Сава Симеонов

Сава Симеонов Костов е най-големият син на Симеон Костов, роден на 30 ноември 1922 г. в Мърчаево. Основно образование завършва в с. Владая. Рано се включва в обработването на земята заедно с цялото си семейство. По време на пребиваването на Учителя в тяхното село той е войник — отслужва военната си повинност. Поделението му се намира в квартал Лозенец. Дават тревога, започва бомбардировка, той напуска казармата и избягва в полето, като оставя поста си. Когато свършва тревогата, той се връща в казармата и застава на поста си. Идва командирът и му се скарва, че е напуснал поста си. След няколко дена — в неделя, той отива в Мърчаево при Учителя, но не му казва нищо за случилото се. Учителя се обръща към него и го пита: „Ти защо избяга от казармата при тревогата? Не знаеш ли, че отгоре те пазят?" Като излиза от стаята на Учителя, Йорданка Жекова го вижда и пита Учителя: „Учителю, кой е този млад войник?" Учителя й отговаря: „Като дойде на Изгрева да живее, тогава ще го познаеш." По-късно, при честите посещения при Учителя, Савата споделя своя идея — да си направи барака в с. Мърчаево. В нея да чете беседи и да се подвизава като отшелник. Учителя му възразява: „Тук ще ти одерат кожата. Ти ще отидеш на Изгрева и там ще си направиш къща, в която ще живееш и ще работиш в София." Скоро след това Учителя го сприятелява с Йорданка и доктор Жеков. Той отива да живее при тях като техен син. След заминаването на Учителя Савата започва да работи в строителството, завършва средното си образование във вечерна гимназия. Включва се в бригадата на Борис Николов и след 1950 г. работи в Русе, Варна и други градове на провинцията. По това време Вълко Червенков нарежда да се дава наряд — жито, царевица, мас, вълна и други селскостопански произведения за всеки притежаван декар земя. Сава Симеонов е принуден постоянно да купува продукти от провинцията и да ги изпраща на баща си, за да не му вземат земите. След завръщането си в София той постъпва на работа в „Паркове и градини". В края на 1960 г. си построява триетажна къща в квартал „Изгрев". Напуска „Паркстрой" и започва да работи в почивните станции и домове на Рила до с. Говедарци. Той е крайно услужлив и се отзовава веднага на всяка мъчнотия, за която му известяват приятелите. Участва при преместване на приятели от една квартира в друга, пренасяне на пиана и много други услуги. Той е голям планинар и посещава редовно Витоша и Рила, обикновено сам. Сега е на завидна възраст, все още работи и се чувства като младеж.