Планината - избор на сила

В своето развитие, дo което е достигнал човек в сегашната епоха, за да хармонизира и използва правилно силите на своето тяло, трябва да се движи, да ходи. Движението е живот. Според мнението на Учителя човек, за да е здрав и да има правилни функции на организма, всеки ден трябва да изминава по 20 км пеш. Така всички излишъци ще се премахнат и организмът постоянно ще се обновява. През предните векове хората са се движили много повече от сега и са били значително поздрави и издръжливи. Хората на сегашния век са свикнали на удобства и използват непрекъснато превозните средства. По този начин се атрофират краката и органите им. Болшинството американци страдат от неврастения, понеже избягват да ходят пеш, а дори и да си купят вестник, отиват с колата си. Когато органите на човешкото тяло са в застой, те се атрофират и някои дори се парализират. В противовес на американците, в Индия и Тибет има цели народи, които живеят високо по Тибетското плато и всеки ден изминават повече от 20 км и се радват на завидно здраве, голяма подвижност и издръжливост. Самите условия на живот ги карат да се движат и намират прехраната си. В топлите места, по екватора, където има изобилие на блага, хората са мързеливи и повече лежат и не се движат много. В северните страни, където условията са сурови и трудни, хората са много подвижни и постоянно техните умове и тела са в движение.

По време на бомбардировките над София Учителя прави около 40 екскурзии - всеки ден до Витоша - над село Симеоново. Той казва: „Аз ходя вече 35 деня на Витоша, всеки ден изминавам по 18 - 20 км. Питат ме: защо ходя? - Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18 - 20 км, да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си." (Новият светилник", стр. 295)

Още в началото на развитието на братския живот в България Учителя обръща сериозно внимание на приятелите от Веригата и по-късно на съборите във Велико Търново върху голямото значение, което имат физическите упражнения за нашето правилно духовно развитие. Той е дал много упражнения за тониране и трансформиране състоянията на учениците. Учителя 11 години обикаля България, като минава през почти всички планини и се ползва от енергиите, които възприема от тях.

След свършването на Първата световна война, след завръщането си от Варна, където е бил интерниран в хотел „Лондон", Учителя започва сам да посещава най-близката планина до София - Витоша, и да проучва нейните хубави местности. Постепенно извежда групи - главно от млади братя и сестри, през лятото и зимата, минавайки покрай с. Драгалевци.

Това е един непознат за учениците свят, пълен с красота, чист въздух и доста трудни задачи за решаване. Така започват редовните екскурзии на братството на Витоша.

Посещаването на планината при трудните условия е една строга и сериозна школа за развиване качествата на учениците. Учителя желае да ни запознае с природата и нейните сили при всичките й проявления. Най-важно е да не се плашим от честите промени, които стават в планината. Дъждът, бурите и снегът не трябва да спират нашия ход към определената цел. Учителя ни учи: „При всичките условия на живот не губи своя мир." Той ни заведе на Бивака на Витоша - „Ел Шадай" (Вратата на Рая), който стана любимо място за отдих и изпълнение на различни задачи. Много пъти В дъжд, сняг и студ малки и големи групи са прекарвали по цял ден в планината и приятелите не са изстивали и не са се разболявали. В беседата „Новият живот" Учителя казва: „Извеждам повече от 200 души на Витоша в най-големия сняг и се качваме на 1500 - 1600 м височина. През целия ден прекарваме на снега и никой не се разболява.Направихме 1, 2, 3 опита, искам да покажа на тия ученици, че в природата има известни закони, които трябва да се знаят." (Обяснения и упътвания, 1922 година", стр. 25).

Има едно свято име, което внася трепет и светлина в нашите души, при неговото произнасяне. Това е свещената за нас планина Рила, със своята неповторима красота и чистота, в която ни въведе Учителя. Започва посещението на връх Мусала - което преведено означава близо до Бога, място на Бога или носът на Бога. Той е най-високият връх на Рила и в целия Балкански полуостров. На Рила има още 12 върха, които са високи над 2700 метра. На Рила, Мусала и езерата Учителя е изнесъл най-хубавите си беседи и е имал най-плодотворните си разговори с приятелите. „Това, което се говори на Мусала, другаде не може да се каже. Значи, за всяко нещо се изисква специална обстановка, специални условия." („Определени движения", стр. 126).

