на пари. Това продължава и досега. Станчин прояви активна дейност, но и досега не е отчел нито един лев за сметките от Рилския лагер. Оказа се, че липсват 2-та от неръждаемите казани, около 15 туби за носене на вода, триони, брадви и др. инструменти. И досега Станчин не е възстановил този братски инвентар. Неговите ръководители го изпратиха на работа в Англия и Братството наново закупи необходимия инвентар. Слизането ни на 21 август 1995 г. в силен дъжд и градушка показваше някои отрицателни мисли и чувства, които се поддържаха в лагера. Конете падаха заедно с багажа в придошлите води, бяхме с Янко от Димитровград и успяхме да се справим с всички трудности. Слязохме на „Вада", където водата беше силно придошла, и едва минахме по гредата на мостчето при х. „Вада". Конете с багажа преплуваха двуметровата река. Изчакахме u последните багажи, които дойдоха в 21 часа и с автобуса се прибрахме в София.

През следващата 1996 г. не посетихме Рила, времето беше постоянно дъждовно и ми наредиха да не отида, защото има опасност за живота ми. През 1997 г. посетихме езерата с палатка за 1 седмица. Най-напред излезе буря, с дъжд, град и сняг, след което времето се оправи и приятелите са изкарали добре празника на 19 август.

През 1998 година бяхме рано на езерата и участвахме в общия живот. Срещнахме се с много приятели и се проведоха хубави разговори. Ние се хранехме самостоятелно, като си готвехме на газов котлон. Една голяма група от лагера ходихме до връх Острец. Там обядвахме, а съществата ни чакаха да свършим обяда и заваля дъжд, и падна гъста мъгла. Ние тръгнахме по билото към пътеката, водеща от връх Дамга по Седемте езера. Мъчно стигнахме до нея в мъглата и дъжда. Като тръгнахме надолу покрай езерата, предложих да пеем братски песни: „Аум" и „фир фюр фен". Денят беше петък и последната песен е много силна в този ден. Дъждът намаля и под шестото езеро напълно спря. Показа се слънцето и се прибрахме в лагера мокри, изпрани и освежени. Всяка сутрин от Молитвения връх в 4 часа и 10 минути ни се обаждаше един прожектор на изток, вдясно от точката на изгрева, при звездата Алдебаран и в 5 часа и 10 минути наляво от точката на изгрева, феноменът свети 10- 15 секунди, намалява светлината си и с голяма скорост изчезва на север. Подобен феномен имахме към 22 часа вечерта, вдясно от изток. Понеже на планината въздухът е много чист, звездите се виждат много големи и близо до нас, сякаш с ръка можеш да ги пипнеш. Празника на 19 август изкарахме добре. Когато провеждах наряди и четях беседи, една сестра виждаше моята аура в жълто със светлина и други неща. На празника не забравихме братските традиции. Сутринта ние направихме 2 казана с хубав компот, обядът беше безплатен u се раздаде безплатно топъл хляб. Когато си тръгнахме на 21 август, след натоварването на конете заваля дъжд с град. Тръгнахме надолу и спряхме в пещерата под Молитвения връх, където сложихме найлони. Направихме молитва и поехме надолу. Аз казах на приятелите, че дъждът скоро ще спре. Запяхме песента „фир фюн фен". Още по баира над първото езеро дъждът намаля и спря. Ние свалихме найлоните и свободно слязохме на вада, където конете докараха багажа, и се прибрахме в София.

