Лидия Аладжем

Когато е на 5 годинки, Лидия Аладжем пътува с майка си и баща си във влака от София за Варна. В същия влак пътува Учителя и влиза в тяхното купе. Започва непринуден разговор. Учителя изважда своята лупа и разглежда лицето на Лидия, а тя се оглежда в лупата. Той й казва: „Не си толкова грозна, колкото си мислиш." След тази среща минават 20 години и Лидия идва в братството. Тя боледува от силно стягане и тежест в главата и често забравя. Отива на разговор при Учителя и той й казва, че един от техния род се е самоубил и отвреме-навреме влиза в нея и нарушава душевното й равновесие. Тя пита как да се справи с това болезнено състояние. Учителя й отговаря, че трябва да търпи, да мълчи и за всичко да благодари. Това болезнено състояние, което се проявява периодически у нея, й омръзва. Като гледа усмихнатите лица на братята и сестрите около Учителя в Мърчаево, тя сърдито казва на Учителя: „Аз искам да имам радост." Учителя се обръща към нея, изглежда я строго и казва: „Как ще се радваш, когато не си работила още. Нямаш капитал." След заминаването на Учителя тя живее на Изгрева, където се сприятелява с Васил Георгиев (Вуйчото), който продава беседи в салона. Често те ходят заедно на екскурзии на Витоша, а лятно време посещават рилския лагер. Тя се занимава активно със Словото и музиката на Учителя. Има хубаво пиано, свири и пее братските песни. Превежда много беседи на еврейски и ги занася в Израел, където Цион Елиазер е образувал братство. Живее при племенницата си в град Видин и си замина на 22 септември 1998 г.