Всяко отиване на това свято място е празник за нашите души, светлина за ума ни и топлина за сърцата ни. Учителя казва: „Новият живот изисква нови форми. Този разумен живот трябва да се обуслови. Аз направих следния опит на Мусала: изведох на Мусала 104 души, като се започне от 18- годишни юноши до 70-годишни хора, имаше и една сестра - София Попова, на около 80-годишна възраст, на височина 3000 метра, без да се разболее някой, всички се върнаха здрави и на другия ден усещаха енергия и подем в своята мисъл." („Новият живот, стр. 20).

Рила е най-високата планина на Балканския полуостров, който е заливан 3 пъти от вода, а тя е стърчала в морето като неголям остров. В нейното развитие са станали много тектонични промени в релефа и състава й. Преди повече от 13 000 години преди Христа, още преди потопа на Земята, Рила заедно с Родопите и днешния Олимп са представлявали древния Олимп висок около 12 000 метра - място на Боговете, на вечните снегове, където човешки крак не е могъл да пристъпи.

„Историята на Земята е записана и запазена. Един ден ще я представят на филм. Олимп, в който са обитавали Боговете, не е сегашният Олимп, а Рилският масив - големият Олимп. Някога той е бил най-високият връх на Европа, после се е снишил. Сегашният Олимп се е оформил по-късно". („Мисли за всеки ден, 1988-1989", стр. 97).

След потопа под натиска на черната ложа Мусала спада на 6000 метра височина. Тогава Рила е била покрита с вечни снегове и ледници, които при второто понижение на Мусала до към 3000 метра и значителното затопляне на климата започват да се разтопяват и образуват 189-те, предимно глациални езера - сините красиви очи на планината. Сега Бялото братство задържа и повдига височината на Мусала, която през 1940 г., според думите на Учителя, е била 3033 метра и всяка година се издига с един-два сантиметра. Учителя определя височината на върховете според идеите, които изпълват съзнанието му, когато ги посещава.

„В духовния свят един нисък връх може да бъде висок, а високият връх може да бъде нисък. Това зависи от интензивността на силите, които действат там. Тогава право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивните страдания. На времето си там Христос е разрешил една от най-важните задачи." („Петимата братя", стр. 250).

По време на една от лекциите на ООК - общия окултен клас, Учителя задава въпроса: „Кой е най-високият връх на Земята?" Учениците отговарят: „Монт Еврест". Тогава Учителя обяснява: „Най-високият връх на Земята е там, където всички разумни същества се събират заедно и отправят ума си към Бога." Този връх беше Изгрева в южната част на София.

Учителя казва: „Един ден отидохме с един мой познат на Мусала. Като се качихме на върха, видях на една табела означена височината на Мусала. Там пише 2925 метра. Казах на приятеля си, че изчислението не е вярно. Мусала има височина над 3000 метра. „Отде знаеш?" Не му казах от де зная, но му отговорих: „Има идеи и чувства, които се проявяват само на височина над 3000 метра. Други идеи се проявяват на височина 3200-3500 метра. Следователно, ако тази идея се роди в ума на човека при дадена височина, значи тя е от 3200 до 3500 метра... Например един месоядец се качва на една планина. По едно време у него се явява мисълта за вегетарианството. Това показва, че сте стигнал на такава височина, на която се ражда мисълта за вегетарианството. Тази височина е 8000 метра. Като стигне височина 9000 метра, човек забравя своята националност." („Условия за растене", стр. 57).