* * *

В 1999 г. в началото на август отидохме на седемте езера Елена, Павел, аз, Величка с Истиян, Костадин с Красимира, Любомир, Емилия. Построихме си палатките и се хранехме отделно, като си готвехме на газов котлон, а взимахме само сутрин гореща вода. Доста приятели от лятната школа излизаха сутрин рано на Молитвения връх, където общо правехме молитва и посрещахме изгрева на слънцето. На изток от кухнята, където е пътеката за изворчето, видях, че там във въздуха е лагерът на светлите същества, които присъстваха в нашия живот. Лагерът се състоеше от много бели палатки, наредени в прави редици, в пълен ред и във всяка имаше по две бели същества - облечени в бяло. Сестра ми Величка пък ги виждаше като малки човечета, по няколко сантиметра, които пъплят по клековете и по нас, за да ни помагат да отворим висшето си съзнание и да работим за благото на човечеството. На 11 август 1999 г. наблюдавахме пълното слънчево затъмнение през опушено стъкло и специални очила на сестра ми Величка. Косьо получи инфаркт, изпадна в безсъзнание и аз го взех в нашата палатка, разтрих го добре и той се оправи. Помогнах и на Истиян, който вдигна високо кръвно. Често ходехме да играем Паневритмиятa на първото езеро u на връщане носехме дърва за огъня в кухнята. Аз с десетина млади приятели ги режехме и ги изнасяхме на пътеката, откъдето на връщане приятелите ги взимаха и занасяха в кухнята. Помагаше ми и Павел. Дадох му пари и той купи на 18 август 1000 хляба за приятелите, които си бяха свършили хляба и следобед ги раздадохме. Сутринта по мобифона на Иван Кирилов се обадихме във фурната и поръчахме хлябовете и Павел слезе с конярите и над 50 чувала да ги докара. Конярите ги докараха на два пъти от х. Вада, където ги бяха докарали от Говедарци с камион. Първият курс с топъл хляб бързо го раздаде Елена с десетина сестри, които й помагаха. Всеки получи по топъл хляб и останаха няколко чувала за работната група, която щеше да закрие лагера. Съборът на 19 август протече много добре. За Паневритмията отидохме на поляната на петото езеро, където играехме Паневритмията в три кръга - Жеков измени музиката на 11-тото упражнение „Евера" и Павел не го свиреше, а Величка чукаше с камъни като протестираше срещу това безчинство, също и хора на Симеон Симеонов, които в центъра на кръга пееха три пъти мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила", а Учителя го е дал два пъти - за да се свържеме със силите на духовния свят, а три пъти се свързваме с човешкият нисш живот и безпорядък. Играхме около 1000 души и около 500 отстрани гледаха Паневритмията. На Рила беше и Албена с Николай и синът им Йоан. От уроки детето цялото се изрина и аз я накарах да събере урина от детето, да я стопли и с нея да го намаже и пъпките му изчезнаха, заедно със сърбежа и детето престана да плаче. Присъстваха Ивелина, която живееше на квартира при Косьо и сестра й Пепа, заедно с децата, мъжът и майка й. 1999 година бях уговорил с горския да ни докарат дърва за кухнята, но началникът им отишъл на море и нямало кой да подпише необходимата заповед за това. Попитах го: „Какво да правим тогава?" Той ми отговори - по старият начин, като си събирате дърва. На 14 август, събота следобед към лагера от север се насочиха тъмните облаци на дъжд и град. Веднага отидохме на Молитвения връх с цигулката, изсвирихме и изпяхме няколко песни, които ми се дадоха и дъждът със светкавиците и гръмотевиците зави на изток и се изсипа в Стара Загора, Димитровград и Любимец. Слезох от Молитвения връх и вдясно от пътеката за изворчето извадих с двайсетина приятели много дърва, които ги хвърляхме на пътеката, а други непрекъснато ги носеха при кухнята. Стигнаха ни до 19 август, останалите ги хвърлихме на север от пътеката за Молитвения връх да останат за следващата година. На 21 август си слязохме от езерата и се прибрахме спокойно в София.

На 8 август 2000 година, вторник, отидохме на езерата със сестра ми Величка, Истиян, Емилия, Елена и аз с Павел, който по-късно слезе за кандидат-студентски изпити. Имахме големи трудности с дървата за кухнята и се уговорихме с горския и ни докараха 6 кубика дърва с камион, по 30 лева кубика, на новата хижа „Рилски езера". Направихме Паневритмията на поляната южно от хижата и след това всеки взема по няколко дървета и ги занесохме при кухнята. Останаха малко, които конярите ги докараха с конете. Имахме хубави сухи дърва до края на лагера. Готвехме си на газовия котлон и заедно се хранехме с Величка, Истиян, Пенка Дянкова, Емилия и други приятели. На 18 и 19 август нашата група станахме дежурни в кухнята и не ходихме на Паневритмията на петото езеро да се ядосваме. Ръководството не ни даваше да докарваме и раздаваме хляб, но ние сме приятели с конярите. Дадох пари на Павел и той слезе с конете и докара топъл хляб, който го раздадохме безплатно. За празника направихме 2 казана сборно ядене, казан жито и казан с компот. Следобед приятелите се върнаха от Паневритмията и обядваха с вкусното ядене, приготвено от нас. На 21 август благополучно се прибрахме в София.

През 2002 година не ходихме на езерата, понеже постоянно щеше да вали дъжд и имаше опасност за живота ми. Бръснатите глави, които посещаваха „Рилски езера" искаха да ме премахнат.

