Димитрина Антонова

Димитрина Антонова се запознава с Учителя и влиза в Братството. Тя сънува ясен сън. Намира се в стая пред един шкаф, където трима братя спорят по въпроса кой е Учителя. По време на спора пред тях се появява една ръка, която след малко се превръща на Христос. Той стои малко пред тях, изчезва и на неговото място се явява Учителя. Така тя си отговаря на въпроса кой е Учителя.

Мария Христова — Захарната, е една от най-бедните сестри в Братството. Един ден отива на Изгрева, носи 50 лева и по интуиция ги подава на младата Димитрина Антонова. В този момент тя има належаща нужда от 50 лева. Мария й предлага да си услужи с тези пари. Димитрина от голяма гордост категорично отказва да ги вземе.

Тогава Мария й казва: „Извинявай, значи Духът не ми е посочил точно на кого да ги дам." Отива при Учителя, дава му един геврек и му казва: „Това е за тебе." След това му подава 5 лева и казва: „Това е за Господа." Учителя слага парите в джоба си, разчупва геврека, раздава на всички около него по едно парче и започва и той да яде. Димитрина се приближава към него, но Учителя застава с гръб към нея. Както и да се върти, той все й обръща гърба си. Тя се запитва: „Защо Учителя постъпва така с мене?" Дълбоко се замисля и разбира, че не е постъпила разумно, като е отказала грубо парите, давани й от Мария. Смирява се, отива при Мария Захарната и взима парите. Учителя веднага й обръща внимание и започва с усмивка да разговаря с нея. Значи, той е внушил на Мария Христова да услужи на Димитрина в този труден за нея момент, а тя отхвърля Божието благословение.

Димитрина остава да живее на Изгрева, завършва висшето си образование, започва да работи, пише стихове и разкази. Написва много стихотворения за деца, които издава в отделни книжки. Включва се в Младежкия окултен клас и активно участва в братските мероприятия. Тя е тиха, скромна, мълчалива, но работи с душа и сърце. Влюбва се в Асен Арнаудов и от големия изблик на своите чувства му написва стихотворението „Нишки" — за невидимите връзки, които свързват душите. Асен получава писмото й и остава като замаян до вечерта. Взима арфата и цяла нощ по текста на полученото стихотворение пише симфония. Сутринта отива с арфата си при Учителя и му изсвирва произведението си. Учителя му казва, че трябва да работи още и той години наред усъвършенства тази симфония. След заминаването на Учителя Димитрина отива да живее в един блок до село Горубляне, където след известно време почива. Тя остава вярна на Младежкия клас и не се омъжва.