Името Рила, или на славянски език Дункас, означава планина на много води, за разлика например от нейната северна предпланина Верила, която е безводна. По строеж Рила няма голямо разнообразие от скални формации. Тя е изградена от на-старите скали, срещани В България - метаморфните, които имат предкамбрийска или архайска Възраст. Метаморфните скали се изграждат от различни видове гнайси и шисти, амфиболити, прослойки от мрамор и серпанити. Други скални съставки са палеозойските гранити - по високите части, и гранитогнайсите в по-ниските. Най-младите скали са от кватернерният период и се оформят като глациални наслаги - скали, слабо споени, образувани от ледниковата дейност и натрупани на големи и малки морени, и делувиални наслаги, във вид на сипеи, насипи и пясъчно-глинести материали. Срещат се и някои полускъпоценни камъни, рубини и др. Намира се и природно злато на жилки, много кристали и бял опушен кварц. Структурата на Рила има много тектонически особености. Има много разломи, пропадане на известни котловини, като Говедарската и др. Има заравнености и главно планински пасища от 1200 до 2600 метра височина. От глациалната дейност на ледниците са се образували много цирукси, коритни долини, прагове, скални гърбици и др. образувания. Обикновено коритните долини са със загладени корита и доста стръмни скатове. Най-красивият циркус е този при 7-те Рилски езера. Други подобни са Урдините езера, Бистришките езера, езерата при Мусала, Рибните езера и други. Те придават на планината типичен алпийски характер. През последните 10 000 години на Рила е протекла интензивна мразова дейност, в резултат на която са се образували много скални венци и плочници, каменни ивици, подкови и др. Появили са се и буйни потоци, които образуват много реки, като Марица, Искър, Джумайска Бистрица, Джерман, Рилска река, Елийна и др. Постепенно снежната граница на Рила спада и се установява на 2100 метра. Сега по-големи промени стават по високите била на планината, главно от лавините, които изкъртват и пренасят големи скални маси към долините и често унищожават дървесната растителност. Топенето на снеговете често се забавя и снежната покривка присъства по планината до средата на май и най-топлото време не е през месец юли, а по средата на август и първата половина на септември. Броят на дните със снежна покривка на билата над 1800 метра е 250. Обикновено снегът се топи бързо под въздействието на фьона - бурните южни ветрове и обилните пролетни дъждове. Географски Рила се разделя на четири дяла: Северозападен, Централен, Югозападен и Мусаленски. Всеки един от тях има специфична красота и влияние. Най-представителният е Мусаленският дял с връх Мусала. Учителя разделя Рила на три части: 1. Мусала е главата на Рила, откъдето идват идеите и всички енергии за България и целия свят; 2. Скакавците и Рупите са гърдите на Рила. На Скакавците и Рупите има места, които са чисти и свети. Там живеят възвишени същества. Започнат ли хората да посещават много тези места, съществата се оттеглят. Те не обичат да ги безпокоят хората. Ако там отиде човек, който не е духовен, може да пострада от тези силни вибрации, които съществуват там. Природата прави свещените места пусти, без растения, без животни." („Мисли..., 1988-1989", стр. 27).

„Няма нито една страна в света сега освен България, която да има гръбнак и глава. Гръбнакът на България е Стара планина - Балканът, а главата е Рила с Мусала." („Разговори с Учителя").

Рила съществува на Земята повече от 9 милиона години. Тя е най-старият духовен център на Бялото братство. Понеже в нейните гънки и недра в Акаша е записана цялата история на Земята от създаването й до сега, тя е била притегателен център за всички разумни възвишени същества, които са я посещавали.

Учителя казва: „Аз чета какво казва Природата и зная за всеки един от вас какво е написала. Навсякъде Природата всичко пише. И в Българя има Акашеви записи и аз ги чета... Аз ходя по планините да чета какво е написано по тях, в техния архив." („Мисли..., 1986-1987", стр. 74).

Рила е посещавана от много велики същества и адепти, които са се учили в нейните школи. Тяхното присъствие се е ознаменувало с това, че те са оставили своята светлина и благословение в еня. Затова Рила е благословена планина, център на светли мисли и възвишени чувства. „В Рила е най-старата окултна школа, в която съществата, които я съставляват, са в етерни тела. Там е складирано знанието за Египет, Индия и другите страни по света. Все от Рила е тръгвала културата на човечеството и се е разпространявала по целия свят." („Разговори с Учителя").

Рила е център на мистични духовни течения, които са се създали в подножието й. Тя е люлка на орфеизма, школа на древния тракийски певец, който се е подвизавал 6 века пр. Христа в околностите на връх Мусала, където със своите песни и вдъхновена музика е омайвал хората и животните. Те не са се нападали и не се гонели, както обикновено.

По-късно, през X век след Христа, около полите на Рила се създава Богомилското учение, което поради своята социална основа - премахването на феодализма и робството, бързо се разпространява по цяла България. Богомилството е един опит на Бялото братство за насочване на народите към един нов общ братски живот в цяла Европа. То подготвя Ренесанса и дава тласък в развитието на културата. Богомилството е най-светлата духовна страница от средновековната история на българския народ. Богомилството със своите общочовешки велики идеи, някои от които и досега не са приложени от хората, подготвя и идването на Учителя и неговото учение на Любовта, основа за развитието на Шестата раса на Земята. Пак около Рила се съсредоточава дейността на Бялото братство в нашите дни. Учителя казва: „Витоша е планина на знанието и самоусъвършенстването, а Мусала и Рила - на самоотричането."