В 2003 година се измени маршрутът на отиването на езерата. Минаваше се през Сапарева баня, нагоре през местността Паничище до хижа „Пионерска", до която стигаха пи- капите. Записах се в група, в която беше и Даниела. Няколко дена преди тръгването, тя се схваща и лежи на легло и не може да мръдне. Красимира ходеше при нея и й слагаше инжекции. Тя ми каза, че Даниела ме вика да й помогна. Отидох и аз в апартамента й. Там дойде и Кирил. Отидох при нея с шише зехтин и я разтрих добре, особено кръста. Казах й накрая ,че вече е добре. Тя не вярваше, но стана, клекна няколко пъти, нямаше никакви болки. Прегърна ме и ми благодари. Облече се и ни предложи да ядем плодове, а тези, които останаха ми ги даде на мен за вкъщи. Брат ми каза, като видя Даниела да подскача: „Сега разбрах, че си лекар." Приготвихме се за езерата, занесохме багажа при бялата къща и на 8 август - петък, се качихме на пикапа с Елена, Даниела и други, повече от 10 приятели, който ни закара към обяд на хижа „Пионерска", откъдето конярите взеха багажа и го закараха до началото на пътеката за лагера, източно от хижата. Разтоварихме багажа и скоро дойдоха конете. Ние намерихме джип, на който се качихме десетина души и ни закара до хижа „Рилски езера". Оттам с раниците отидохме в лагера ,където Андрей с няколко души строеха кухнята. Конярите не натоварили веднага багажа, а седели да пият и го докараха вечерта, след 18 часа, когато заваля дъжд. В дъжда занесохме багажа си в кухнята, а дъждът продължаваше да вали и не можехме да си построим палатката. В това време дойде Даниела и ни покани да спим във втората й палатка, много добре оборудвана. Преспахме и сутринта ходихме на Молитвения връх. Дъждът беше спрял и ние си построихме палатката и се оборудвахме. Забравих да си окопая палатката, започнахме да си готвиме на котлона. След няколко дена на 12 август, вторник следобед, валя дъжд със суграшица и го обърна на град, който като падаше на земята замръзваше и можеше да скъса палатките. Наоколо билата побеляха. Има поверие, че ако най-големия или най-малкия от семейството вземе три зърна град и ги глътне, градушката спира. Взех три зърна, глътнах ги и градушката веднага спря. Излязох навън и с теслата окопах палатката и изведох водата да тече надолу. От ледените зърна ми изстина гърлото и ми се поду зъб, който загноя и цяла седмица ме болеше. Всички екстрасенси ме познаваха и ми дадоха лекарства ,но те не ми помогнаха. Зъбът ми се поду много. Не можех да се храня и накарах Елена да ми свари супа картофи и горещи ги слагах върху абцеса. Аз спрях града, който дойде в резултат на лошия живот, който приятелите водеха на езерата и скъпо платих. Тогава реших да пробия абцеса и на 16 август, събота, обгорих игла и пробих голямата подутина - абцеса, и изтекоха няколко лъжички гной. Веднага ми олекна, мина болката и зъбът ми се запази в устата ми. За 19 август ръководството ми каза - Грива, че гласът ми е слаб и няма да може да се чува от многото хора, които ще напълнят и двата върха. Аз му казах, че аз съм направил наряда и аз ще го проведа. Атакуваха ме и на 18 получих разстройство. На 19 август имаше отличен изгрев и тихо време. Четох високо беседата и се чувала чак в кухнята от дежурните. Наряда протече отлично и след Молитвения връх пихме чай. Някой беше донесъл тенекии с мед и чая се пиеше с мед. След закуската останахме да готвим за обяда - по желание, а приятелите отидоха на Паневритмията на петото езеро. Следобед се храниха със сборното ядене, което бяхме сготвили. Казаните се изпразниха, а за вечеря приготвихме казан с жито. Следобеда имаше голям концерт от братски песни. На 21 август си тръгнахме надолу. Конярите веднага ми натовариха багажа и на мои приятели и ние тръгнахме надолу. Спряхме при хижа „Рилски езера" и продължихме към х. „Пионер", където като пристигнахме дойдоха и конете и си взехме багажа. Беше ни изчезнала туба за вода. Качихме се на пикап и благополучно се прибрахме в София.

Рила, тази диадема на България - позната и неповторима и е винаги малко непозната и различна в своите прояви и характер. При всяко посещение човек винаги намира в нея нещо ново, красиво и незабравимо, което дълго време свети в съзнанието му, и научава нещо ценно за живота си.